Коментар на решенията на Съда на ЕС по дела C‑104/16 P Council v Front Polisario и C-266/16 Western Sahara Campaign UK

 

Момчил Миланов[1]

 

 

Западна Сахара е бивша испанска колония под контрола на Мароко от 1975 г., която все още фигурира в списъка с несамоуправляващи се територии според чл.73 от Устава на ООН. Фронт Полисарио е движение за национално освобождение, което в последните тридесет години се бори за правото на самоопределение на Западна Сахара. През последните години Полисарио заведе серия от дела пред съдилищата на ЕС. Western Sahara Campaign UK[2] е третото решение в последните три години, касаещо анулиране на международни споразумения и вътрешно законодателни актове на ЕС, отнасящи се до двустранни споразумения, сключени между Мароко и ЕС. Според Полисарио те нарушават правото на Западна Сахара на самоопределение, както и редица разпоредби от Договора за ЕС отнасящи се до ангажимента на ЕС да спазва стриктно и да допринася за развитието на международното право. В основата на предходното решениe, Council v Front Polisario[3], е тълкуването на чл.94 от споразумението за асоцииране между ЕС и Мароко и по-специално на израза „територията на Кралство Мароко“, доколкото позицията на Мароко е, че Западна Сахара е част от територията му. В основата на решението по Western Sahara Campaign UK са разпоредбите отнасящи се до териториалния обхват на Споразумението за партньорство и неговия протокол от 2013 г. и по-специално дали фразата „водите в които Кралство Мароко има суверенитет или юрисдикция“ включва прилежащите към територията на Западна Сахара води.

Обсъденото в статията решение е по преюдициално запитване отправено от Висшия съд на Англия и Уелс, общо гражданско отделение (административен състав) и касае валидността на Споразумението за партньорство в областта на рибарството между Европейската общност и Кралство Мароко и Протоколът от 2013 г. между ЕС и Кралство Мароко за определяне на възможностите за риболов и финансовото участие и вторичното законодателство на ЕС.

В решението си Съдът на ЕС (голям състав) се основава на методите и заключенията си в решението по дело Council v Front Polisario, където чрез формалистко, граничещо със схоластика тълкуване и използване на разпоредби от международното право, той намира, че споразумението за асоцииране трябва да бъде тълкувано като невключващо територията на Западна Сахара. Съдът стига до това заключение основавайки се на принципа за самоопределение по устава на ООН и на Виенската конвенция за правото на договорите, и по-специално чл.29 и 34. Според Съда, от правото на самоопределение на Западна Сахара и принципа pacta tertiis nec nocent nec prosunt фигуриращ в чл.34 от Виенската конвенция за правото на договорите, следва, че тя е трета страна по договора между ЕС и Мароко. От това следва, че Front Polisario няма пряк правен интерес и не е засегнат от решението за сключване на споразумение. Съдът прилага по аналогия това заключение в настоящото дело по отношение на Споразумението за партньорство и неговия протокол от 2013 г. Особено интересна е позицията на Съда, според която мълчаливото съгласие на институциите на Съюза по отношение на фактическото прилагане на споразуменията в територията на Западна Сахара не може да бъде приравнено на последваща практика (subsequent practice) по смисъла на чл.31(3)(b). Според Съда, приравняването на това поведение на институциите на последваща практика, би означавало, че Съюзът е възнамерявал да наруши международното право. Т.е. според логиката на Съда, ЕС и институциите му не могат да нарушат международното право, защото в основополагащите договори за ЕС те са се задължили да го спазват. Следвайки плътно логиката от предходното решение, Съдът без да е изненада стига до заключението, че всички разпоредби, отнасящи се до териториалния обхват на споразуменията трябва да се тълкуват като изключващи територията на Западна Сахара. И двете решения са критикувани заради инструментализирането на международноправни норми в предоминиращо телеологично тълкуване, което не е в съответствие с обхвата и правните последици на редица принципи от международното право.

В заключение, решенията, от една страна, има като резултат запазването на търговските отношения между ЕС и Мароко, като заключението, че споразуменията не могат да бъдат тълкувани като прилагащи се към територията на Западна Сахара, е по-скоро предупредителен знак към други институции на ЕС относно бъдещото им поведени в тези отношение. От друга страна, Полисарио, въпреки че не успява да постигне целта си и да анулира споразуменията, успява да отбележи две точки – признаването на отделната му юридическа правосубектност и обявяването на споразуменията за неприложими върху територията и прилежащите води на Западна Сахара.

 

***

 

[1] Съдебен помощник (Judicial Fellow) в Междуродния съд на ООН в Хага

[2] Решение от 27 февруари 2018 г. Western Sahara Campaign UK  C-266/16 EU:C:2018:118

[3] Решение от 21 декември 2016 г. Council v Front Polisario, C-104/16, EU:C:2016:973