Category archives for Институционално право

Приемане на схеми за преструктуриране от Единния съвет за преструктуриране по Регламент (ЕС) № 806/2014 и съдебен контрол върху тях

Рашко Стоянов*   ВЪВЕДЕНИЕ   В отговор на световната финансова криза от 2007 – 2008 година Европейският съюз („ЕС“, „Съюз“) предприе действия по изготвяне на нови регулаторни мерки, които да гарантират бърза намеса в кризисни ситуации във финансовия сектор. В резултат на това бяха приети Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране […]

Бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г.: предварително споразумение относно бъдещия Европейски фонд за отбрана

Европейските институции постигнаха частично политическо споразумение на 20 февруари 2019 г. относно Европейския фонд за отбрана. Фондът с бюджет от 13 милиарда евро ще стимулира иновативната и конкурентоспособна отбранителна индустриална база и ще допринесе за стратегическата автономност на Съюза, което предстои да бъде официално одобрено от Европейския парламент и от Съвета. За първи път в […]

Механизмът за уреждане на спорове между инвеститори и държави, предвиден от Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз и Канада (CETA), е съвместим с правото на Съюза

Становище 1/17 от 30 април 2019 г.   На 30 октомври 2016 г. Канада, от една страна, и Европейският съюз и неговите държави членки, от друга страна, подписват споразумение за свободна търговия — Всеобхватното икономическо и търговско споразумение (наричано по-нататък „CETA“). Частта от CETA, която е посветена на инвестициите, включва по-специално установяване на механизъм за […]

Международните инвестиционни спорове след решението на Съда на Европейския съюз по делото Achmea

Деян Александров Драгиев*     Въведение На 6 март 2018 Съдът на Европейския съюз (Съда на ЕС или Съда) постанови решение по делото C-284/16, Achmea[1] (делото Аchmea), с което даде тълкуване по въпрос, чийто възможни отговори от години противопоставяха Европейската комисия (ЕК) и някои държави членки на ЕС, от една страна, и международните инвеститори, а […]

Правомощията на Общността Евратом – нови (и стари) предизвикателства в рамките на самостоятелна правосубектност

Атанас Попов[1]   Въведение През 50-те години на 20-ти век ядрената енергетика се считала за много обнадеждаваща. Държавите учредителки на Европейската общност за атомна енергия (Общността Евратом) споделяли мнението, че развитието на ядрената енергетика ще предостави възможност да се постигне икономическо благоденствие в Европа, дори нова индустриална революция. Смятало се е, че разходите за научноизследователска […]

ЕВРОПЕЙСКАТА ИДЕЯ ЗА РЕФОРМА НА СИСТЕМАТА ЗА РАЗРЕШАВАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ СПОРОВЕ В СВЕТЛИНАТА НА СТАНОВИЩЕТО НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ ВАТЕЛЕ ПО ДЕЛО C-284/16 SLOWAKISCHE REPUBLIK V ACHMEA BV

Екатерина Димитрушева[1] и Ивайло Димитров[2]   Въведение:   На 19 септември 2017 г. Генералният Адвокат (ГА) към Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) M. Wathelet (М. Вателе) представи дългоочакваното си заключение по дело C-284/16 Slowakische Republik v Achmea BV.[3] На 3 март 2016 г., Bundesgerichtshof (Федералния съд на Германия) поиска преюдициално запитване от Съда […]

ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ЗА СЪТРУДНИЧЕСТВО И ЕФЕКТА МУ ВЪРХУ КОМПЕТЕНТНОСТТА ПРИ СМЕСЕНИТЕ ДОГОВОРИ НА ЕС

Доц. д-р Тодор Коларов[1]   В брой XVIII от 2017 г. сп. Европейски правен преглед публикува статия „Възникване, развитие на смесените договори и тяхната правна уредба в правото на ЕС“. Значителна част в нея е отделено на компетентността на ЕС и държавите членки, като предпоставка и условие за съществуването на смесените договори. Въпросът за компетентността […]

The Role of the European Court of Justice in European integration: Continuity and Change

Koen Lenaerts* A. Introduction   Despite the difficult challenges that the European Union is currently facing, such as those brought about by the refugee crisis, the fight against international terrorism, and Brexit, the European Union has been, overall, a success story.   One must not forget that the primary objective of the EU is to […]

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА СМЕСЕНИТЕ ДОГОВОРИ И ТЯХНАТА ПРАВНА УРЕДБА В ПРAВОТО НА ЕС

Доц. д-р Тодор Коларов[1]   Както е известно Европейският съюз (ЕС) е наднационална структура, която има характеристики различни, както от държавата, така и от международната организация. Характерът на ЕС като sui generis наднационална структура е свързан и с компетентността, които Съюзът има. Според първичното право, по определени политики, ЕС има изключителни компетентност, тъй като държавите […]

БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Проф. д-р ЖАСМИН ПОПОВА   Същност на Председателството. Председателската „Тройка” Председателството на Съвета на ЕС е една от най-важните и отговорни функции за всяка държава членка, произтичаща от нейната принадлежност към европейското обединение. То е съществен елемент от нормотворческия процес в Съюза, при който една държава членка в рамките на определен период от време играе […]

ИНСТИТУЦИОНАЛНИЯТ БАЛАНС И ПРИНЦИПА НА ЛОЯЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ ИНСТИТУЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

(Решение на Съда на ЕС по дело C-425/13 Европейска комисия/Съвет) Д-р Вихър Георгиев[1] I.Въведение Договорът от Лисабон[2] безспорно доведе до промяна в институционалния механизъм на Европейския съюз (ЕС). Тази промяна породи множество нови въпроси относно институционалния баланс (институционалното равновесие) в отношенията между институциите на Съюза. Разглежданото в настоящия текст решение на Съда на Европейския съюз […]

ЕВРОПЕЙСКА ПРОКУРАТУРА – НЕВЪЗМОЖНА НЕОБХОДИМОСТ В ЕДИН „ВСЕ ПО-ТЕСЕН СЪЮЗ”?

Предложение на Европейската комисия за регламент за създаване на Европейска прокуратура   Елисавета Войнова [1]     Въведение Създаването на Европейска прокуратура е сред най- дискутираните теми в Европейския съюз след като Договорът от Лисабон въведе понятието за европейски прокурор в първичното право на ЕС и заложи правната база за създаването на този орган.Бъдеща Европейска […]

НОВАТА ПРАВНА УРЕДБА НА ПРАВИЛАТА ЗА ВОДЕНЕ НА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНИ ПРЕГОВОРИ В ОБИКНОВЕНАТА ЗАКОНОДАТЕЛНА ПРОЦЕДУРА

Николай Доманов[1]     Договорът от Лисабон (ДЛ) въведе като общо правило приемането на законодателни актове на Европейския съюз (ЕС) да става по реда на обикновената законодателна процедура (ОЗП) (исторически известна с наименованието “процедура за съвместно вземане на решения”)[2]. Макар да запазва до голяма степен правилата на съществуващата процедура, ДЛ направи и някои значителни изменения. […]

ЕДИНЕН МЕХАНИЗЪМ ЗА ПРЕОБРАЗУВАНЕ В ПОДКРЕПА НА БАНКОВИЯ СЪЮЗ

Европейската комисия предложи регламент за Единен механизъм за преобразуване (ЕМП) в подкрепа на банковия съюз[1].ЕМП бе оповестен от Комисията още в съобщенията „Пътна карта за създаване на банков съюз“[2]и „Подробен план за задълбочен и истински икономически и паричен съюз — начало на дебат на европейско равнище“[3]. Механизмът ще допълни Единния надзорен механизъм[4] (ЕНМ), чието задействане […]

ЗАСИЛЕНОТО СЪТРУДНИЧЕСТВО КАТО ФОРМА НА ДИФЕРЕНЦИРАНА ИНТЕГРАЦИЯ В РАМКИТЕ НА ЕС

Проф. д-р Жасмин Попова[1]     Общи бележки В контекста на все по-сериозни различия, както във визиите относно бъдещото развитие на Съюза, така и в икономическия потенциал на неговите държави членки, въпросите, свързани с отделните проявни форми на диференцирана интеграция, в т.ч. засиленото сътрудничество, придобиват особена актуалност. Факт е, че едва през последните 2-3 години, […]

ПРОФЕСИЯ ЮРИСТ ЛИНГВИСТ В СЪДА НА ЕС

Проф. д-р Жасмин Попова   Ако си позволих да публикувам тези бележки, доста отдалечени от научните ми интереси и от същностната тематика на нашето списание, то е най-малко поради две причини : – на първо място, у нас ( както всъщност и като цяло в останалите държави членки), работата на юрист лингвиста е в значителна […]

THE INSTITUTIONAL ROLE OF THE EUROPEAN COUNCIL AFTER THE TREATY OF LISBON

Richard Crowe*   Introduction The regular summits of Heads of State or Government that came to be known as the European Council have been an essential feature of the European Union’s decision-making structures for almost four decades.[1] Yet it was only with the entry into force of the Treaty of Lisbon on 1 December 2009 […]

PROFESSION : JURISTE LINGUISTE A LA COUR DE JUSTICE DE L’UNION EUROPEENNE

Prof. Dr. Jasmine Popova     L’objectif de cet article est de familiariser le lecteur avec le métier du juriste linguiste à la Cour de justice de l’Union Européenne, insuffisamment connu même dans les milieux professionnels des juristes bulgares. L’exposé, composé de trois paragraphes, débute par un bref aperçu de la spécificité du régime linguistique […]

СЪДЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ И ФИНАНСОВАТА КРИЗА: НОВИ ДОГОВОРИ, НОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ, ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Александър Арабаджиев*     В един момент, когато по инерция все още говорим за новите положения, въведени от Договора от Лисабон, включително с оглед компетентностите на Съда на Европейския съюз и на развитието и реализацията на принципа за ефективна правна защита, Съдът на ЕС се явява изправен пред перспективата да получи нови компетентности, някои от […]

LA GOUVERNANCE ÉCONOMIQUE DE LA ZONE EURO (ASPECTS JURIDIQUES)

Jean-Paul Keppenne[1]   L’Union européenne et en particulier la zone euro sont plongées dans une crise profonde depuis maintenant plusieurs années. Les réponses apportées à cette crise sont un mélange subtil de ‘carrots and sticks’, carotte et bâton, soit un mixte d’assistance financière et de réformes douloureuses. Je me concentrerai sur les “bâtons”, les “sticks”, […]

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (ПЛЕНУМ)

27 ноември 2012 година   Съдържание I –  Правна уредба A – Решение 2011/199 Б – Договор за ЕМС II –  Обстоятелства в основата на спора по главното производство и преюдициални въпроси III –  По преюдициалните въпроси А – По първия въпрос   По компетентността на Съда   По допустимостта   По съществото на спора а) По въпроса дали изменението на Договора за функционирането […]

ДИРЕКТИВА 2011/85/ЕС НА СЪВЕТА

от 8 ноември 2011 година относно изискванията за бюджетните рамки на държавите-членки   СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 126, параграф 14, трета алинея от него, като взе предвид предложението на Европейската комисия, като взе предвид становището на Европейския парламент ( 1 ), като взе […]