Решение от 12 февруари 2020, Колев и др., C-704/18, EU:C:2020:92
Преюдициалното запитване е отправено от Специализиран наказателен съд в рамките на наказателно производство срещу г-н Колев и осем други лица, обвинени в извършването на различни престъпления като митнически служители. Те са обвинени, че в периода от 1 април 2011 г. до 2 май 2012 г. са участвали в организирана престъпна група, като искали подкупи от преминаващите през границата между България и Турция шофьори на товарни и леки автомобили, за да не извършват митническа проверка и да не отразяват в документите констатирани нередности.
Преюдициалното запитване се вписва в рамките на същото наказателно производство, по което вече беше постановено решение на Съда на ЕС на 5 юни 2018 г., Колев и др., C‑612/15, EU:C:2018:392
Хронологията на събитията е следната. Осемте обвиняеми са арестувани през нощта на 2 срещу 3 май 2012 г. През 2014г. разследването все още не е приключило като неколкократно делото е било връщано на прокурора за отстраняване на процесуални нарушения и неколкократно са удължавани сроковете за разследване. През 2014г. обаче е изтекъл срокът от две години от датата на повдигане на обвинението, поради което трима от обвиняемите сезират на основание член 368 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) запитващата юрисдикция с искане за започване на предвидената в член 369 от този кодекс процедура. Съгласно посочените членове 368 и 369 националният съд трябва по искане на обвиняемия да постанови прекратяване на наказателното производство, ако след изтичане на срок от две години, увеличен с три месеца и половина и с един месец, прокурорът не приключи разследването, евентуално не повдигне обвинение и не го предяви на защитата, като ѝ предостави достъп до материалите по делото, и не внесе обвинителен акт в съда, или ако допусне съществени процесуални нарушения по смисъла на българското право, които не е отстранил в тези срокове. Когато са изпълнени условията на посочените членове 368 и 369, прекратяването на наказателното производство е задължително, така че съдът е длъжен да го постанови. Прекратяването освен това не подлежи на обжалване и е окончателно.
С определение от 22 май 2015 г. запитващата юрисдикция констатира, че прокурорът не е отстранил установените преди това съществени процесуални нарушения и е допуснал нови нарушения. Ето защо приема, че са изпълнени условията за прекратяване на наказателното производство, но въпреки това не го прекратява в съответствие с членове 368 и 369 от НПК, а решава на основание член 249 от този кодекс да прекрати съдебната фаза и отново да върне делото на прокурора.
Срещу това определение е подадена въззивна жалба, като с определение от 12 октомври 2015 г. въззивният съд приема, че запитващата юрисдикция е следвало да прекрати наказателното производство съгласно членове 368 и 369 от НПК, и връща делото на тази юрисдикция.
С акт от 11 ноември 2015 г. запитващата юрисдикция сезира Съда с първото преюдициално запитване, по което е постановено решение от 5 юни 2018 г., Колев и др. (C‑612/15, EU:C:2018:392, за коментар на това решение виж тук и тук).
Запитващата юрисдикция посочва, че с определения от 13 юни и 14 септември 2018 г. е приложила диспозитива на решението Колев от 5 юни 2018. Двама от обвиняемите обжалват определението от 14 септември, което е отменено от въззивния съд с мотива, че от една страна, решение Колев не намира приложение относно вече прекратеното съдебно производство, и от друга страна, Съдът на ЕС не се е произнесъл по съответствието на член 249 от Наказателно-процесуалния кодекс с член 325 ДФЕС. Въззивният съд връща делото на запитващата юрисдикция, като я задължава да прекрати съдебната фаза и да върне делото на прокурора. Запитващата юрисдикция уточнява, че по този начин е изправена пред изрична забрана да приложи точка 2 от диспозитива на решение Колев.
Най-напред е важно да се отбележи, че от акта за преюдициално запитване е видно, че с определение от 22 май 2015 г., прието на основание член 249 от Наказателно‑процесуалния кодекс, запитващата юрисдикция е прекратила съдебната фаза на наказателното производство по главното дело — решение, което съгласно националното право не допуска възобновяване на съдебната фаза. Тъй като счита, че решение, взето на такова основание, води до връщане на делото на прокурора, въззивният съд критикува запитващата юрисдикция за това, че на 14 септември 2018 г., след постановяването на решението Колев, тя решила да не приложи член 249 от Наказателно-процесуалния кодекс, за да отстрани сама процесуалните нарушения, допуснати в досъдебната фаза на това производство. Освен това въззивният съд ѝ дава задължителни указания да върне на основание член 249 делото на прокурора.
Запитващата юрисдикция обаче счита, че такова задължително указание предполага неизпълнение на точка 2 от диспозитива на решение Колев.
Съдът на ЕС пристъпва от една страна към уточняване обхвата на първото решение Колев и от друга – дали разглежданата национална норма на чл.249 НПК, според която след като веднъж прекрати съдебната фаза на наказателното производство, съдът се десезира и делото следва да бъде върнато на прокурора, за да бъдат отстранени процесуалните нарушения, допуснати в досъдебната му фаза — може да възпрепятства прилагането на точка 2 от диспозитива на решението Колев.
Що се отнася, на първо място, до обхвата на решение Колев, следва да се отбележи, че в точка 2 от диспозитива на решението, Съдът по същество е уточнил момента, в който трябва да се осигури ползването на процесуалните права, предвидени в член 6, параграф 3 и член 7, параграф 3 от Директива 2012/13, а именно по принцип най-късно преди наказателният съд да започне да разглежда обвинението по същество и преди началото на пренията пред него. Същевременно, Съдът уточнява, че решение Колев допуска правата на обвиняемите и на техните адвокати на информация относно обвинението и на достъп до материалите по делото да бъдат гарантирани или от прокурора след връщането на делото в досъдебната фаза на наказателното производство или от запитващата юрисдикция, когато делото бъде внесено за разглеждане. В тази връзка, Съдът уточнява, че в предишното си решение изобщо не е проучил, а още по-малко е отхвърлил като противоречащо на правото на Съюза даденото от въззивната инстанция тълкуване на член 249 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Що се отнася, на второ място, до това какво е значението на тази национална процесуалноправна норма за прилагането на точка 2 от диспозитива на решение Колев, следва да се има предвид, че Съдът не е предписал конкретни начини за прилагане на точка 2 от диспозитива на това решение в рамките на главното производство. По-конкретно, тъй като образуването на съдебната фаза на производството от запитващата юрисдикция, за да отстрани сама нередностите, е една от възможностите, разгледани от Съда в това решение, изборът на конкретния начин е въпрос на процесуална автономия на държавите членки, като се спазват принципите на пропорционалност и ефективност.
Според Съда на ЕС от преюдициалното запитване по никакъв начин не следва, че задължителното указание на въззивния съд до запитващата юрисдикция нарушава принципа на равностойност. Предвид принципа на ефективност, от друга страна, от запитващата юрисдикция не може да се изисква да изпълни даденото ѝ от въззивния съд задължително указание да върне главното дело на прокурора, ако това указание накърнява ефективността на член 6, параграф 3 и член 7, параграф 3 от Директива 2012/13, тълкувани от Съда в решение Колев. Няма обаче основание да се приеме, че връщането на главното дело на прокурора може да засегне или да попречи на упражняването на процесуалните права, закрепени в цитираните разпоредби, и по този начин да накърни полезното им действие, при условие че в досъдебната фаза на наказателното производство прокурорът или в последващата съдебна фаза запитващата юрисдикция гарантира прилагането на тези разпоредби, както са тълкувани от Съда в точка 2 от диспозитива на решение Колев.
В заключение, Съдът на ЕС приема, че член 267 ДФЕС допуска задължителните указания дадени от въззивния съд за връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, стига разпоредбите от правото на Съюза, както са тълкувани от Съда в точка 2 от диспозитива на първото решение Колев, да бъдат спазени в досъдебната фаза на наказателното производство или в последващата съдебна фаза на това производство.