Определение от 30 януари 2019 г., C‑335/18 и C‑336/18, непубликувано, EU:C:2019:92
За общо разглеждане са съединени преюдициални запитвания от Софийски градски съд (СГС) (България) и Апелативен съд София (България). Запитванията са представени в хода на наказателни производства, образувани срещу AK и EP поради неизпълнение на задължението за деклариране на парични средства, пренасяни през българската граница, която е външна граница на Европейския съюз и се отнасят до тълкуването на член 4, параграф 2 и на член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 на Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 година относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността (ОВ L 309, 2005 г., стр. 9).
Дело C‑335/18
АК е задържан на 9 декември 2015г. на летище София преди да се качи на полет за Израел. Той е носел в себе си недекларирани 20 000 американски долара (USD) (около 18 200 EUR) и 10 300 EUR, които се равняват на 55 897,45 български лева (BGN).
С присъда от 17 ноември 2017 г. на основание член 251, параграф 1 от Наказателния кодекс (НК), в редакцията му преди изменението през 2017 г., Софийски районен съд осъжда AK на глоба от 111 794,90 BGN, представляваща двойния размер на недекларираната парична сума в брой, и разпорежда отнемането в полза на държавата на недекларираните суми в съответствие с член 251, параграф 2 НК. АК обжалва тази присъда пред СГС, който изпитва съмнения дали член 251, параграф 2 НК, който предвижда отнемане на недекларираната парична сума, съответства на правото на Съюза, поради което решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Дело C‑336/18
ЕР се е признал за виновен за това, че не е изпълнил задължението за деклариране на парични суми в брой, пренасяни през българската граница, която е външна за ЕС. Така с определение от 21 юни 2017г. на Районен съд Сливница той е осъден на основание член 251, параграф 1 НК на лишаване от свобода от четири месеца, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от три години. Освен това в съответствие с член 251, параграф 2 НК предметът на престъплението — 46 000 EUR, е отнет в полза на държавата.
EP отправя искане до Апелативен съд София за възобновяване на наказателното производство срещу него като твърди, че осъждането на лишаване от свобода от четири месеца е непропорционално и нарушава правото на Съюза, и от друга страна, че автоматичното отнемане в полза на държавата на цялата недекларирана сума е също непропорционално. Апелативен съд София решава при тези обстоятелства да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.
Съдът на ЕС приема, че отговорът на преюдициалния въпрос се налага недвусмислено от съдебната практика или не оставя място за разумно съмнение, поради което на основание член 99 от Процедурния правилник решава да се произнесе с мотивирано определение след като с писма от 13 юли 2018г. секретариатът на Съда е питал запитващите юрисдикции дали поддържат преюдициалните си запитвания предвид постановяването на определение от 12 юли 2018 г., Pinzaru и Cirstinoiu (C‑707/17, непубликувано, EU:C:2018:574) по преюдициално запитване, в основата на което стои прилагането на редакцията на член 251 НК преди изменението през 2017 г.
С въпросите си, които Съдът на ЕС разглежда заедно, запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от посочения регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.
За да отговори на така поставения въпрос Съдът на ЕС прилага практиката си по делата, Chmielewski, C‑255/14, (решение от 16 юли 2015 г., EU:C:2015:475) и Pinzaru и Cirstinoiu, C‑707/17, (определение от 12 юли 2018 г., непубликувано, EU:C:2018:574).
На първо място, Съдът на ЕС обръща внимание на целта на Регламент № 1889/2005, а именно предотвратяването, възпирането и избягването на въвеждането на печалбите от незаконни действия във финансовата система и тяхното инвестиране, след изпирането им, по-специално посредством въвеждането на принципа на задължителното деклариране на такива движения, което позволява събирането на информация за тях. В тази връзка член 3, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 предвижда, че всяко физическо лице, което влиза или излиза от Съюза и носи пари в брой на стойност 10 000 EUR или повече, е задължено да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата членка, през която влиза или излиза от Съюза. Освен това член 4, параграф 2 от споменатия регламент предвижда възможността парите в брой, които не са били декларирани да бъдат задържани — след издаване на административно решение и в съответствие с условията, предвидени в националното законодателство — по-специално с цел да се позволи на компетентните органи да извършат необходимия контрол и проверки във връзка с техния произход, предназначение и местоназначение.
На следващо място, Съдът на ЕС припомня, че санкциите, които държавите членки въвеждат в случай на неизпълнение на задължението за деклариране трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи (член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005).
При избора на санкции държавите членки следва да спазват принципа на пропорционалност т.е. тези санкции не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от законодателството цели. В същото време по отношение на споровете в главните производства следва да се отбележи, че ефективният и възпиращ характер на предвидените в член 251 НК санкции не се оспорва.
Съдът на ЕС припомня, че в решение от 16 юли 2015 г., Chmielewski (C‑255/14, EU:C:2015:475, т. 30 и 31), вече е приел, че глоба, която е в размер на 60 % от недекларираната сума пари в брой, когато тази сума е по-голяма от 50 000 EUR, и която глоба е наложена за неизпълнение на задължението за деклариране по член 3 от Регламент № 1889/2005, не изглежда съразмерна предвид естеството на съответното нарушение. Всъщност Съдът приема, че подобна глоба надхвърля границите на необходимото, за да се гарантира изпълнението на посоченото задължение и да се осигури осъществяването на преследваните с този регламент цели, тъй като санкцията по член 9 от споменатия регламент има за цел да се санкционират не евентуални измамни или противозаконни действия, а само неизпълнението на това задължение.
Предвид това, Съдът констатира, че разглежданата в главните производства национална разпоредба, която предвижда не само лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от стойността на недекларираната сума, но и отнемане на цялата тази недекларирана сума, надхвърля границите на необходимото за гарантиране на изпълнението на задължението за деклариране.
Освен това, на последно място, Съдът приема, че отнемането в полза на държавата на недекларираната сума, както е предвидено в разглежданото в главните производства законодателство, не може да се разглежда като мярка за задържане по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1889/2005.
Предвид всичко изложено, Съдът на ЕС отговаря на поставените въпроси, че член 4, параграф 2 и член 9, параграф 1 от Регламент № 1889/2005 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като разглежданата в главните производства, която като санкция за неизпълнение на предвиденото в член 3 от този регламент задължение за деклариране, освен лишаване от свобода до пет години или глоба в размер на една пета от недекларираната парична сума в брой, предвижда и отнемане в полза на държавата на тази недекларирана сума.