Решение от 25 октомври 2018 г., Уолтопия, C‑451/17, EU:C:2018:861
Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване от Административен съд Велико Търново, отправено в рамките на спор между „Уолтопия“ АД и директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Велико Търново (България), относно законосъобразността на решение, с което е отказано издаването на удостоверение за определяне на приложимото за работник на Уолтопия законодателство.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 1, букви й) и л) и на член 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 166, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 82 и поправка в OB L 33, 2008 г., стр. 12), изменен с Регламент (ЕС) № 465/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 г. (ОВ L 149, 2012 г., стр. 4) (наричан по-нататък „Регламент № 883/2004“), както и на член 14, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (ОВ L 284, 2009 г., стр. 1).
Фактите в главното дело са следните. На 15 септември 2016 г. българското дружество Уолтопия сключва трудов договор с г‑н Петьо Пунчев, български гражданин, в който е уговорено трудовите задължения да се изпълняват в гр. София, считано от 16 септември 2016 г. Договорът предвижда шестмесечен срок за изпитване. Преди това г‑н Пунчев е работил при редица други работодатели, като последното трудово правоотношение е прекратено на 1 март 2015 г. Г‑н Пунчев е командирован от Уолтопия в Обединеното кралство от 26 септември до 6 октомври 2016 г. На 25 октомври 2016 г. Уолтопия прекратява трудовото правоотношение с г‑н Пунчев. На 13 януари 2017 г. Уолтопия подава до Националната агенция за приходите искане за издаване на удостоверение образец А1 за това, че по време на командироването на г‑н Пунчев за него се прилага българското законодателство. В искането си Уолтопия посочва по-специално данни за предприятието, в което е командирован г‑н Пунчев, както и срока на командироването. Посочва също така, че заинтересованото лице е било наето с цел това командироване и че по време на командироването то е запазило трудовото си правоотношение с Уолтопия, получавало е възнаграждението си от него и е било осигурено за социални и здравни рискове. С решение от 27 януари 2017 г. НАП отказва да издаде поисканото удостоверение с мотива, че не е изпълнено изискването наетото лице да е било подчинено на българското законодателство поне един месец преди командироването. Всъщност г‑н Пунчев не можел да се счита за осигурено лице, след като не е получавал обезщетение за безработица през този период. При обжалването му по административен ред това решение е потвърдено с решение на директора на същия орган от 27 февруари 2017 г.
В преюдициалното си запитване до Съда на ЕС, Административен съд Велико Търново, който е сезиран с подадена по съдебен ред жалба срещу този отказ, отбелязва, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което е командировано, продължава да е подчинено на законодателството на държавата членка, в която работодателят обичайно осъществява дейността си, само ако са изпълнени определени предпоставки, а именно командироването да не превишава 24 месеца и лицето да не е изпратено да замества друго командировано лице. Според тази юрисдикция е безспорно, че в случая, разглеждан в главното производство, тези предпоставки са налице.
При тези обстоятелства, Административният съд преценява, че е необходимо да сезира Съда на ЕС относно тълкуването на правото на ЕС. Въпросът на българския съд по същество е дали член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009 във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което е наето на работа с цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което „непосредствено преди да започне работа […] вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател“, по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009, ако непосредствено преди да започне работа като наето лице то не е имало качеството на осигурено лице съгласно това законодателство, но е било гражданин на посочената държава членка и е пребивавало в нея по смисъла на член 1, буква й) от Регламент № 883/2004.
Съдът на ЕС припомня най-напред, че съгласно член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие че предвидената продължителност на тази работа не превишава 24 месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице. От своя страна член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009 уточнява, че за целите на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като наето лице в държава членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея, и което е командировано от този работодател в друга държава членка, „включва лице, което е наето с цел да бъде командировано в друга държава членка, при условие че непосредствено преди да започне работа спрямо съответното лице вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател“.
Макар за прилагането на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 да не се изисква лице, което е наето на работа с цел да бъде командировано в друга държава членка, да е осъществявало преди командироването дейност като наето лице от името на своя работодател в държавата членка, в която същият обичайно осъществява дейността си, от текста на член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009 все пак следва, че непосредствено преди командироването му за това лице трябва вече да се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател.
Съдът посочва, че всъщност сред целите на член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 е свободното предоставяне на услуги да бъде насърчено в полза на предприятията, които упражняват тази свобода, като изпращат работници в държави членки, различни от държавата, в която са установени. Така тази разпоредба има за цел да се преодолеят пречките, които биха могли да възпрепятстват свободата на движение за работниците, и да се насърчи икономическото взаимопроникване, като същевременно се избегнат административни усложнения, по-специално за работниците и предприятията. В частност, за да не бъде задължавано предприятие, установено на територията на държава членка, да осигурява работниците си, които нормално са подчинени на законодателството на тази държава в областта на социалната сигурност, по схемата за социална сигурност на друга държава членка, където те се изпращат за изпълнение на работа за определено време — което би затруднило упражняването на свободното предоставяне на услуги — член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 позволява на предприятието да продължи да осигурява работниците си по схемата за социална сигурност на първата държава членка, стига да спазва условията за свободно предоставяне на услуги.
Така, по принцип, щом дадено лице попада в персоналния обхват на Регламент № 883/2004, определен в член 2 от последния, по принцип се прилага закрепеното в член 11, параграф 1 от този регламент правило, че приложимо е само едно национално законодателство. Що се отнася до член 11, параграф 3 от Регламент № 883/2004, неговата цел е да определи, освен в хипотезите на членове 12—16 от този регламент, националното законодателство, приложимо към лицата, които се намират в някое от положенията, посочени в букви a)—д) от тази разпоредба. В случая, положението на г‑н Пунчев не попада в нито една от хипотезите, предвидени в член 11, параграф 3, букви a)—г) от Регламент № 883/2004, от член 11, параграф 3, буква д) от Регламент № 883/200, от което следва, че непосредствено преди да започне работа в Уолтопия, за него при всяко положение се е прилагало българското законодателство.
По-нататък Съдът отбелязва, че, макар гражданството на лицето да може евентуално да се окаже от значение, за да се определи дали това лице попада в персоналния обхват на Регламент № 883/2004, определен в член 2 от последния, само по себе си то обаче не е сред критериите, посочени в стълкновителните норми в дял II от този регламент, така че в случая обстоятелството, че г‑н Пунчев е български гражданин, при всяко положение не може самò да е определящо за целите на прилагането на тези норми.
Накрая, що се отнася до обстоятелството, че според НАД г‑н Пунчев е с прекратени здравноосигурителни права и не е бил „осигурено лице“ по българското право, за него не се прилага българското законодателство, следва да се припомни, че несъмнено предмет на разпоредбите на дял II от Регламент № 883/2004 е единствено да се определи националното законодателство, което се прилага за лицата, попадащи в приложното поле на този регламент. Поради това те нямат за предмет определянето на условията за съществуването на правото или на задължението за включване в определена схема за социална сигурност или в един или друг клон на такава схема.
Следователно, Съдът приема, че условията за съществуване на правото на включване в дадена схема за социална сигурност не могат да доведат до изключване от приложното поле на съответното законодателство на лицата, за които това законодателство е приложимо съгласно Регламент № 883/2004. В случая от предоставената на Съда преписка не се установява за г‑н Пунчев да се е прилагало законодателството на държава членка, различна от Република България, непосредствено преди той да започне работа в Уолтопия, което запитващата юрисдикция все пак следва да провери.
Имайки предвид тези съображения, Съдът отговоря на преюдициално запитване на Административен съд Велико Търново, че член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009 във връзка с член 12, параграф 1 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че лице, което е наето на работа с цел да бъде командировано в друга държава членка, трябва да се счита за лице, спрямо което „непосредствено преди да започне работа […] вече се е прилагало законодателството на държавата членка, в която е установен неговият работодател“, по смисъла на член 14, параграф 1 от Регламент № 987/2009, въпреки че непосредствено преди да започне работа като наето лице то не е имало качеството на осигурено лице съгласно законодателството на тази държава членка, ако към този момент е пребивавало в нея, което запитващата юрисдикция трябва да провери.