Решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд), C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982

Преюдициалните запитвания са отправени от Върховен съд, колегия по трудови и социалноосигурителни спорове, Полша, в рамките на спорове по повод на предсрочното пенсиониране на съдии вследствие на влизането в сила на ново национално законодателство.

Решението е постановено от голям състав в рамките на бързо производство. Въпреки че спорните разпоредби са били междувременно изменени и не са приложими към споровете във висящите производства, запитващата юрисдикция поддържа запитването си. Съгласно разглежданото законодателство споровете относно пенсионирането на съдиите са подсъдни на новосъздадената дисциплинарна колегия на Върховния съд. Изпитвайки съмнения относно независимостта на тази колегия, запитващата юрисдикция се пита дали трябва да остави без приложение националните норми относно подсъдността и самата тя да реши тези спорове.

Съдът на ЕС в своето решение идентифицира обстоятелствата, които запитващата юрисдикция следва да провери, за да прецени дали дисциплинарната колегия на Върховния съд предоставя достатъчно гаранции за независимост. На първо място е припомнена трайната съдебна практика относно двата аспекта на изискването за независимост.

Първият аспект, който е външен, изисква съответният орган да упражнява функциите си напълно самостоятелно, без да е йерархично обвързан или да е подчинен на когото и било и без да получава нареждания или инструкции от какъвто и да било вид, като по този начин е защитен от външна намеса или натиск, които могат да накърнят независимостта на преценката на членовете му и да повлияят на техните решения.

Вторият аспект, който е вътрешен, е свързан с понятието за безпристрастност и визира еднаквата отдалеченост от страните по спора и от съответните им интереси с оглед на предмета на спора. Този аспект изисква запазването на обективност и липсата на всякакъв интерес от изхода на спора извън строгото прилагане на правната норма. Тези гаранции за независимост и безпристрастност изискват наличието на правила — по-конкретно за състава на органа, за назначаването, срока на упражняване на функциите, както и основанията за самоотвод, отвод и освобождаване от длъжност на членовете му — които позволяват да се отстрани всяко оправдано съмнение у правните субекти в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси. Това тълкуване на чл. 47 от Хартата се подкрепя и от практиката на ЕСПЧ по тълкуването на чл. 6, т.1 ЕКПЧ.

Съдът все пак дава насоки за преценката на цитираните по-горе обстоятелства относно независимостта на въпросната Дисциплинарна колегия. Съдът посочва, първо, че сам по себе си фактът на назначаването на съдиите в дисциплинарната колегия от президента на Републиката не може да ги обвърже с някаква зависимост от политическата власт, нито да породи съмнения в тяхната безпристрастност, ако от момента на назначаването им нататък те не са изложени на натиск и не получават инструкции при упражняването на функциите си. От друга страна, фактът, че президентът назначава съдиите в Дисциплинарната колегия по предложение на Националния съдебен съвет, е годен да зададе обективни рамки на свободата на действие, с която разполага президентът на Републиката при упражняването на така предоставеното му правомощие. Това обаче е така само при определени условия, едно от които е самият този орган да е достатъчно независим от законодателната и изпълнителната власт, както и от органа, до който трябва да отправи предложението за назначаване. Това запитващата юрисдикция следва да провери.

Съдът на ЕС също така уточнява, че едно или друго от изтъкнатите от запитващата юрисдикция обстоятелства, които биха породили съмнения относно независимостта на Националния съдебен съвет, може и да не е проблематично само по себе си и в такъв случай да е въпрос на компетентност на държавите членки и на техен избор, но за сметка на това съвкупното им наличие в съчетание с обстоятелствата, при които е направен този избор, може да събуди съмнение в независимостта на органа, определен да участва в процедурата по назначаване на съдиите, въпреки че такъв извод не би се наложил, ако тези обстоятелства се разглеждат поотделно.

Съдът изтъква някои други обстоятелства, които характеризират по-пряко дисциплинарната колегия. Той например посочва, че в конкретния контекст на твърде спорното приемане на разпоредбите от новия закон за Върховния съд, които обявява за несъвместими с правото на Съюза в решение от 24 юни 2019 г., Комисия/Полша (Независимост на Върховния съд) (C-619/18, EU:C:2019:531), е меродавно да се отбележи, че на дисциплинарната колегия е предоставена изключителна компетентност по споровете за пенсионирането на съдиите от Върховния съд въз основа на новия закон, че тази колегия трябва да се състави само от новоназначени съдии и че тя видимо се ползва с особено висока степен на самостоятелност във Върховния съд. Общо в това отношение Съдът неколкократно посочва, че наистина не всяко от разгледаните обстоятелства, взето отделно от останалите, непременно е годно да породи съмнения в независимостта на тази колегия, но все пак въпросът би могъл да стои другояче, когато те се преценят в тяхната съвкупност.

При тези обстоятелства, Съдът на ЕС отговаря на поставените въпроси, както следва:

Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 9, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат възможност произнасянето по спорове, свързани с прилагането на правото на Съюза, да е от изключителната компетентност на орган, който не представлява независим и безпристрастен съд по смисъла на първата от тези разпоредби. Това е така, когато обективните условия, при които е създаден този орган, неговите характеристики и начинът на назначаване на членовете му биха могли да породят у правните субекти оправдани съмнения в неподатливостта на този орган на влиянието на външни фактори, и по-конкретно на пряко или непряко влияние от законодателната и изпълнителната власт, както и в неутралността му по отношение на противопоставящите се интереси, и в този смисъл биха могли да станат причина посоченият орган да не създава впечатление за независимост или за безпристрастност и с това потенциално да се накърни доверието, което правосъдието трябва да вдъхва на правните субекти в едно демократично общество. Запитващата юрисдикция следва да определи въз основа на всички релевантни обстоятелства, които е установила, дали това е така по отношение на орган като дисциплинарната колегия на Sąd Najwyższy (Върховен съд).

В подобна хипотеза принципът на предимство на правото на Съюза трябва да се тълкува в смисъл, че задължава запитващата юрисдикция да остави без приложение разпоредбата от националното право, с която на този орган е предоставена компетентността по споровете в главните производства, така че тези спорове да може да бъдат разгледани от съд, който отговаря на упоменатите изисквания за независимост и безпристрастност и на който споровете в съответната област биха били подсъдни, ако посочената разпоредба не беше пречка за това.