Решение на Съда (голям състав) от 24 септември 2019 година, дело C‑507/17, ECLI:EU:C:2019:772
Предмет на решение на Съда на ЕС по дело С-507/17 е тълкуване на „правото на премахване на резултатите при търсене“ (деферериране), изведено от Съда на ЕС в неговото решение от 13 май 2014 г. Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317. В настоящото решение Съдът на ЕС се произнася по преюдициално запитване отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Conseil d’État (Държавен съвет, Франция) в рамките на производство между Google LLC, правоприемник на Google Inc. и Commission nationale de l’informatique et des libertés (Национална комисия по информационни въпроси и свободи, „CNIL“, Франция).
През 2015 г. председателят на CNIL приканва Google да премахне резултати от търсене за всички разширения на имена на домейни от своята интернет търсачка при изпълнение на искане на физическо лице за заличаване на хипервръзки към уебстраници от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на неговото име. Google отказва да изпълни поканата и заличава връзките единствено от тези резултати, които се появяват в отговор на търсения от домейни, съответстващи на варианти на търсачката в държави членки на ЕС. В допълнение CNIL намира за недостатъчно предложението на Google за т.нар. „геоблокиране“ и в резултат на установяване на нарушението CNIL налага на Google санкция в размер на 100 000 евро. Google обжалва решението пред Conseil d’État (Държавен съвет, Франция), считайки, че правото на премахване на резултати при търсене не обосновава задължение за премахване на всички хипервръзки без каквито и да било ограничения на географски принцип на всички имена на домейни на интернет търсачката му. В този контекст, Conseil d’État прави преюдициално запитване до Съда на ЕС относно тълкуването на правните норми на ЕС относно защитата на личните данни и териториалното действие на правото на премахване на резултатите при търсене.
Съдът започва анализа си като посочва, че към датата на отправяне на преюдициалното запитване приложима е Директива 95/46, а от 25 май 2018 г. приложим е Регламент 2016/679. С цел отговорите му да бъдат полезни на запитващата страна при всички случаи, Съдът на ЕС разглежда поставените въпроси с оглед и на двата акта.
На първо място, Съдът на ЕС припомня постановеното в решение от 13 май 2014 г. Google Spain и Google, C‑131/12, EU:C:2014:317, и по-конкретно т. 88, съгласно която лицето, което управлява интернет търсачка, е длъжно да заличи от списъка на резултатите, който се показва след търсене въз основа на име, връзки към уебстраници, които са публикувани от трети лица и съдържат информация с това име. Това е така също и в хипотезата, в която това име или свързаната информация не са заличени предварително или едновременно от тези уебстраници, при това дори когато евентуално самото им публикуване на посочените страници е законосъобразно. Правото на субектите на данни на премахване на резултатите от търсене намира отражение в чл. 17 от Регламент 2016/679, уреждащ „правото на изтриване“, наричано още „право да бъдеш забравен“.
На второ място, Съдът на ЕС заключва, че в конкретния случай дейността на Google попада в териториалния обхват на Директива 95/46 и Регламент 2016/679. Независимо, че търсачката се управлява от предприятие на трета държава, налице е обработване на лични данни, тъй като то се извършва в контекста на рекламната и търговска дейност на администратора, установен на територията на държава членка. Освен това следва да се счита, че интернет търсачката извършва единно обработване на лични данни, поради наличието на портали между различните ѝ национални версии.
Несъмнено глобално премахване на резултатите от търсенето би могло да осъществи изцяло защитата предвидена от правото на ЕС. Въпреки това, Съдът на ЕС обръща внимание, че не всички трети държави признават и имат същото третиране на правото на премахване на резултатите при търсене. Правото на защита на личните данни не е абсолютно и следва да бъде разглеждано в съответствие в принципа на пропорционалност спрямо другите основни права. Освен това в различните държави по света има различен баланс между правото на зачитане на личния живот, зашитата на личните данни и свободата на интернет потребителите на информация.
Нищо в правната уредба на ЕС не сочи, че правото на премахване на резултатите при търсене има обхват извън територията на държавите членки, нито, че операторите на търсачки имат задължение за премахването му от резултатите при търсене също и в националните версии на неговата търсачка, които не съответстват на държавите членки. В допълнение правото на ЕС не предвижда инструменти и механизми за сътрудничество относно обхвата на премахването от резултатите при търсене извън ЕС.
Ето защо Съдът на ЕС достига до извода, че към момента на постановяване на решението не съществува задължение за операторите на интернет търсачки при изпълнение на подадено от субект на данни искане за премахване от резултатите при търсене да извършват такова премахване във всички версии на своята интернет търсачка след евентуално разпореждане на надзорен орган или съдебен орган на държава членка.
Въпреки това, правото на ЕС задължава управляващото интернет търсачка лице да извърши такова премахване от резултатите при търсене във версиите на своята търсачка, които съответстват на всички държави членки. Освен това, то има задължение да предприеме всички необходими мерки за осигуряване на ефективна защита на основните права на субекта на данните. Ако е необходимо, операторът трябва да вземе мерки за възпиране или поне разколебаване на потребителите, извършващи търсене въз основа на името на субекта на данни от държава членка, да осъществяват посредством версия „извън ЕС“, достъп до хипервръзките, предмет на искането за премахване, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене. Дали мерките взети от страна на Google отговарят на тези изисквания следва да бъде преценено от националната юрисдикция.
В заключение Съдът обобщава, че към момента в правото на ЕС няма нито изискване, нито забрана за премахване на резултатите при търсене във всички версии на интернет търсачката. При все това, органите на държавата членка имат компетентност да извършат съгласно националните стандарти за защита на основните права претегляне между правото на зачитане на личния живот и на личните данни на субекта на данни и правото на свобода на информация. След това те могат евентуално да изискат от управляващото интернет търсачката лице да извърши премахване от резултатите при търсене във всички нейни версии.
С оглед на гореизложеното Съдът на ЕС постановява следното:
Член 12, буква б) и член 14, първа алинея, буква a) от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни, както и член 17, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в приложение на тези разпоредби изпълнява искане за премахване от резултатите при търсене, управляващото интернет търсачка лице е длъжно да извърши премахването не във всички версии на своята търсачка, а във версиите ѝ, съответстващи на всички държави членки, включително, ако е необходимо, като използва мерки, които отговарят на законовите изисквания и същевременно дават действително възможност да бъдат възпрени или поне сериозно разколебани интернет потребителите, които извършват търсене въз основа на името на субекта на данни от една от държавите членки, да осъществяват достъп до хипервръзките, предмет на искането, чрез списъка на резултатите, който се показва след това търсене.