Решения на Съда от 23 април 2015 по дело C‑424/13, Zuchtvieh-Export и от 28 юли 2016 по дело C‑469/14, Masterrindр

 

Софи Дютоа[1]

 

В настоящата статия е направен обзор на практиката на Съда на Европейския съюз във връзка с тълкуването на Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета от 22 декември 2004 година, относно защитата на животните по време на транспортиране и свързаните с това операции и за изменение на Директиви 64/432/ЕИО и 93/119/ЕО и Регламент (ЕО) № 1255/97, както и на практическите трудности по приложението му.

По-специално специално внимание е отделено на решенията по дела Zuchtvieh-Export, C-424/13 и Masterrind, C-469/14, в рамките на които пред Съда на ЕС бяха повдигнати още веднъж проблемите, свързани с неясната и не особено точна терминология в рамките на регламент 1/2005, както и тези, свързани със съвместното прилагане на регламент (ЕС) № 817/2010 на Комисията от 16 септември 2010 година относно определяне на подробни правила по силата на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на изискванията за предоставяне на възстановявания при износ, свързани с хуманно отношение към живите животни от рода на едрия рогат добитък по време на транспорт.

Търсейки реалистично решение на поставените казуси, което няма да навреди на благосъстоянието на превозваните животни, Съда на ЕС пояснява, от една страна, основната цел на разглежданите мерки в съответствие с духа на Регламент (ЕО) № 1/2005, а от друга страна постановява, че регламентът би следвало да се прилага и при транспорт извън територията на ЕС.

 

***

Link to the article in Bulgarian language: Le transport « longue durée » de bovins vivants : les incohérences de la règlementation européenne régulièrement pointées du doigt par la Cour de justice de l’Union européenne

***

 

[1] Отговорник по европейските политически и правни въпроси в европейския клон на международната организация VIER PFOTEN/ FOUR PAWS.