ANTI-SUITINJUNCTIONS И ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ СЛЕД ДЕЛОТО ГАЗПРОМ – ДЕБАТЪТ ПРОДЪЛЖАВА

· MembersOnly, Uncategorized, АНАЛИЗИ, Български език, Всички, Съдебно сътрудничество, Том XIII
Print Post
Author

(Решение на Съда на ЕС в дело C-536/13, Газпром)

 

Елеонора Матеина [1]

 

Anti–suitinjunction[2] е институт на английското право, представляващ забрана за водене на производство пред чужд съд.

Въпреки многобройните публикации в европейската и международната правна доктрина, този институт все още не е получил необходимото внимание в българската правна литература. Въпреки това, считам че същността на аnti–suitinjunctionе изключително интересна като правен инструмент и от гледна точка на българското право. Макар да изглежда екзотична, последната може да допринесе за едно по-цялостно разбиране на международното частно право и арбитража.

Основната цел на тази статия е да даде по-голяма яснота за това какво е аnti–suitinjunction, как тя функционира в рамките на правото на Европейския съюз, какъв е подходът на Съда на Европейския съюз [СЕС или Съда] спрямо забраната за водене на производство.

Също така, статията има за цел да предложи коментар на заключението на Генералния адвокат г-н Wathelet от 04.12.2014 г. и решението на Съда от 13.05.2015 г. по дело C-536/13, Газпром.

Производството по делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Върховния съд на Република Литва, в което са поставени три въпроса:

  1. Когато арбитражен съд издаде anti-suitinjunction, с което забранява на дадена страна да предяви определени искове пред съд на държава членка, който съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността е компетентен да разгледа гражданското дело по същество, може ли СЕС на държавата членка да откаже да признае такова арбитражно решение поради това, че то ограничава правото му сам да реши дали е компетентен да разгледа делото съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
  2. При утвърдителен отговор на първия въпрос, важи ли същото в случаите, когато по силата на издадено от арбитражен съд anti-suitinjunction дадена страна по делото е задължена да ограничи исканията си, предявени по разглеждано в друга държава членка дело, и СЕС на тази държава членка е компетентен да разгледа това дело съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността?
  3. Може ли националният съд, в стремежа си да гарантира предимството на правото на ЕС и пълното действие на Регламент № 44/2001, да откаже да признае арбитражно решение, ако то ограничава правото му да прецени своята собствена компетентност и правомощия по дело, попадащо в приложното поле на Регламент № 44/2001?

На първо място ще разгледам понятието за anti–suitinjunction, заедно с няколко решения на английски юрисдикции, които считам за полезни при изясняване на същността на понятието. На второ място, ще разгледам общо видовете забрана за водене на производство, с оглед органа, който ги издава и пред който са предназначени да послужат. На трето място, ще направя кратък преглед на едно от водещите решения на СЕС в областта на anti–suitinjunction– решение по делото WestTankers [3].По-нататък ще пристъпя към обобщаване на фактите по делото Газпром[4] и на заключението на генералния адвокатпо него. В заключение, ще предложа кратък коментар на заключението на генералния адвокат и решението на Съда .

  1. Понятие за anti–suitinjunction

Историческиanti–suitinjunction води началото си отправото на Англия и Уелс. Забраната може да бъде определена като възможността английски съд да забрани на едно лице, по отношение на което този съд има юрисдикция, да започне или да продължи производство пред друг съд[5]. Издаването на такава забрана става по искане на една от страните по висящия спор[6]. За да бъде допустимо постановяването на такава забрана, съответните процесуални действия пред чужд съд следва да бъдат квалифицирани като неоснователни и целящи поставяне на другата страна по спора в неблагоприятна позиция[7]. Искането за забрана за водене на производство се уважава икогато процесуалното действие, което е предприето или предстои да бъде предприето, засяга или би могло да засегне важен национален интерес, би могло да доведе до поставяне на другата страна в неоправдано неблагоприятна позиция[8] или извършеното процесуално действие е недобросъвестно[9]. Забраната има за своя цел предпазването от опити за избягване на юрисдикция[10],уговорена в клауза запредоставяне на изключителна компетентност [Exclusivejurisdictionclause][11]. Такива са клаузите, които предоставят компетентност само на една юрисдикция да разрешава определени спорове, които биха възникнали между договарящите страни. Важно да се отбележи е, че адресат на забраната е лицето, което е започнало или което възнамерява да започне производството, а не съда, пред който то е започнало или предстои да започне.Практически така се стига до ограничаване на правата на една от странитев производството[12]. Именно от това ограничаване водят своето начало и проблемите, свързани с приложението на anti–suitinjunction.

По отношение на клаузите, с които не се предоставя изключителна компетентност [Non–exclusivejurisdictionclause][13], подходът е различен. Апелативният съд на Англия и Уелс в едно свое решение[14] обобщава критериите, изведени самостоятелно от други английски съдилища, за това кога са налице изключителни обстоятелства, при които е допустимо издаването на anti–suitinjunctionпри наличие на клауза, която НЕ предоставя изключителна компетентност на английски съдилища, а именно:

  1. Обстоятелствата, тълкувани в своята съвкупност водят до извода, че започването на производството пред втората юрисдикция представлява груба форма на налагане на надмощие от едната страна по отношение на другата[15];
  2. Втората процедура има спомагателен характер по отношение на тази пред английския съд и нейната единствена цел е получаването на документи[16];
  3. Втората процедура е започната единствено с цел да се попречи на другата страна да упражни свои праваили цели единствено подмяна на фактите[17].

Целта на систематизацията на условията за допустимост на забрана за водене на производството при неизключителни клаузи за компетентност е намаляване на риска от злоупотреба с процесуални права.

Забраната за водене на производство постепенно започва да засяга юрисдикции извън Англияи Уелс. По някои от въпросите за приложимостта на anti–suitinjunction в условията на действие на правото на Европейския съюз е имал повод да се произнесе и СЕС[18]. В едно от последните си решения, засягащи anti–suitinjunction по делото WestTankers, СЕС възприема виждането, че издаването на anti–suitinjunction от държавен съд на една държава членка по отношение на производства пред държавен съд в друга държава членка, е несъвместимо с правото на Европейския съюз,и в частност с Регламент № 44/2001 [Брюксел I], тъй като засяга един от основополагащите принципи на Съюза– правото на ефективна съдебна защита.

Разглеждането на въпроса за забраната за водене на производствоима значение за Република България, тъй като последната като държавачленка на Европейския съюз, прилагаше Регламент № 44/2001, а от 10 януари 2015 г. прилага Регламент № 1215/2012. Още повече, че подобна забрана за водене на производство може да засегне и България, както е видно от едно скорошно дело, образувано пред апелативния съд на Англия[19]. Накратко, в основата на посоченото под линия дело стои опитът на руската „Банка Санкт Петербург”, да лиши г-н и г-жа Архангелски от контрола върху голяма група компании, известна като OsloMarineGroup. Един от най-значителните активи на семейство Архангелски е част от пристанището на гр. Санкт Петербург, която те притежават чрезOsloMarineGroup. Групата има значителни финансови задължения към банката. Кредитите на OsloMarineGroupса обезпечени и чрез залог на акциите на Архангелски в полза на банката. Страните постигат споразумение да се направи преструктуриране на дълга, с цел избягване на изпълнение върху акциите. В нарушение на това споразумение, банката претендира незабавно плащане на дълга чрез предявяване на искове пред компетентните руски съдилища. В следствие на предприетите действия се стига до смяна на управлението на OsloMarineGroupи до прехвърляне на акциите на специално създадено за целта дружество, собственост на банката. В изпълнение на постановените в Руската федерация решения, банката възнамерява да пристъпи към изпълнение на територията на Франция и България, където се предполага, че групата има активи. Двете страни сключват споразумение, с което решават споровете да бъдат разгледани от английски съдилища. След започване на производство в Англия, Архангелски правят искане за забрана за водене на производства в България и Франция във връзка с изпълнението на решенията на руските съдилища, като забраната следва да има действие до окончателното произнасяне на съда в Англия. Въпреки, че английският съд отхвърля искането за издаване на забраната, въпросът разкрива своята значимост и актуалност както за процесуалните представители на чуждестранни дружествау нас, така и за българския съд.

  1. Видове забрани за водене на производство

Основният критерий за разграничаване на видовете anti–suitinjunctionsе органът, който ги издава и органът, пред който на страната се забранява да започне или да продължи определено производство. Т.е. можем условно да разграничим следните видове забрани:

  1. Забрана за водене на производство, издадена от държавен съд, с която се забранява воденето на производство пред друг държавен съд;
  2. Забрана за водене на производство, издадена от държавен съд, с която се забранява воденето на производство пред арбитраж;
  3. Забрана, издадена от арбитраж, с която се забранява воденето на производство пред държавен съд; и
  4. Забрана, издадена от арбитраж, с която се забранява воденето на производство пред друг арбитраж.

Основните въпроси, които стоят за решаване при всеки един от видовете anti–suitinjunction е каква е степента на задължителност на забраната за страните, води ли тя до ограничаване на правото на достъп до съд и дали органът, пред който произвежда действието си забраната, следва да се съобрази с нея. Отговори на някои от тези въпроси, засягащи първия и третия вид anti–suitinjunctionмогат да бъдат намерени в  решенията на Съда по дело C-185/07, WestTankersи дело C-536/13, Газпром. От гледна точка на международния арбитраж, отговорът на поставените въпроси зависи какъв е подходът спрямо самия международен арбитраж[20].

3. Заключението на Генералния адвокат и решението на СЕС по дело C – 185/07, “WestTankers”

Аnti–suitinjunctions в светлината на правото на Европейския съюз [ЕС] са най-обширно разгледани в решението по делото ”WestTankers”. Последното е коментирано и от Генералния адвокат г-н Watheletв заключението му по дело ”Газпром”.

Накратко, спорът между страните води началото си от сблъсък между кораб, собственост на WestTankers и кей в Сицилия, който е собственост на ErgPetroilSpA. Сблъскалият се кораб е бил нает от ErgPetroilSpAот собственикаWestTankers. В договора за наем на кораба е уговорена клауза за арбитраж в Лондон. Приложимо право към договора е английското. ErgPetroliSpA завежда иск за обезщетение за претърпените вреди, вследствие от сблъсъка срещу WestTankers и иска обезпечаване на иска от застрахователя сипред арбитража в Лондон. Ответникът предявява насрещен иск с искане да бъде признато за установено, че последният не дължи обезщетение за вреди на ErgPetroilSpA. По силата на договора си за застраховка, към който приложимо е италианското право,  ErgPetroilSpA получава обезщетение в размер на 15 милиона евро. През 2003 г. застрахователите, суброгирали се в правата на  ErgPetroilSpA  срещу WestTankers, започват съдебно производство е гр. Сиракуза, Италия [TribunalediSiracusa], който е компетентен съгласно правилата на Регламент № 44/2001, с искане за  възстановяване от страна на WestTankers на изплатената застрахователна сума в полза наErgPetroilSpA. WestTankersправи искане пред английския търговски съд за забрана за продължаване на производството пред съда в Италия. С други думи, дружеството прави искане за anti–suitinjunction. Искането е уважено и английският търговски съд забранява на ищците да продължат производството пред съда в Сиракуза. В мотивите към забраната се излага съображението, че съгласно арбитражната клауза в договора за наем на кораб всички спорове, произтичащи от него или във връзка с него следва да бъдат разрешавани от арбитраж в Лондон, в това число и тези, заведени пред съда в Сиракуза. Актът на съда е обжалван от суброгиралите се застрахователи пред HouseofLordsна основание, че английският съд не е имал право да се произнесе по забраната за продължаване на делото пред съда на Сиракуза, тъй като последният по силата на Регламент № 44/2001 е компетентен да се произнесе по предявения пред него спор. На 21 февруари 2007 г. HouseofLordsотправя преюдициално запитване до СЕС с въпрос дали издадената anti–suit injunction е съвместима с разпоредбите на Регламент № 44/2001.

Съдът на ЕС приема, че е несъвместимо с правилата на Регламент № 44/2001съд на една държава членка да издава anti–suitinjunction, забранявайки на едно лице да започне или продължи производство пред съд на друга държава членка, който съд е компетентен, съгласно Регламента, да разгледа спора, висящ пред него, с аргумент, че това процесуално действие противоречи на сключено между страните арбитражно споразумение. Генералният адвокат и СЕС аргументират заключението и решението си с това, че правото на едно лице да отнесе спор, попадащ в приложното лице на Регламент № 44/2001, пред съд на държава членка е израз на принципа на ефективна съдебна защита. Използването на процесуалната фигура на забраната за завеждане на производство, основавайки се на противоречие със сключено между страните арбитражно споразумение, би било нарушение на един от основополагащите принципи на правото на ЕС.

Следва да се подчертае, че в дело C-185/07 на СЕС става дума за anti–suitinjunction, издадена от държавен съд на държава членка, като забраната цели да прекрати производството, висящо пред държавен съд на друга държава членка. За разлика от него,в делото Газпром е налице издадена забрана от арбитражен съд[21]по отношение на водене на дело пред държавен съд на територията на Европейския съюз. Това разграничение е от значение, тъй като във втория случай издаването на забраната става от юрисдикция, изрично изключена от приложното поле на Регламент № 44/2001. Също така арбитражът има специална уредба на международно ниво, чието приложение не следва да бъде повлияно от Регламент № 44/2001, както отбелязва и г-н Wathelet  в заключението си, и както това е изрично установено в чл. 71 от Регламент № 44/2001 и чл. 73 на Регламент № 1215/2012.

4. Фактите по делото Газпром

Съгласно подписано между литовското акционерно дружество Lietuvosdujos AB и руското акционерно дружество Газпром OAO [Газпром] споразумение от 1999 г.: „Цената на природния газ се определя по формулата, посочена във валидното споразумение за доставка на газ, сключено между [Газпром] и [Lietuvosdujos]. Тази формула може да се променя в съответствие с динамиката на цените на заместващите горива в Република Литва“.

През 2004 г. Газпром сключва и споразумение с акционерите на Lietuvosdujos АВ – E.ON Ruhrgas International GmbH и Държавния имуществен фондна Литва. Последният впоследствие е заместен от Министерството на енергетиката.  Приложимо право към споразумението е литовското. Начинът на уреждане на правни спорове по споразумението с акционерите се уреждат чрез арбитраж[22].

През 2011 г. Министерство на енергетиката на Република Литва предявява иск за разследване на дейността на Lietuvosdujos АВ [възможност, предвидена в законодателството на Република Литва] пред държавен съд в Република Литва, тъй като счита, че интересите на Република Литва като акционер в дружеството са засегнати от изменения в дългосрочния договор за газ.

В съответствие със споразумението на акционерите, Газпром въвежда арбитражно дело пред Арбитражния институт към Търговската камара в Стокхолм срещу Министерство на енергетиката на Република Литва. Освен това Газпром моли арбитражната институция да разпореди на Министерство на енергетиката да оттегли иска, който е предявило пред литовския съд. Според арбитражния съд, производството, образуваното по искане на Министерството на енергетиката пред литовския съд частично нарушава арбитражната клауза в споразумението на акционерите. Поради това той задължава, на първо място, Министерство на енергетиката да оттегли някои от исканията, които е отправило пред литовския съд и на второ място, да преформулира едно от исканията си, така че да бъде спазен поетият от Министерството на енергетиката ангажимент за отнасяне пред арбитраж на споровете, които попадат в приложното поле на споразумението на акционерите.

С решение от 3 септември 2012 г. литовският съд уважава иска на Министерството на енергетиката и разпорежда назначаването на експерти, които да проведат разследване на дейността на Lietuvosdujos АВ. Съдът приема, че е компетентен да се произнесе по иска и последният не може да бъде отнесен пред арбитраж съгласно литовското право.

Газпром от своя страна прави искане пред апелативния съд, пред който решението е обжалвано, за признаване и изпълнение на арбитражното решение, постановено Арбитражния съд в Стокхолм по реда на Нюйоркската конвенция[23]. Апелативният съд се произнася с определение по искането на руското дружество, като отказва да признае и изпълни арбитражното решение. В мотивите на определението се изтъква, че арбитражният съд не е компетентен да се произнася по въпроси, за които има съдебно решение на държавен съд. Освен това, спорът, който е разрешен от арбитражния съд, е неарбитрируем съгласно Гражданско-процесуалния кодекс на Република Литва. Въззивната инстанция счита, че като ограничава процесуалната легитимация на литовската държава пред литовска юрисдикция и като отхвърля компетентността на литовските юрисдикции да се произнасят по своята компетентност, арбитражното решение нарушава принципа на независимост на съдебните органи, установен в член 109, параграф 2 от Конституцията на Република Литва. Съдът достига до извода, че арбитражното решение нарушава литовския обществен ред и отказва да го признае и изпълни.

Газпром иска отмяна на определението на апелативния съд пред Върховния съд на Република Литва и постановяване на ново определение, с което да се допусне признаване и изпълнение на арбитражното решение. В защитата си Министерство на енергетиката настоява за оставяне на жалбата без уважение на основание чл. V, ал. 2, б.“ б“ Нюйоркската конвенция, като твърди, че арбитражното решение представлява anti-suitinjunction и че признаването и изпълнението му противоречат на Регламент № 44/2001, с оглед тълкуването му от СЕС в решение по дело C-185/07, WestTankers. При тези обстоятелства, Върховният съд решава да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с посочените по-горе въпроси.

5. Заключението на Генералния адвокат г-н Wathelet  и решението на Съда

    1. Заключениетона г-н Wathelet

Преди да разгледам заключението на генералния адвокат, бих искала да направя уточнение, че въпросът дали арбитражът е компетентен да издава такава забрана е спорен в доктрината . Въпреки това, съдейки по изводите на г-н Wathelet може да се допусне, че той имплицитно е приел, че е допустимо арбитражът да издава забрана за водене на производство.

По същество на заключението, Генералният адвокат на първо място отбелязва, че СЕС би могъл да откаже да даде отговор на поставените преюдициални въпроси поради липсата компетентност на литовските юрисдикциисъгласно Регламент № 44/2001.[24] Също така, Генералният адвокат приема, че поставените от Върховния съд на Република Литва въпроси не са релевантни за решаването на спора по главното производство, „тъй като запитващата юрисдикция е напълно в състояние да го разреши (спора по главното производство- бел.моя- Е.М.) и без да има отговори по тях.”[25] По този начин, Генералният адвокат предлага удобна възможност на СЕС да избегне произнасяне по това преюдициално запитване, което освен че не е съвсем добре формулирано, е отправено в контекста на едно силно политизирано дело.

На второ място, г-н Wathelet  счита, че следва да се вземе предвид и Регламент № 1215/2012, макар че запитването е отправено преди влизането в сила на този регламент. Това предложение е разумно, тъй като по този начин СЕС би имал възможността да отчете двете основни промени, засягащи приложението на регламента по отношение на арбитража- съображение 12 и чл. 73, които в крайна сметка ще бъдат вече действащи по време на постановяване на решението. За съжаление, този въпрос не е адресиран в решението на СЕС.

По отношение на първия въпрос от преюдициалното запитване на Върховния съд на Литва, засягащ признаването и изпълнението на издадената anti–suitinjunction, Генералният адвокат счита, че СЕС следва да отговори отрицателно. Г-н Wathelet, приема че когато арбитражен съд издаде anti-suitinjunction, с която забранява на една от страните по спора да предяви определени искове пред държавен съд на държава членка, който съд съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността може да разгледа гражданското дело по същество, държавен съд на държавата членка не може да откаже да признае такова арбитражно решение на основание Регламент № 44/2001, тъй като последното не ограничава правото му сам да реши дали е компетентен да разгледа делото съгласно съдържащите се в Регламент № 44/2001 правила относно компетентността.Също така, признаването на арбитражното решение попада в обхвата на Нюйоркската конвенция, чието приложение дори при действието на Регламент № 44/2001 има предимство пред правото на ЕС [чл. 71].

На първо място, Генералният адвокат подчертава, че Регламент № 44/2001 и на още по-голямо основание Регламент № 1215/2012 [Съображение 12 и чл. 73], изключват изрично арбитража от приложното си поле, като това изключване засяга не само основния спор между страните, но и спорът по отношение на действителността на арбитражното споразумение.

След това, Генералният адвокат разграничава хипотезата в делото WestTankers – а именно anti–suitinjunction издадена от държавен съд, от тази в настоящото производство – anti–suitinjunction издадена от арбитражен съд. На базата на това разграничение, Генералният адвокат стига до заключението, че Решението на СЕС в делото WestTankersне е релевантно в настоящото производство. В настоящия случай, тъй като anti–suitinjunction е издадена от арбитражен съд, по отношение на нея е приложима единствено Нюйоркската конвенция.[26]

Интересно е да се отбележи, че Генералният адвокат, в отговора си на първия преюдициален въпрос, приема, че арбитражните юрисдикции не могат да бъдат обвързани от принципа на “взаимно доверие”, залегнал в Регламент № 44/2001. От заключението не става ясно какви са аргументите на Генералния адвокат в този смисъл, но вероятно основанието е неприложимостта на  Регламент № 44/2001.

Генералният адвокат не взема становище по втория въпрос, отправен от Върховния съд на Литва, тъй като положителният отговор на първия въпрос е условия за разглеждане на втория. н.

Третият въпрос, отправен от запитващата юрисдикция е дали запитващият съд в стремежа си да гарантира предимството на правото на ЕС и пълното действие на Регламент № 44/2001 може да откаже да признае арбитражно решение, ако то ограничава правото на запитващия съд да прецени своята собствена компетентност и правомощия по дело, попадащо в приложното поле на Регламент № 44/2001. Всъщност става дума за това дали признаването и изпълнението на арбитражно решение, в хода на производството, по което е била издадена anti–suitinjunction от самия арбитраж, може да бъде отказано с аргумент, че то противоречи на европейския обществен ред. Основанието за такова противоречие би била именно издадената anti–suitinjunction.[27]. В своето заключение, г-н Wathelet отбелязва, че всъщност понятието “обществен ред” следва да се разгледа по-скоро с оглед член V, алинея 2, буква „б” от Нюйоркската конвенция и това тълкуване следва да се направи от самата запитваща юрисдикция. Същевременно, Генералният адвокат се позовава на практиката на СЕС, че при тълкуването на понятието “обществен ред“, юрисдикциите на държавите членки трябва да вземат предвид някои разпоредби на правото на ЕС, чието значение е дотолкова основополагащо, че те са част от европейския обществен ред. Поради тази причина, той разглежда и въпроса в светлината на правото на ЕС, на Закона Модел на УНСИТРАЛ[28], на Нюйоркската конвенция, на правото на Франция и Германия. В крайна сметка, Генералният адвокат стига до извода, че разпоредбите на Регламент № 44/2001 не могат да бъдат разглеждани като част от обществения ред, тъй като:

  1. Регламентът не е част от правните основи на ЕС и неспазването на неговите правила не би засегнало из основи функционирането на правния ред на ЕС;
  2. Фактът, че дадена област е част от изключителната или споделената компетентност на ЕС, не превръща разпоредбите, регулиращи тази област в обществен ред;
  3. На страните е предоставена възможност да дерогират установената в Регламент № 44/2001 компетентност, стига да не се засегнат разпоредбите на чл. 13, 17, 21 и 22 от регламента. Следователно няма как нещо, което може да бъде дерогирано по волята на страните, да се разглежда като обществен ред.

В заключение, Генералният адвокат предлага на СЕС да отговори на поставените от LietuvosAukščiausiasisTeismasпреюдициални въпроси по следния начин:

  1. Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава юрисдикцията на държава членка да откаже да признае и изпълни постановено от арбитражна юрисдикция anti-suitinjunction.
  2. Фактът, че арбитражно решение съдържа anti-suitinjunction като разглежданото в главното производство, не е достатъчен, за да се откажат неговото признаване и изпълнение на основание на член V, алинея 2, буква б) от Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, подписана в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.

2. Решението на Съда

На първо място, Съдът преценява, макар и имплицитно, че поставените от Върховния съд на Република Литва въпроси са допустими.

Съдът в своето решение от 13.05.2015 г. не разглежда въпроса дали принципно е допустимо издаването на anti–suitinjunctionот арбитражен съд, която се отнася до висящо дело пред съд на държава членка, но според някой коментатори[29] това мълчание следва да се тълкува като имплицитно приемане, или поне като потвърждение на тезата, че възможността за арбитражни съдилища да издават anti–suitinjunctionне е повлияна от Регламент № 44/2001[30].

Въпросът, върху който Съдът се фокусира, е дали Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че е налице пречка съд на държава членка да признае и да допусне изпълнение или пък да откаже да признае и да допусне изпълнение на арбитражно решение, забраняващо на някоя от страните да предяви определени искания пред съд на същата тази държава членка.

СЕС насочва вниманието си само и единствено към приложното поле на Регламент № 44/2001, без да анализира какво е anti–suitinjunction, налице ли е тя в случая по делото Газпром и противоречи ли на обществения ред (ordrepublic) на Европейския съюз.

На първо място, Съдът приема, че арбитражно решение, съдържащо указание на арбитражния състав за ограничаване на обхвата или намаляване на броя на предявените от Министерство на енергетиката на Република Литва искове излиза извън приложното поле на Регламент № 44/2001 и попада само и единствено в приложното поле на процесуалното право на държавата членка и евентуално на  Нюйоркската конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.

На второ място, Съдът набляга на разграничението, предложено и от Генералния адвокат, между обстоятелствата по делото WestTankersи делото Газпром. Това разграничение е важно, тъй като то би могло да се тълкува като знак от страна на Съда, че решението по делото WestTankersпродължава да бъде актуално, и anti–suitinjunctionиздадена от държавен съд по отношение на държавен съд на друга държава членка би могла да противоречи на Регламент № 44/2001.

На трето място, по отношение на аргумента, свързан с основополагащия принцип за взаимно доверие между съдилищата на държави членки на Европейския съюз, СЕС приема, че арбитражът стои извън системата на съдилищата на държавите членки и оттам признаването и изпълнението на арбитражно решение, налагащо ограничаване на обхвата на предявените искове, не засяга взаимното доверие между съдилищата на държавите членки. В това число и решението, постановено от съд на държава членка на ЕС за признаване и изпълнение на едно такова арбитражно решение, няма да наруши принципа на взаимно доверие.

6. Коментар

Несъмнено волята на законодателя на ЕС е била да изключи от приложното поле на Регламент № 44/2001 и Регламент № 1215/2012 арбитража. Въпреки това, би било твърде крайно да се приеме, че това изключване засяга и възможността на съд на държава членка, който е сезиран с правен спор, да се произнесе по наличието на primafacieдействително арбитражно споразумение. Това виждане е отразено, макар и имплицитно, в становището на Генералния адвокат г-н Wathelet, в решението на Съда и е изрично посочено в Съображение 12 от  Регламент № 1215/2012.

Такова произнасяне обаче няма да се ползва със сила на пресъдено нещо и не обвързва арбитража тъй като последният запазва възможността си да се произнесе по въпроса за собствената си компетентност в съответствие с основополагащия принцип kompetenz–kompetenz/competence–competence[31]. Практически е възможно да се стигне до две противоречащи си произнасяния относно действителността на арбитражното споразумение- това на съда на държавата членка и това на арбитража. Също така, би могло да се стигне и до две противоречащи си решения по елементи от съществото на спора – например съществуването или не на дадено договорно право (както в случая Газпром).

Наличието на паралелни процедури по един и същи спор крие редица рискове – избягване на уговорена юрисдикция; постановяване на решение, което може да бъде обект на процедура за отмяна по чл. 34 от Закона Модел на УНСИТРАЛ или предмет на отказ от признаване и изпълнение на някое от основанията по чл. Vот Нюйоркската конвенция; нарушаване на основополагащия принцип competence–competence; постановяване на противоречащи си решения; последяващо търсене на обезщетение за вреди за участие във второто производство и др. Затова в действителност съществуват обстоятелства, при които е наложително издаването на anti–suitinjunctionот арбитраж.[32] Поради това, считам че г-н Wathelet  правилно приема, макар и имплицитно, че концептуално е допустимо издаването на забрана за водене на производство от арбитраж, като често това е единствената форма за защита от опити за избягване на компетентност от страна по висящ спор и може да бъде разглеждана като обезпечителна мярка по чл. 17А от Закона Модел на УНСИТРАЛ[33].

По въпроса за признаването и изпълнението на арбитражно решение, съдържащо такава мярка, считам, че Генералният адвокат и Съдът в своето решение от 13.05.2015 г. по делото Газпром възприемат правилната позиция- Регламент № 44/2001 и новия Регламент № 1215/2012 недвусмислено установяват правилото, че по отношение на признаването и изпълнението на арбитражни решения се прилага националното право на държавите членки и приложимите инструменти на международното право, а не двата регламента. Следователно, няма пречка издадено от арбитража в Стокхолм решение, което на практика съдържа anti–suitinjunction,да бъде признато и изпълнено на територията на Република Литва, ако условията, предвидени в Нюйоркската конвенция, са изпълнени.

Действително, както посочва г-жа Кокот в заключението си по делоC-185/07, WestTankers, е възможно да се стигне до засягане на принципа на ефективна съдебна защита. Такова засягане обаче е възможно само в хипотезата на anti–suitinjunction, издадена от държавен съд на територията на държава членка на ЕС, който забранява на страна по спор, висящ пред него да извършва процесуални действия пред държавен съд на друга държава членка. В хипотезата на anti-suitinjunction, издадена от арбитраж, правото на ефективна съдебна защита не се засяга, тъй като арбитражът не е част от системата от съдилища на държави членки на ЕС и не е обвързан от това право[34]. Това виждане е имплицитно споделено както от Генералния адвокат, така и от Съда.

Освен това, арбитражните състави са компетентни да постановяват обезпечителни мерки с цел избягване на действия или бездействия, които биха могли да засегнат страната, искаща постановяване на обезпечителна мярка, какъвто в случая би бил ефекта от опита за избягване на уговорената юрисдикция. В допълнение, страните изрично са изключили спора си от компетентността на държавния съд и трябва да спазват тази своя уговорка, дори и ако за целта е необходимо постановяването и изпълнението на anti–suitinjunction.

Извън горните разсъждения за принципната допустимост на anti–suitinjunction и проблемите, свързани с нея, считам че Съдът правилно приема, че в случая с делото Газпром, приложение намира Нюйоркската конвенция, а не Регламент № 44/2001. Изключването на арбитража от приложното поле на Регламент № 44/2001 и новия Регламент № 1215/2012 изглежда безспорно, както в практиката на Съда, така и в доктрината.

Същевременно обаче остава отворен въпросът докъде се простира изключването на арбитража от приложното поле на правото на ЕС. От решението по делото Газпром, така и не става ясно дали  anti-suitinjunction, издаден от държавен съд в защита на арбитражно споразумение, би противоречил на правото на ЕС, и в частност на Регламент № 1215/2012.

За съжаление, към настоящия момент, тази неяснота в практиката на СЕС и на националните съдилища, влияе отрицателно на големите арбитражни центрове, разположени в ЕС – Париж, Лондон, Стокхолм, Брюксел, Виена. С оглед желанието на държавите членки да развиват арбитража като начин за решаването на спорове и да подпомагат развитието на европейските арбитражни центрове, считам че би било подходящо законодателството, както на национално, така и ниво ЕС, да бъде по-ясно и недвусмислено формулирано. Така например, националните законодатели (като например българският) биха могли да вземат предвид ползите от институт като anti–suitinjunctionи последният да бъде уреден позитивноправно и в законодателствата на европейски държави, различни от това на Англия и Уелс. От друга страна, правото на ЕС също би могло да бъде съобразено в по-голяма степен с наличието на толкова многобройни арбитражни производства в ЕС, като например се даде недвусмислен отговор какво могат и какво не могат да предприемат националните съдилища с оглед защитаването на арбитражните споразумения.

***

Link to the summary in English language: ANTI-SUITINJUNCTION SAND EU LAW AFTER GAZPROM : THE DEBATE GOES ON

***

[1]Адвокатв адвокатско дружество „Цветкова БебовКомаревски”.

[2]В самотоначалоправяуточнение, ченабългарскиезикпревеждамanti-suit injunctionкато „забраназаводененапроизводствопредчуждисъдилища”. ТерминътнабългарскиезикзаимствамотофициалнияпреводнарешениенаСъданаЕвропейскиясъюзподело C-159/02. Неми е известнобългарскиавторда е превеждалтерминанитопотози, нитоподругначин. Порадиестествотонатекста и съответницитати, щеизползвамтермина и наанглийскиезик

[3]Дело C-185/07 на СЕС.

[4]Дело C-536/13 на СЕС.

[5]Collins, L., Morse, R., McClean, D., Briggs, A., Harris, J., McLachlan, C., Hill, J., Dicey, Morris & Collins on the Conflict of Laws, Sweet & Maxwell, 2011.

[6]Sime, S.,A Practical Approach to Civil Procedure, 17thed., Oxford University Press, 2014, параграфи 11. 60 и слд.

[7]Cunningham-Hill, S. and Elder, K., Civil Litigation Handbook: [2014-1015], 7th ed., Oxford University Press,2014, стр. 261 и слд.

[8]Moses, M.L.,The Principles and Practice of International Commercial Arbitration, Cambridge University Press, 2008, стр. 92.

[9]Повече за правилата на добросъвестността [Goodfaith], вж. Chitty, J., Chitty on Contracts, Volume 1, General Principles, 31st ed., Sweet&Maxwell, 2012, стр. 1159, параграф 15-075.

[10]Вж. бел. под линия 4, параграф 30. 52.

[11]“The parties agree that any disputes relating to this Agreement shall be resolved exclusively by the courts of …, and no others.”, вж. Born, G., International Arbitration and Forum Selection Agreements: Drafting and Enforcing, 4thed., Kluwer Law International, 2013, стр. 16.

[12]Levy, L., Anti-Suit Injunctions Issued by Arbitrators, in Anti-Suit Injunctions in International Arbitration, E., Gaillard[ed.], New York, 2005.

[13]“The parties submit to the non-exclusive jurisdiction of the courts of ­­­­­­­­­­­­… for any disputes relating to this Agreement”, вж. Born, G., International Arbitration and Forum Selection Agreements: Drafting and Enforcing, 4thed., Kluwer Law International, 2013, стр. 16.

[14]Deutsche Bank v. Highland Crusader Offshore Partners [2009] AII ER [D] 201 [Nov].

[15]Cannon Screen Entertainment v. Handmade Films, Commercial court, 1989.

[16]Amoco v. TGTL, Commercial court, 1989.

[17]Sabah Shipyard v. Islamic Republic of Pakistan, [2002] AII ER [D] 201 [Nov].

[18]Решение на СЕС по дело C-145/86; Решение на СЕС по дело C-190/89; Решене на СЕС по дело C-391/95.

[19] Bank St Petersberg OJSC and another v. Arkhangelsky and another [2014] EWCA Civ 593, [2014] WLR [D] 215.

[20] Gaillard, E., Transcending National Legal Orders for International Arbitration, in International Arbitration: The Coming of a  New Age?, ICCA Congress Series 371, A. J. van den Berg, [ed.],2013.

[21]Повече за разграничението с оглед кой орган издава anti–suitinjunction, вж. бел. под линия 10.

[22] Чл. 6

„[…] всичкипретенции, споровеиливъзражения, свързани с настоящотоспоразумение, включителноотноснонеговитепоследици, действителност, прекратяванеилинарушаване, сеуреждатчрезарбитражсъобразноПравилниканаАрбитражнияинституткъмТърговскатакамара в Стокхолм. Мястотонаарбитража е Стокхолм, Швеция, арбитритесатрима (всички, определениотАрбитражнияинститут), а езикнаарбитражнотопроизводство е английският.“

[23]Конвенциязапризнаване и изпълнениеначуждестранниарбитражнирешения, подписана в Ню Йорк на 10 юни 1958 г., обнародвана в Държавен вестник, брой 2 от08.01.1965г.,RecueildestraitésdesNationsunies, том 330, стр. 3.

[24]Параграф 65отЗаключениетонаГенералнияадвокатподелото „Газпром”.

[25]Параграф 61 от Заключението на Генералния адвокат по делото „Газпром”.

[26]Параграф 157 от Заключението на Генералния адвокат по делото „Газпром”.

[27]За понятието „Обществен ред” и „Международен обществен ред”, вж. Gaillard,E., Savage, J.,Fouchard Gaillard and Goldman on International Commercial Arbitration,Kluwer Law International, 1999, стр. 860 и слд.

[28]UNCITRAL Model Law on International Commercial Arbitration, 1985 with amendments as adopted in 2006, [http://www.uncitral.org/pdf/english/texts/arbitration/ml-arb/07-86998_Ebook.pdf].

[29]Например Stephen Lacey, Are Anti-Suit Injunctions Back on the Menu? Part 2: The CJEU’s Decision in Gazprom, Kluwer Arbitration Blog, 14.05.2015, достъпнонаhttp://kluwerarbitrationblog.com/blog/2015/05/14/are-anti-suit-injunctions-back-on-the-menu-part-2-the-cjeus-decision-in-gazprom/ и Victoria Clark, Gazprom, anti-suit injunctions and arbitration: the debate goes on, 21.05.2015, http://www.blplaw.com/expert-legal-insights/articles/gazprom-anti-suit-injunctions-arbitration-debate-goes/#page=1.

[30] Karen Maxwell, Gazprom and Anti-suit Injunctions: where do we stand?,достъпнона http://www.stonechambers.com/news-pages/15.05.15–article–gazprom-and-anti-suit-injunctions—where-do-we-stand—-karen-maxwell.asp.

[31] Born, G., International Arbitration: Law and Practice, Kluwer Law International, 2012.

[32]Вж. бел. под линия 20.

[33]Вж. бел. под линия 20.

[34]Вж. бел. под линия 10.