Решение на Съда на ЕС (втори състав) от 8 септември 2016г. по дело С-160/15, GS Media

Радостина Стефанова – Камишева[1]

 

 

І. Въведение

 

Интернет още от създаването си е бил предизвикателство във връзка с прилагането на адекватна защита на авторските права. Благодарение на практиката на Съда на ЕС много въпроси в тази област намериха своите отговори, като решението на Съда от 8 септември 2016г. по дело С-160/15, GS Media (по-нататък „решение по дело GS Media“) представлява съществено допълнение в този смисъл.

Една от основните интернет функционалности – създаването и публикуването на хипервръзки, е все още обект на горещи дебати в областта на авторското право, които бяха разпалени с нова сила след публикуването на разглежданото решение.

Според Съда на ЕС поставянето на уебсайт на хипервръзки към произведения, обект на закрила, до които е предоставен свободен достъп на друг уебсайт, без обаче носителите на авторско право върху тези произведения да са дали разрешение за това, може да представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество[2] (по-нататък Директива 2001/29; посочената разпоредба е транспонирана в чл.18 от Закона за авторското право и сродните му права). За да се установи това следва да се прецени дали тези връзки са предоставени, без да се цели получаване на печалба, от лице, което не е знаело и нормално не е могло да знае, че публикуването на тези произведения на другия уебсайт е незаконно или, напротив, посочените връзки са предоставени с цел печалба, в който случай знанието се предполага.

 

ІІ. Правна рамка

Правната рамка, релевантна за коментираното решение, включва:

Директива 2001/29:

• Съображения 3, 9 и 31, според които предложеното хармонизиране ще допринесе за прилагането на четирите свободи на вътрешния пазар и се отнася до спазването на основните принципи на правото, и особено на правото на собственост, включително интелектуалната такава. Освен това тази хармонизация трябва да се основава на висока степен на закрила като същевременно се поддържа справедлив баланс между правата и интересите на различните категории притежатели на права, както и на различните категории притежатели на права и ползватели на закриляни обекти.
• Член 3, параграф 1: „Държавите членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него.“

 

Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар[3] – член 14 „Съхраняване на информация“:

• „1. Когато се предоставя услуга на информационното общество, която се състои в съхраняване на информация, предоставяна от получателя на услугата, държавите членки гарантират, че доставчикът на услуги не носи отговорност за информацията, съхранена по молба на получателя на услугата, при условие че:

a)доставчикът няма сведения за незаконна дейност или информация, а във връзка с искове за щети, не е запознат с факти или обстоятелства, от които да е видна незаконната дейност или информация; или

б)      доставчикът, при получаването на такива сведения или запознаването с такива факти, действа експедитивно за отстраняването или блокирането на достъпа до информацията.

2. Параграф 1 не се прилага в случаите, когато получателят на услугата действа [под ръководството] или под контрола на доставчика.

3. Този член не засяга възможността съдебен или административен орган, в съответствие с правните системи на държавите членки, да изисква от доставчика на услуги да прекрати или предотврати нарушение, нито засяга възможността [държавите членки] да предвидят процедури, които уреждат отстраняване или блокиране на достъпа до информация“.

 

ІІІ. Факти и обстоятелства по главното дело

През 2011 година, Sanoma, издателят на месечното списание Playboy, наема фотограф, който да заснеме фотосесия с популярна в Нидерландия телевизионна личност. Снимките са заснети в средата на октомври 2011 година. Няколко дни след това, Geenstijl.nl, информационен сайт, публикува линк към FileFactory, независим сайт за предоставяне на хостинг услуги, от където могат да бъдат изтеглени все още непубликуваните снимки.

През ноември 2011 година Geenstijl.nl публикува втори линк към същите снимки, но този път през друг сайт за хостинг услуги – ImageShack. Потребителите на Geenstijl от своя страна публикуват във форума към сайта линкове към други сайтове, от където могат да бъдат изтеглени въпросните снимки.

Sanoma изпраща предупредителни писма преди и след публикуването на линковете, които Geenstijl и неговото дружество майка GS Media пренебрегват. Операторите на сайтовете FileFactory и ImageShack обаче се съобразяват с искането на Sanoma и премахват снимките.

Снимките, предмет на спора са публикувани в декемврийския брой на същата 2011 година на списание Playboy.

Sanoma, заедно с Playboy и г-жа Dekker завеждат иск срещу GS Media като по-специално изтъкват, че с поставянето на хипервръзки и на част от една от процесните снимки на сайта GeenStijl GS Media е нарушило авторското право на фотографа, заснел процесната фотосесия и е действало противоправно спрямо Sanoma. На първа инстанция искът е уважен, но на апелативната инстанция искът е отхвърлен. И двете страни обжалват решението пред Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия), който съд от своя страна отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС, поставяйки 3 въпроса. С въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на уебсайт на хипервръзка, която препраща към друг уебсайт с оператор трето лице, който е достъпен за всички интернет потребители и на който закриляни с авторско право произведения са предоставени на публично разположение без разрешението на носителя на авторското право, представлява акт на публично разгласяване. Освен това запитващата юрисдикция иска да установи дали за целите на прилагането на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е от значение обстоятелството, че създалото хипервръзката лице е знаело или е трябвало да знае, че носителят на авторското право не е разрешил първоначалното разгласяване на произведенията на другия уебсайт. На последно място, запитващата юрисдикция иска да установи дали съгласно тази разпоредба е от значение фактът, и евентуално при какви обстоятелства, че дадена хипервръзка улеснява в голяма степен достъпа до въпросните произведения.

 

IV. Заключение на генералния адвокат M.WATHELET

Генералният адвокат M. Wathelet (ГА) структуриря заключението си анализирайки разпоредбата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, според която всеки акт на публично разгласяване на произведение трябва да бъде разрешено от носителя на авторско право. ГА посочва, че съдържанието на понятието „публично разгласяване“ е изведено от практиката на Съда на ЕС и то обхваща наличието на два кумулативни елемента – (i) наличието на акт на разгласяване на произведение, като това разгласяване трябва (ii) да бъде публично т.е. да е насочено към „публика“.

Що се отнася до първия елемент, ГА приема, въпреки че в съображение 23 от директива 2011/29 се посочва, че публичното разгласяване обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път, това понятие следва да се разбира в по-широк смисъл като предоставяне на разположение на публиката[4].

АГ Wathelet приема, че хипервръзки, които водят до закриляни произведения, не ги „предоставят на разположение“ на публика, когато те са вече свободно достъпни на друга електронна страница[5]. В такива случаи действието по „предоставяне на разположение“ е в следствие действията на лицето, което е извършило първоначалното разгласяване.

Стъпвайки на аргументацията на Съда в делото Football Association Premier League и др.[6], ГА стига до заключението в т.57, че  за да се констатира наличието на акт на разгласяване, намесата на лицето, което поставя хипервръзки, трябва да е абсолютно необходима или неоспорима, за да могат потребителите да ползват или да възприемат произведенията.

Така във връзка с анализирането на първия елемент на понятието „публично разгласяване“ ГА стига до извода, че хипервръзките, поставени на даден уебсайт, препращащи към закриляни с авторското право произведения, които са свободно достъпни на друг уебсайт, не могат да се квалифицират като „акт на разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като намесата на оператора на уебсайта, който поставя хипервръзката, в случая GS Media, не е абсолютно необходима за предоставянето на въпросните снимки на разположение на интернет потребителите, включително тези, които посещават сайта GeenStijl[7].

При условията на евентуалност ГА преминава към разглеждането на втория елемент на понятието публично разгласяване, а именно наличието на публика и съпоставката й с т.нар. нова публика. Според него е безспорно, че хипервръзките на уебсайта GeenStijl са насочени към неопределен брой адресати, потенциалните потребители на сайта, но ГА все пак намира, че критерият за „нова публика“, който се прилага само ако носителят на авторското право е дал разрешение за първоначалното публично разгласяване, съгласно практиката по дело Svensson and Others[8] не е приложим в конкретното дело[9]. Съгласно този критерий нова е публиката, която носителите на авторското право не са имали предвид, когато са дали разрешение за първоначалното публично разгласяване. Нова ще бъде и публиката, когато тя получава достъп до разпространяваните произведения посредством интернет връзка, която позволява заобикаляне на първоначално наложени ограничителни мерки на сайта, където е публикувано закриляното произведение, с цел ограничаване на публичния достъп само до определени абонати.

Според ГА, дори ако Съдът приеме, че този критерий е приложим, когато носителят на авторското право не е дал разрешение за първоначалното публично разгласяване, от решение Svensson и др.[10] следва, че този критерий е изпълнен само ако намесата, изразяваща се в поставяне на хипервръзки от оператора на уебсайт, е била абсолютно необходима, за да бъдат произведенията предоставени на разположение на нова публика[11].

В случая, ако се приеме, че разглежданите снимки са били свободно достъпни за всички интернет потребители, намесата от страна на GS Media не е била абсолютно необходима за подобно предоставяне на разположение. Все пак, ГА прави това заключение с уговорката, че от преписката по главното производство, не се установява дали снимките са били свободно достъпни. Възможно е предоставената хипервръзка на сайта GeenStijl да улеснява преодоляването на наложените ограничителни мерки за достъп. Това от своя страна би представлявало абсолютно необходима намеса, без помощта на която потребителите не биха могли да ползват произведенията[12].

Във връзка с третия въпрос относно това дали допълнителни обстоятелства следва да бъдат взети предвид от Съда при преценката на наличието на акт на публично разпространение чрез предоставянето на хипервръзка към ползващо се със закрила произведение, направено публично без съгласието на притежателя на авторските права, АГ възприема рестриктивно тълкуване. Следвайки решението по делото Svensson и др.[13], АГ приема, че защитата на авторските права не може да отива отвъд рамките на член 3, параграф 1 директива 2001/29. Различно тълкуване би нарушило баланса, установен с директивата между правата и интересите на различните категории, притежатели на права, съгласно съображение 31 от същата директива. АГ заключава, че интернет потребителите обикновено не съзнават дали първоначалното публично разпространение е било осъществено със съгласието на притежателя на авторските права или не. Според АГ е безспорно, че поставянето на хипервръзки е необходимо за доброто функциониране на интернет архитектурата[14] и ако интернет потребителите бъдат изложени на риска срещу тях да бъдат предявявани искове за нарушение на авторски права всеки път, когато поставят хипервръзка, то това би било в ущърб на пълноценното използване на интернет. В крайна сметка АГ Wathelet преценява, че подобно ограничение може да бъде въведено само чрез законодателна инициатива.

В заключение, според ГА, поставянето на хипервръзка към ползващо се със закрила произведение на авторското право не представлява акт на публично разгласяване, ако тези произведения са свободно достъпни, дори и без разрешението на носителя на авторското право.

 

V. Решението на Съда[15]

Съдът на ЕС прави преглед на практиката си във връзка с тълкуването на понятието „публично разгласяване“, съдържащо се в чл.3 параграф 1 от Директива 2001/29. Подобно на ГА, Съдът посочва, че това понятие съдържа изискването за наличие на два кумулативни елемента, а именно (1) „акт на разгласяване“ и (2) „публичност“. В допълнение обаче, Съдът уточнява, че това понятие предполага анализ за всеки конкретен случай, както произтича от практиката му (цитирана в т.33 от разглежданото решение).

За целите на този анализ, Съдът извежда и няколко допълнителни към посочените по – горе критерии, които не са самостоятелни, а са взаимозависими.

На първо място Съдът отбелязва, че при преценката на наличието на „публично разгласяване“ следва да се вземе предвид ролята на ползвателя и съзнателния характер на намесата му. Съдът подчертава, че ползвател извършва акт на разгласяване, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално, когато без намесата му тези клиенти по принцип не биха могли да се ползват от разпространеното произведение (т.35 от решението).

На второ място, Съдът припомня, че понятието „публично“ се отнася до неопределен брой потенциални адресати и освен това предполага наличие на „доста голям брой лица“ (т.36 от решението).

Като допълнение Съдът отбелязва, че за да попадне в хипотезата на „публично разгласяване“, произведението, обект на закрила, трябва да бъде разгласено чрез различен технически способ или пред „нова публика“ – такава, която не е била взета предвид от носителите на авторското право при разрешаването на първоначалното разгласяване (т.37 от решението).

На трето място Съдът отчита и значението на факта, дали публичното разгласяване е извършено с цел печалба (виж т.38 от решението и цитираната практика).

Всъщност Съдът развива 2 оборими презумпции, които да бъдат отчетени при преценката за наличие на „публично разгласяване“ по смисъла на чл.3 параграф 1 от Директива 2001/29, което идва да отговори на изискването, съгласно съображение 31 от същата директивата, за справедливото равновесие между свободата на изразяване на мнение и информация и интереса на носителите на авторското право от ефективна защита на тяхната интелектуална собственост. От една страна, когато поставянето на хипервръзка към произведение, което е свободно достъпно на друг уебсайт, е извършено от лице, което с поставянето ѝ не е целяло получаване на печалба, следва да се отчете обстоятелството, че това лице не знае и нормално не може да знае, че това произведение е публикувано в интернет без разрешение на носителя на авторско право (т.47 от решението).

От друга страна, когато лицето поставило хипервръзки, го е извършило с цел печалба, следва да се презюмира, че поставянето им е извършено при пълно осъзнаване на това, че посоченото произведение е обект на закрила и евентуално че липсва разрешение за публикуване в интернет от носителя на авторското право (т.51 от решението).

Подобно тълкуване на чл.3, параграф 1 от Директива 2001/29 осигурява, според Съда, търсеното с директивата високо равнище на закрила в полза на авторите (т.53 от решението).

В заключение Съдът приема, във връзка с фактите по главното производство, че GS Media е предоставило хипервръзките към спорните снимки именно с цел печалба, без да е получило разрешение за това от носителя на авторското право Sanoma, с който факт GS Media е било наясно. Така, ако не се установи друго от запитващата юрисдикция, с поставянето на тези хипервръзки GS Media е извършило публично разгласяване по смисъла на чл.3, параграф 1 от Директива 2001/29.

 

 

VІ. Коментар

Решението по разглежданото дело предизвика оживени дискусии не само сред практикуващите юристи, но и сред обикновените интернет потребители, които видяха в него заплаха за нормалното функциониране на Интернет и за ежедневната обмяна на информация. Основно дискусиите се фокусираха върху това до колко обикновеното копиране на хипервръзка, в социалните мрежи например, може да бъде сметнато за нарушение на авторските права и как потребителите могат да се информират дали първоначално произведението, обект на закрила, е било публикувано със съгласието на автора му или не.

Според мен, Съда на ЕС все пак дава ясен отговор на въпроса при какви обстоятелства хипервръзката към нелегално съдържание представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29.

След синтеза на относимата практика, направен от Съда, може да се заключи, че понастоящем тестът за проверка дали дадена хипервръзка представлява публично разгласяване включва следните критерии:

• Акт на разгласяване
• Публичност на разгласяването;
• Знание за потенциалната „нелегална“ природа на първоначалния източник;
• Наличие на икономически интерес.

В частност, ако първите два критерия вече са били обект на разглеждане от страна на Съда на ЕС и има достатъчни насоки за тяхното прилагане, то последните два могат да се окажат трудно приложими. Към момента няма ясно разграничителна линия относно търговската природа (с цел печалба) на даден уебсайт (напр. дали това обхваща получаването на приходи от реклама, дори и минимална или пък е във връзка с основните икономически дейности на оператора на сайта и т.н.). Критерият, свързан със знанието за потенциалната „нелегална“ природа на първоначалния източник от страна оператора, публикувал хиперервъзката, който обаче не цели печалба, може да се окаже още по – трудно доказуем.

Все пак, за да може да бъде оценено значението на решението по настоящето дело, както и за да бъде оценен баланса между обществения интерес за свободно изразяване в интернет и интереса на носителите на авторското право, ще бъдат разгледани един по един четирите критерия, както и предпоставките за тяхното прилагане.

 

Изискванията за „публично разгласяване“

Съгласно практиката на СЕС[16] понятието „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 обединява два кумулативни елемента, а именно наличието на „акт на разгласяване“ на произведение и неговото „публично“ разгласяване.

Както бе отбелязано при анализа на решението на Съда по разглежданото дело, наличието на публично разгласяване все пак трябва да бъде оценявано индивидуално, на основата на набор от допълнителни и взаимозависими критерии[17]. Именно тези критерии ще бъдат последователно разгледани.

 

1. Акта на разгласяване

За да е налице „акт на разгласяване“, е достатъчно по-специално произведението да е предоставено на публично разположение по такъв начин, че всеки да може да има достъп до него, без значение дали тази възможност се използва или не[18].

Предоставянето на разположение обхваща всяко предаване или препредаване на произведение на публиката по жичен или безжичен път. По правило всяко предаване чрез специални технически средства следва да бъде разрешено от автора на произведението. Освен това операторът следва да действа съзнавайки последиците от действията си, с които предоставя достъп до защитен обект на трети лица, които не биха имали този достъп без неговата намеса. Такъв е случаят например, ако зъболекар пуска музика в чакалнята[19], или ако бъде публикувана хипервръзка към вече публично достъпни произведения[20].

 

2. Публичност на разгласяването

Във връзка с обхвата на второто изискване – „публичната“ част на комуникацията – СЕС е развил два критерия:

 

2.1. Неопределен брой потенциални адресати

Определението за публика обхваща наличието на неопределен брой потенциални адресати и наличие на „доста голям брой лица“[21].

Във връзка с „неопределеността“ на публиката, следва да се отбележи, че става въпрос за това съответното произведение да бъде достъпно за възприемане по всякакъв подходящ начин от лица по принцип, а не от определени лица, спадащи към частна група[22].

Що се отнася до критерия „доста голям брой лица“, неговата цел е да укаже, че понятието „публика“ съдържа определен праг de minimis, което изключва от това понятие твърде малкия, дори незначителен, кръг от засегнати лица[23].

 

2.2. Наличие на „нова публика“

Следващият критерий, на който трябва да отговаря разгласяването, за да бъде публично, е изискването за достигане до „нова публика“. Това изискване не е необходимо да бъде изпълнено, ако разпространението се осъществява чрез специфични технически средства, които се различават от използваните за първоначалното разпространение. В такива случаи, всяка комуникация на произведението следва да бъде осъществена след разрешение от страна на автора.

Дадено произведение ще бъде достъпно за нова публика, когато тя не е била взета предвид от носителите на авторското право при първоначалното разрешаване на разпространението[24].

Например в решението по делото Svensson и др.[25] Съдът приема, че предоставянето на хипервръзка към легално съдържание, свободно достъпно в Интернет, не представлява акт на публично разгласяване по смисъла на чл.3, параграф1 от Директива 2001/29. Въпреки че публикуването на хипервръзки само по себе си може да представлява „разгласяване“, липсва критерият за достигането до „нова публика“.

 

3. Знание за потенциалната „нелегална“ природа на първоначалния източник

Както приема Съдът в разглежданото решение, когато е установено, че лицето, което публикува хипервръзка е знаело или е трябвало да знае, че поставената от него хипервръзка осигурява достъп до незаконно публикувано в интернет произведение, следва да се приеме, че предоставянето на тази връзка представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Това знание може да се докаже, ако например лицето е било предупредено за това от носителите на авторското право[26].

Същото важи за случаите, в които хипервръзка позволява на ползвателите й да заобикалят ограничителните мерки, които сайтът, на който се намира произведението, обект на закрила, е взел, за да сведе публичния достъп само до своите абонати. В този случай поставянето на такава връзка представлява съзнателна намеса, без която посочените ползватели не биха могли да се възползват от разпространените произведения[27].

Освен това, когато лицето, поставило хипервръзки, го е извършило с цел печалба, от него може да се очаква да направи нужните проверки, за да се увери, че съответното произведение не е незаконно публикувано на сайта, към който препращат посочените хипервръзки, така че следва да се презюмира, че поставянето им е извършено при пълно осъзнаване на това, че посоченото произведение е обект на закрила и евентуално, че липсва разрешение за публикуване в интернет от носителя на авторското право[28].

Разглежданото решение де факто създава задължение за премахване на хипервръзката дори и за потребителите, които нямат за цел получаването на печалба. В момента, в който операторът бъде информиран че хипервръзката води до защитени обекти на авторското право, които са били публикувани без съгласието на носителя на авторските права, тогава хипервръзката от необвързващ се превръща в обвързващ (неоторозиран) акт на разпространение. За да избегне отговорността, операторът ще трябва да премахне хипервръзката към защитения обект. Подобно задължение за премахване след информиране за незаконния характер на дейностите съществуваше до момента за доставчика на услугата „съхраняване на информация“ (т.н. хостинг услуги), съгласно чл.14 от Директивата относно електронната търговия^[29]

 

4. Наличие на икономически интерес

На четвърто място, Съдът в своята практика приема, че не е без значение дали публичното разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 е извършено с цел печалба.[30]

Всъщност, както беше посочено по – горе, определянето на този критерий може да се окаже изключително трудно за националните юрисдикции. Все пак известни насоки могат да бъдат открити в цитираната в предишния параграф практика на СЕС. Така например Съдът вече е постановил, че действията на лицето, което стопанисва хотел, насочени към предоставяне на достъп на клиентите му до излъчвано произведение, трябва да се разглеждат като предоставяне на допълнителна услуга с цел да се извлече определена полза, доколкото предлагането на тази услуга има значение за престижа на хотела, а оттам и за цената на стаите[31]. Съдът също така е постановил, че предаването в заведение на излъчвани по радиото произведения се прави с цел и може да се отрази на посещаемостта на заведението, а в крайна сметка и на неговите икономически резултати[32]. Докато например що се касае до зъболекар, който излъчва като музикален фон звукозаписи в присъствието на своите пациенти, Съдът приема, че не може логично нито да се очаква, че само в резултат на това излъчване клиентелата на кабинета му ще нарасне, нито да увеличи цената на извършваното от него лечение[33].

В специфичната ситуация, по- трудно може да бъде даден еднозначен отговор на въпроса кога е търсена печалба чрез публикуване на хипервръзки. Опит в тази насока има вече направен от две първоинстанционни юрисдикции – съответно хамбургския районен съд[34] и холандския Rechtbank Noord-Holland[35].

Хамбургският районен съд разглежда какво представлява линк с „цел печалба“ и какви задължения има предоставящия хипервръзката във връзка с проверката на законността на съдържанието, към което тя препраща. В случая става дума публикуването на сайт за продажба на обучителни материали на линк към незаконна адаптация на снимка. Хамбургският съд приема, че критерият „публикуване на линк с цел печалба“ има за цел да подтикне икономическите субекти да предприемат разумни мерки за проверка дали публикуваните от тях хипервръзки препращат към легално или нелегално достъпно съдържание. И в тази връзка определящо е това дали сайтът като такъв е създаден с цел постигане на икономическа печалба.

Холандският съд, позовавайки се на решението по делото GS Media, намира нарушение в свалянето на снимка от сайта на De Telegraaf и поставянето й на сайта на ответника по делото. Този съд намира за достатъчно, че ответникът е търговец, без да обсъжда въпроса дали самият сайт или поставянето на защитеното съдържание само по себе е „с цел печалба“.

И двете тълкувания имат своите предимства, но според мен отговорът на този въпрос не бива да се търси в създаването на общовалидно правило, а по – скоро в изследването на всяка конкретна ситуация. По този начин би се избегнало например евентуалното поставяне в идентична ситуация на оператори, търговци, които поставят хипервръзки с цел печалба и оператори, пишещи в личен блог, който обаче генерира печалби, макар и минимални, от реклами.

 

Решението по делото GS Media постави всъщност основата за разрешаване на редица проблеми, пряко свързани с правната природа на хипервъзките. Към момента още две дела във връзка с тълкуването на чл.3 от Директива 2001/29 са разгледани от СЕС – Stichting Brein I (решение от 26 април 2017, Stichting Brein, C‑527/15, EU:C:2017:300) и Stichting Brein II (заключение на Генерален адвокат Szpunar по дело, C‑610/15, EU:C:2017:99). Първото е във връзка с поставяне на хипервръзки към защитен обект чрез инсталирането на добавки в медиен плейър, а второто е във връзка със сайтове, които предоставят метаданни, които позволяват на потребителите им да свалят нелегално съдържание от други потребители.

В решението от 26 април 2017г. Съдът следва практиката си по делото GS Media като приема, че „продажбата на филмов (мултимедиен) плейър, на който предварително са инсталирани налични в интернет допълнителни модули с хипертекстови връзки към уебсайтове със свободен публичен достъп, които предоставят на публично разположение защитени с авторско право произведения без разрешението на притежателите на авторското право, представлява „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 “.

В представеното на 8 февруари 2017г. заключение по делото Stichting Brein II, ГА M. Szpunar, приема, че обстоятелството, че операторът на уебсайт индексира файлове, съдържащи закриляни с авторско право произведения, които се предлагат за споделяне в peer-to-peer мрежа, и предоставя търсачка, с което позволява тези файлове да бъдат намирани, представлява публично разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, когато операторът знае, че дадено произведение е предоставено на разположение в мрежата без съгласието на носителите на авторските права, но не предприема действия за блокиране на достъпа до това произведение. Според ГА спрямо такъв уебсайт не би било уместно да се приложи презумпцията, че той е действал съзнателно, по аналогия на презумпцията, установена от Съда в решение GS Media относно лицата, поставили хипервръзка с цел печалба, а това следва да бъде доказано.

 

Заключение

Създаването и използването на активни или хипер връзки е важна особеност на интернет средата. В същото време тези връзки имат изключително значение и за защитата на авторското право като цяло. Публикуващите хипервръзки трябва да бъдат стимулирани да бъдат по – внимателни, когато препращат към незаконно или най-малкото към съдържание от съмнителни източници. Тези оператори следва да бъдат подтиквани да премахнат връзката след получаване на информация, че тя води към нелегално съдържание.

Практиката са Съда по делата Svensson и GS Media води до съвсем адекватен резултат за контрол на публикуването на хипервръзки към нелегално съдържание, за разпространението на което не е било дадено предварително разрешение: публикуването на хипервръзка представлява акт на разпространение и то е публично, ако линкът води към нелегално съдържание.

Разграничението, което Съдът създава с цитираната практика попада изцяло в обхвата на принципите, върху които е изградена интернет средата: пространство за свободен и безплатен достъп. Ако потребителите извличат икономическа изгода от публикуването в интернет, то тогава спрямо тях ще бъдат приложими по – стриктни правила във връзка със защитата на основни права на всички участници в публичната комуникация.

 

***

Правна природа на хипервръзките след решението по дело GS Media[36]
Достъпност на съдържанието	Съдържанието е публикувано със съгласието на носителя на правата	Намерения с цел печалба	Знание за незаконния характер на съдържанието, къмо което препраща връзката	Наличие на публично разгласяване	Потенциално нарушение
Свободно достъпно	Да	n/a	n/a	Не (Svensson, GS Media	Не
Не е свободно достъпно	Да	n/a	n/a	Да (BestWater, GS Media)	Да
Свободно достъпно	Не	Не	Не	Не (GS Media)	Не
Свободно достъпно	Не	Не	Да (уведомяване)	Да (GS Media)	Да*
Свободно достъпно	Не	Да	Предполага се (оборима презумпция)	Да (GS Media)	Да*
Не е свободно достъпно	Не	n/a	n/a	Да	Да
* Ако носителят на авторските права уведоми оператора (когато не сме в хипотезата на предварително занание за незаконния характер на съдържанието) за това, че съдържанието, до което води хипервръзката е незаконно публикувано и той откаже да премахне хипервръзката

 

***

Lien vers le résumé de l’article en français:

LA COUR DE JUSTICE CLARIFIE LA NATURE LÉGALE DES HYPERLIENS

***

 

 

[1] Юридически съветник в кабинета на съдия Александър Корнезов, Общ съд на ЕС и магистър по Право на Европейски съюз. В настоящия анализ е представено личното мнение на автора.

[2] Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, OВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230 и поправка в OB L 168, 2016 г., стр. 19

[3] ОВ L 178, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 29, стр. 257

[4] Виж т.48 и 50 от Заключението на генералния адвокат M. Wathelet, представено на 7 април 2016 година по дело С-160/15, GS Media, ECLI:EU:C:2016:221 (по-нататък Заключението по дело GS Media)

[5] т.54 от Заключението по дело GS Media

[6] Решение от 4 октомври 2011г. по дело С-403/08, Football Association Premier League и др, ECLI:EU:C:2011:631

[7] т.60 от Заключението по дело GS Media

[8] Решение от 13 февруари 2014г. по дело Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76

[9] т.67 от Заключението по дело GS Media

[10] Решение от 13 февруари 2014г. по дело Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т.31

[11] т.69 от Заключението по дело GS Media

[12] т.71-73 от Заключението по дело GS Media

[13] Решение от 13 февруари 2014г. по дело Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т.41

[14] т.78 от Заключението по дело GS Media

[15] Решение от 8 септември 2016г. по дело GS Media, С-160/15, ECLI:EU:C:2016:644

[16] вж. решение от 13 февруари 2014г. по дело Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 16, от 19 ноември 2015 г., SBS Belgium, C‑325/14, EU:C:2015:764, т. 15 и от 31 май 2016 г., Reha Training, C‑117/15, EU:C:2016:379, т. 37, Решение от 7 март 2013 г. по дело ITV Broadcasting и др., C‑607/11, точки 21 и 31.

[17] Решение от 8 септември 2016г. по дело GS Media, С-160/15, ECLI:EU:C:2016:644, точки 34 и 35

[18] Решение от 7 декември 2006 г. по дело SGAE, C‑306/05, ECLI:EU:C:2006:764, точка 43

[19] Решение от 15 март 2012г. по дело SCF, C-135/10, ECLI:EU:C:2012:140

[20] Решение от 13 февруари 2014г. по дело Svensson, C-466/12, EU:C:2014:76 и определение от 21 октомври 2014г. по дело BestWater Internetional, C-348/13, ECLI:EU:C:2014:2315.

[21]Решения SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 37 и 38 и ITV Broadcasting и др., C‑607/11, EU:C:2013:147, т. 32

[22] Решение от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 85

[23] Решение от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 86

[24] решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24 и определение от 21 октомври 2014 г., BestWater International, C‑348/13, непубликувано, EU:C:2014:2315, т. 14 и цитираната съдебна практика.

[25] решение от 13 февруари 2014г. по дело Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76

[26] Решение от 8 септември 2016г. по дело GS Media, С-160/15, ECLI:EU:C:2016:644, т.49

[27] Решение от 8 септември 2016г. по дело GS Media, С-160/15, ECLI:EU:C:2016:644, т.50 и по аналогия решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 27 и 31

[28] Решение от 8 септември 2016г. по дело GS Media, С-160/15, ECLI:EU:C:2016:644, т.50 т.51

[29] Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар. Виж също съображение 46 от същата Директива.

[30] вж. в този смисъл решения от 4 октомври 2011 г., Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 204, от 15 март 2012 г., SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т. 88 и от 15 март 2012 г., Phonographic Performance (Ireland), C‑162/10, EU:C:2012:141, т. 36

[31] Виж решение по дело SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 44

[32] Виж решение по дело Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т.205

[33] Виж решение по дело SCF, C‑135/10, EU:C:2012:140, т.97

[34] Decision Landgericht (District Court) Hamburg of November 18, 2016 (file no. 310 O 402/16)

[35] Решение от 05.10.2016г. ECLI:NL:RBNHO:2016:8077

[36] Източник: http://ipkitten.blogspot.lu/2016/09/linking-after-gs-media-in-table.html