Определение от 3 октомври 2019 г., Mитница Бургас, C‑652/18, непубликувано, EU:C:2019:818
Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд Хасково (България) в рамките на спор между SZ и Митница Бургас (България) по повод на санкциите, наложени на SZ за недеклариране на парична сума в брой, която последният пренася при влизането си на територията на Европейския съюз.
Разглежданото преюдициално запитване сe вписва в тематиката, разгледана вече от Съда на ЕС в рамките на Определение от 30 януари 2019 г., AK и EP (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната) (C‑335/18 и C‑336/18, непубликувано, EU:C:2019:92). Единствената разлика е, че при цитираните дела става въпрос за наказателно производство за недеклариране на парична сума в брой над определен размер при излизане от територията на Европейския съюз, докато в разглеждането дело сумата е под размера, предвиден в Наказателния кодекс, поради което нарушението се наказва с административна санкция по Валутния закон.
Чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон в редакцията му, действаща към момента на осъществяване на фактите по главното производство, предвижда, че пренасянето на парични средства в размер на 10 000 EUR или повече или тяхната равностойност в левове (BGN) или друга валута за или от трета страна подлежи на деклариране пред митническите органи. Наказанието за нарушаване на цитираната разпоредба е предвидено в чл. 18, ал. 1 от същия закон и съставлява с глоба в размер от 1000 до 3000 лв. [приблизително между 500 и 1500 EUR], ако деянието не съставлява престъпление, като освен това, съгласно чл.20, ал.1 предметът на нарушението се отнема в полза на държавата, включително когато нарушителят не може да бъде установен“.
При тази правна рамка, когато на 5 юни 2017г. SZ не декларира пред митническите органи пренасяните от него от Турция за България (на митнически пункт „Капитан Андреево“) парични средства в размер на 17 425,00 EUR, заместник-началникът на Митница Бургас му налага мярката отнемане на тази сума в полза на държавата на основание чл. 20, ал. 1 от Валутния закон, а на основание чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 11а, ал. 1 от Валутния закон му налага глоба в размер 1000 лева (около 500 EUR). Наказателното постановление е потвърдено от Районен съд Свиленград, чието съдебно решение SZ обжалва пред запитващата юрисдикция.
Запитващата юрисдикция счита, че предвид определение от 12 юли 2018 г., Пинзару и Черистиниу (C‑707/17, непубликувано, EU:C:2018:574), е възможно да се направи извод, че отнемането в полза на държавата на недекларираните парични средства, наред с налагането на глоба за неизпълнено задължение за декларирането им, не е в съответствие с принципа по член 49, параграф 3 от Хартата за съразмерност на наказанието спрямо наказуемото деяние, който държавите членки са задължени да съблюдават при въвеждането на санкциите по член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността[1]. В този смисъл е и отправеното до Съда на ЕС преюдициално запитване.
Секретариатът на Съда отправя въпрос до запитващата юрисдикция дали поддържа преюдициалното си запитване, като се има предвид обявяването на определение от 30 януари 2019 г., AK и EP (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната) (C‑335/18 и C‑336/18, непубликувано, EU:C:2019:92), което е постановено по две преюдициални запитвания, отправени именно във връзка с това, че при неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005 се е прилагала разпоредба от българското наказателно право, съгласно която предметът на престъплението или неговата равностойност се отнема в полза на държавата.
Предвид обстоятелството, че в спора в главното производство става дума не за престъпление, а за административно нарушение, тази юрисдикция уведомява Съда, че поддържа запитването си.
Съдът отговоря на поставения въпрос с мотивирано определение, прилагайки чл.99 от Процедурния правилник, припомняйки изцяло мотивите възприети в рамките на определение от 30 януари 2019 г., AK и EP (Отнемане в полза на държавата на недекларирана сума, която се изнася от страната) (C‑335/18 и C‑336/18, непубликувано, EU:C:2019:92).
Както Съдът вече е постановил, дори и неизпълнението на задължението за деклариране да се наказва само с отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума, без каквото и да е лишаване от свобода или глоба, сама по себе си тази мярка би надхвърлила границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на това задължение за деклариране. Предвид обстоятелството, че според Съда глоба в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, наложена за неизпълнение на посоченото задължение, не се явява съразмерна предвид естеството на съответното нарушение, по-тежка мярка като отнемането в полза на държавата на цялата недекларирана сума a fortiori не би могло да се счита за съразмерна.
Следователно Съдът на ЕС заключава, че член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 не допуска отнемане на цялата недекларирана сума в полза на държавата, независимо дали заедно с това се налага и административно наказание глоба.
[1] Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (ОВ L 309, 2005 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 238 и поправка в ОВ L 104, 2015 г., стр. 52),