Решение от 28 ноември 2019 г., Специализирана прокуратура, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:1024 и Заключение на генералния адвокат Pitruzzella по дело Специализирана прокуратура, C‑653/19 PPU, EU:C:2019:983
Преюдициалното запитване е отправено от Специализиран наказателен съд (България) в рамките на наказателно производство срещу DK във връзка с продължаването на неговото задържане под стража и се отнася до тълкуването на член 6 от Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1), както и на членове 6 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
DK е задържан под стража от 11 юни 2016 г. в рамките на повдигнатото му обвинение за участие в организирана престъпна група за убийство като до момента на отправяне на настоящото преюдициално запитване е направил седем искания за освобождаване, които са оставени без уважение. Запитващата юрисдикция е сезирана с ново подобно искане за освобождаване.
Запитващата юрисдикция прави уточнение в своето запитване, че задържаното под стража лице може да бъде освободено от съда, разглеждащ наказателното производство, само ако направи съответно искане и докаже наличието на нови обстоятелства, даващи основание за неговото освобождаване. Тази юрисдикция обаче има съмнения дали българското законодателство е съвместимо с член 6 и съображение 22 от Директива 2016/343, тъй като според нея тези разпоредби биха могли да се тълкуват в смисъл, че възлагат на обвинението да докаже законността на продължаването на задържането под стража на съответното лице, както и че допускат да се приемат презумпции за законността на това продължаване само ако същите са разумно пропорционални на преследваната цел и отчитат правото на защита, а подобна презумпция за законосъобразност противоречи на членове 6 и 47 от Хартата. В този смисъл е поставеният от нея преюдициален въпрос.
Преюдициалното запитване е разгледано по реда на спешното производство.
Генералният адвокат G. Pitruzzella, в своето заключение от 19 ноември 2019г. (C‑653/19 PPU, EU:C:2019:983), прави всеобхватен анализ на нуждата от поне минимално хармонизиране на правилата относно предварителното задържане в рамките на наказателното производство в държавите членки за успешното функциониране на съдебното сътрудничество по наказателни въпроси. Въпреки констатираната нужда от хармонизация, в сегашното състояние на правото на Съюза, повдигнатият от българската юрисдикция въпрос не попада в обхвата на директива 2016/343. В своето решение Съдът следва направения от генералния адвокат анализ.
В отговора си Съдът на ЕС припомня, че директива 2016/343 е приложима по отношение на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в наказателно производство, на всички етапи на наказателното производство от момента, в който лицето е заподозряно или обвинено в извършването на престъпление или на предполагаемо престъпление, до влизането в сила на решение, с което окончателно се установява дали лицето е извършило съответното престъпление, т.е. и в случай като разглежданото в главното производство. Припомня също така, че въпросната директива предоставя минимални по степен хармонизация и не представлява пълен и изчерпателен инструмент относно условията за вземане на решение за задържане под стража.
Що се отнася до член 6, параграф 1 от директива 2016/343, той урежда разпределението на „тежестта на доказване на вината на заподозрените или обвиняемите“, като в параграф 2 на същия член е посочено: „всяко съмнение относно вината е в полза на заподозрения или обвиняемия“.
Същевременно Съдът в анализа си прави ясно разграничение в съответствие с член 4 от Директива 2016/343 между съдебните решения относно вината, които се постановяват в края на наказателния процес от другите процесуални актове, като обвинителните актове и предварителните решения от процесуално естество. Според Съда на ЕС е видно от съображения 16 и 22 от Директива 2016/343, че член 6 от същата директива цели да уреди разпределението на тежестта на доказване само при приемането на съдебни решения относно вината.
Тъй като разглежданията в главното производство акт, а именно решението за продължаването на мярката за неотклонение задържане под стража не може да се квалифицира като съдебно решение относно вината на обвиняемия, то следва че член 6 от споменатата директива е неприложим, така че разпределението на тежестта на доказване в рамките на главното производство попада в обхвата единствено на националното право.
От друга страна, тъй като Съдът на ЕС е приел вече, че разпределението на тежестта на доказване в рамките на производство като главното не се урежда от правото на Съюза, то и разпоредбите на Хартата, сред които членове 6 и 47 от нея, не са приложими към националните правила, които извършват това разпределение.