Решение от 12 ноември 2019 г., Комисия/Ирландия (Ветропарк в Дерибрин), C‑261/18, EU:C:2019:955

В своето решение по делото Комисия срещу Ирландия, Съдът в голям състав осъди Ирландия да заплати имуществена санкция за неизпълнение на решение на Съда от 3 юли 2008 г., Комисия/Ирландия (C-215/06, EU:C:2008:380), в което е установено, че с изграждането на вятърни генератори в Дерибрин (Ирландия) без предварителна оценка за въздействието им върху околната среда, Ирландия е нарушила Директива 85/3372.[1]^{, [2]}

Според Комисията Ирландия е била длъжна да отстрани неправомерните последици от пропуска да се извърши оценка на въздействието на вятърните генератори върху околната среда и да предприеме всички необходими мерки за отстраняването на този пропуск. При всяко положение обикновени подготвителни мерки като взетите в случая не били достатъчни.

Ирландия поддържа, че извън транспонирането на Директива 85/337 не е необходимо да се приемат конкретни мерки по отношение на вятърните генератори и че в частност не е възможно, съгласно националното ѝ право, да бъдат оттеглени издадените и влезли в сила разрешения на оператора на тези генератори.

Съдът, в своето решение, преценява, на първо място, какви задължения имат държавите членки, когато даден проект е бил разрешен в нарушение на предвиденото в Директива 85/337 задължение за предварителна оценка на въздействието му върху околната среда. Съдът припомня, че съгласно принципа на лоялно сътрудничество държавите членки са длъжни да вземат всички необходими мерки, за да отстранят пропуска да бъде извършена оценка на въздействието върху околната среда. Подобни мерки могат да включват изменение или оттегляне на разрешенията, издадени в нарушение на задължението за извършване на предварителна оценка.

При това положение и независимо от факта, че Ирландия е предприела законодателна реформа, с която да се въведе процедура по узаконяване, тя не е извършила нова оценка на въздействието на вятърните генератори върху околната среда и съответно не се е съобразила с решението от 2008 г.

Съдът отхвърля различните доводи, изложени от Ирландия в нейна защита като припомня, че съгласно установената съдебна практика държава членка не може да се позовава на разпоредби, практики или фактически положения от вътрешния си правен ред, за да оправдае неспазването на задължения, които произтичат от правото на Съюза.

Освен това, според Съда, Ирландия не може да се позовава на правната сигурност и на защитата на оправданите правни очаквания на съответния оператор във връзка с придобити права, за да се противопостави на последиците от обективната констатация, че не са спазени задълженията по Директива 85/337, що се отнася до оценката на въздействието на някои проекти върху околната среда. В това отношение Съдът подчертава, че проектите, разрешението за които вече не може да се обжалва пряко по съдебен ред, не могат да се считат чисто и просто за разрешени в съответствие със закона, що се отнася до задължението за извършване на оценка на въздействието върху околната среда.

Що се отнася до наложената имуществена санкция, като съобразява тежестта и продължителността на неизпълнението (повече от единадесет години без да са взети мерки), както и платежоспособността на Ирландия, Съдът осъжда тази държава членка да заплати на Европейската комисия еднократно сума в размер на 5 000 000 EUR и периодична имуществена санкция в размер на 15 000 EUR на ден, считано от произнасяне на настоящото решение до изпълнението на решението от 2008 г.

[1] Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, 1985 г., стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174).

[2] В сходен казус, с решение на Съда на ЕС от 14 януари 2016 г., Комисия/България, C‑141/14, EU:C:2016:8 (за коментар на решението виж брой 14 на Европейски правен преглед). Съдът на ЕС установява, че като от една страна, не е оценила правилно кумулативния ефект на проектите „Уиндтех“, „Брестиом“, „Еко Енерджи“ и „Лонгман инвестмънт“ на територията на орнитологично важното място в района на Калиакра, която не е била, а е трябвало да бъде класифицирана като специална защитена зона, и от друга страна, въпреки това е разрешила осъществяването на проекта „Лонгман инвестмънт“, Република България не е изпълнила съответно задълженията си, от една страна, по член 4, параграфи 2 и 3 от Директива 2011/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда и точка 1, буква б) от приложение III към нея, и от друга страна, по член 2, параграф 1 от тази директива.