Атанас Попов[1]

 

Въведение

През 50-те години на 20-ти век ядрената енергетика се считала за много обнадеждаваща. Държавите учредителки на Европейската общност за атомна енергия (Общността Евратом) споделяли мнението, че развитието на ядрената енергетика ще предостави възможност да се постигне икономическо благоденствие в Европа, дори нова индустриална революция. Смятало се е, че разходите за научноизследователска дейност в областта на ядрената енергетика са твърде високи, за да могат да бъдат покрити от отделните държави членки самостоятелно. Основоположниците на европейските Общности считали също така, че Общността Евратом следва да бъде съставна част от общ пазар, по-мащабен от отрасловия ядрен пазар. Нещо повече, смятало се, че Договорът за създаване на Европейската общност за атомна енергия (Договорът за Евратом, ДЕАЕ) – единият от двата договора от Рим – изземва в по-голяма степен националния суверенитет на държавите членки отколкото Договора за създаване на Европейската икономическа общност[2].

Първоначално Франция се противопоставяла на създаването на неотраслов общ пазар, считайки, че е за предпочитане да се въведе специфично сътрудничество във връзка с всеки специфичен отрасъл[3]. Нека припомним например за изоставения проект за Европейска Общност за отбрана, който се вписвал в логиката на отрасловото сътрудничество. Малко след влизането в сила на Договора за Евратом първоначалният ентусиазъм понамалява, тъй като отново Франция променя становището си, като започва да брани суверенитета си в ядрения отрасъл. Ядрената енергетика се превръща в дял от стратегията за националния енергиен микс (energy mix, bouquet énergétique), без допълнителна европейска интеграция и намеса в този отрасъл.

Постепенно държавите членки стават все по-враждебни по отношение на употребата на ядрената енергия. Въпреки това правото на Общността Евроатом продължава да се развива и да става все по-актуално именно защото голяма част от ядрените централи в ЕС се извеждат от експлоатация. Извеждането от експлоатация (в известна степен), управлението на радиоактивните отпадъци и на отработеното ядрено гориво се уреждат от европейското ядрено право независимо от това, дали националният енергиен микс включва ядрена енергия към дадения момент, тъй като извеждането от експлоатация е много бавен процес, а радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво дори биха могли да бъдат генерирани в държава членка, различна от тази, която ги управлява. Тоест не е релевантно дали националният енергиен микс включва ядрена енергия – при всички положения Договорът за Евратом е особено полезен за ядрената безопасност (nuclear safety, sûreté nucléaire), от която се ползват всички граждани. Преамбюлът и член 1, параграф 2 от Договора за Евратом, гласят, че е необходимо да се създадат условия съответно за развитието на „мощна ядрена енергия“ и за „установяване и развитие на ядрената енергия“. Това по никакъв начин не означава, че Договорът за Евратом задължава държавите членки да развиват ядрената енергетика ако не желаят. Въпреки цитираните общи цели на договора, последният не съдържа специални норми за уеднаквяване на енергийната политика. Договорът съдържа единствено норми за улесняване на инвестициите[4] в ядрения сектор, но глава IV, уреждаща инвестициите, предвижда като единствен правен институт относно инвестиционните проекти – правно необвързващо становище, което се съобщава на заинтересованата държава членка въз основа на член 43. Може да се говори за неутралитет по отношение на стратегията за националния енергиен микс, независимо от наличието на изрични разпоредби на първичното право относно инвестиционните проекти в ядрения отрасъл. Улесняването на инвестициите в ядрения отрасъл се превръща в общностна цел едва след като държавата членка вземе решение или изрази желание да ползва ядрена енергия.

Европейската икономическа общност десетилетия наред не разполагаше с изрични правни основания да регулира каквото и да било в неотрасловата енергийна политика на държавите членки, което въпреки това не й попречи да започне да я регулира на базата на косвени правни основания[5], както и въз основа на правно необвързващо политическо сътрудничество[6]. Понастоящем, след влизането в сила на договора от Лисабон, член 194 ДФЕС постановява, че правомощията на Съюза обхващат обезпечаването на сигурността на енергийните доставки в Съюза, насърчаването на енергийната ефективност и спестяването на енергия, както и разработването на нови и възобновяеми енергийни източници, но че мерките в тази сфера не засягат правото на дадена държава членка да избира между различните енергийни източници. Както бе вече споменато, улесняването на инвестициите в ядрения отръсъл предполага предварителен национален избор между различните енергийни източници. Съществува обаче разлика между ядрения отрасъл и неотрасловата енергийна ефективност и разработването на възобновяеми енергийни източници. По отношение на последните вторичното право на ЕС не посочва какъв да бъде точно съставът на националния енергиен микс, но поставя минимални цели, които следва да бъдат постигнати от всички държави членки. По отношение на ядрената енергетика общностните политики допускат както употреба, така и липса на употреба на ядрена енергия.

Настоящият кратък обзор за Общността Евратом е вероятно първият по рода си на български език, поне що се отнася до европейскоправните аспекти, и като такъв представлява опит за запълване на неоправдана празнина в специализираната литература. Дори на най-разпространените в Съюза езици качествената съвременна правна литература по европейско ядрено право е оскъдна[7]. Основното име в съвременната правна доктрина в областта на европейското ядрено право е немско и англоезичният автор проф. Юрген Грунвалд. Неговите най-нови публикации са посветени на многобройните правомощия на Общността Евратом, които не се упражняват поради липса на политическа воля[8]. Почти нищо не е писано на български по европейско ядрено право[9], въпреки, че специалисти не липсват – в Агенцията за ядрено регулиране, както и във всеки национален регулатор работят специализирани юристи. Юристи с опит в ядреното право работят също така и за ядрените оператори (дружества или държавни предприятия), но почти всички специализирани публикации – повечето на техническа тематика – са на английски език. В новите държави членки като България общественият интерес много често се фокусира върху извеждането от експлоатация (decommissioning, démantèlement) на ядрените реактори, като понякога съвсем погрешно се налага свхащането, че ЕС се намесва в определянето на националния енергиен микс, въпреки, че въпросната намеса е единствено свързана с гарантиране на условия за безопасно проектиране, изграждане, експлоатация и извеждане от експлоатация на реакторите. В академичните среди има известно раздвижване. Шведката Ана Сьодерстен защити докторат за Общността Евратом през 2014 г. [10], а македонката Илина Ценевска през 2015[11]. И двата доктората на английски език, които изследват спецификата на Общността Евратом спрямо ЕС, понастоящем са публикувани под формата на книги[12]. Ана Сьодерстен предлага аналитичен анализ, докато подходът на Илина Ценевска е предимно описателен.

Настоящият обзор заимства някои елементи от статия, публикувана на френски език[13], като ги развива – например повечето от актуалната литературата, цитирана тук, не е цитирана в Cahiers de droit européen.

Първата част от настоящия анализ ще разгледа възможността да се говори за правен ред на Общността Евратом, както и за последствията от това. След това ще стане въпрос – във втората част – за частичното неупражняване на правомощията на Общността Евратом в редица отношения, като например по отношение на мерките за ядрената сигурност (nuclear security). Накрая ще стане въпрос в третата част за въвеждането на общностната рамка за безопасността на ядрените инсталации.

1. Правният ред на Общността Евратом

Общността Евратом представлява ли самостоятелен правен ред[14] спрямо правния ред на Съюза? По-голямата част от доктрината предлага отрицален отговор на този въпрос още от 1978 г. насам[15]. Но нещата са изглеждали по друг начин до 1965 г., когато институциите на трите Общности не са били общи – имало е Комисия с шестима комисари само за Общността Евратом. Създаването на общи институции дори е срещнало известна съпротива, тъй като Общността Евратом се нуждае от по-голяма ефективност, каквато политически орган не е в състояние да осигури[16]. Така например член 103 ДЕАЕ гласи, че Държавите членки са длъжни да съобщават на Комисията на Общността Евратом за проектоспоразуменията или проектодоговорите с трета държава, международна организация или гражданин на трета държава, когато тези споразумения или договори се отнасят до въпроси, включени в приложното поле на договора, и че ако проектодоговорът или проектоспоразумението съдържат клаузи, които препятстват прилагането на договора, Комисията е длъжна да съобщи на съответната държава членка своите коментари в рамките на един месец от получаване на съобщението. При днешните обстоятелства, при наличието на обща Европейска Комисия за ЕС и Общността Евратом, на практика не е възможно да се спазят задължителните срокове съгласно първичното право. Същото би могло да се каже и за разпоредбата на член 81 ДЕАЕ във връзка с „контрола за безопаснастта“, осигурен от инспекторите на Общността, според която ако забавянето на контрола създава опасност, „самата Комисия може да издаде писмено разпореждане под формата на решение да се пристъпи към извършването на контрола“, като това разпореждане „се представя незабавно на председателя на Съда на Европейския съюз за последващо одобрение“. Тази разпоредба никога не е била прилагана и едва ли би могла да бъде приложена в рамките на няколко дни при настоящото функциониране на Европейската Комисия.

Всъщност, въпреки че в момента Европейският съюз и Общността Евратом делят общи институции, последната потенциално би могла да представлява самостоятелен правен ред, тъй като Протокол № 2 към договора от Лисабон за изменение на Договора за Евратом[17] въведе нов член 106a в Договора за Евратом, който гласи:

1. Член 7, членове 13-19, член 48, параграфи 2-5 и членове 49 и 50 от Договора за Европейския съюз, член 15, членове 223 – 236, членове 237 – 244, член 245, членове 246 – 270, членове 272, 273 и 274, членове 277 – 281, членове 285 – 304, членове 310 – 320, членове 322 – 325 и членове 336, 342 и 344 от Договора за функционирането на Европейския съюз, както и Протоколът относно преходните разпоредби се прилагат към настоящия договор.
2. В рамките на настоящия договор позоваванията на Съюза, на „Договора за Европейския съюз“, на „Договора за функционирането на Европейския съюз“ или на „Договорите“ в посочените в параграф 1 разпоредби, както и тези на протоколите, приложени към тези договори и към настоящия договор следва да се четат съответно като позовавания на Европейската общност за атомна енергия и на настоящия договор.
3. Разпоредбите на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на Европейския съюз не дерогират разпоредбите на настоящия договор.

Тълкуването на цитираната разпоредба е особено трудно, тъй като засега едва две решения на Общия съд на ЕС, но не и на Съда, са си поставяли тази задача. Едното от тях е решението по делото Австрия/Комисия относно инвестиционния проект за атомната електроцентрала  във Великобритания Hinkley Point C[18]. В това решение Общият съд постановява, че 107 ДФЕС относно държавните помощи може да се приложи към разглежданите мерки, дори те да преследват цел от обхвата на Договора за Евратом, независимо от факта, че член 107 ДФЕС не е упоменат в член 106a ДЕАЕ. Аргументът е, че съгласно второто съображение на Протокол № 2 за изменение на Договора за Евратом, приложен към Договора от Лисабон, тази разпоредба има за цел „само“ да адаптира въпросния договор към новите правила, определени от ДЕС и от ДФЕС, по-специално в институционалната и финансовата област[19]. Според Общия съд не може да се заключи от член 106a ДЕАЕ, че всички разпоредби на ДЕС и на ДФЕС, които не са споменати в нея, не са приложими към мерки, преследващи цели от обхвата на Договора за Евратом. Но този анализ е нелогичен. Първо, разпоредбите на ДЕС и на ДФЕС, които са споменати в член 106a ДЕАЕ, не са единствено от институционален характер. Дори ако бяха, какъв е смисилът да се изреждат разпоредби по този начин, когато би било достатъчно да се препрати към общите договори за всичко, което не съществува в ДЕАЕ?

Всъщност петият състав на Общия съд се ръководи, в решението за Hinkley Point C – което е обжалвано от Австрия пред Съда, но не в тази връзка –, не от буквалното тълкуване на първичното право, а от теорията за единния правен ред между ЕС и Общността Евратом. Проблемите с този подход са два. От една страна в друго свое решение – по дело CEE Bankwatch Network – Общият съд възприема диаметрално противоположен подход и тълкуване на член 106а ДЕАЕ, считайки, че актовете, приети въз основа на ДФЕС, „не не могат да се прилагат в рамките на Евратом“ [20]. От друга страна както част от доктрината, така и практиката на Европейската Комисия, предполагат, че разпоредбата на член 218, параграф 11, ДФЕС, относно становищата на Съда, е неприложима във връзка с проектодоговорите на Общността Евратом именно понеже член 218 ДФЕС не е споменат в член 106a ДЕАЕ. Разминаването спрямо подхода на петия състав на Общия съд е пълно. Тълкуването на член 106a ДЕАЕ в крайна сметка зависи от прилагането на теорията за единния европейски правен ред[21].

Освен проблемите, свързани с наличието на общ европейски правен ред, Общността Евратом изправя доктрината и пред предизвикателства, свързани с обосноваването на неупражняването на редица общностни правомощия.

2. Частичното неупражняване на правомощията на Общността Евратом

За разлика от ЕС, Общността Евратом разполага с редица правомощия, които тя чисто и просто не упражнява. Докато ЕС успява да упражнява законодателна власт даже въз основа на имплицитни правни основания, Общността Евратом не упражнява дори своите изрични правни основания, и в още по-малка степен тези, които са й признати от Съда на ЕС.

Първият пример са мерките за ядрена сигурност[22]. Разграничението между ядрената сигурност (nuclear security, sécurité nucléaire) и ядрената безопасност (nuclear safety, sûreté nucléaire) е изкуствено в международното и националното ядрено право, а що се отнася до европейското – може би и дори несъществуващо. Това е така, понеже глава VII от Договора за Евратом е озаглавена „Контрол на безопазността“ (contrôles de sécurité на френски), но глава III също е озаглавена „Здравеопазване и безопаснст“ (Health and safety на английски). Специалистите по международно и национално ядрено право ще възразят, че става дума за грешка в превода на договора, но в случая грешката е вярна, тъй като единствено версията на Договора за Евратом на английски език въвежда ясно разграничение между safety (безопасност) и safeguards (контрол за безопасността). С други думи европейското ядрено право възприема до голяма степен различните видове безопасност като едно цяло, без изкуствени разграничения. Същото се наблюдава понякога и в националното право, което дори често причислява ядреното право към правото на околната среда, за разлика от европейското ядрено право, което се разграничава от европейското законодателство в областта на околната среда.

Въпреки сходствата между различните видове безопасност, Общността Евратом не упражнява своите правомощия в областта на ядрената сигурност, и по-специално физическата защита, която е част от ядрената сигурност. Ядрената сигурност включва мерките за борба срещу тероризма и саботажа, насочени към ядрените централи. Физическата защита се урежда от Конвенцията за физическа защита на ядрения материал, която е смесено споразумение – част от достиженията на правото на Общността. Конвенцията за физическа защита на ядрения материал обаче не е транспонирана чрез вътрешен акт на Общността, поради което Европейската Комисия не се осмелява да се позовава директно на Конвенцията, за да приеме каквито и да било действия по приложението й.

Ще бъдат приведени още два примера за частично неупражняване на правомощията на Общността Евратом. Първият e свързан с гражданската отговорност за ядрени вреди при ядрена авария. Член 98 ДЕАЕ предвижда, че държавите членки „вземат всички необходими мерки с цел улесняване сключването на застрахователни договори, покриващи ядрен риск“. Тази разпоредба се тълкува разширително от правната доктрина, която е на мнение, че Съветът би следвало да приеме директива на Общността Евратом с цел да хармонизира националните правила за гражданска отговорност при ядрени вреди. Подобна директива би санирала нарушената конкуренция между застрахователните дружества в различните държави членки[23]. Въпреки, че проведе обществени допитвания на тази тема, Комисията все още не е предложила законодателен акт в тази сфера. Гражданската отговорност при ядрени вреди е тема, която Европейската Комисия анализира от повече от 50 години…

Последният пример е свързан с дейността на Агенцията за снабдяване към Евратом. Въпросната Агенция се ползва с изключително право да сключва договори за доставка на руди, суровини и специални делящи се материали с произход извън Общността, както и с правото на избор на руди, суровини и специални делящи се материали с произход от Общността. По силата на Договора за Евратом Агенцията разполага с право на избор при придобиването на право на ползване и употреба на ядрени материали (член 57, параграф 1 ДЕАЕ). Уставът на Агенцията обаче свежда въпросното право на избор до приподписване на всички търговски договори, свързани със снабдяването с ядрени материали. Това приподписване е чиста формалност и на практика никога не се отказва.

3. Въвеждането на общностна рамка за безопасност на ядрените инсталации

За разлика от гореизброените примери на частично неупражняване на правомощията на Общността Евратом в други области, в областта на ядрената безопасност, в смисъл на предотвратяване на ядрени аварии, безопасно управление на отработено ядрено гориво и радиоактивни отпадъци, както и извеждане от експлоатация (decommissioning, démantèlement), Европейската Комисия и Съветът са сравнително активни в упражняването на правомощията на Общността.

Що се отнася до извеждането от експлоатация на ядрени инсталации и мощности, то се постига не мигновено а постепенно, понякога в рамките на десетки години. Този тип стопанска дейност представлява “инвестиционен проект” по смисъла на член 41 ДЕАЕ и като такова следва да бъде съобщавано на Европейската Комисия съгласно същия член от Договора. Съгласно член 43 от ДЕАЕ Комисията обсъжда с лицата или предприятията всички аспекти на инвестиционните проекти, които се отнасят до целите на този договор и съобщава становището си – което не е правно обвързващо – на заинтересованата държава членка (т.е. на държавата членка на инвеститора). Стига се до известно противоречие при мерките за ядрена безопасност, тъй като Общността едновременно улеснява ядрените инвестиции и започва постепенно да контролира дейността на националните ядрени оператори. Тези две дейности – улесняването на инвестициите и контрола над дейността на националните ядрени регулатори – би следвало да не се поверяват на същия орган.

Държавите членки би следвало да разполагат с необходимите средства за провеждането на подходящите извеждания от експлоатация на края на всеки ядрен горивен цикъл. За съжаление Общността Евратом и Съюзът предлагат единствено финансиране за някои държави членки, с цел да им се позволи да проведат и обезопасят извеждането от експлоатация[24]. Общността не разполага с общи правомощия в областта на извеждането от експлоатация. Първоначалното предложение за Директива за безопасността на ядрените съоръжения[25] уреждаше извеждането от експлоатация, но това вероятно се е оказало неприемливо за Съвета, защото почти нищо не е останало в действащите директиви от първоначалното предложение на Комисията. Става дума за директивите 2014/87/Евратом на Съвета от 8 юли 2014 година за изменение на Директива 2009/71/Евратом за установяване на общностна рамка за ядрената безопасност на ядрените инсталации[26], както и за директива 2011/70/Евратом на Съвета от 19 юли 2011 за създаване на рамка на Общността за отговорно и безопасно управление на отработено гориво и радиоактивни отпадъци[27].

Заключение

Предложеният анализ си постави за основна цел да докаже, че много често съществуващи изрични правомощия в по-малка или в по-голяма степен не се упражняват, при все, че дори имплицитни правни основания в други области правят възможно въвеждането на общностни политики. За съжаление европейското право не определя поведението на политиците, дори обратното – то се превръща в инструмент в техните ръце. В днешно време би било немислимо да се предложи какъвто и да било законодателен „ядрен пакет“, независимо от несъмнените ползи от това. Така се получава на практика, защото за каквато и да било европейска законодателна инициатива в ядрения отрасъл се смята, че носи единствено политически негативи. „Пакетите“ обикновено включват законодателни инициативи, които се ползват с особена политеческа подкрепа и се радват на радушен прием. Досега единствените успешни директиви на Общността Евратом са приемани една по една, много внимателно и с изчакване.

 

***

[1] Доктор по право на ЕС, юрист в дирекция “Енергетика” на Европейската Комисия. Мнението на автора по никакъв начин не ангажира институцията, за която той работи.

[2] “The Treaty for the European Atomic Energy Community, by the very nature of its subject, may eventually bite deeper into the crust of national sovereignty than the Common Market Treaty” (Efron and Nanes, “The Common Market and Euratom Treaties: Supranationality and the Integration of Europe”, 6 ICLQ (1957), 670, 688, цитирани от Koutrakos, P., коментар на решението на Съда от 10 декември 2002 г., Комисия на Европейските общности срещу Съвет на Европейския съюз, C-29/99, EU:C:2002:734, Common Market Law Review 41, 2004, стр. 191-208. Въпросното решение е от особено значение за правомощията на Общността Евратом в областта на ядрената безопасност.

[3] Deubner, C., “The expansion of West German capital and the founding of Euratom”, International Organization 33, 1979, стр. 207. Вж. също така Pirotte, O. и Girerd, P., бр. 5010, 5020 и 5021 на Juris-Classeurs, посветени на Общността Евратом, Éditions Techniques, 1994.

[4] Съгласно член 2, буква в) ДЕАЕ, Общността трябва „да улеснява инвестициите и осигурява, по-специално като насърчава начинанията на предприятията, създаването на основни съоръжения, необходими за развитието на ядрената енергетика в Общността“.

[5] Blumann, C. (dir.), Vers une politique européenne de l’énergie, De Boeck/Bruylant, Брюксел, 2012.

[6] Berrod, F., Ullestad, A., La mutation des frontières dans l’espace européen de l’énergie, Larcier, collection paradigme, 2016 ; рецензия от Popov, А., Concurrences, февруари 2017 г., достъпна на адрес : https://www.concurrences.com/fr/revue/issues/no-1-2017/livres/la-mutation-des-frontieres-dans-l-espace-europeen-de-l-energie-frederique.

[7] Вж. Wahl, R., Hermes, G., Nationale Kernenergiepolitik und Gemeinschaftsrecht : die Bindungen des Euratom– und des EG–Vertrages für einen Verzicht auf die Wiederaufarbeitung und einen Ausstieg aus der wirtschaftlichen Nutzung der Kernenergie, Werner, Дюселдорф, 1995 ; Tizzano, A., « Peculiarità del trattato Euratom e competenze delle Corte di Giustizia », Communicazioni e studi – il processo internazionale ; studi onore di Gaetano Morelli, Vol. XIV, Giuffrè, Милано, 1975, стр. 903-924; Montjoie, M., “Les ralations entre le traité Euratom et le TFUE en matière de protection de l’environnement”, Revue de l’Union européenne, No. 560, 2012, стр. 471-483. Вж. в исторически план, Problèmes juridiques et administratifs de la protection dans l‘emploi pacifique de l‘énergie nucléaire, Actes officiels de la conférence internationale tenue à Bruxelles du 5 au 8 septembre 1960, издадени от Комисията Евратом, Брюксел, 1961 (на различни езици, с преводи на английски) ; Gijssels, J., « Les moyens d’action d’Euratom », Revue internationale des Sciences administratives, 27, 2, 1961, стр. 119-139.

[8] Вж. например Grunwald, J., “From Challenge to Response: Dormant Powers in Euratom Law”, in Christian Raetzke (dir.), Nuclear Law in the EU and Beyond, Proceedings of the AIDN/INLA Regional Conference 2013 in Leipzig, Nomos, Баден-Баден, 2014. Вж. също така Barnes, P., M., “The resurrection of the Euratom Treaty : contributing to the legal and constitutional framework for secure, competitive and sustainable energy in the European Union”, The yearbook of European environmental law, Vol. 8, 2008, стр. 182-217.

[9] Вж. все пак, от български автор, но на английски, Semov, A., “The Kozloduy absurdity: legal and political dimensions of the Bulgarian Nuclear Power Plant issue“, International Journal of Nuclear Governance, Economy and Ecology (IJNGEE), Vol. 1, No. 1, 2006.

[10] Södersten, А., Euratom at the Crossroads, Thesis submitted for assessment with a view to obtaining the degree of Doctor of Laws of the European University Institute, Флоренция, 17 ноември 2014.

[11] Вж. пълния текст на доктората на Илина Ценевска, посветен на ядрената безопасност и на „контрола на безопасността“, с акцент върху междунордното публично право, на адрес: https://biblio.ugent.be/publication/7208075/file/7222496.pdf.

[12] Södersten, А., Euratom at the Crossroads, Edward Elgar Publishing, Челтенъм, 2018; Cenevska, I., The European Atomic Energy Community in the European Union Context: The ‘Outsider’ Within, Brill Academic Publishers, Лейден, 2016. Двете книги са реценцирани от Popov, А., в Common Market Law Review, февруари 2019.

[13] Popov, A., « La Communauté Euratom : de la personnalité juridique distincte à la consécration d’un ordre juridique propre ? », Cahiers de droit européen, 2/2018.

[14] “Под правен ред се разбира организирана и структурирана съвкупност от правни норми, притежаващи собствени източници, както и органи и процедури, способни да ги издават, да ги тълкуват и потенциално да санкционират нарушаването им” (Isaac, G., Droit communautaire général, 7^e édition, Париж, 2001, стр. 117).

[15] Алберт Блекман пръв твърди, че наличието на различни договори не пречи на съществуването на единен правен ред за Общността Евратом и ЕИО: “възможно е да съществува единен правен ред дори при наличието на различни първични норми” (Bleckmann, A., « Die Einheit der Europäischen Gemeinschaftsrechtsordnung, Einheit oder Mehrheit der Europäischen Gemeinschaften », Europarecht, брой 2, 1978, стр. 102).

[16] Пиер Матейсен смята, че “Euratom’s activities often require prompt decisions, great adaptability and the necessary means for long-term planning, rather than elaborate preparations for decision-making, crippling annual budgetary procedures and programmation by a purely political body”, и че сливането на институциите “instead of facilitating the implementation of the Euratom Treaty might seriously hamper it unless special procedures are established to deal with the day to day management problems which are particular to Euratom” (Mathijsen, P., “Some legal aspects of Euratom”, 3 Common Market Law Review, 1965-1966, стр. 343).

[17] OВ C 306, 2007 г., стр. 199.

[18] Решение на Общия съд (пети състав) от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия, T-356/15, EU:T:2018:439.

[19] Решение на Общия съд (пети състав) от 12 юли 2018 г., Австрия/Комисия, T-356/15, EU:T:2018:439, точка 77. Думата „само“ не фигурира във въпросното съображение – това е свободно тълкуване на Общия съд.

[20] Решение на Общия съд (първи състав) от 27 февруари 2018 г., CEE Bankwatch Network/Комисия, T-307/16, EU:T:2018:97, точка 49.

[21] За повече подробности, вж. Popov, A., « La Communauté Euratom : de la personnalité juridique distincte à la consécration d’un ordre juridique propre ? », Cahiers de droit européen, 2/2018.

[22] За разграничението между ядрената сигурност и ядрената безопазност, вж. Popov, A., « Euratom competence in the areas of nuclear security and nuclear safety : an impossible parallel ? », Nuclear Law Bulletin 101, януари 2019, достъпен на адрес https://www.oecd-nea.org/law/nlb/.

[23] Вж. Garzaniti, L., Renshaw, A., “Nuclear liability and State aid: the impact of EU competition rules”, в Beyens, M., Philippe, D., Reyners, P., (ed.), Prospects of a Civil Nuclear Liability Regime in the Framework of the European Union, Brussels Nuclear Law Association  conference proceedings, Bruylant, Брюксел, 2012, стр. 143.

[24] Вж. например Регламент (Евратом) № 1368/2013 на Съвета от 13 декември 2013 г. за подкрепата на Съюза за програмите за подпомагане на извеждането от експлоатация на ядрени съоръжения в България и Словакия и за отмяна на регламенти (Евратом) № 549/2007 и (Евратом) № 647/2010.

[25] Предложение за Директива COM/2003/0032 final, достъпно на адрес https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/HTML/?uri=COM:2003:32:FIN&from=BG, само на английски език. Относно изоставения „ядрен пакет“ на Европейската Комисия, вж. True, C., “Legslative competences of Euratom and the European Community in the energy sector: the ‘Nuclear Package’ of the Commission”, European Law Review 28, 2003, стр. 664.

[26] ОВ L 219, 25.7.2014, стр. 42-52.

[27] ОВ L 199, 2.8.2011, стр. 48–56.