БЪЛГАРСКОТО ПРЕДСЕДАТЕЛСТВО НА СЪВЕТА НА ЕС: ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА И ВЪЗМОЖНОСТИ

Author

Проф. д-р ЖАСМИН ПОПОВА

 

  1. Същност на Председателството. Председателската „Тройка”

Председателството на Съвета на ЕС е една от най-важните и отговорни функции за всяка държава членка, произтичаща от нейната принадлежност към европейското обединение. То е съществен елемент от нормотворческия процес в Съюза, при който една държава членка в рамките на определен период от време играе по-голяма роля от останалите в този процес, който се координира и ръководи от нейната национална администрация.

Съветът (на министрите), представляващ интересите на държавите членки в институционалната структура на Съюза, е единствената негова институция, която се ръководи – в различните си заседаващи състави, формирани в зависимост от разглежданите въпроси – в рамките на шестмесечен период от представители на отделните държави на ротационен принцип, израз на тяхната равнопоставеност. Единственият състав (от 10-те съществуващи понастоящем[1]) на тази институция с постоянен председател, е Съветът по външните работи, който се ръководи от Върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, избран на 5-годишен мандат (подновяем). Макар и без формален статут в институционалната структура, „Еврогрупата“ също има постоянно председателство. Закономерно, освен председателството на отделните формати на Съвета, всяка държава ръководи заседанията и на неговите подготвителни органи ( Корепер[2], комитети, работни групи). Това безспорно предполага съответната национална администрация да е запозната с всички детайли на процедурата по изготвянето и приемането на законодателството на Съюза.

Европейският съюз е особено динамична конструкция, която се характеризира с постоянни реформи, обусловени не само от промените в геополитическата среда, но също и от самата визия за развитие на Съюза , която също се променя. Тази постоянна нужда от реформи , съчетани с необходимостта от континюитет в действията, обуславя и предопределя работата на председателствата на Съвета.

От 1.1.2007г. de facto и от влизане в сила на Договора от Лисабон – de jure, ротационното шестмесечно председателство на Съвета на ЕС, действащо от самото създаване на европейското обединение[3], функционира на принципа на т.нар. „тройка” (трио)[4]. В съответствие с този принцип председателството се реализира от предварително определени групи от три държави членки, които изготвят съвместна програма за 18-месечен период и които в хода на последователните си 6-месечни национални председателства се подкрепят взаимно и координират действията си при изпълнението на общата програма[5]. Във всяка група държавите членки са тези, които могат да определят по взаимно съгласие практическото разпределение на задълженията си в съвместната работа. Ratio-то на „тройката” е да се гарантира последователността и приемствеността в упражняването на правомощията на Съвета, сред които без съмнение основополагащо значение има неговата дейност като съзаконодател в ЕС. Както е известно, средното времетраене на приемането на правните актове в Съюза[6] надхвърля в значителна степен времетраенето на председателството на отделна държава членка, което прави избраната формула необходима и полезна за подобряване на качеството на законодателния процес – основен и постоянен императив на Съюза. В този контекст повече от 80% от дневния ред на всяко председателство, свързан със законодателната дейност, е определен предварително и неговото изготвяне в голяма степен зависи от останалите институции, участващи в процеса.

Наред със законодателните си правомощия Съветът има водеща роля при сключването на международните споразумения на ЕС с трети страни – процедура, в която уменията и качествата на председателството на институцията имат голямо значение.

В исторически план поредността на реализиране на председателствата на отделните държави членки е била определяна по различен начин: до 1993г. шестмесечната ротация се е осъществявала по азбучен ред, след Договора от Маастрихт (1993г.) редът се е определял в самите Договори, а впоследствие – от Съвета с единодушно решение. Така поредността от 1 януари 2007г. до 30 юни 2020г. е уредена в Решение на Съвета от 1.01.2007г.[7] Разпределението на председателствата по групи от три държави членки се съдържа в Приложение №1 на Решение на Съвета от 1 декември 2009 г. за установяване на мерките за прилагане на Решението на Европейския съвет относно председателството на Съвета, и относно председателството на подготвителните органи на Съвета[8]. В съответствие с този акт България трябваше да осъществява председателството си в периода юли-декември 2018г. в група, включваща Обединеното кралство (ОК) (юли-декември 2017 г.) и Естония ( януари-юни 2018 г.). За ОК това щеше да бъде шестото поред председателство, а за Естония и България – първото. Междувременно, на 23 юни 2016г. в ОК бе проведен референдум за оставане/оттегляне от ЕС, който приключи с победа на привържениците за излизане на страната от Съюза, т.нар. Брекзит.

Според действащите Договори, независимо от резултата от вота на референдума, Обединеното кралство би следвало да председателства Съюза в определения шестмесечен период ( 1.7.2017-31.12.2017), тъй като към този момент все още ще бъде член на ЕС с всички произтичащи от това права и задължения.

Предвид тази доста парадоксална ситуация, в първото си изявление след обявяването на резултата от референдума, Председателят на Комитета по ЕС на Камарата на лордовете Лорд Boswell of Aynho заяви, че „Резултатът от референдума също оставя големи съмнения за това дали ОК би могло да води председателство на ЕС през втората половина на 2017г., и призовава Правителството и ЕС в спешен порядък да търсят алтернативи”

След оставката на премиера Дейвид Кармерън, новосформираният кабинет, ръководен от г-жа Тереза Мей , обяви решението на правителството ОК да не поема ротационното Председателство на Съвета. Междувременно , на 26.07.2016г. Съветът прие решение, съобразено с резултатите от референдума в ОК и присъединяването на Хърватия,[9] което определя реда, по който ще се осигурява председателството след 1.07.2017 до 2030г. ОК бе извадено от списъка на председателстващите държави и редът на председателствата след тази дата бе изместен с шест месеца напред. Така   Естония ще председателства Съвета в периода 1.07-31.12 2017, България- 1.01.2018-30.06.2018г. като в „тройката“ бе включена следващата поред държава – Австрия ( 1.07.-31.12.2018г.). Няма съмнение, че избраният вариант е възможно най-удачният, тъй като специалният статут на Обединеното кралство като председател на Съвета и член на „тройката” в периода на договаряне на оттеглянето му от Съюза би породил редица сериозни проблеми. Трудно бихме могли да си представим как британските представители в Съвета и в подготвителните му органи биха могли да съвместят изпълнението на законодателната програма и всички останали дейности, включени в програмата на Председателството, изготвена при отчитане на интересите на ЕС от 28 държави членки, с особения дневен ред и очевидно несъвпадащи интереси на собствената си държава.

  1. Функции на Председателствто

Най-общо биха могли да се обособят следните две основни функции на председателството :

А. Да планира, администрира, организира, координира и ръководи заседанията на отделните състави на Съвета (освен Съвета по външни работи) и на всичките му подготвителни органи (освен изрично указаните комитети, които имат постоянно председателство).

Тази функция произтича от основната компетентност на Съвета в нормотворческата сфера, тъй като той е – наред с Европейския парламент – законодателният орган на Съюза. Характерът на тази компетентност предопределя значимостта и тежестта на задачите, пред които е изправено всяко ротационно председателство. Както бе отбелязано по-горе, председателството е зависимо в голяма степен от институциите и в този смисъл е поставено в известна институционална рамка. Председателстващата държава изразява и защитава колективния интерес на всички държави членки, а не толкова своя национален интерес. Затова и председателстващата държава и Тройката не могат да определят сами дневния ред и програмата си, които са изградени в значителна степен на принципа на приемственост.

Всяка държава членка, осъществяваща председателството на Съвета, е призвана да съдейства за доброто функциониране на неговите институции и органи, като нейно основно задължение и отговорност е , чрез умело ръководство на дискусиите, формулиране на подходящи компромисни предложения и инициативи, да играе важната роля на посредник по време на преговорния процес, съпътстващ нормотворческата дейност, като изразява и отстоява общите идеи на държавите членки.

Наред с това, чрез умело съчетаване на специфичен национален интерес с общия интерес на останалите държави членки, председателстващата държава има възможност да формулира и влияе в известна степен върху дневния ред на Съюза.

Успехът на дадено председателство в голяма степен зависи от добрата организация и координация, както и от сериозната подготовка на екипа на председателството. Решаващи са уменията на ръководещите заседанията на различните работни групи, комитети, Корепер и съставите на Съвета да идентифицират проблемите, да реагират адекватно на непредвидими ситуации и събития, да бъдат гъвкави при воденето на преговорите, да предлагат и постигат компромисни решения.

Разбира се, постигането на консенсус зависи от естеството на разглежданите въпроси и липсата или наличието на сериозни, даже непреодолими различия в позициите на държавите членки.

Посочените по-долу , без претенция за изчерпателност, някои конкретни функции на действащото през съответния период председателство дават известна представа за разнообразието на задачите, които то изпълнява :

  • изготвя за всеки състав на Съвета , на базата на общата 18 месечна програма на „Тройката” и след консултации с Комисията, проекти на дневен ред на заседанията на Съвета , предвидени за следващото полугодие, като отбелязва за сведение предвидената законодателна и опративна дейност;
  • изготвя предварителен дневен ред за всяко заседание на Съвета;
  • отговаря за спазването на разпоредбите на Процедурния правилник на Съвета, следи и обезпечава успешното протичане на дебатите;
  • предприема различни процедурни мерки , които да способстват за отпимално използване на наличното време в хода на заседанията, както и за напредъка на работата между заседанията;
  • направлява обсъжданията, приканва делегациите да изразят мнението си по компромисни формулировка или по конкретни предложения ( които самото то може да формулира);
  • инициира началото на процедурата по гласуване в Съвета[10], проверява наличието на кворум;
  • предлага използването на опростена писмена процедура ( „процедура на мълчаливо съгласие);
  • подписва актовете, приети от ЕП и Съвета в съответствие с обикновената законодателна процедура, както и актовете, приети от Съвета;
  • организира заседанията на различните подготвителни органи – комитети и работни групи;
  • специално внимание заслужава председателството на Съвета по общи въпроси ( подготвящ заседанията на най-висшия политически орган на ЕС – Европейския съвет). Този Съвет осигурява съгласуваност в работата на всички други Съвети, провежда дебати   по проектите за Заключенията и Ръководните насоки на Европейския съвет и пр., обсъжда многогодишната финансова рамка и пр.

 

Б. Да представлява Съвета в отношенията му с останалите институции ( напр. пред Европейския парламент и неговите комисии, пред Комисията, пред Европейския съвет и пр.

Важен фактор за успешно председателство е добрата комуникация и активното сътрудничество с Комисията и с Европейския парламент, тъй като е известно, че законодателната процедура в Съюза е резултат от постоянния конструктивен диалог, т.нар.”Триалог”, между институционалния триъгълник – Комисия, Съвет и Европейски парламент   – , създаващи правото на Съюза – регламенти, директиви, решения, международни споразумения и пр.

Изключително полезно от практическа гледна точка е доброто сътрудничество на председателството с Генералния секретариат на Съвета ( основният помощник на държавата председател), който разполага с квалифициран експертен потенциал и административен ресурс, както и с компетентна правна служба, която може са окаже ценна помощ по разнородни проблеми, възникващи с ежедневната дейност на председателството.

3. Програма и приоритети на Председателството

Целта на всяка председателска „Тройка“ е да изпълни своята програма, съдържаща предварително формулирани приоритети. Тъй като изпълнението на програмата е основен критерий за успешно председателство, от особена важност е изготвянето на реалистична програма с осъществими приоритети. Би могло да се поддържа, че като цяло около 95% от приоритетите на председателската „Тройка“ са общи, в значителна степен свързани с тези на предходните председателства, като националните приоритети на отделните държави не надхвърлят повече от 5%.

По отношение на законодателната дейност целта на всяко председателство е да успее да финализира (да постигне изискуемото за конкретния акт квалифицирано мнозинство или единодушие) тези законодателни досиета, които са включени в неговия дневен ред.

Законодателната програма по принцип е в голяма степен предварително известна, както и формалните заседания на Съвета (около 40 за шестмесечие), които се провеждат в Брюксел, а през м.април и октомври – в Люксембург. Практиката сочи, че по време на всяко председателство се провеждат също и между 10-20 неформални заседания в държавата председател. Наред с това, при извънредни кризисни или други събития е възможно председателството да свика и извънредни заседания, които естествено не биха могли да се планират предварително.

Националните приоритети на отделните държави в Тройката, ако такива бъдат формулирани, следва да са съвместими и взаимообвързани, предвид изискването за наличието на обща програма, като същевременно бъдат в съзвучие с интересите и на останалите държави членки. В настоящия етап на развитие на интеграционните процеси, характеризиращ се с все по-задълбочаващи се разделения и противоречиви визии на държавите членки, все по-трудно ще става обединението около приоритети, свързани със същностни институционални и политико-икономически проблеми на Съюза.

Като пример за национален принос биха могли да се посочат приоритетите на Малта, обявени на 21.11.2016 [11] (40 дни преди началото на нейното председателство, 1.01.2017 г.) включващи следните 6 акцента, откроени в рамките на общата програма на Тройката :

  • въпроси на миграцията :въвеждане в действие на приетите мерки и осигуряване на справедливо разпределение на миграционната тежест между държавите членки;
  • единен пазар : приоритет на цифровизацията и отпадане на разходите за roaming в ЕС;
  • сигурност : борба срещу тероризма и гарантиране на по-добър контрол на влизане и излизане на външните граници
  • социално включване : подобряване защитата на малцинствата, борба срещу сексуалното насилие, по-добър достъп на жените до пазара на труда
  • европейската политика на съседство : принос за стабилизиране на конфликтите в Либия и Сирия и продължаване на мирните преговори между Израел и Палестина
  • морската област (осигуряване на развитието на морския сектор).

Голяма част от проблемите, които бяха в центъра на вниманието на действащата до 30 юни 2017 г. 18 месечна програма на триото Нидерландия, Словакия, Малта – като заетостта, икономическият растеж и конкурентноспособността, реформата на миграционната и бежанската политика на ЕС, борбата с трафика на хора, борбата с тероризма, доизграждането на „Енергийния съюз”, изграждането на единен цифров пазар, мерките за по-добро законотворчество и намаляване на регулаторната тежест, които са част от пътната карта „Европа 2020” – „Стратегическата програма на ЕС в период на промени”, приета от всички държави членки на ЕС през юни 2014 г. , остават като приоритети и на действащата съвместна програма на трите председателства, част от които е България.

В рамките на настоящата публикация е невъзможно и ненужно да бъде представена в детайли проекто-програмата за действие на Съвета по време на председателството на тройката „Естония, България, Австрия“, като само схематично могат да се отбележат нейните основни жалони, както следва:

1. Съюз за работни места, растеж и конкурентоспособност

  • Единен пазар
  • Предприемачество и създаване на работни места
  • Инвестиране в бъдещето
  • Задълбочаване на Икономическия и паричен съюз
  • Устойчива околна среда

2. Съюз, който оправомощава и защитава всички свои граждани

  • Равно третиране и недопускане на дискриминация
  • Борба с бедността и социалното изключване
  • Хората с увреждания –пълноправни членове на обществото
  • Защита на здравето и подобряване на здравните показатели на гражданите на ЕС
  • Сближаване чрез образование и обучение
  • Равен достъп до качествено образование за всички

3. Към Енергиен съюз с насочена към бъдещето политика в областта на климата

4. Съюз на свобода, сигурност и правосъдие

  • сигурни външни граници на ЕС
  • оптимален обмен на информация между правоприлагащите органи, службите за сигурност и европейските агенции
  • европейска система за убежище
  • ефективна политика на връщане не нелегално пребиаващи лица
  • създаване на Европейска прокуратура

По-малко от месец преди началото на своето председателство ( по време на заседанието на Съвета „ПВР“ на 7/8 юни т.г.) Естония представи своите четири приоритета :

  • открита и иновативна европейска икономика;
  • сигурна Европа;
  • дигитална Европа и свободно движение на данни;
  • включваща (инклузивна) и устойчива Европа

Съвместната програма на „тройката“ не е и не може да бъде изчерпателна, тя е само рамка. Приоритетите, вкл. тези на България, които ще бъдат формално оповестени към края на 2017г., ще подлежат на периодична актуализация, предвид промените в международната обстановка и произтичащите от това предизвикателства пред ЕС.

4. Предизвикателства пред Българското председателство

Без съмнение най-важната задача пред Българското председателство, изпълнението на която ще е сред основните критерий за успешното му провеждане, е постигането на напредък, респ. на „общ подход“, по отделните законодателни досиета ( към момента около 150 ) , по които ще се преговаря в Съвета ( и неговите подготвителни органи) и в рамките на триалога с Европейския парламент и Комисията през шестмесечния период.

Наред с тези проблеми, присъщи на всяко ротационно председателство, Българското председателство в частност и „тройката“ като цяло, са изправени пред някои по-специфични и даже уникални предизвикателства.

  • На първо място това е вътрешнополитическата обстановка в трите страни – в процес на избори и смяна на правителства. Такава обстановка не е безпрецедентна – има множество подобни случаи в историята на председателствата и нормална практика е държавите, на които предстои осъществяването на тази важна функция да сключват вътрешни „мирни“ споразумения между политическите сили даже 2-3 години преди председателството (примери в това отношение са Унгария, Литва, Полша и др). Макар и не формализиран, има основания да считаме, че и в България ще действа мълчаливо подобен „мирен пакт“, с оглед общата национална кауза за успешно реализиране на председателството.
  • Изместването на датата на председателството на „тройката„ съкращава периода на подготовката на всяка от държавите с шест месеца, което изисква максимална мобилизация на усилията на администрацията.
  • Промяната на състава на „тройката“ също има значение, тъй като – както е известно – по принцип стремежът във всяка тройка винаги е бил да има по една „голяма“ и „стара“ държава членка, което след отпадането на ОК не е налице.
  • Значително усложнение в дейността на „тройката” е – наред с изпълнението на нормалната законодателна програма – паралелното провеждане на преговори за бъдещите отношения на ЕС с ОК – преговори, за които няма никакво съмнение, че ще бъдат сложни и тежки.

4.1. Оттеглянето на ОК. Процедурата по чл.50 ДЕС

Процедурата по оттеглянето на ОК е безпрецедентно и уникално по същността си предизвикателство за целия Съюз и периодът на българското председателство ще съвпадне с особено интензивен период от предстоящите преговори – както за условията за оттеглянето, така и за бъдещите отношения на Съюза с ОК. Независимо че към момента на изготвяне на настоящата публикация все още има твърде много неизяснени въпроси по тези теми, някои основни правни проблеми заслужават да бъдат поставени.

Правният способ за прекратяване на членството на дадена държава в Съюза по нейно желание е предвиден за пръв път в Договора от Лисабон ( чл.50ДЕС). Разпоредбата предвижда редът и условията на оттеглянето да бъдат договорени в споразумение в съответствие с чл.218, §3 ДФЕС, сключено между Съюза и държавата, която нотифицира желанието си да се оттегли. При сключването на това споразумение, Съветът, от името на Съюза, действа с квалифицирано мнозинство , след одобрение от Европейския парламент (с мнозинство от всички членове). Нормативно определеният срок за сключване на споразумение за оттегляне е две години. Този срок започва да тече след деня, в който държавата, която желае да се оттегли, уведоми (нотифицира) Европейския съвет за намерението си. Ако в рамките на този двегодишен срок има сключено споразумение, от деня на влизането му в сила правото на ЕС в своята съвкупност ще престане да се прилага към Обединеното кралство. При несключено споразумение в двегодишния срок продължаването на преговорите е възможно единствено с единодушно съгласие на Европейския съвет (всички държави членки освен Обединеното кралство). Ако такова единодушно съгласие е налице Обединеното кралство ще продължи да бъде член на ЕС до приключване на преговорите и влизане в сила на споразумението за оттегляне. Ако не се постигне съгласие за продължаване на 2 годишния срок – хипотеза, която е напълно възможна практически, предвид изискването за единодушие – преговорите приключват без споразумение и Договорите и производното право автоматично престават да се прилагат към ОК .

Видно е, че процедурата, предвидена в чл.50 ДЕС, е доста облекчена, не се изисква единодушие в Съвета, нито ратификация от държавите членки, тъй като по принцип същинското споразумение за оттегляне не би следвало да засяга въпроси, свързани с компетентност на държавите членки (споделена компетентност). Това е впрочем обичайната процедура за сключване на международни договори, по които страна е само ЕС (без държавите членки), предвидена в чл. 218 ДФЕС. Договорът за оттегляне stricto senso е споразумение между оттеглящата се държава и ЕС.

Самото споразумение за оттегляне няма да съдържа изменения на Договорите, каквито обаче неизбежно се налагат. Тези изменения, които изискват прилагането на по-сложната процедура на чл. 48 ДЕС (единодушие и ратификация от държавите членки), следва да бъдат реализирани или паралелно, или след приключване на процедурата за оттегляне.

ОК активира процедурата по оттегляне чрез официално уведомление до Европейския съвет на 29 март 2017г ( близо 9 месеца след референдума за излизане от Съюза)- денят от който започва да тече двугодишния срок по чл.50 ДЕС. Първоначалните очаквания   от страна на ЕС за възможно най-бързо начало на процеса на практика не се реализираха и след смяната на премиера на ОК постепенно стана очевидно, че сложността на проблемите е такава, че оттеглящата се страна – оказала се доста неподготвена и изненадана от изхода на референдума – се нуждае от значителен период от време, за да може да формулира преговорните си позиции и да избере най-изгодната опция сред възможните алтернативи на членството, особено като се има предвид сравнително краткият срок, предвиден в чл. 50 за сключване на споразумението за оттегляне. На 22 май 2017г. Съветът на ЕС ( формат „Общи въпроси” ) , на базата на ръководните насоки на Европейския съвет от 29 април т.г. прие манадата на Комисията за преговори, които се очаква да започнат скоро след провеждането на насрочените извънредни парламентарни избори в ОК на 8 юни с цел правителството да получи по-солидно мнозинство за провеждане на преговорите. След резултата от тези избори, в които правителството изгуби абсолютното си мнозинство в Парламента, вероятността началото на преговорния процес да се отложи отново е напълно реалистична.

Известна е позицията на ЕС, че на практика преговорите ще се проведат последователно на два етапа – за условията за оттегляне на ОК и за бъдещите му отношения със Съюза, а не паралелно, каквото бе желанието на ОК. Мандатът на Комисията по първия етап включва три основни групи въпроси:

А. Гарантиране на придобитите права на гражданите на ЕС в ОК и на гражданите на ОК в държавите членки на ЕС ( в частност правото на пребиваване, правото на пенсия, правото на социални осигуровки и привилегии)

Б. Уреждане на финансовите взаимоотношения между договорящите страни

В. Новите външни граници на ЕС ( отношенията с Република Ирланция).

Следва да се отчита обстоятелството, че горепосочените два етапа на преговорния процес са свързани , тъй като чл.50 §2 ДЕС предвижда при договарянето на споразумението с оттеглящата се държава „да се вземат предвид рамките на бъдещите й отношения със Съюза”.

Преговорите относно бъдещите отношения между договорящите страни в значителна степен ще зависят от формулата за международно споразумение, която ще бъде избрана от ОК. Към момента няма сериозни индиции, че правителството на ОК   е направило своя окончателен избор. Единственото, което е видно от досегашните изявления на Премиера и на членове на Кабинета при изслушванията им пред двете Камари на Парламента, е че целта на ОК ще бъде да запази във възможно най-голяма степен предимствата на единния пазар и достъпа до него, в частност сектора на услугите ( финансовия сектор), като същевременно осъществява известен контрол върху свободното движение на хора от страните на ЕС. Категоричната единна позиция на 27-те държави членки е за неделимост на четирите свободи на движение. В този контекст основният въпрос без съмнение е дали и доколко ОК ще приеме свободното движение на хора като цена за участието си в единния пазар. Изборът сред широката гама на възможни разрешения – от „най-елементарния“ режим на СТО до всеобхватно и софистицирано търговско споразумение от „ново поколение“ (от типа на TТIP или СЕТА) – ще предопредели както времетраенето на преговорите, така и процедурата по сключването на споразумението, тъй като в случай на т.нар.“смесено споразумение“, решението ще се взема с единодушие и ще подлежи на ратификация от 27-те държави членки. Във всеки случай, особено ако ОК избере да договаря споразумение „по мярка”, различаващо се от досега съществуващите модели и варианти, продължителността на договарянето ще бъде значителна. Само да припомним, че преговорите по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада и ЕС и неговите държави членки (СЕТА) продължи близо 7 години.

Предвид слабата вероятност за единодушие на 27-те за продължаване на нормативно установения двугодишен срок по чл.50 ДЕС( който изтича на 29 март 2019г.), може да се предположи, че ще е необходимо сключването на преходно ( временно) споразумение до договаряне на окончателното.

4.2. Други потенциални предизвикателства

Наред с въпросите, отразени в съвместната програма на „Тройката“, повече от вероятно е и редица други съществени проблеми да се окажат в центъра на вниманието й. Сред тях заслужава да се посочат :

  • Различните измерения на сигурността , респ.отбраната , в контекста на оттеглянето на ОК и външната политика на новия Президент на САЩ Доналд Тръмп ( Документът за размисъл относно бъдещето на Европейската отбрана 7 юни 2017г[12].)
  • Разширяването на Шенген и на Еврозоната, дискусията по Документа за размисъл относно задълбочаването на икономическия и паричен съюз от 31 май 2017г.[13] ( със съществено значение и приоритет на България в рамките на председателството на Съвета)
  • Началото на ревизия на Договорите ( изменения, произтичащи от Брекзит)
  • Засилване на ролята на националните парламенти ( евентуално изменение на Договорите)
  • Дискусия по бъдещето на ЕС, лансирана с Бялата книга на Комисията на ЕС от 1 март 2017г., съдържаща пет сценария за развитие на интеграционните процеси в Съюза до 2025г.[14]
  1. Парламентарно измерение на Председателството

Известно е, че след Договора от Лисабон националните парламенти са въвлечени активно в законодателния процес на ниво ЕС, чрез предоставеното им правомощие да осъществяват контрол за спазване на принципите на субсидиарност и пропорционалност на предложените от Комисията проекти за нормативни актове. Засилената им роля рефлектира и в динамично интерпарламентарно сътрудничество и диалог с европейските институции. В резултат от тези развития понастоящем всяко председателство включва освен Съвета (на министрите), също и парламентарно измерение. Бидейки неделима част от Председателство на Съвета, то се изразява в различни интерпарламентарни (задължителни и незадължителни) конференции и форуми, както и национални събития, организирани от националния парламент на държавата, осигуряваща ротационното председателство. Дневният ред на парламентарното измерение е съобразен с приоритетите на съответната държава- председателстваща Съвета. Задължителните събития, които ще включва парламентарното измерение на Българското председателство и които ще се проведат в България са: пленарно заседание на председателите на КОСАК[15] (т.нар. Председателски КОСАК), Пленарно заседание на КОСАК, Интерпарламентарна конференция по Общата външна политика и политиката на сигурност и Общата политика по сигурност и отбрана и Интерпарламентарна Конференция по икономическа стабилност, координация и управление в рамките на ЕС (т.нар. Фискален компакт) , която ще се проведе в Брюксел и се организира и председателства съвместно с Европейския Парламент. Освен тези задължителни събития по време на председателството ще се организират и други интерпарламентарни събития, както и множество двустранни работни посещения на членове на Комисията, на Съвета, на Европейския парламент, на депутати от парламентите на държавите членки, както и национални събития. Парламентарното измерение е отличен повод за въвличане на максимален брой представители на гражданското общество в провежданите събития на територията на цялата страна и способ широката общественост на местно равнище да получи полезна информация относно функционирането на Европейския съюз и неговите политики, както и относно правата и задълженията на европейските граждани.

Както бе отбелязано по-горе, твърде вероятно е засилването на ролята на националните парламенти да бъде елемент от дискусията за бъдещето на ЕС и не е изключено в рамките на председателството на „тройката“ да бъде обект на специално внимание.

 

 ***

 

11 години след присъединяването на България към ЕС, нейното Председателство на Съвета, вкл. парламентарното му измерение, е уникална възможност страната да участва реално във формирането на европейското законодателство и европейския дневен ред в момент, в който на карта са поставени някои от основополагащите ценности и принципи на европейското изграждане и в който оцеляването и бъдещото развитие на интеграционния процес зависят от решимостта и иновативността на държавите членки на Съюза и неговите граждани. На фона на впечатляващата активна позиция на Комисията в последните няколко месеца, в които тя отново заема ролята си на лидер и двигател на интеграцията, държавите-председателстващи Съвета, сред които е България са призвани и длъжни да бъдат на висотата на историческите предизвикателства.

 

***

Read the summary in English language of this article here: THE BULGARIAN PRESIDENCY OF THE COUNCIL OF THE EU : CHALLENGES AND OPPORTUNITIES

 

***

[1] Общи въпроси,Външни работи, Икономически и финансови въпроси, Конкурентоспособност, Образование, младеж, култура и спорт, Околна среда, Правосъдие и вътрешни работи, Селско стопанство и рибарство , Транспорт, телекомуникации и енергетика.

[2] Комитетът на постоянните представители на държавите членки –т.нар. Корепер е отговорен за подготовката на всички заседания на Съвета. Всички точки, включени в дневния ред на заседание на Съвета по принцип се разглеждат предварително от Корепер, който се стреми да постигне съгласие на своето ниво, като впоследствие то се предлага за приемане от Съвета. В зависимост от въпросите, включени в дневния ред , Корепер се председателства от постоянния предсдавител или заместник постоянния представител на правителството на държавата членка, която председателства Съвета по Общи въпроси.

Председателството на подготвителните органи( работни групи, комитети) на различните състави на Съвета, с изключение на състава по външните работи, се изпълнява от члена на групата, чиято държава осигурява председателството на Съвета.

[3] Заслужава да се отбележи, че по време на преговорите за Договора за Конституция на Европа и впоследствие – на Договора от Лисабон, редица държави поставят под въпрос самото съществуване на председателството на Съюза, предвид предстоящото Източно разширяване и опасенията, че новоприсъединяващите се няма да могат да се справят с произтичащите от председателството функции и отговорности. Благодарение на съпротивата на малките и средни държави членки ротационното председателство се запазва.

[4] Вж. Декларация относно чл. 16,§ 9 от ДЕС във връзка с Решението на Европейския съвет за председателството на Съвета.

[5] Процедурен правилник на Съвета, чл.2 и чл.3, ОВL 325 11.12.2009г.

[6] Около 18-20 месеца

[7] ОВ L 1, 4.01.2007г.,стр.11

[8] ОВ L 322/28 от 9.12.2009

[9] Която още не е била държава членка при приемането на решението на Съвета от 2007г. В съответствие с ревизираното решение на Съвета Хърватия ще осигурява председателството в периода януари-юни 2020г.

[10] Следва да се отбележи, че на практика Съветът много рядко пристъпва към гласуване, стремежът е винаги да се постигне консенсус между държавите членки и ролята на председателя за постиганетона консенсуса е решаваща.

[11] Извън обхвата на публикацията е анализът дали и доколко заявените приоритети са били отразени в приключените законодателни досиета или в тези, по които дискусията продължава и в следващото председателство.

[12] СОМ(2017)315

[13] СОМ(2017)291

[14] СОМ(2017)2025

[15] COSAK – Конференция на Парламентарните органи на държавите членки, специализирани по въпросите на ЕС. В България това е Комисията по Европейските въпроси и контрол на европейските фондове ( КЕВКЕФ)

Hristo Kirilov

Реферандер в Общия съд на Европейския съюз.