През 2019 година Съдът и Общият съд постановиха общо 1739 дела.

Те допринесоха за развитието на правото в различни области. Редакторският екип представя селекция от най-важните решение за 2019 г., групирани по области.

Трудово право

В решение Cresco Investigation (C-193/17, EU:C:2019:43), обявено на 22 януари 2019 г., големият състав на Съда постанови, че австрийското законодателство, с което Разпети петък се определя за „платен“ официален празник само за работниците, членове на някои християнски църкви, и при работа на този ден само те получават „обезщетение за работа на ден на официален празник“, е несъвместимо с член 21 от Хартата, който може да бъде изтъкнат в рамките на спорове между частноправни субекти, и с Директивата за борба с дискриминацията.

На първо място, Съдът постановява, че това законодателство създава пряка дискриминация, основана на религия, по смисъла на член 2, параграф 2, буква a) от Директивата за борба с дискриминацията. Всъщност установената от националното законодателство разлика в третирането е пряко основана на религията на работниците. .

По отношение на прилагането в главното производство на произтичащата от правото на Съюза забрана за дискриминация, основана на религия, Съдът потвърждава, че Директивата за борба с дискриминацията не може да бъде изтъкната в спор между частноправни субекти с цел правната уредба на държава членка да остане без приложение, когато — както в случая — тя не може да се тълкува в съответствие с посочената директива. Сама по себе си обаче Директивата за борба с дискриминацията не прогласява принципа за равно третиране в областта на заетостта и професиите, чийто източник са различните международни актове и общите конституционни традиции на държавите членки. Освен това като общ принцип на правото на Съюза забраната за дискриминация, основана на религия или убеждение, има императивен характер и е закрепена в член 21, параграф 1 от Хартата.

Ето защо тази забрана е достатъчна сама по себе си, за да породи право за частноправните субекти, на което те да могат да се позовават в това му качество при спор между тях в област, обхваната от правото на Съюза. В този смисъл националният съд трябва да осигури правната защита, която произтича от тази разпоредба, за да гарантира пълния ѝ полезен ефект. Той е длъжен да не прилага дискриминационната национална разпоредба, без да е необходимо да иска или да изчаква нейната предварителна отмяна от законодателя.

В своето решение Hakelbracht и др. (C-404/18, EU:C:2019:523), постановено на 20 юни 2019 г., Съдът се произнася по обхвата на предвидената в член 24 от Директива 2006/54 (Директивата за равенството между половете) защита от репресивни действия срещу работници или служители, поставени в неблагоприятно положение от работодателя си поради оказаната от тях подкрепа на лице, обект на основана на пола дискриминация, и по-специално по възможността държава членка да сведе посочената защита само до официалните свидетели.

Съдът отбелязва, че кръгът на работниците или служителите, които могат да се ползват от предвидената в посочената разпоредба защита, трябва да се тълкува разширително, като нейната формулировка не свежда защитата само до подалите жалба работници или служители или техните представители, нито до лицата, които отговарят на някои формални изисквания за признаването на определен статут, като този на свидетел.

Като отчита целта на Директивата за равенството между половете, Съдът подчертава, че подходящите съдебни или административни производства за привеждане в изпълнение на задълженията, наложени с тази директива, трябва съгласно член 17 от нея да бъдат достъпни за всички лица, които се считат за ощетени от неприлагането на принципа на равно третиране спрямо тях. Според Съда последната разпоредба е специфичен израз на принципа на ефективна съдебна защита, препотвърден в член 47 от Хартата.

В решение Safeway (C-171/18, EU:C:2019:839), постановено на 7 октомври 2019 г., големият състав на Съда разглежда съвместимостта с принципа за равно заплащане на мъжете и жените, предвиден в член 119 от Договора за ЕО, на мярка за преустановяване на дискриминация, установена от Съда с решение от 17 май 1990 г., Barber (C-262/88, EU:C:1990:209, наричано по-нататък „решение Barber“). Тази дискриминация се състои в установяването на различна стандартна пенсионна възраст в зависимост от пола, а именно 65 години за мъжете и 60 години за жените. За да се преустанови тази дискриминация, пенсионна схема уеднаквява с обратно действие стандартната пенсионна възраст на 65 години за всички свои членове. Съдът постановява, че член 119 от Договора за ЕО не допуска, при липсата на обективна обосновка, такава мярка за уеднаквяване за периода между съобщаването на мярката и приемането ѝ, дори когато подобна мярка е разрешена от националното право.

Съдът припомня обаче, че мерки за преустановяване на противоречаща на правото на Съюза дискриминация, могат по изключение да бъдат приети с обратно действие, стига действително да отговарят на императивно съображение от общ интерес. Макар опасността от сериозно засягане на финансовото равновесие на една пенсионна схема да може да представлява такова императивно съображение от общ интерес, Съдът посочва, че запитващата юрисдикция трябва да провери дали разглежданата в главното производство мярка отговаря на целта да се избегне такова засягане.

В решение CCOO (C-55/18, EU:C:2019:402), постановено на 14 май 2019 г., големият състав на Съда се произнася по мерките, които трябва да предприемат държавите членки, за да осигурят спазването на правото на работниците да бъде ограничена максималната продължителност на труда и да имат периоди на дневна и седмична почивка, и по-специално по въпроса дали спазването на това право изисква въвеждането на система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време. Това решение е постановено във връзка със спор между синдикат на работници и работодател с цел последният да бъде осъден да въведе система за регистриране на отработеното от членовете на неговия персонал дневно работно време, с която да се проверява дали се спазва, от една страна, установеното работно време и от друга страна, дали се изпълнява задължението за предоставяне на информация на синдикалните представители за положения всеки месец извънреден труд.

В този контекст Съдът постановява, че членове 3, 5 и 6 от Директива 2003/88^[1] във връзка с член 31, параграф 2 от Хартата и с член 4, параграф 1, член 11, параграф 3 и член 16, параграф 3 от Директива 89/391^[2] не допускат правна уредба, която съгласно тълкуването, което ѝ е дадено от националната съдебна практика, не задължава работодателите да въведат система за измерване на продължителността на отработеното от всеки работник дневно работно време.

В решение TSN и AKT (съединени дела C-609/17 и C-610/17, EU:C:2019:981), постановено на 19 ноември 2019 г., Съдът, в голям състав, приема, от една страна, че член 7, параграф 1 от Директива 2003/88, който урежда правото на платен годишен отпуск с минимална продължителност от четири седмици, допуска национални разпоредби и колективни трудови договори, които предвиждат предоставянето на дни платен годишен отпуск над този минимален период, като изключват възможността за прехвърляне на тези дни отпуск поради заболяване. От друга страна, Съдът постановява, че член 31, параграф 2 от Хартата, който предвижда по-специално правото на всеки работник на платен годишен отпуск, не се прилага при наличието на такива национални разпоредби и колективни трудови договори.

Всяко от висящите пред запитващата юрисдикция дела се отнася до работник, който съгласно колективния трудов договор, приложим за неговия сектор на дейност, има право на платен годишен отпуск над минималния период от четири седмици, предвиден в Директива 2003/88, а именно седем седмици (дело C-609/17) и пет седмици (дело C-610/17). Тъй като тези работници са били нетрудоспособни поради заболяване по време на платения годишен отпуск, те искат от работодателите си да прехвърлят частта от годишния отпуск, която не са могли да ползват. Работодателите им обаче отхвърлят тези молби, доколкото те се отнасят до частта от правото на платен годишен отпуск над предвидения в Директива 2003/88 минимален отпуск от четири седмици.

Съдът констатира, че когато държавите членки предоставят или позволяват на социалните партньори да предоставят право на платен годишен отпуск над минималната продължителност от четири седмици, предвидена в Директива 2003/88, такова право, както и условията за евентуалното му прехвърляне при заболяване по време на отпуска, се приемат в условията на запазена компетентност на държавите членки, без да бъдат регулирани от посочената директива. Когато обаче разпоредбите на правото на Съюза в съответната област не уреждат определен аспект и не възлагат на държавите членки конкретни задължения по отношение на дадено положение, приеманата от държавата членка национална правна уредба по отношение на този аспект е извън приложното поле на Хартата.

В решение Pensions-Sicherungs-Verein (C-168/18, EU:C:2019:1128), обявено на 19 декември 2019 г., Съдът тълкува член 8 от Директива 2008/94 относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател^[3] и постановява, че намалението на размера на професионалнопенсионните обезщетения, изплащани на бивш работник или служител, извършено поради неплатежоспособността на бившия му работодател, се счита за явно непропорционално, когато поради това намаление бившият работник или служител вече живее или ще трябва да живее под прага на риска от бедност. Според Съда същото се отнася и за случая, при който съответното лице получава поне половината от размера на обезщетенията, произтичащи от придобитите от него права.

В постановеното на 19 декември 2019 г. решение Dobersberger (C-16/18, EU:C:2019:1110), Съдът, заседаващ в голям състав, приема, че Директива 96/71^[4] не се прилага за наети работници на установено в държава членка предприятие, които извършват бордни услуги, услуги по почистване или ресторантьорски услуги в международни влакове, преминаващи през държавата членка на съответния железопътен оператор, ако тези работници извършват значителна част от работата, присъща за посочените услуги, на територията на държавата членка, в която е установено тяхното предприятие, и ако там започва или приключва изпълнението на служебните им задължения.

Г-н Dobersberger е управител на установено в Унгария предприятие, което чрез поредица от договори за подизпълнение с участието на дружества, установени в Австрия и в Унгария, осигурява предоставянето на бордни услуги в някои международни влакове на Österreichische Bundesbahnen (австрийски федерални железници). Тези влакове преминават през Австрия с начална или крайна гара Будапеща (Унгария). Услугите са извършвани от живеещи в Унгария работници, по-голямата част от които са предоставени на разположение на предприятието от друго унгарско предприятие. Центърът на жизнените интереси на всички работници е в Унгария, където те започват и приключват изпълнението на служебните си задължения. Освен това в Будапеща те осигуряват получаването на храни и напитки и там ги товарят във влаковете. Те също така са длъжни да проверяват стоковата наличност и да изчисляват оборота в Будапеща.

След извършена проверка в Австрия на г-н Dobersberger са наложени административнонаказателни санкции за нарушаване на австрийската социалноосигурителна правна уредба относно командироването на работници на територията на тази държава членка. Според австрийските органи унгарските работници са били командировани на австрийска територия, поради което г‑н Dobersberger е трябвало да изпълни някои административни задължения. Той съответно трябвало да декларира една седмица преди започването на работата, че ще използва тези работници, и да държи на разположение на мястото на извършване на работата трудовия им договор и различни документи относно изплащаните им заплати, на немски език, както и документите, свързани с регистрацията им в съответната система за социално осигуряване.

При тези обстоятелства възниква въпросът дали Директива 96/71, чието транспониране се цели с австрийската социалноосигурителна правна уредба, е приложима към предоставянето на услуги на борда на международен влак от работници на установено в държава членка предприятие в изпълнение на договор, сключен с железопътен оператор със седалище в друга държава членка, когато влакът преминава през втората държава членка.

В това отношение Съдът най-напред уточнява, че бордните услуги, услугите по почистване или ресторантьорските услуги, предоставяни във влакове, не са неразривно свързани с услугата по превоз на пътници с влак. Поради това посочените услуги попадат в обхвата не на членове 90—100 ДФЕС, посветени на транспорта, а на членове 56—62 ДФЕС, посветени на услугите, с изключение на член 58, параграф 1 ДФЕС. Тези услуги съответно е възможно да бъдат обхванати от Директива 96/71, която е приета въз основа на разпоредби на първичното право относно услугите.

За да определи дали разглежданите услуги попадат в приложното поле на тази директива, Съдът разглежда понятието „командирован работник“ по смисъла на същата директива. Той приема, че работник не може да се счита за командирован на територията на държава членка, ако извършването на работата му няма достатъчна връзка с тази територия. Работници, които извършват значителна част от работата си в държавата членка, в която е установено предприятието, използващо ги за предоставянето на услуги в международни влакове, и които започват или приключват изпълнението на служебните си задължения в тази държава членка, впрочем нямат достатъчна връзка с територията на държавата членка или държавите членки, през които тези влакове преминават, за да бъдат считани там за „командировани“ по смисъла на Директива 96/71. Тяхното положение съответно не попада в обхвата на тази директива.

Околна среда

Тук следва да се отбележат две решения.

В решение Комисия/Ирландия (Вятърни генератори в Дерибрин) (C-261/18, EU:C:2019:955, за коментар на решението виж брой 25 на Европейски правен преглед), произнесено на 12 ноември 2019 г., Съдът в голям състав осъжда Ирландия на имуществени санкции за това, че не е предприела конкретни действия по решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия^[5], в което Съдът е установил нарушение на изискването за извършване на оценка на въздействието върху околната среда от изграждането на вятърни генератори.

С решение Inter-Environnement Wallonie и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen (C-411/17, EU:C:2019:622), постановено на 29 юли 2019 г., Съдът, заседаващ в голям състав, се произнася по тълкуването на Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна и на Директива 2011/92 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда^[6]. Това решение е постановено в рамките на спор между, от една страна, две сдружения, Inter-Environnement Wallonie ASBL и Bond Beter Leefmilieu Vlaanderen ASBL, с предмет на дейност опазване на околната и жизнената среда, и Conseil des ministres (Министерски съвет, Белгия), от друга, относно закона, с който Кралство Белгия, първо, предвижда възобновяването за период от близо десет години на промишленото производство на електроенергия от спряна ядрена централа, и второ, отлага с десет години първоначално предвидения краен срок за извеждането от експлоатация и спирането на промишленото производство на електроенергия от действаща ядрена централа. Тези сдружения упрекват белгийските власти главно за това, че са приели посочения закон, без да са спазени предвидените с въпросните директиви изисквания за предварителна оценка.

В този контекст Съдът постановява, че спорните мерки относно удължаването на промишленото производство на електроенергия от ядрена централа представляват проект, който по принцип трябва да бъде подложен на оценка на въздействието върху околната среда и върху съответните защитени територии. На държава членка е разрешено да освободи съгласно Директива 2011/92 такъв проект от оценка на въздействието върху околната среда, за да гарантира сигурността на снабдяването си с електроенергия, само ако по-специално докаже, че рискът за сигурността на това снабдяване е разумно допустим и че разглежданият проект е толкова спешен, че може да оправдае липсата на такава оценка. Тази възможност за освобождаване обаче не засяга задължението за оценка на въздействието върху околната среда, свързано с проекти като разглеждания в главното производство, които имат трансгранично въздействие.

Съдът постановява, че националната юрисдикция може — ако вътрешното право го допуска — по изключение да запази последиците на мерки като разглежданите по главното производство, за които се твърди, че са били приети в разрез със задълженията, установени в Директиви 2011/92 и 92/43, ако запазването е оправдано от императивни съображения, свързани с необходимостта да се премахне реална и тежка заплаха от прекъсване на електроснабдяването на съответната държава членка, на която не би могло да се противодейства с други средства и алтернативи, по-специално в рамките на вътрешния пазар. Все пак посоченото запазване може да бъде само за периода, строго необходим за отстраняването на тази нередност.

Защита на личните данни

В областта на защитата на личните данни големият състав на Съда постановява три важни решения. В две от тях Съдът уточнява, от една страна, задълженията на лицето, което управлява интернет търсачка, в рамките на премахване от резултатите при търсене на чувствителни данни, и от друга страна, териториалния обхват на премахването от резултатите при търсене. Третото решение е свързано със съгласието на потребител на интернет сайт за съхраняване на информация или за достъп до информация с помощта на бисквитки.

С решение от 24 септември 2019 г., GC и др. (Премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене) (C-136/17, EU:C:2019:773), големият състав на Съда уточнява задълженията на лицето, което управлява интернет търсачка, при искане за премахване на чувствителни данни от резултатите при търсене (дерефериране).

С решение от 24 септември 2019 г., Google (Териториален обхват на премахването от резултатите при търсене) (C-507/17, EU:C:2019:772, за коментар на решението виж брой 24 на Европейски правен преглед), големият състав на Съда постановява, че управляващото интернет търсачка лице по принцип е длъжно да извърши премахване от резултатите при търсене (дерефериране) единствено във версиите на своята търсачка, съответстващи на всички държави членки.

С решение от 1 октомври 2019 г., Planet49 (C-673/17, EU:C:2019:801, за коментар на решението виж брой 24 на Европейски правен преглед), Съдът, заседаващ в голям състав, постановява, че даването на съгласие за съхраняване на информация или за достъп до информация с помощта на бисквитки, инсталирани в крайното оборудване на потребител на интернет сайт, не е действително, когато разрешението произтича от предварително маркирано с отметка квадратче, независимо от това дали съответната информация представлява или не лични данни. Освен това Съдът уточнява, че доставчикът на услуги трябва да укаже на потребителя на интернет сайт продължителността на функциониране на бисквитките, както и дали трети лица имат или не възможност за достъп до тях.

Авторско право

В областта на авторското право могат да се споменат четири решения, постановени в един и същи ден от големия състав на Съда. Първите две се отнасят до изключителните права на авторите за възпроизвеждане и публично разгласяване на техни произведения, по-специално по интернет, както и до изключенията и ограниченията на тези права. Третото решение е относно изключителните права на продуцентите на звукозаписи на възпроизвеждане и разпространение на техните звукозаписи, както и до изключенията и ограниченията на тези права. Четвъртото решение разглежда въпроса дали предоставянето на електронна книга за публично безсрочно ползване посредством изтегляне попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на Директива 2001/29^[7] (наричана по-нататък „Директивата за авторското право“).

С решение от 29 юли 2019 г., Funke Medien NRW (C-469/17, EU:C:2019:623), Съдът тълкува изключителните права на авторите на възпроизвеждане и на публично разгласяване на техните произведения, както и изключенията и ограниченията на тези права, предвидени в Директивата за авторското право, в контекста на публикуването на интернет портала на ежедневник на класифицирани военни ситуационни анализи, изготвени от държава членка.

Като начало Съдът припомня, че военните ситуационни анализи могат да бъдат обект на авторскоправна закрила само при условие че са авторско интелектуално творение, което отразява личността на автора и е проява на неговия свободен творчески избор при тяхното изработване, което националният съд следва да провери.

Съдът приема, че в рамките на съизмерването, което националният съд следва да направи с оглед на всички обстоятелства по съответния случай, между изключителните права на авторите на възпроизвеждане и публично разгласяване на техни произведения, от една страна, и от друга — правата на ползвателите на закриляни обекти съгласно дерогиращите разпоредби на Директивата за авторското право относно отразяването на актуални събития и цитатите, той трябва да се основава на тълкуване на тези разпоредби, което зачита техния текст, запазва полезното им действие и същевременно е в пълно съответствие с основните права, гарантирани от Хартата.

С решение от 29 юли 2019 г., Spiegel Online (C-516/17, EU:C:2019:625), Съдът отново тълкува изключителните права на авторите на възпроизвеждане и публично разгласяване на техните произведения, както и изключенията и ограниченията на тези права, предвидени в Директивата за авторското право, но този път в контекста на публикуването, в уебсайт за онлайн информация, на ръкопис и на статия, поместена в сборник, достъпни за изтегляне от публиката чрез хипервръзки.

В своето решение Съдът припомня своята практика, съгласно която хипервръзките спомагат за доброто функциониране на интернет, който има особено значение за свободата на изразяване на мнение и на информация, гарантирана от Хартата, както и за обмена на мнения и на информация в тази мрежа, в която са на разположение огромни количества информация. Второ, Съдът постановява, че произведението вече е предоставено законно на разположение на публиката, когато в конкретния си вид по-рано е било направено публично достояние с разрешение на притежателя на правото, по силата на принудителна лицензия или на предвидено по закон разрешение. Националният съд следва да реши дали произведението е предоставено законно на разположение на публиката с оглед на конкретния случай, по който е сезиран, и при отчитане на всички обстоятелства по него

С решение от 29 юли 2019 г., Pelham и др. (C-476/17, EU:C:2019:624, за коментар на решението виж брой 24 на Европейски правен преглед) големият състав на Съда тълкува и изключителните права на продуцентите на звукозаписи на възпроизвеждане и на разпространение на техните звукозаписи, както и изключенията и ограниченията на тези права, предвидени в Директивата за авторското право и в Директива 2006/115^[8], този път в контекста на вземането на звукова извадка (sampling) от музикално заглавие за целите на използването му за създаване на ново музикално заглавие. Използването дори на съвсем кратка извадка от музикално произведение може да представлява нарушение на правата на продуцента на звукозаписа.

В решение Nederlands Uitgeversverbond и Groep Algemene Uitgevers (C‑263/18, EU:C:2019:1111), постановено на 19 декември 2019 г., Съдът постановява, че предоставянето на електронна книга за публично безсрочно ползване посредством изтегляне попада в обхвата на понятието „публично разгласяване“ по смисъла на Директивата за авторското право.

Право на справедлив процес

В три решения Съдът разглежда последиците от съдебните реформи в Полша за правото на справедлив съдебен процес и принципа на независимост на съдиите.

С решение Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) (C-619/18, EU:C:2019:531), постановено на 24 юни 2019 г., Съдът, голям състав, уважава иска за установяване на неизпълнение на задължения, предявен от Комисията срещу Република Полша, с който се цели да се установи, от една страна, че като е предвидила мярката за намаляване на пенсионната възраст на съдиите във Върховния съд да се прилага спрямо действащите съдии, които са били назначени в този съд преди 3 април 2018 г., и от друга страна, като е предоставила на президента на Републиката дискреционното правомощие да удължава активната служба на съдиите в този съд след навършване на новата пенсионна възраст, тази държава членка не е изпълнила задълженията си по член 19, параграф 1, втора алинея ДЕС.

В решение Комисия/Полша (Независимост на общите съдилища) (C-192/18, EU:C:2019:924), постановено на 5 ноември 2019 г., голям състав на Съда уважава иска за установяване на неизпълнение на задължения, предявен от Комисията срещу Република Полша, и констатира, че тази държава членка не е изпълнила задълженията си по правото на Съюза, от една страна, като е въвела различна пенсионна възраст за жените и за мъжете — полски магистрати, и от друга страна, като е намалила пенсионната възраст за съдиите от общите съдилища, предоставяйки същевременно на министъра на правосъдието правомощието да удължава периода на служба за тези съдии.

В решение A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C-585/18, C-624/18 и C-625/18, EU:C:2019:982, за коментар на решението виж брой 25 на Европейски правен преглед), обявено на 19 ноември 2019 г. и произнесено по бързото производство, големият състав на Съда постановява, че правото на ефективни правни средства за защита, гарантирано с член 47 от Хартата и препотвърдено в областта на борбата с дискриминацията с Директива 2000/78^[9], не допуска възможност произнасянето по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза, да е от изключителната компетентност на орган, който не представлява независим и безпристрастен съд.

Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпоси

В решение Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie (C-617/17, EU:C:2019:283), постановено на 3 април 2019 г., Съдът по същество се произнася по тълкуването на принципа ne bis in idem, закрепен в член 50 от Хартата. Решението е постановено по спор между застрахователно дружество Powszechny Zakład Ubezpieczeń na Życie S.A. и полския орган по конкуренция по повод на решение, с което последният поради злоупотреба с господстващо положение му е наложил глоба за нарушение на националното право в областта на конкуренцията и глоба за нарушение на правото на Съюза в областта на конкуренцията.

В този контекст Съдът приема, че принципът ne bis in idem допуска възможността национален орган по конкуренция да наложи на предприятие в рамките на едно и също решение санкция за нарушение на националното право в областта на конкуренцията и санкция за нарушение на член 102 ДФЕС. В такъв случай обаче националният орган по конкуренция трябва да се увери, че санкциите, взети заедно, са пропорционални на естеството на нарушението.

По съединените дела, по които на 27 май 2019 г. е постановено решението OG и PI (Прокуратури на Любек и Цвикау) (C-508/18 и C-82/19 PPU, EU:C:2019:456, за коментар на решението виж брой 24 на Европейски правен преглед), големият състав на Съда приема, че понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест, орган, който е компетентен да издаде европейска заповед за арест, не обхваща прокуратурите на държава членка, които са изложени на риск да получават пряко или косвено конкретни разпореждания или указания от страна на изпълнителната власт, като министъра на правосъдието, при приемането на решение за издаване на европейска заповед за арест. За сметка на това в решение PF (Главен прокурор на Литва) (C-509/18, EU:C:2019:457), постановено също от голям състав и на същата дата, Съдът приема, че същото понятие обхваща главния прокурор на държава членка, който е компетентен да провежда наказателни преследвания, като същевременно в структурно отношение е независим от съдебната власт, и чийто статут в тази държава членка му предоставя гаранция за независимост по отношение на изпълнителната власт при издаването на европейска заповед за арест.

С решения Parquet général du Grand-Duché de Luxembourg и Openbaar Ministerie (Прокурори на Лион и Тур) (C-566/19 PPU и C-626/19 PPU, EU:C:2019:1077), Openbaar Ministerie (Прокуратура на Швеция) (C-625/19 PPU, EU:C:2019:1078) и Openbaar Ministerie (Кралски прокурор на Брюксел) (C-627/19 PPU, EU:C:2019:1079), постановени на 12 декември 2019 г. по реда на спешното преюдициално производство, Съдът допълва цитираната по-горе практика по Рамковото решение относно европейската заповед за арест, като дава и някои указания относно изискването за независимост на „издаващия съдебен орган“ на европейска заповед за арест и относно изискването за ефективна съдебна защита, която трябва да се гарантира на адресатите на такава заповед за арест.

В решение Dorobantu (C-128/18, EU:C:2019:857, за коментар на решението виж брой 25 на Европейски правен преглед), постановено на 15 октомври 2019 г., голям състав на Съда тълкува в светлината на забраната на изтезанията и на нечовешкото или унизително отношение или наказание по член 4 от Хартата разпоредбата от Рамковото решение относно европейската заповед за арест^[10], в която се предвижда, че този правен акт не може да доведе до изменение на задължението за спазване на основните права и основните правни принципи, залегнали в член 6 от Договора за Европейския съюз. Това дело дава възможност на Съда да уточни съдебната практика, установена по-конкретно в решения Aranyosi и Căldăraru^[11] и Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария)^[12]. Съдът приема, че съдебният орган, изпълняващ европейска заповед за арест, е длъжен да провери дали условията на лишаване от свобода не нарушават забраната на нечовешкото или унизително отношение по чл. 4 от Хартата на основните права на ЕС.

Държавни помощи

В редица дела Общият съд разглежда наличието на държавни помощи вследствие на сключването на предварително ценово споразумение с данъчните администрации на различни държави членки като Белгия, Холандия и Люксембург. В рамките на тези дела Общият съд разглежда за първи път възможността такъв тип споразумения да представляват държавна помощ, както и възможността Комисията да се позовава на т.нар. принцип на сделката между несвързани лица (съгласно който когато се прилага трансферно ценообразуване между свързани лица, то трябва да отразява нормалните пазарни условия – принцип развит теоретично в рамките на насоките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие) при определянето дали е налице данъчно преимущество за конкретното предприятие. Общият съд уточнява, че принципът на сделката между несвързани лица , така както е определен от комисията в обжалваните решения, представлява средство, което й позволява да контролира дали интрагруповите трансакции са заплатени на цени, които все едно са договаряни между независими дружества.

В решение Belgique и Magnetrol International/Комисия (T-131/16 и T-263/16, обжалвано[13], EU:T:2019:91), постановено на 14 февруари 2019 г., в рамките на жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС Общият съд отменя Решение (ЕС) 2016/1699 на Комисията от 11 януари 2016 г., квалифициращо като незаконна и несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ режима на освобождаване от данък на свръхпечалбата на белгийски дружества от многонационални групи от предприятия, прилаган от Белгия, считано от 2004 г., и вследствие на това разпорежда възстановяването на тази помощ[14].

В решение от 24 септември 2019 г., Luxembourg и Fiat Chrysler Finance Europe/Комисия (T-755/15 и T-759/15, EU:T:2019:670), седми разширен състав на Общия съд отхвърля като неоснователни жалбите на Великото херцогство Люксембург и предприятието Fiat Chrysler Finance Europe за отмяна на решението на Европейската Комисия, квалифициращо като държавна помощ предварителното данъчно решение, взето от люксембургските данъчни органи по отношение на предприятието Fiat Chrysler Finance Europe[15].

В решение от 24 септември 2019 г., Нидерландия и др./Комисия (T-760/15 и T-636/16, EU:T:2019:669), седми разширен състав на Общия съд отменя решението на Европейската комисия, квалифициращо като държавна помощ предварително ценово споразумение, сключено от нидерландските данъчни органи с предприятието Starbucks Manufacturing Emea BV[16].

Институционално право

В преюдициално решение Junqueras Vies (C-502/19, EU:C:2019:1115), постановено на 19 декември 2019 г., Съдът, заседаващ в голям състав, уточнява персоналния, времевия и материалния обхват на имунитетите, предоставени на членовете на Европейския парламент^[17]. Лице, избрано за депутат в Европейския парламент, придобива качеството на член на тази институция след официалното оповестяване на резултатите и от този момент се ползва от имунитета, който е присъщ на тази позиция.

С решение Puppinck и др./Комисия (C-418/18 P, EU:C:2019:1113, за по-пълен коментар относно европейските граждански инициативи виж брой 22 на Европейски правен преглед) от 19 декември 2019 г. Съдът в голям състав отхвърля жалбата, подадена от организаторите на европейската гражданска инициатива (ЕГИ) с наслов „Един от нас“ срещу решението на Общия съд^[18], с което същият е отхвърлил жалбата им за отмяна на съобщението на Комисията от 28 май 2014 г. относно тази ЕГИ^[19]. Според Съда Общият съд не е допуснал грешка, като е потвърдил решението на Комисията да не представя законодателно предложение във връзка с ЕГИ „Един от нас“.

^[1] Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ L 299, 2003 г.,стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

^[2] Директива 89/391/ЕИО на Съвета от 12 юни 1989 година за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето на работниците на работното място (ОВ L 183, 1989 г., стp. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 2, стр. 88).

[3] Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на техния работодател (ОВ L 283, 2008 г., стр. 36).

[4] Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (ОВ L 18, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 29).

[5] Решение от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C-215/06, EU:C:2008:380).

[6] Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 26, 2012 г., стр. 1).

[7] Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

[8] Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).

[9] Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (OB L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

[10] Член 1, параграф 3 от Рамковото решение относно европейската заповед за арест.

[11] Решение на Съда от 5 април 2016 г., Aranyosi и Căldăraru (C-404/15 и C-659/15 PPU, EU:C:2016:198).

[12] Решение на Съда от 25 юли 2018 г., Generalstaatsanwaltschaft (Условия на лишаване от свобода в Унгария) (C-220/18 PPU, EU:C:2018:589).

[13] Дело C-337/19 P, Комисия/Belgique и Magnetrol International.

[14] Решение (ЕС) 2016/1699 от 11 януари 2016 година относно схемата за държавна помощ във връзка с освобождаването от данък на свръхпечалбата SA.37667 (2015/C) (ex 2015/NN), прилагана от Белгия (нотифицирана под номер C(2015) 9837) (ОВ L 260, 2016 г., стр. 61).

[15] Решение (ЕС) 2016/2326 на Комисията от 21 октомври 2015 година относно държавна помощ SA.38375 (2014/C ex 2014/NN), приведена в действие от Люксембург в полза на Fiat (ОВ L 351, 2016 г., стр. 1).

[16] Решение (ЕС) 2017/502 на Комисията от 21 октомври 2015 година относно държавна помощ SA.38374 (2014/C ex 2014/NN), приведена в действие от Нидерландия в полза на Starbucks (ОВ L 83, 2017 г., стр. 38).

[17] Имунитети, предвидени в член 343 ДФЕС и в член 9 от Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз (ОВ C 326, 2012 г., стр. 266).

[18] Решение на Общия съд от 23 април 2018 г., One of Us и др./Комисия (T‑561/14, EU:T:2018:210).

[19] Съобщение COM(2014) 355 окончателен на Комисията от 28 май 2014 г. относно европейската гражданска инициатива „Един от нас“.

НАЙ-ВАЖНИТЕ РЕШЕНИЯ НА СЪДА НА ЕС ЗА 2019 ГОДИНА