Решение от 25 октомври 2018 г., Devin/EUIPO – Haskovo (DEVIN), T‑122/17, EU:T:2018:719
Българското дружеството Девин АД е регистрирало словна марка на Европейския съюз „DEVIN“ за минерална вода и напитки. По молба на хасковската търговско-промишлена камара отделът по отмяна на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) се произнася по недействителността на спорната марка, което е потвърдено от апелативен състав на EUIPO. Двете инстанции на EUIPO са приели, че спорната марка е описателна за географския произход на обхванатите стоки по отношение на българския потребител (за които марката е придобила отграничителен характер, дори реноме), но също за средния потребител от ЕС, в частност гръцкия или румънския, позовавайки се на относимите данни за туризма в България и в Девин.
Жалбоподателят, Девин АД иска отмяна на решението на EUIPO пред Съда на ЕС.
Общият съд приема, че мотивите, изложени в атакуваното решение, в подкрепа на това, че средния гръцки и румънски потребител познава Девин като географско място, не са убедителни.
Фактът, че град Девин е откриваем чрез съществуващите интернет търсачки не е достатъчен, за да се установи, че става въпрос за място, разпознаваемо от значителна част от съответните потребители от Гърция и Румъния. Наличието на „туристически профил в интернет“ само по себе си не е достатъчно, за да се установи, че един малък град е познат от съответните чуждестранни потребители.
Общият съд подчертава, че средният потребител на минерална вода и напитки в Съюза няма тясна специализация по география или по туризъм. Съдът приема за установено, че съсредоточавайки се неправилно върху чуждестранните туристи, по-специално гръцки или румънски, които посещават България или Девин, апелативният състав на Службата по интелектуална собственост на ЕС не е отчел съвкупността от съответните потребители, която се състои от средния потребител от Съюза, по-специално от Гърция и от Румъния, а неправилно се е ограничил до много малка или незначителна част от съответните потребители, която при всички положения се оказва пренебрежима и с оглед на съдебната практика не може да се счита за достатъчно представителна за последните потребители. Накратко, апелативният състав е приложил погрешен тест, което неизбежно го е довело до неправилна фактическа преценка на начина, по който съответните потребители възприемат думата „девин“.
Така според Общия съд, от досието не може да се изведе заключението, че терминът „девин“ ще бъде разпознат от средния потребител в държавите членки, различни от България, като обозначение за географски произход.
Съдът припомня, че съгласно член 12, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 [понастоящем, леко изменен, член 14, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001] „[м]арката на [Европейския съюз] не дава право на притежателя да забранява на трети лица да използват в процеса на търговия […] означения, свързани с […] географския произход […] на стоките или на […] услугата или с други характеристики на стоките и услугите“. Тази разпоредба цели по-специално да запази възможността за всички икономически оператори да използват описателни означения. Следователно тази разпоредба представлява израз на необходимостта от възможност за свободно ползване.
В настоящия случай от предходното следва, че името на град Девин остава на свободно разположение на третите лица за описателно използване, като рекламата на туризма в този град. Oбщият интерес да се запази възможността за свободно ползване на географско наименование като това на балнеоложкия град Девин може да бъде защитен чрез допускането на описателно използване на такива наименования и чрез предпазните механизми, ограничаващи изключителното право на притежателя на оспорваната марка, без да е необходима отмяната на тази марка. Впрочем именно този необходим баланс между правата на притежателите и интересите на третите лица позволява регистрацията на марки с произход от епонимно географско наименование, като споменатите от жалбоподателя словни марки на Европейския съюз „VITTEL“ и „EVIAN“.
Според Общият съд, апелативният състав е допуснал грешка в преценката, като е заключил, че оспорваната марка е описателна за географски произход, що се отнася до средния потребител от съседни на България страни, а именно Гърция и Румъния, както и от всички останали държави — членки на Съюза, с изключение единствено на България. Спорното решение е отменено.