През 2019г. Съдът на ЕС е постановил решения по 14 преюдициални запитвания от български юрисдикции, като 8 от тях се отнасяха до сътрудничеството по наказателно правната област. По тези 14 запитвания бяха постановени 4 определения и 10 решения и общо 4 запитвания бяха разгледани по реда на спешното преюдициално производство.
Съгласно решение от 17 януари 2019 г., Дзивев и др. (C‑310/16, EU:C:2019:30, представяне накратко на решението виж в брой 23 на Европейски правен преглед, а анализ – в брой 24) правото на ЕС допуска в рамките на наказателно производство за измами с ДДС да се изключат от доказателствения материал събраните чрез специални разузнавателни средства доказателства, за които не е издадено надлежно разрешение от компетентен съдебен орган. Съдът на ЕС приема, че правото на Съюза не задължава националния съд да не приложи процесуална норма, която задължава националния съд да изключи от доказателствения материал по наказателното дело доказателства като телефонните подслушвания, за които се изисква предварително съдебно разрешение, когато това разрешение е издадено от некомпетентен съдебен орган, дори когато използването на незаконно събраните доказателства би могло да увеличи ефективността на наказателното преследване, позволявайки на националните органи да санкционират в определени случаи нарушението на правото на Съюза. Ирелевантно е и обстоятелството, че единствено телефонните подслушвания, извършени въз основа на издаденото от некомпетентен орган разрешение, могат да докажат вината и да обосноват осъждането на един от четиримата подсъдими в главното производство.
В решение от 24 октомври 2019 г., Гаванозов (C‑324/17, EU:C:2019:892, представяне на решението виж в брой 25 на Европейски правен преглед), Съдът на ЕС за първи път обсъжда реквизитите на формуляра за издаване на европейска заповед за разследване по директива 2014/41 като приема, че тя не налага задължението да бъдат описвани правните средства за защита срещу европейка заповед за разследване при попълване на подобен формуляр.
Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1) беше тълкувана от Съда на ЕС в рамките на няколко запитвания отправени от специализиран наказателен съд от една страна във връзка процедурата по одобряване от страна на съда на споразумение, с което един от участниците в организирана престъпна група се признава за виновен (решение от 5 септември 2019 г., С-377/18, AH и др., EU:C:2019:670, представяне на решението виж в брой 24 на Европейски правен преглед и определение от 24 септември 2019 г., QR, C‑467/19 PPU, EU:C:2019:776, представяне на определението виж в брой 25 на Европейски правен преглед) и от друга страна във връзка с разпределението на тежестта на доказване при преразглеждане на мярка „задържане под стража“ (решение от 28 ноември 2019 г., Специализирана прокуратура, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:1024, представяне на решението виж в брой 25 на Европейски правен преглед).
Пропорционалността на предвидените наказателноправни и административни санкции за недеклариране на парична сума в брой, пренасяна при влизане/излизане от територията на Европейския съюз са обсъдени от Съда на ЕС в рамките на Определение от 30 януари 2019 г., C‑335/18 и C‑336/18, непубликувано, EU:C:2019:92 (представяне на определението виж в брой 23 на Европейски правен преглед) и на определение от 3 октомври 2019 г., Mитница Бургас, C‑652/18, непубликувано, EU:C:2019:818 (представяне на определението виж в брой 25 на Европейски правен преглед).
Съгласно решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом (C‑467/18, EU:C:2019:765, представяне на решението виж в брой 24 на Европейски правен преглед) Директиви 2012/13/ЕС, 2013/48/ЕС и (ЕС)2016/343 относно правото на информация, достъп до адвокат и презумпцията за невиновност са приложими към производството за настаняване в психиатрично заведение по НПК, но не и в рамките на процедурите по Закона за здравето.
С определение от 12 февруари 2019 г., RH (C‑8/19 PPU, EU:C:2019:110, представяне на определението виж в брой 23 на Европейски правен преглед) Съдът на ЕС припомня, че Член 267 ДФЕС и член 47 от Хартата не допускат ограничения на правото на национална юрисдикция да отправи преюдициално запитване до Съда или да изчака неговия отговор при произнасяне по законността на решение за задържане под стража.
Въпроси относно европейската заповед за запор на банкови сметки са поставени от Софийски районен съд. Съгласно решение от 7 ноември 2019 г., K.H.K. (Запор на банкови сметки), C‑555/18, EU:C:2019:937 (представяне на решението виж в брой 25 на Европейски правен преглед) за да послужи като основание за издаване на европейска заповед за запор на банкови сметки, заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК трябва да е влязла в сила.
В решение от 8 май 2019 г., Кер, C‑25/18, EU:C:2019:37 (представяне на решението виж в брой 24 на Европейски правен преглед) Съдът на ЕС се произнася по въпроса определянето на компетентния съд по Регламент № 1215/2012 да разгледа иск от етажна собственост за плащане на вноски за поддръжка на сграда срещу ответник с местоживеене в друга държава членка.
С решение от 17 октомври 2019 г., Електроразпределение Юг, C‑31/18, EU:C:2019:868 (представяне на решението виж в брой 25 на Европейски правен преглед) Съдът на ЕС систематизира критериите за разграничаването между преносна и разпределителна мрежа съгласно правото на ЕС.
Съгласно решение от 3 юли 2019 г., УниКредит Лизинг, C‑242/18, EU:C:2019:558 (представяне на решението виж в брой 24 на Европейски правен преглед) Директива 2006/112/ЕО (Директивата за ДДС) допуска корекция на платен ДДС вследствие на развалянето на договор за финансов лизинг, независимо от влязъл в сила ревизионен акт, определящ ДДС върху цената за целия период на лизинга.
И съгласно решение от 5 декември 2019, EVN Bulgaria Toplofikatsia et Toplofikatsia Sofia, C-708/17 и C-725/17, EU:C:2019:1049 (представяне на решението виж в брой 25 на Европейски правен преглед) правото на Европейския съюз допуска национална правна уредба, която предвижда, че собствениците в сграда в режим на етажна собственост са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на сградата.