Критерии за разграничаването между преносна и разпределителна мрежа съгласно правото на ЕС

Author

 Решение от 17 октомври 2019 г., Електроразпределение Юг, C‑31/18, EU:C:2019:868

 

 

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд София-град (България) в рамките на производство по дело „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Комисия за енергийно и водно регулиране в присъствието на: „БМФ ПОРТ БУРГАС“ ЕАД.

Фактите по делото са следните. ЕР Юг е изключителният титуляр на лицензия за разпределение на електроенергия, издадена на 13 август 2014 г. от КЕВР, въз основа на която осъществява дейност по разпределение на електроенергия през разпределителна мрежа, на която е оператор, на определената в лицензията територия, а именно Югоизточна България. Тази територия включва района, в който се намират пристанищните терминали „Бургас Запад“ и „Бургас Изток 2“, които БМФ стопанисва в качеството на концесионер, като предоставя съответните услуги.

Обектите на БМФ, намиращи се в пристанищния терминал „Бургас Изток 2“, са свързани с електрическата мрежа посредством електропроводна линия със средно напрежение (20 kV) с наименование „Ново пристанище“, присъединена към уредбата за средно напрежение (също 20 kV) на подстанцията за трансформиране на електроенергия „Рибари“. Електропроводната линия „Ново пристанище“ е държавна собственост, предоставена на БМФ като актив, необходим за функционирането на отдадените на концесия пристанищни терминали. Електрическата подстанция „Рибари“ е собственост на оператора на електропреносната мрежа в България — дружеството „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (наричано по-нататък „ECO“). Електроенергията, пренасяна по управляваната от ЕСО преносна мрежа с високо напрежение, се трансформира на нивото на точките на свързване на преносната мрежа към разпределителната мрежа в трансформатори № 1 и № 2, като се преобразува от напрежение 110 kV (високо напрежение) в напрежение 20 kV (средно напрежение), за да може да се използва в уредбата за средно напрежение (20 kV) на подстанция „Рибари“. Средствата за търговско измерване на електрическата енергия, постъпваща от преносната мрежа на ECO в разпределителната мрежа на ЕР Юг, които са собственост на последното, са монтирани непосредствено след трансформатори № 1 и № 2 на нивото на връзките на килия № 26 и на килия № 39 на уредбата за средно напрежение (20 kV) на подстанция „Рибари“. Електропроводната линия „Ново пристанище“ е присъединена към тази уредба на нивото на килия № 44. Този електропровод се използва за пренос и снабдяване с електрическа енергия единствено на БМФ.

На 30 септември 2013 г. ЕР Юг и БМФ сключват договор за мрежови услуги, съгласно който първото предоставя достъп на второто до електроразпределителната мрежа и осигурява пренос на електроенергия през тази мрежа с цел снабдяване с електрическа енергия на обектите на БМФ, разположени на територията на пристанище Бургас. Тъй като счита, че е присъединен пряко към електропреносната мрежа, на 6 октомври 2016 г. БМФ прекратява едностранно договора с ЕР Юг и сключва с ЕСО договори за достъп до електропреносната мрежа за предоставяне на мрежови услуги и за пренос на електроенергия с цел снабдяване с електрическа енергия на посочените по-горе обекти на БМФ. На основание на тези договори ECO монтира собствени средства за търговско измерване на електрическата енергия, пренасяна чрез електропровода „Ново пристанище“.

Приемайки, че тези обекти все още са присъединени към разпределителната мрежа, ЕР Юг обаче продължава да начислява на БМФ такси за достъп и пренос на електрическа енергия по електроразпределителната мрежа. Сезирана от БМФ, с решение № Ж‑37 от 28 февруари 2017 г. КЕВР приема, че след изтичането на срока на предизвестието, предвидено за прекратяването на договора с БМФ, ЕР Юг вече няма основание да начислява на последното таксите за достъп до електроразпределителната мрежа и за преноса по тази мрежа. КЕВР приема, че разглежданите обекти на БМФ са били пряко свързани към електропреносната мрежа на EСO и че поради това БМФ е имало пряк достъп до тази мрежа. Ето защо КЕВР дава на ЕР Юг задължителни указания, от една страна, да преустанови да начислява на БМФ такси за достъп до електроразпределителната мрежа и за пренос на електроенергия по тази мрежа и от друга страна, да извърши корекция на начислените такси след изтичането на срока на предизвестието за прекратяване на договора с БМФ.

ЕР Юг обжалва това решение пред Административен съд София-град, който решава да сезира Съда на ЕС по реда на преюдициалното производство по чл. 267 ДФЕС. Въпросите, отправени до Съда, се отнасят към режима на правата на операторите върху преносната и разпределителната мрежа по смисъла на Директива 2009/72/ЕО, както и на преценката за съвместимост с правото на Европейския съюз на изискването, съдържащо се в национална правна уредба, към операторите да притежават вещни права върху използваните от тях мрежи.

В своето решение, Съдът приема, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство — която предвижда, че трансформирането на напрежението на електроенергията в електрическа подстанция, за да се позволи преминаване от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на преносната мрежа — не надхвърля свободата на действие, с която разполагат държавите членки за прилагането на член 2, точки 3 и 5 от Директива 2009/72, тъй като предоставеният от законодателя на Съюза избор се извършва в зависимост от нивото на напрежението.

Освен това, Съдът уточнява, че държавата членка не може да изключи от понятието за разпределителна мрежа, която служи за пренос на електроенергия с високо, средно и с ниско напрежение, предназначена за продажба на потребители на едро или на крайни клиенти, само на основание че операторът на тази мрежа не е неин собственик.

На последно място, Съдът приема, че Директива 2009/72, и по-специално член 2, точки 3—6 и член 32, параграф 1, трябва да се тълкува в смисъл, че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от договорните отношения между този потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно напрежение, която е част — като запитващата юрисдикция следва да провери това обстоятелство — от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.