Рашко Стоянов*

 

1. ВЪВЕДЕНИЕ

 

В отговор на световната финансова криза от 2007 – 2008 година Европейският съюз („ЕС“, „Съюз“) предприе действия по изготвяне на нови регулаторни мерки, които да гарантират бърза намеса в кризисни ситуации във финансовия сектор. В резултат на това бяха приети Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници[1], както и Регламент № 806/2014 за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране[2]. С Регламент № 806/2014 се създаде нова агенция на Съюза – Единният съвет за преструктуриране („ЕСП“), на която е възложена компетентност относно преструктурирането на кредитни институции и инвестиционни посредници („институции“), установени в държавите членки, които участват в Банковия съюз[3]. В рамките на своята компетентност ЕСП взема решения за приемане на схеми за преструктуриране по отношение на институции, за които е намерил, че са изпълнени условията за преструктуриране.

В позицията си на агенция на Съюза обаче ЕСП не може да взема тези решения самостоятелно, тъй като съгласно установената практика на Съда на Европейския съюз („Съд на ЕС“) единствено институциите на Съюза могат да вземат решения в условия на свободна преценка, както и решения, които са свързани с определяне на политиката на ЕС по отношение на преструктурирането. Поради това Регламент № 806/2014 предвижда решенията на ЕСП за приемане на схеми за преструктуриране да подлежат на одобряване от Европейската комисия („Комисия“), съответно от Съвета на Европейския съюз („Съвет“). В това отношение следва да бъде изследвана практиката на Съда на ЕС, която налага въвеждането на контрол от страна на Комисията, съответно на Съвета, върху решенията на ЕСП за приемане на схеми за преструктуриране, както и да бъдат разгледани процесуалните способи за осъществяване на съдебен контрол върху тези решения.

В настоящата статия ще бъдат разгледани условията за приемане на схема за преструктуриране от ЕСП (т. 2 по-долу), както и участието на Комисията и на Съвета в производството по приемане на такава схема (т. 3 по-долу). Също така ще бъде обърнато внимание на задължението на Комисията и Съвета да упражняват контрол върху решенията на ЕСП за приемане на схеми за преструктуриране (т. 4 по-долу). На следващо място ще бъдат разгледани процесуалните способи за осъществяване на съдебен контрол от Съда на ЕС върху решенията за приемане на схеми за преструктуриране (т. 5 и 6 по-долу). Накрая ще бъде направено заключение (т. 7 по-долу).

 

2. УСЛОВИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СХЕМА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ ОТ ЕСП

 

Приемането на схема за преструктуриране зависи от това дали са изпълнени условията, предвидени в чл. 18, параграф 1, б. „а“ – „в“ от Регламент № 806/2014. ЕСП може да открие производство по преструктуриране и да вземе решение за приемане на схема за преструктуриране по отношение на институция по чл. 2 от Регламент  № 806/2014[4] само ако тези условия са изпълнени едновременно.

Във връзка с това, на първо място, в чл. 18, параграф 1, б. „а“ от Регламент  № 806/2014 е предвидено да бъде направена оценка относно това дали дадената институция е проблемна или има вероятност да стане проблемна. Оценката се извършва от Европейската централна банка („ЕЦБ“) след консултация с ЕСП[5]. Предвидена е възможност ЕСП самостоятелно да направи тази оценка на своя изпълнителна сесия, но само след като е информирал ЕЦБ за това си намерение и ЕЦБ не е направила оценка в рамките на три календарни дни след получаването на тази информация[6].

На следващо място, съгласно чл. 18, параграф 1, б. „б“ от Регламент № 806/2014, ЕСП трябва да прецени дали липсва реална вероятност алтернативни мерки от страна на частния сектор, включително мерки на институционални схеми за защита, или действия на надзорните органи, включително мерки за ранна намеса[7], или обезценяване или преобразуване на капиталови инструменти[8], предприети по отношение на институцията, да предотвратят в разумен срок неизпълнението на задължения от нейна страна.

Последното условие, за което ЕСП трябва също да направи преценка, е предвидено в чл. 18, параграф 1, б. „в“ от Регламент № 806/2014, а именно – необходимостта действието по преструктуриране да бъде предприето в обществен интерес. Във връзка с това в чл. 18, параграф 5 от Регламент № 806/2014 е предвидено, че действието по преструктуриране се счита за предприето в обществен интерес само ако са изпълнени едновременно следните условия: а) действието е необходимо за постигането на някоя от целите на преструктурирането и съответства на нея и[9]; б) ликвидирането на дадената институция чрез производство по несъстоятелност не би постигнало тази цел в същата степен[10].

 

3. УЧАСТИЕТО НА КОМИСИЯТА И СЪВЕТА В ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ПРИЕМАНЕ НА СХЕМА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

 

Видно от изложеното в т. 2, ЕСП разполага с широка свобода на преценка при приемане на схеми за преструктуриране, като на практика по този начин взема решения по определяне на политиката на ЕС по отношение на преструктурирането. Това изрично е взето под внимание в Регламент № 806/2014, като е посочено, че единствено институции на Съюза могат да определят тази политика на Съюза[11]. Поради това в производството по приемане на схеми за преструктуриране е предвидено участието както на Комисията, така и на Съвета, в качеството им на институции, които могат да упражняват изпълнителни правомощия в съответствие с чл. 291 от Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“)[12].

В това отношение на Комисията е отредена ролята да извършва оценка на онези аспекти на схемата за преструктуриране, по отношение на които ЕСП има свобода на преценка[13]. Във връзка с това,  чл. 18, параграф 7, ал. 1 от Регламент № 806/2014 предвижда, че след като окончателно приеме схема за преструктуриране ЕСП е длъжен незабавно да я изпрати на Комисията. Съгласно чл. 18, параграф 7, ал. 2 от Регламент № 806/2014, Комисията има 24 часа или да одобри схемата за преструктуриране, или да представи възражения по отношение на онези аспекти на схемата, във връзка с които ЕСП има свобода на преценка[14]. Това са: а) преценката дали дадената институция е проблемна, или има вероятност да стане проблемна и; б) преценката дали липсва реална вероятност алтернативни мерки, предприети по отношение на институцията, да предотвратят в разумен срок неизпълнението на нейните задължения. Предвидено е също така Комисията да посочи съображения, когато упражнява правото си на възражение[15].

На следващо място, Регламент № 806/2014 взема под внимание възможността решенията за преструктуриране да окажат значителното въздействие върху финансовата стабилност на държавите членки, както и на Съюза като цяло, а също и върху фискалната независимост на държавите членки[16]. Във връзка с това е предвидено, че на Съвета се  предоставят изпълнителни правомощия за вземането на определени решения, свързани с преструктурирането, които включват упражняването на контрол върху преценката на ЕСП за наличието на обществен интерес, както и контрол върху всяка съществена промяна на сумата от Единния фонд за преструктуриране („ЕФП“)[17], която да се използва при конкретно действие по преструктуриране[18]. В това отношение чл. 18, параграф 7, ал. 3 от Регламент № 806/2014 предвижда, че Комисията може, в рамките на 12 часа от изпращането на схемата за преструктуриране от ЕСП, да предложи на Съвета: а) да възрази, че схемата за преструктуриране не отговаря на критерия за обществен интерес или[19]; б) да одобри или да възрази по отношение на съществена промяна на сумата, която ЕСП е предвидил да бъде използвана от ЕФП[20]. По отношение на тези аспекти на схемата за преструктуриране единствено Съветът може да упражни контрол[21].

На последно място, чл. 18, параграф 7, ал. 5 от Регламент № 806/2014 предвижда, че схемата за преструктуриране поражда действие само ако след изпращането ѝ от ЕСП, в рамките на 24 часа нито Комисията, нито Съветът, са направили възражение срещу нея.

Предвид гореизложеното, от начина, по който законодателят на Съюза е уредил участието на Комисията и на Съвета в производството по приемане на схема за преструктуриране, ясно може да се види, че макар ЕСП да има свобода на преценка по отношение на определени аспекти от схемата, последната подлежи на контрол от страна на тези две институции на Съюза. Следователно когато Комисията, съответно Съветът, са упражнили контрол, в съответствие с чл. 18, параграф 7, ал. 2 и 3 от Регламент № 806/2014, крайното решение относно приемането на схема за преструктуриране може да бъде само тяхно.

 

4. ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА КОНТРОЛ НАД РЕШЕНИЕТО НА ЕСП ЗА ПРИЕМАНЕ НА СХЕМА ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ

 

В Регламент № 806/2014 е взето под внимание, че участието на Комисията и Съвета в производството по приемане на схема за преструктуриране засилва необходимата оперативна самостоятелност на ЕСП, като същевременно зачита принципите при делегиране на правомощия на агенциите съгласно юриспруденцията на Съда на ЕС[22].

В това отношение Съдът на ЕС се произнася най-напред с решението си по делото Meroni[23]. Делото се отнася за съдебна процедура за отмяна на решение на Върховния орган на Европейската общност за въглища и стомана[24], с което от Meroni & Co., Industrie Metallurgiche, S.p.A („Meroni“) се иска да заплати определена сума във връзка с вноса на скрап от трети страни. Решението, чиято отмяна се иска, е прието на основание чл. 4 от Решение 14/55 на Върховния орган, с което се създава механизъм, уреждащ вноса на скрап от трети страни. Целта на Решение 14/55 е да се предотврати изравняването на цените на скрап в Общността с по-високите цени на вносния материал.

Изпълнението на Решение 14/55 е възложено на две частноправни организации – Съвместното бюро за потребители на скрап от черни метали и Фонда за изравняване на вносния скрап от черни метали, на които са делегирани правомощия да определят дължимите суми във връзка с вноса. Съгласно чл. 4 от Решение 14/55, в случай че задължен субект не е извършил плащане в предвидения за това срок, Върховният орган приема решение, което подлежи на изпълнение. В изпълнение на Решение 14/55 представителството на двете частноправни организации в Италия неколкократно изпратило уведомления до Meroni, в които била посочена сумата, която последното трябвало да заплати на Фонда. Тъй като не последвало плащане, Върховният орган приема решение на основание чл. 4 от Решение 14/55. В отговор на това дружеството иска отмяна на въпросното решение. В делото дружеството поддържа тезата, че Решение 14/55 на Върховния орган, с което последният делегира правомощия на двете частноправни организации, съставлява злоупотреба с власт и поради това не съответства на Договора за създаване на Европейската общност за въглища и стомана.

В Meroni Съдът на ЕС установява принципи, които са приложими по аналогия при приемането на схеми за преструктуриране съгласно Регламент № 806/2014. На първо място, Съдът на ЕС намира, че последиците, произтичащи от делегиране на правомощия, могат да варират в зависимост от това: 1) дали включват ясно определени изпълнителни правомощия, упражняването на които може да бъде подложено на стриктен контрол, с оглед на обективни критерии, определени от делегиращия орган; 2) или е свързано с упражняване на широка свобода на преценка, с която на практика се осъществява икономическа политика[25]. Във връзка с това Съдът на ЕС счита, че делегирането от първия вид не може чувствително да измени последствията, свързани с изпълнението на дадените правомощия, докато делегирането от втория вид води до действително прехвърляне на правомощия, тъй като измества преценката от делегиращия орган върху органа, на който са делегирани правомощия[26]. Въз основа на това Съдът на ЕС посочва, че делегирането на правомощия следва да включва само ясно определени изпълнителни правомощия, упражняването на които може да бъде подложено на строг преглед за съответствие с критериите, определени от делегиращия орган[27].

В решението си по делото Обединено кралство/Съвет и Парламент[28] Съдът на ЕС развива практиката, установена в Meroni. Делото e с предмет  иск  на Обединеното кралство („ОК“) пред Съда на ЕС, с който се иска отмяна на чл. 28 от Регламент № 236/2012 относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение[29]. Въпросната разпоредба дава правомощия на Европейския орган за ценни книжа и пазари („ЕОЦКП“) за намеса при извънредни обстоятелства. ОК поддържа тезата, че ЕОЦКП разполага с широко право на преценка относно това дали са изпълнени критериите, посочени в чл. 28, параграф 2 от Регламент № 236/2012, което не съответства на постановените в Meroni принципи относно делегирането на правомощия[30]. Във връзка с това Съдът на ЕС намира, че обхватът на дейността на ЕОЦКП при упражняването на правомощията по чл. 28 от Регламент № 236/2012 се ръководи от различни критерии и условия, които органът трябва да съобрази, преди да приеме въпросната мярка[31]. Въз основа на тези констатации Съдът на ЕС отхвърля тезата на ОК, като изтъква, че правомощията на ЕОЦКП съответстват на принципите, определени в Meroni, тъй като са формулирани прецизно и подлежат на съдебен контрол от гледна точка на целите, определени от делегиращия орган[32].

Друг аргумент на ОК се отнася за пределите на делегирането, установено в чл. 290 и 291 от ДФЕС. Според ОК тези разпоредби очертават обстоятелствата, при които могат да се възлагат определени правомощия на Комисията, но не предоставят компетентност на Съвета да делегира правомощия на органи, служби и агенции на Съюза[33]. Съдът на ЕС отхвърля и този аргумент, като подчертава, че чл. 290 и 291 от ДФЕС не представляват затворена система за делегиране, и посочва, че макар Договорите да не съдържат изрична разпоредба, съгласно която правомощия могат да бъдат предоставени на органи, служби и агенции на Съюза, видно от това, че разпоредбите на чл. 263, 265, 267 и 277 от ДФЕС уреждат съдебния контрол на актовете на тези органи на Съюза, следва да се направи заключение, че такава възможност съществува[34].

Макар да съществуват тенденции да се смята, че с решението си по делото Обединено кралство/Съвет и Парламент Съдът на ЕС „смекчава“ до известна степен установената в Meroni практика[35], като допуска делегиране на правомощия към агенциите на Съюза, по отношение на които последните имат свобода на преценка, когато те са формулирани прецизно и подлежат на съдебен контрол от гледна точка на целите, определени от делегиращия орган, то установеното в Meroni съвсем не е загубило своето значение[36]. Съдът на ЕС не премахва изискването за контрол върху решенията на агенциите, а единствено намира, че правомощията на ЕОЦКП във връзка с чл. 28 от Регламент № 236/2012  съответстват на принципите, въведени с Meroni. Следователно установеното в Meroni изискване за контрол продължава да е в сила.

Както беше изяснено в т. 3, когато Комисията, съответно Съветът, изрично са одобрили схемата за преструктуриране или са възразили срещу нея, крайното решение се взема от тях. Същевременно обаче от съображения, свързани с осигуряването на бързина при приемането на схеми за преструктуриране в кризисни ситуации, законодателят на Съюза е предвидил в чл. 18, параграф 7, ал. 5 от Регламент № 806/2014 възможност за тяхното мълчаливо одобряване от Комисията, съответно от Съвета. Предвид това, следва да се постави въпросът дали в хипотезата на мълчаливо одобряване в крайна сметка схемата е решение на ЕСП, или е решение на Комисията, съответно на Съвета. Отговорът на този въпрос следва от постановеното в Meroni, съгласно което само институциите на Съюза могат да вземат решения, които съдържат в себе си аспекти, предполагащи свобода на преценка, и които са свързани с осъществяване на икономическата политика на ЕС. Следователно както при изричното одобряване на схеми за преструктуриране по чл. 18, параграф 7, ал. 2 и 3 от Регламент № 806/2014, така и при мълчаливото им одобряване по чл. 18, параграф 7, ал. 5 от Регламент № 806/2014, крайното решение винаги може да е само на Комисията, съответно на Съвета, като институции на Съюза.

 

5. ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЯТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА СХЕМИ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 263 ОТ ДФЕС

 

Възможността за съдебен контрол от страна на Съда на ЕС относно законосъобразността на актовете на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза, които са предназначени да произвеждат правно действие по отношение на трети страни, е предвидена в чл. 263, параграф 1 от ДФЕС. В тази връзка чл. 86, параграф 2 от Регламент № 806/2014 предвижда, че държавите членки и институциите на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, могат да започнат пред Съда на ЕС производство по чл. 263 от ДФЕС срещу решенията на ЕСП. В това число попадат и решенията на ЕСП за приемане на схеми за преструктуриране, които са били одобрени от Комисията, съответно от Съвета. Въпреки това не всеки е процесуално легитимиран да подаде иск до Съда на ЕС и да иска отмяна на решение за приемане на схема за преструктуриране. Разпоредбата на чл. 263 от ДФЕС предвижда няколко категории от ищци, които трябва да отговарят на различни изисквания, за да имат locus standi в процедурата за отмяна.

 Първата категория е предвидена в чл. 263, параграф 2 от ДФЕС и обхваща привилегированите ищци – държавите членки, Съветът, Комисията и Европейският парламент – които са винаги процесуално легитимирани да подадат иск за отмяна на акт до Съда на ЕС[37]. Втората категория е съставена от полу-привилегированите ищци – ЕЦБ, Сметната палата и Комитетът на регионите – като чл. 263, параграф 3 от ДФЕС предвижда, че те могат да подадат иск до Съда на ЕС и да искат отмяна на акт само ако това е в защита на техните изключителни правомощия.

Третата категория обхваща непривилегированите ищци, по отношение на която чл. 263, параграф 4 от ДФЕС предвижда, че всяко физическо или юридическо лице може да подаде иск срещу решенията, които са адресирани до него или които го засягат пряко и лично, както и срещу подзаконови актове, които го засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение.

Що се отнася до първата хипотеза на чл. 263, парараф 4 от ДФЕС, следва да се отбележи, че, съгласно чл. 18, параграф 9 от Регламент № 806/2014, адресати на решението за приемане на схема за преструктуриране са съответните национални органи за преструктуриране[38]. В съответствие с чл. 29 от Регламент № 806/2014 те приемат необходимите мерки за изпълнението на схемата за преструктуриране. Следователно лицата, които търсят отмяна по реда на чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, извън националните органи за преструктуриране, трябва да докажат, че решението за приемане на схема за преструктуриране ги засяга пряко и лично, за да може искът им да бъде допуснат за разглеждане по същество от Съда на ЕС.

Внимание заслужава и втората хипотеза на чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, която дава възможност на лицата да атакуват пред Съда на ЕС подзаконовите актове, които ги засягат пряко и които не включват мерки за изпълнение. Тук следва да се припомни, че съгласно практиката на Съда на ЕС, понятието „подзаконови актове“ има по-ограничен обхват от този на понятието „решения“, използвано в първата хипотеза на чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, и че с него се визират актовете с общо приложение, с изключение на законодателните актове[39]. Също така даден акт е с общо приложение, ако се прилага към обективно определени положения и ако поражда правни последици спрямо категории лица, посочени общо и абстрактно[40].

Във връзка с това, както беше отбелязано по-горе, решенията за приемане на схеми за преструктуриране са адресирани до националните органи за преструктуриране, които от своя страна трябва да приложат инструментите за преструктуриране по отношение на изрично определена институция[41]. Поради това тези решения не попадат в категорията на актовете с общо приложение, тъй като са предназаначени да породят правни последици по отношение на лица, посочени индивидуално и конкретно. Следователно заинтресованите лица не биха могли да се възползват от тази възможност за атакуване на решенията за приемане на схеми за преструктуриране, дори и да успеят да докажат, че ги засягат пряко.

 

 

6. ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ОТМЯНА НА РЕШЕНИЯТА ЗА ПРИЕМАНЕ НА СХЕМИ ЗА ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ ПО РЕДА НА ЧЛ. 267 ОТ ДФЕС

 Предвид условията за допустимост на иска за отмяна на решението за приемане на схема за преструктуриране по реда на чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, доста често е трудно Съдът на ЕС да бъде убеден, че всички условия са налице и че дадено физическо или юридическо лице притежава locus standi.

Във връзка с това, валидността на решението за приемане на схема за преструктуриране може да бъде проверена и чрез производството по отправяне на преюдициално запитване по чл. 267, параграф 1, б. „б“ от ДФЕС.

В това отношение в решението си по дело Unión de Pequeños Agricultores[42] Съдът на ЕС посочва, че с Договорите се създава цялостна система от правни средства и процедури за защита, предназначени да осигурят съдебен контрол върху законността на актовете на институциите на Съюза, съгласно която при невъзможност физическите или юридическите лица да оспорят пряко мерките на Съюза, поради условията за допустимост чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, те могат да го направят пред националните съдилища и да поискат от тях, тъй като те сами не са компетентни да обявят тези мерки за невалидни, да се обърнат към Съда на ЕС с преюдициално запитване за валидност[43]. Това дава на заинтересованите лица възможност косвено да атакуват решенията  за приемане на схеми за преструктуриране. В такъв случай те трябва да атакуват пред компетентния национален съд акта на съответния национален орган за преструктуриране, с който, съобразно чл. 29 от Регламент № 806/2014, последният изпълнява решението за приемане на схема за преструктуриране, и в производството пред националния съд да повдигнат въпроса за неговата валидност.

Тук обаче трябва да се вземе под внимание условието за допустимост на възражението за невалидност в рамките на преюдициално запитване до Съда на ЕС[44]. В това отношение физическо или юридическо лице, което е имало възможност да обжалва решението за приемане на схема за преструктуриране по реда на чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, но не го е направило в предвидения за това двумесечен срок, губи възможността си да повдигне въпроса за валидността на решението пред националния съд, който от своя страна да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по реда на чл. 267, параграф 1, б. „б“ от ДФЕС[45]. Въпреки това, дали дадено лице, което не е адресат на решението за приемане на схема за преструктуриране, би имало locus standi пред Съда на ЕС в производството за отмяна по реда на чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, не е ясно от само себе си, а изисква задълбочен анализ на всяка отделна фактическа ситуация. Когато не е достатъчно ясно дали страна в основното производство пред национален съд, в което е отправено преюдициално запитване по реда на чл. 267, параграф 1, б. „б“ от ДФЕС, е била процесуално легитимирана да предяви иск за отмяна по реда на чл. 263, параграф 4 от ДФЕС, Съдът на ЕС е „по-благосклонен“ да допусне индиректното атакуване на акт на институция, орган, служба или агенция на Съюза[46].

 

7. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

 От изложеното в статията ясно се вижда, че ЕСП разполага с широка свобода на преценка по отношение на отделните аспекти от схемите за преструктуриране. Във връзка с това, в съответствие с практиката на Съда на ЕС по делото Meroni, в Регламент № 806/2014 е предвидено, че Комисията и Съветът упражняват контрол върху онези аспекти на схемите за преструктуриране, по отношение на които ЕСП има свобода на преценка и които са свързани с определяне на политиката на ЕС по отношение на преструктурирането. Предвид това, както при изричното одобряване на схеми за преструктуриране по чл. 18, параграф 7, ал. 2 и 3 от Регламент № 806/2014, така и при мълчаливото им одобряване по чл. 18, параграф 7, ал. 5 от Регламент № 806/2014, крайното решение винаги може да е само на Комисията, съответно на Съвета, като институции на Съюза.

Що се отнася до процесуалните способи за осъществяване на съдебен контрол върху решенията за приемане на схеми за преструктуриране, заинтересованите лица разполагат със следните възможности: 1) да атакуват решението за приемане на схема за преструктуриране по реда на чл. 263 от ДФЕС; 2) да атакуват акта на съответния национален орган за преструктуриране, с който се изпълнява решението, пред компетентния национален съд и да повдигнат въпроса за валидността на решението на ЕСП, която да бъде проверена от Съда на ЕС в производство по чл. 267, параграф 1, б. „б“ от ДФЕС.

 

***

 

* Докторант в Института за държавата и правото при БАН и експерт в Комисията за финансов надзор („КФН“). Мнението, изразено в статията, е изцяло лично и не обвързва КФН.

[1] Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета, OB. L 173 от 12.6.2014г., стр. 190 – 348.

[2] Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010, OB. L 225 от 30.7.2014 г., стр. 1 – 90.

[3] Вж. чл. 2 от Регламент № 806/2014 относно обхвата на последния. Относно значението на понятието „участваща държава членка“ вж. чл. 2, т. 1 от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции, OB L 287, 29.10.2013 г., стр. 63 – 89.

[4] В обхвата на Регламент № 806/2014 попадат: 1) кредитните институции, установени в участваща държава членка; 2) установени в участваща държава членка предприятия майки, включително финансови холдинги и смесени финансови холдинги, които попадат в обхвата на консолидирания надзор, упражняван от ЕЦБ, както и; 3) инвестиционни посредници и финансови институции, установени в участваща държава членка, когато попадат в обхвата на консолидирания надзор над предприятието майка, упражняван от ЕЦБ.

[5] Вж. чл. 18, параграф 1, ал. 2 от Регламент № 806/2014. Вж. също насоките на Европейския банков орган относно тълкуването на различните обстоятелства, при които за дадена институция се приема, че е проблемна или има вероятност да стане проблемна, EBA/GL/2015/07 от 26 май 2015 г.  Вж. също оценката на ЕЦБ относно условието „проблемна или има вероятност да стане проблемна“ по отношение на Banco Popular Español S.A. Достъпно на:

https://www.bankingsupervision.europa.eu/ecb/pub/pdf/ssm.2017_FOLTF_ESPOP.en.pdf

[6] Вж. чл. 18, параграф 1, ал. 2 от Регламент № 806/2014.

[7] Вж. чл. 13 от Регламент № 806/2014.

[8] Вж. чл. 21 от Регламент № 806/2014.

[9] За целите на преструктурирането вж. чл. 14, параграф 2 от Регламент № 806/2014.

[10] Относно преценката на ЕСП, че преструктурирането следва да бъде предприето в обществен интерес вж. Решение на ЕСП от 7 юни 2017 г. относно приемане на схема за преструктуриране по отношение на Banco Popular Español S.A., SRB/EES/2017/08, стр. 10 – 16.

Относно преценката на ЕСП, че преструктурирането не следва да бъде предприето, тъй като условието за обществен интерес не е изпълнено вж. Решение на ЕСП от 23 юни 2017 г. относно оценката на условията за преструктуриране по отношение на Veneto Banca S.p.A., SRB/EES/2017/11, стр. 11 – 21, както и Решение на ЕСП от 23 юни 2017 г. относно оценката на условията за преструктуриране по отношение на Banca Popolare di Vicenza S.p.A., SRB/EES/2017/12, стр. 11 – 21.

[11] Вж. съображение 24 към преамбюла на Регламент № 806/2014.

[12] Ibid.

[13] Ibid.

[14] Вж. чл. 18, параграф 7, ал. 2 от Регламент № 806/2014.

[15] Вж. чл. 18, параграф 7, ал. 6 от Регламент № 806/2014.

[16] Op. cit., бележка 11.

[17] Относно предназначението на ЕФП вж. чл. 76 от Регламент № 806/2014. Вж. също съображение 19 към преамбюла на Регламент № 806/2014.

[18] Ibid.

[19] Вж. чл. 18, параграф 7, ал. 3, б. „а“ от Регламент № 806/2014.

[20] Вж. чл. 18, параграф 7, ал. 3, б. „б“ от Регламент № 806/2014.

[21] Вж. чл. 18, параграф 7, ал. 2 от Регламент № 806/2014.

[22] Вж. съображение 26 към преамбюла на Регламент № 806/2014.

[23] Вж. решение от 13 юни 1958 г., Meroni/High Authority, 9/56, EU:C:1958:7.

[24] Върховният орган на Европейската общност за въглища и стомана (англ. High Authority of the European Coal and Steel Community, нем. Hohe Behörde der Europäischen Gemeinschaft für Kohle und Stahl) е изпълнителен орган на Общността, който е създаден през 1951 г. и функционира до 1967 г., когато се слива с Европейската комисия.

[25] Op. cit., бележка 23, Meroni/High Authority, т. 152.

[26] Ibid.

[27] Ibid.

[28] Вж. решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Съвет и Парламент, C‑270/12, EU:C:2014:18.

[29] Регламент (ЕС) № 236/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2012 година относно късите продажби и някои аспекти на суапите за кредитно неизпълнение, OB. L 86, 24.03.2012 г., стр. 1—24.

[30] Op. cit., бележка 28, Обединено кралство/Съвет и Парламент, т. 28.

[31] Ibid., т. 45 – 50.

[32] Ibid., т. 53.

[33] Ibid., т. 69.

[34] Ibid., т. 78 – 80.

[35] Pelkmans, J. and Simoncini, M. Mellowing Meroni: How ESMA can help build the single market, CEPS Working Paper, 18 February 2014, p. 6.

[36] Ferran, E. European Banking Union: Imperfect, But It Can Work, University of Cambridge Legal Studies Research Paper, No 30/2014, pp. 21 – 23. Достъпен на: https://www.law.cam.ac.uk/ssrn

[37] Според Съда на ЕС правото на Съюза не налага задължение на държавите членки да заведат иск по чл. 263 от ДФЕС в полза на своите граждани. Въпреки това правото на Съюза не препятства въвеждането в националното право на такова задължение или отговорност за държавата, в случай че е бездействала в такава ситуация. Вж. в това отношение решение от 20 октомври 2005 г., Ten Kate Holding Musselkanaal и други, C-511/03, EU:C:2005:625, т. 32.

[38] Op. cit., бележка 10, Banco Popular Español S.A., SRB/EES/2017/08, стр. 22 – 23, Veneto Banca S.p.A., SRB/EES/2017/11, стр. 22, както и Banca Popolare di Vicenza S.p.A., SRB/EES/2017/12, стр. 21.

[39] Вж. решение от 3 октомври 2013 г., Inuit Tapiriit Kanatami и др./Парламент и Съвет, C‑583/11 P, EU:C:2013:625, т. 58 – 61, както и решение от 6 ноември 2018 г., Scuola Elementare Maria Montessori Srl/Европейска комисия, C‑622/16 P – C‑624/16 P, EU:C:2018:873, т. 23.

[40] Ibid., Scuola Elementare Maria Montessori Srl/Европейска комисия, т. 29, също решение от 17 март 2011 г., AJD Tuna, C‑221/09, EU:C:2011:153, т. 51.

[41] Op. cit., бележка 10, Banco Popular Español S.A., SRB/EES/2017/08, стр. 22 – 23, Veneto Banca S.p.A., SRB/EES/2017/11, стр. 22, както и Banca Popolare di Vicenza S.p.A., SRB/EES/2017/12, стр. 21.

[42] Вж. решение от 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores срещу Съвета, C-50/00 P, EU:C:2002:462.

[43] Ibid., т. 40.

[44] Корнезов, А. Преюдициалното запитване до Съда на Европейския съюз, Сиби, 2012 г. стр. 148 – 154.

[45] Вж. решение от 9 март 1994 г., Тextilwerke Deggendorf GmbH срещу Федерална Република Германия, C-188/92, EU:C:1994:90, т. 17 и 24.

[46] Вж. решение от 8 юли 2010 г., Afton Chemical Limited v. Secretary of State for Transport, C‑343/09, EU:C:2010:419, т. 25.