Европейските институции постигнаха частично политическо споразумение на 20 февруари 2019 г. относно Европейския фонд за отбрана. Фондът с бюджет от 13 милиарда евро ще стимулира иновативната и конкурентоспособна отбранителна индустриална база и ще допринесе за стратегическата автономност на Съюза, което предстои да бъде официално одобрено от Европейския парламент и от Съвета.

За първи път в европейската история ЕС започна да насърчава през 2017 г. европейското сътрудничество в областта на отбраната с бюджетен пакет от 590 милиона евро (90 милиона евро за научни изследвания през периода 2017—2019 г. и 500 милиона евро за разработване на оборудване и технологии през периода 2019—2020 г.).

За периода 2021—2027 г. бе постигнато споразумение по следните ключови елементи от Фонда за отбрана, чието окончателно официално приемане от Европейския парламент и от Съвета предстои:

• Фондът ще предоставя подкрепа през целия цикъл на промишлена разработка – от научните изследвания, през разработката на прототипи, до сертифицирането.
• Фондът ще финансира проекти за съвместни изследвания, предимно чрез отпускане на безвъзмездни средства.
• Отвъд етапа на научни изследвания и проектиране, на който етап е възможно финансиране до 100 %, средства от бюджета на ЕС ще бъдат на разположение, за да допълват инвестициите на държавите членки чрез съфинансиране на разходите за разработване на прототипи (до 20 %) и свързаните с това дейности по изпитване, окачествяване и сертифициране (до 80 %).
• Фондът ще предоставя стимули за проекти, предвиждащи трансгранично участие от страна на многобройните МСП и дружества със средна пазарна капитализация във веригата на доставки в отбраната, като предоставя по-високи проценти на финансиране.
• Проекти в контекста на европейското постоянно структурирано сътрудничество (ПСС), ако отговарят на условията за допустимост, могат да получават съфинансиране с допълнителен бонус от 10 %, но финансирането няма да е автоматично.
• Проектите ще бъдат определяни в съответствие с отбранителните приоритети, договорени от държавите членки в рамките на общата външна политика и политика на сигурност, и по-специално в контекста на плана за развитие на способностите (ПРС), но регионалните и международните приоритети, например в рамките на НАТО, може също да се вземат предвид.
• Само съвместни проекти, предвиждащи участието на най-малко три отговарящи на условията субекта от поне три държави членки или асоциирани държави, по принцип ще могат да ползват тези ресурси.
• Най-малко 4 % и най-много 8 % от бюджета ще бъдат заделени за високорискови иновации, които ще укрепят технологичното лидерство на Европа в дългосрочен план и нейната автономност в областта на отбраната.
• По принцип само субекти, които са установени в ЕС или в асоциирани държави и върху които не упражняват контрол трети държави или правни субекти от трети държави, отговарят на условията за финансиране. Дъщерни предприятия в Съюза на дружества от трети държави ще могат по изключение да бъдат допускани до финансиране при определени условия, така че да се гарантира, че няма да бъдат застрашени интересите на ЕС и на държавите членки в областта на сигурността и отбраната. Субекти, установени извън ЕС, няма да получават финансиране от ЕС, но могат да участват в проекти за сътрудничество. По този начин ЕС не изключва никого от ползване на ресурси от Европейския фонд за отбрана, но определя условия за получаване на финансиране, които са сходни с тези, с които дружествата от ЕС се сблъскват на пазарите на трети държави.

Предварителното политическо споразумение, постигнато от Европейския парламент и Съвета предстои да бъде официално одобрено, като финансовите ресурси ще са част от цялостното споразумение относно следващия дългосрочен бюджет на ЕС, което се очаква до края на годината.

[1] IP/19/1269.