Решение от 13 ноември 2018 г., Čepelnik, C‑33/17, EU:C:2018:896
Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bezirksgericht Bleiburg/Okrajno Sodišče Pliberk (Районен съд Блайбург, Австрия) в рамките на спор между Čepelnik d.o.o. и г‑н Michael Vavti относно плащането на сумата от 5 000 EUR, която то иска от последния в изпълнение на договор за извършване на строителни работи.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 56 ДФЕС и на Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги и за изменение на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“) (ОВ L 159, 2014 г., стр. 11).
Čepelnik е дружество с ограничена отговорност, установено в Словения, което сключва с г‑н Vavti договор за извършване на строителни работи в къщата на последния в Австрия на обща стойност 12 200 EUR. Договорен е аванс в размер на 7 000 EUR, платен от г‑н Vavti. На 16 март 2016 г. Finanzpolizei/Finančna policija (Финансова полиция, Австрия) извършва проверка на строителния обект и констатира, от една страна, че Čepelnik не е подало декларация пред компетентния национален орган за двама от командированите на този обект работници и от друга страна, че това дружество не разполага с документи за трудово възнаграждение на немски език за четирима от командированите работници, в нарушение на националното право. Финансовата полиция разпорежда на г‑н Vavti да спре плащанията за въпросните строителни работи и иска от Bezirkshauptmannschaft Völkermarkt/Okrajno glavarstvo Velikovec (Районен административен орган на Фьолкермаркт, Австрия) да разпореди на последния да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложените строителни работи, а именно 5 200 EUR. Районният административен орган на Фьолкермаркт уважава искането и разпорежда на г‑н Vavti да заплати гаранция в размер на 5 200 EUR, за да обезпечи плащането на евентуалната глоба, която може да бъде наложена на Čepelnik в рамките на последващо производство. Г‑н Vavti не обжалва това решение и внася гаранцията на 20 април 2016 г. С решения от 11 и 12 октомври 2016 г. Čepelnik е осъдено да заплати глоби в размер съответно на 1 000 EUR и на 8 000 EUR за двете административни нарушения, посочени от финансовата полиция по време на проверката от 16 март 2016 г. На 2 ноември 2016 г. Čepelnik обжалва тези решения, като към момента на отправяне на преюдициалното запитване производствата по обжалване все още са висящи. След приключване на строителните работи Čepelnik иска от г‑н Vavti да му заплати сумата от 5 000 EUR. Тъй като последният не плаща посочената сума, Čepelnik сезира запитващата юрисдикция. Пред запитващата юрисдикция г‑н Vavti изтъква, че тъй като е платил гаранция в размер на 5 200 EUR на Районния административен орган на Фьолкермаркт, той вече не дължи посочената сума на Čepelnik. Всъщност съгласно приложимото австрийско законодателство плащането на тази сума имало погасителен ефект.
При тези обстоятелства Bezirksgericht Bleiburg/Okrajno Sodišče Pliberk (Районен съд Блайбург, Австрия) решава да сезира Съда на ЕС по реда на преюдициалното производство като иска да се установи дали член 56 ДФЕС и Директива 2014/67 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която компетентните органи могат да разпоредят на възложител, установен в тази държава членка, да спре плащанията към своя съдоговорител, установен в друга държава членка, и дори да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, за да обезпечи плащането на евентуалната глоба, която може да бъде наложена на този съдоговорител в случай на установено нарушение на трудовото право на първата държава членка.
Съдът отбелязва най-напред, че тъй като разглежданите в главното производство факти са настъпили през март 2016 г., Директива 2014/67 е неприложима към тях и следователно не трябва да се отговаря на преюдициалните въпроси, доколкото се отнасят до тази директива.
На следващо, място Съдът припомня, че съгласно постоянната си практика, като ограничения на свободното предоставяне на услуги трябва да се разглеждат всички мерки, които забраняват, възпрепятстват или правят по-слабо привлекателно упражняването на тази свобода и че член 56 ДФЕС предоставя права не само на самия доставчик на услуги, но и на получателя на услугите.
При все това, Съдът констатира, че мерки като разглежданите в главното производство — с които на определен възложител се разпорежда да спре плащанията, които дължи на своя съдоговорител, и да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, когато е налице основателно съмнение за административно нарушение от страна на доставчика на услугите на националното трудово законодателство — могат да разубедят както възложителите от съответната държава членка да използват установени в друга държава членка доставчици на услуги, така и последните да предлагат услугите си на първите. Всъщност, тези мерки могат, от една страна, да накарат съответният получател на услуги да плати авансово дължимия остатък от цената на възложената работа и по този начин да го лишат от възможността да задържи, както обикновено предвижда приложимата национална правна уредба, част от тази сума като обезщетение в случай на некачествено или забавено изпълнение на възложената работа. От друга страна, тези мерки могат да лишат доставчиците на услуги, установени в други държави членки, от правото да претендират от австрийските си клиенти дължимия остатък от цената на възложената работа и по този начин да ги изложат на риск от забавяния на плащането. Следователно трябва да се счете, че мерки като предвидените с разглежданата в главното производство национална правна уредба ограничават свободното предоставяне на услуги.
Относно обосновката на ограничението на свободното предоставяне на услуги, Съдът отбелязва, че социалната закрила на работниците, борбата срещу измамите по-специално в социалната област и предотвратяването на злоупотребите са сред целите, които могат да се считат за императивни съображения от общ интерес, които могат да обосноват ограничаване на свободното предоставяне на услуги. Така, мерки като предвидените с разглежданата в главното производство правна уредба, които целят по-специално да гарантират ефективността на санкциите, които могат да бъдат наложени на доставчик на услуги в случай на нарушение на трудовото законодателство, могат да се считат за подходящи да гарантират реализирането на такива цели.
Що се отнася до пропорционалността на такава правна уредба спрямо тези цели, Съдът приема, че национална правна уредба като разглежданата в главното производство надхвърля необходимото за осъществяване на целите за закрила на работниците, за борба с измамите по-специално в социалната област и за предотвратяване на злоупотребите.
Съдът постановява в отговор на преюдициалното запитване, че член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която компетентните органи могат да разпоредят на възложител, установен в тази държава членка, да спре плащанията към своя съдоговорител, установен в друга държава членка, и дори да внесе гаранция в размер на дължимия остатък от цената на възложената работа, за да обезпечи плащането на евентуалната глоба, която може да бъде наложена на този съдоговорител в случай на установено нарушение на трудовото право на първата държава членка.