Решение от 19 септември 2019 г., Районна прокуратура Лом, C‑467/18, EU:C:2019:765

 

Преюдициалното запитване е отправено от Районен съд Луковит (България) за тълкуване на Директиви 2012/13/ЕС[1], 2013/48/ЕС[2] и (ЕС)2016/343[3] във връзка с провеждането на наказателното производство срещу лице, което, от момента на задържането му като заподозряно за извършването на тежко престъпление, показва признаци на невменяемост и е настанено в психиатрична болница. Директивите, чието тълкуване се иска от запитващата юрисдикция, съдържат норми относно действията на компетентните органи за гарантиране на правата на заподозрените лица или на обвиняемите в наказателните производства, в три насоки: i) тези лица трябва да получат информация за процесуалните си права и за отправеното срещу тях обвинение (Директива 2012/13), ii) те имат право на достъп до адвокат и на уведомяване на трето лице за задържането, както и на осъществяване на връзка с трети лица (Директива 2013/48), iii) ползват се от презумпцията за невиновност (Директива 2016/343).

 

ЕР е заподозрян за убийството на своята майка, извършено на 26 август 2015 г. Тъй като по първоначално събраните данни се установява, че лицето страда от психично разстройство, същото е настанено с решение на Районен съд Лом за задължително лечение в психиатрична болница въз основа на процедурата по Закона за здравето. На 1 март 2018г. наказателното производство срещу ЕР е прекратено от Окръжна прокуратура Монтана и са постановени принудителни медицински мерки спрямо лицето. След спор за подсъдност е установено, че Районен съд Луковит е компетентен да разгледа наказателното дело относно настаняването на ЕР за принудително лечение съгласно НПК.

 

В рамките на това производство Районен съд Луковит решава да отправи до Съда на ЕС седем преюдициални въпроса във връзка с приложението на цитираните по-горе директиви в рамките на разглежданото производството.

 

Заключението на генералния адвокат

 

Генералният адвокат уточнява, че съгласно данните по делото в случая става въпрос за два вида мерки: такива, постановени по Закона за здравето, съгласно които ЕР първоначално е настанен за принудително лечение и вторият вид мерки са свързани с образуваното наказателно производство и постановяването на принудителни медицински мерки съгласно разпоредбите на НПК. Трите директиви обаче са приложими само във връзка с втория вид мерки, предприети в рамките на наказателното производство, тъй като процедурата по Закона за здравето няма наказателноправен характер.

 

Изложението на генералния адвокат не следва поставените въпроси, а той разглежда една по една трите директиви.

 

Директива 2012/13

 

Тази директива съдържа разпоредби, с които се цели гарантирането в наказателното производство на някои права на заподозрените лица или на обвиняемите като правото да им бъде предоставена незабавно информация относно някои процесуални права, както и правото на информация относно обвинението срещу тях. Тя е приложима и в ситуации като тази в главното дело, когато наказателното производство приключва с налагане на принудителни медицински мерки (по реда на особеното производство, уредено в чл. 427 и сл. от НПК). Запитващата юрисдикция посочва, че за разлика от производството по общия ред, при особеното производство за настаняване на невменяеми лица за принудително лечение (чл. 427 и сл. от НПК) не може да се провери дали са били допуснати нарушения на правата им в хода на досъдебното производство, проведено под ръководството на прокурора. В същото време съгласно член 8, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се гарантира, че заподозрените лица или обвиняемите, на които не е била предоставена необходимата информация (съгласно изискванията на тази директива), ще могат да оспорят този пропуск „в съответствие с процедурите в националното право“. Тъй като не е предвидена възможност за обжалване на постановлението на прокурора за налагане на принудителни медицински мерки, запитващата юрисдикция изпитва съмнения дали са гарантирани в достатъчна степен правата на засегнатите лица. Генералният адвокат допуска, че ако по аналогия се допусне обжалване на основание чл .243, ал.3 НПК (във връзка с делата, които се разглеждат по общия ред), това би гарантирало спазването на разпоредбата на чл. 8 от Директива 2012/13. В обратния случай обаче, ако на национално ниво се окаже, че това не е възможно, то тогава българските процесуални норми биха могли да не гарантират правото на ефективни правни средства за защита, предвидено в чл. 8 от Директива 2012/13, тъй като никой съд не би имал правомощието да прецени дали на фазата, предхождаща производството по член 427 и сл. от НПК, са били спазени защитените с тази директива права.

 

Директива 2013/48

 

С тази директива на заподозрените лица или на обвиняемите в наказателното производство се гарантира правото на достъп до адвокат, както и правото на осъществяване на връзка с трети лица.

 

Според Генералния адвокат предвидените в НПК разпоредби относно участието на адвокат в наказателните производство и по – специално предвиденото в чл. 94, ал.1, т.2 от НПК задължително участие на защитник в наказателното производство, когато  обвиняемият страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, изглежда че не противоречи на директива 2013/48. Друг би бил въпросът, ако въпросните разпоредби от НПК са нарушени – в този случай генералният адвокат препраща към изложеното във връзка с директива 2012/13 и евентуалната възможност за приложение по аналогия на разпоредбите във връзка с производството, провеждано по общия ред относно обжалването на постановлението на прокурора.

 

Директива 2016/343

 

С тази директива в наказателното производство се укрепват някои аспекти на презумпцията за невиновност и правото на физическите лица, които са заподозрени или обвиняеми в такова производство, да присъстват на съдебния процес.

 

Директивата е приложима за наказателните производства, които са приключени след 1 април 2018 г., докато съгласно данните по главното дело наказателното производство е прекратено на 1 март 2018 г. т.е. според Генералният адвокат тази директива не е приложима в конкретния случай, както не е приложим и чл. 48 от Хартата на основните права на ЕС. Няма съмнения обаче, че ако Директива 2016/343 бе приложима ratione temporis, нейните разпоредби трябва да се спазват в хода на наказателното производство срещу всеки заподозрян или обвиняем, включително когато са налице признаци за невменяемост и независимо от фазата на това производство т.е. включително и на досъдебната такава.

 

Решението на Съда

 

Подобно на Генералния адвокат, Съдът приема, че член 2, параграф 1 от Директива 2012/13 и неговият аналог – член 2, параграф 1 от Директива 2013/48, позволяват да се приеме, че понятието „наказателно производство“ по смисъла на тези директиви обхваща и производства за настаняване в психиатрично заведение, които, макар да не завършват с „определяне на наказание“ в стриктния смисъл, все пак водят до постановяването на мярка, включваща лишаване от свобода.

 

Също така от съображенията на тези две директиви е видно, че същите се основават на прогласените по-специално в членове 6, 47 и 48 от Хартата права и са предназначени допълнително да утвърдят тези права по отношение на заподозрените и обвиняемите в наказателното производство. Директивите 2012/13 и 2013/48 не могат да се тълкуват по начин, който би изключил от приложното им поле съдебното производство, по реда на което може да се настани в психиатрично заведение лице, което в предходно наказателно производство е посочено за извършител на деяние, съставляващо престъпление.

 

Според Съда на ЕС, Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че лицата, заподозрени в извършването на престъпление, трябва да бъдат уведомени за правата им при първа възможност щом подозренията срещу тях дадат основание на компетентните органи, извън хипотезите на неотложност, да ограничат свободата им посредством мерки на принуда, и най-късно преди първия им разпит от полицията в рамките на производството.

 

Що се отнася до въпросите, с които запитващата юрисдикция иска да установи дали правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата и с разглежданите директиви допуска правна уредба, която не позволява на компетентния съд да провери дали така гарантираните процесуални права са били спазени в хода на производства, които предхождат висящото пред нея и не са подложени на съдебен контрол, Съдът приема, че предвид значението на правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата, и ясния, безусловен и точен текст на член 8, параграф 2 от Директива 2012/13, последната разпоредба не допуска нито една национална мярка, която възпрепятства упражняването на ефективни средства за правна защита в случай на нарушаване на защитените с тази директива права. Подобно тълкуване е прието и що се отнася до член 12 от Директива 2013/48, съгласно който „заподозрените или обвиняемите в наказателно производство […] разполагат с ефективни средства за правна защита съгласно националното право в случай на нарушаване на правата им по настоящата директива“.

 

Съдът на ЕС припомня на националната юрисдикция задължението, което тежи върху всички органи на държавите членки, включително върху съдебните, да предприемат всички необходими мерки за постигането на предвидения в съответната директива резултат.

 

Националната юрисдикция е тази, която следва да установи дали би могла да тълкува националната правна уредба в съответствие с правото на Съюза. В това отношение е достатъчно да се констатира, че видно от акта за преюдициално запитване, запитващата юрисдикция счита, че въпреки липсата на средство за правна защита, което да дава възможност при направено предложение за настаняване в психиатрично заведение на основание член 427 и сл. от НПК да се провери законосъобразността на предшестващото това предложение наказателно производство, тя би могла да приложи по аналогия правилата на общото наказателно производство, за да извърши такава проверка и да защити правата на съответното лице.

 

Съдът приема на следващо място обаче, от една страна, че нито Директива 2016/343, нито разпоредбите от Хартата се прилагат по отношение на предвидените в чл.155 и сл. от Закона за здравето процедури, които нямат наказателно правен характер. От друга страна, за разлика от предложеното тълкуване от Генералния адвокат, Съдът приема, че Директива 2016/343 е приложима rationae temporis спрямо висящото пред националната юрисдикция наказателно производство и че презумпцията за невиновност, посочена в член 3 от тази директива, трябва да се тълкува в смисъл, че изисква в съдебно производство като главното, по реда на което по терапевтични съображения и съображения за сигурност се настаняват в психиатрично заведение лица, които в състояние на невменяемост са извършили общественоопасни деяния, прокуратурата да докаже, че лицето, чието настаняване се иска, е извършител на общественоопасно деяние.

 

[1] Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (OB L 142, 2012 г., стр. 1).

[2] Директива на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (OB L 294, 2013 г., стр. 1).

[3] Директива на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (OB L 65, 2016 г., стр. 1).