Определение от 30 май 2018 г., Янчев, C‑481/17, непубликувано, EU:C:2018:352

Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване от Административен съд Велико Търново, отправено в рамките на спор между г‑н Янчев, земеделски производител, и Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите във връзка с издаден през 2016 г. ревизионен акт за възстановяване на преотстъпения данък върху доходите за данъчната 2013 г.

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на Решение C(2011) 863 на Комисията от 11 февруари 2011 година относно предоставянето на държавни помощи съгласно разпоредбите на членове 107 и 108 от ДФЕС, с което се разрешава въведената от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделски стопанства държавна помощ № 546/2010 чрез преотстъпването на корпоративен данък (ОВ C 111, 2011 г., стр. 1).

Г‑н Янчев е едноличен търговец, регистриран като земеделски производител съгласно българското право. Според член 189б от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва при определени условия в размер до 60 на сто на данъчнозадължени лица, регистрирани като земеделски производители, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. Преотстъпването на този данък е предвидено в рамките на схема за помощи, въведена от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделските стопанства, която Комисията одобрява с Решение C(2011) 863, прието на основание на член 107, параграф 3, буква в) и на член 108, параграф 3 ДФЕС. След като посочва в данъчната си декларация за 2013 г., че отговаря на условията по член 189а от ЗКПО, г‑н Янчев се ползва от преотстъпване на данък в размер на 48 588 български лева (BGN) (около 24 828 EUR). Данъчните органи извързват ревизия и установяват, че г-н Янчев действително отговаря на условията за преотстъпване на данъка, но той не отговаря на общото изискване във връзка с преотстъпването на корпоративен данък, поставено от член 167, алинея 1 от ЗКПО, а именно получателят да няма неплатени публични задължения каквито той е имал в действителност към 31 декември 2013 г.

След като жалбата на г-н Янчев е отхвърлена от НАП, той сезира Административен съд Велико Търново.

Този съд установява, че ревизионният акт е издаден извън срока от две години, предвиден в параграф 16 от Решение C(2011) 863 за извършването на последващ контрол при преотстъпване на данък съгласно разрешената схема за помощ. От друга страна, той констатира, че преотстъпването на данъка е отказано от данъчната администрация на основание на разпоредбите на член 167, алинея 1 от ЗКПО, които не са изрично посочени в това решение.

При тези обстоятелства решава да спре производството и да сезира Съда на ЕС по реда на преюдициалното запитване.

Административен съд Велико Търново иска да установи по същество дали Решение C(2011) 863, с което Комисията одобрява на основание на член 107, параграф 3, буква в) и на член 108, параграф 3 ДФЕС схема за държавни помощи, въведена от Република България в подкрепа на инвестициите в земеделските стопанства чрез преотстъпването на корпоративен данък, трябва да се тълкува в смисъл, че съставлява пречка тази държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични задължения, не се отпускат помощи, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие.

Съдът припомня юриспруденцията си според която, макар член 108, параграф 3 ДФЕС да задължава държавите членки да уведомяват Комисията относно плановете си в областта на държавните помощи, преди да започнат тяхното прилагане, той не ги задължава да предоставят помощ, макар същата да е част от одобрена с решение на Комисията схема. Подобно решение има единствено за цел и последица да разреши определена схема за помощ, обявявайки я за съвместима с вътрешния пазар.

Следователно, решението на Комисията, с което се одобрява схема за помощи, за която тя е уведомена от държава членка, не е пречка посочената държава да запази възможността да откаже предоставянето на помощ в рамките на тази схема.

При това положение Съдът отговаря на поставените, че Решение C(2011) 863 трябва да се тълкува в смисъл, че не съставлява пречка тази държава членка да откаже предоставянето на помощ в рамките на посочената схема поради това, че заявителят не отговаря на предвидено в националното право условие, съгласно което на данъчнозадължено лице, което има публични задължения, не се предоставят помощи, независимо че посоченото решение не предвижда изрично такова условие.