Решение на Съда (голям състав) от 29 юли 2019 година, дело C‑476/17, ECLI:EU:C:2019:624
Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване отправено на основание чл. 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия).
Фактите по делото накратко са следните. През 1977г. Hütter и др., членове на музикалната група Kraftwerk публикува звукозапис, който включва музикалното заглавие „Metall auf Metall“. Hütter и др. твърдят, че има нарушения на правата му на интелектуална собственост от страна на Pelham, тъй като Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“ (1997г.), въпреки че има възможност да изсвири фрагмента. Основното твърдение е, че Pelham нарушава сродно на авторското право, на което Hütter и др. са притежатели в качеството на продуцент на звукозаписи. За разрешаване на спора обаче е нужно тълкуване на няколко норми от правото на ЕС.
В този контекст Федералният върховен съд решава постави на Съда на ЕС няколко преюдициални въпроса.
На първо място, Съдът постановява, че член 2, буква в) от Директива 2001/29 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество[1] трябва да се тълкува в смисъл, че изключителното право на продуцента на звукозаписи, предоставено от тази разпоредба, да разреши или забрани възпроизвеждането на своя звукозапис му позволява да се противопостави на използването от трето лице дори на съвсем кратка звукова извадка от неговия звукозапис с цел да бъде включена в друг звукозапис, освен ако извадката не бъде включена в него в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид. От една страна продуцентът има изключително право да осигури закрила на направените от него инвестиции и е необходимо да им бъде гарантирана възможността за задоволителна възвръщаемост. Това право обаче не е абсолютно и следва да се балансира с останалите основни права постановени в Хартата, едно от които е свободата на изкуствата и по-конкретно формите на художествената изява. Техниката на „изготвяне на извадка“, при която ползвателят взема извадка от звукозапис с електронни средства и я използва за създаване на ново произведение е именно форма на художествена изява. Стига тя да бъде използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем за слушане вид, това не би се считало за „възпроизвеждане“ и не би засегнало възможността на продуцента за задоволителна възвръщаемост на инвестицията му.
На второ място, Съдът се произнася по отношение на понятието „копие“ по смисъла на чл. 9 пар. 1, буква б) от Директива 2006/115/EО на Европейския парламент и Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост[2]. Той установява, че в директивата няма дефиниция на понятието „копие“ в контекста на посочения член и следователно то трябва да се тълкува отчитайки контекста на съответната разпоредба и преследваната цел от правната уредба. Отбелязва, че изключителното право на разпространение на продуцента на звукозаписи има за цел гарантиране на възможността му за възвръщане на инвестициите, а още и че тази закрила е насочена най-вече към борба с пиратството. Само носител, който възпроизвежда всички или значителна част от звуците би бил предназначен да замести законно направените екземпляри и следователно да застраши горепосочените права. С оглед на гореизложеното, Съдът на ЕС постановява, че звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.
На трето място, Съдът на ЕС постановява, че списъкът на изключения и ограничения от правото на продуцента на звукозаписи от Директива 2001/29 е изчерпателен и има за цел осигуряването на функционирането на вътрешния пазар. Той бива отражение на финия баланс между интересите на носителите на авторски и сродни на тях права от защитата на тяхното право на интелектуална собственост и защитата на интересите и основните права на ползвателите на закриляни обекти, както и на обществения интерес. Следователно, държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива.
На четвърто място, в Директива 2001/29 липсва определение за понятието „цитат“, поради което Съдът на ЕС се опира на постоянната си практика и обичайното значение на думата в говоримия език. В тази връзка, звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение може да представлява „цитат“ съгласно Директива 2001/29 във връзка с член 13 от Хартата, дотолкова доколкото въпросното използване има за цел да взаимодейства с произведението, от което е взета извадката. Не е налице такова взаимодействие, ако не е възможно да се идентифицира засегнатото произведение въз основа на цитата.
На пето място, според Съда на ЕС, материалното право относно изключителното право на възпроизвеждане на продуцентите на звукозаписи в ЕС е предмет на пълна хармонизация. Поради това при прилагането на правото на ЕС държавите членки не могат да прилагат национални стандарти за защита на основните права, дори това да не намалява нивото на защита, предвидено в Хартата.
[1] ОВ L 167, 22.6.2001 г., стp. 10.
[2] OB L 376, 27.12.2006г., стр. 28—35 (ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, SK, SL, FI, SV), специално българско издание: глава 17 том 003 стр. 14 – 21.