Решение от 14 ноември 2018 г., Wiemer & Trachte, C‑296/17, EU:C:2018:604

 

Преюдициалното запитване е отправено от Върховния касационен съд в рамките на спор Wiemer & Trachte GmbH, дружество в несъстоятелност, и г‑н Жан Овед Таджер, във връзка с възстановяването от последния на парична сума, която му е била платена от банковата сметка на Wiemer & Trachte без съгласието на временния синдик. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Регламент 1346/2000[1] относно производството по несъстоятелност.

Wiemer & Trachte е немско дружество с ограничена отговорност, което от 2004г. има клон в България, вписан в българския търговски регистър. През 2007г. в Германия е образувано производство по несъстоятелност срещу имуществото на дружеството, като предварително с определения на районен съд Дортмунд е назначен временен синдик. Така, периода от 3 април до 21 май 2007 разпорежданията на дружеството са действителни само с одобрението на временния синдик, като след тази дата е постановена обща забрана за разпореждане с имуществото на дружеството. Междувременно, на 18 и 20 април 2007 г., чрез управителя на клона в България от банковата сметката на Wiemer & Trachte в България към сметката на г‑н Таджер са направени два превода. Поради това Wiemer & Trachte предявява пред Софийски градски съд иск срещу г‑н Таджер, като твърди, че тези банкови преводи не пораждат правно действие, тъй като са извършени след образуването на производството по несъстоятелност. То иска възстановяването на сумите в масата на несъстоятелността ведно със законната лихва. Г‑н Таджер поддържа, че Софийски градски съд не е компетентен да разгледа делото в главното производство, възражение което е оставено без уважение от Софийски градски съд и от въззивния Софийски апелативен съд. Софийски градски съд, разглеждайки делото по същество, уважава иска предявен от Wiemer & Trachte. Вследствие на подадена въззивна жалба Софийският апелативен съд отменя решението и отхвърля иска. Поради това Wiemer & Trachte подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция, която решава да спре производството и да отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС.

С първия си преюдициален въпрос ВКС иска по същество да установи, дали съгласно член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелността и насочен срещу ответник, който има седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна, или синдикът може да предяви такъв отменителен иск и пред съд на държавата членка, на чиято територия се намира седалището или местоживеенето на ответника.

Член 3, параграф 1 от Регламент № 1346/2000 предоставя изключителна компетентност за образуване на производството по несъстоятелност на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е разположен центърът на основните интереси на длъжника. Съгласно практиката на Съда на ЕС, посочената разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя на съдилищата на държавата членка, компетентна да образува производство по несъстоятелност, и международна компетентност да разглеждат исковете, които пряко произтичат от това производство и са тясно свързани с него. Също така Съдът на ЕС припомня, че вече е постановил, че отменителните искове, целящи увеличаване на активите на предприятието, намиращо се в производство по несъстоятелност, попадат в тази категория искове.

Запитващата юрисдикция обаче се пита дали тази компетентност е задължителна или изборна т.е дали позволява на синдика да сезира съд на държавата членка по местоживеенето на ответника по такъв отменителен иск.

В това отношение Съдът на ЕС прави преценка на приложните полета на два регламента относно международната компетентност на съдилищата на държавите членки, Регламент 1346/2000 и Регламент 44/2001[2], и заключава, че те са ясно разграничени и следователно отменителен иск, който произтича пряко от производство по несъстоятелност и е тясно свързан с него, попада в приложното поле на Регламент № 1346/2000, а не в това на Регламент № 44/2001.

Така съгласно практиката на Съда на ЕС по Регламент 1346/2000, неговата цел и контекст, следва да се приеме, че компетентността на съдилищата на държавата членка, на чиято територия е образувано производството по несъстоятелност, да се произнесат по отменителен иск, основан на несъстоятелността и насочен срещу ответник със седалище или местоживеене в друга държава членка, е изключителна.

 

***

 

[1] Регламент (ЕО) № 1346/2000 на Съвета от 29 май 2000 година относно производството по несъстоятелност (OВ L 160, 2000 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 1, стр. 143)

[2] Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).