Критерии за определяне като „търговска“ по смисъла потребителското право на дейността по публикуване на обяви за продажба на стоки на онлайн платформа за продажба

Author

Решение от 4 октомври 2018 г., Kamenova, C‑105/17, EU:C:2018:808

 

Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд Варна в рамките на производство между Комисията за защита на потребителите (КЗП) и г-жа Каменова по повод на издаденото от КЗП наказателно постановление за налагане на г‑жа Каменова на административни наказания „глоба“, поради това че във връзка с публикувани на интернет сайт обяви за продажба на стоки тя не е предоставила информация на потребителите.

 

Жалбата до КЗП е подадена от потребител закупил часовник чрез платформа за продажба от разстояние olx.bg. След получаване на стоката потребителят е установил, че тя не отговаря на посочените в обявата характеристики и е поискал възстановяване на сумата срещу връщането на стоката. Доставчикът е отказал да приеме стоката обратно. След проверка КЗП установява, че г ‑жа Каменова, регистрирала в посочения сайт профил „eveto-ZZ“, е продавачът на часовника и че същата има общо 8 обяви на същия сайт за продажба на различни стоки. След като при нито една от обявите не се съдържа необходимата съгласно Закона за защита на потребителите информация, КЗП съставя на г‑жа Каменова акт за административно нарушение и след това с наказателно постановление ѝ налага няколко административни наказания „глоба“. Г-жа Каменова обжалва наказателното постановление пред Варненския районен съд, който отменя посоченото наказателно постановление, по съображение че г‑жа Каменова няма качеството на търговец по смисъла на параграф 13, точка 2 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП и по смисъла на Директива 2005/29. КЗП подава касационна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция.

 

За да може да разреши повдигнатия пред нея спор, запитващата юрисдикция се пита по същество дали лице, което публикува в интернет сайт сравнително голям брой обяви за продажба на стоки със значителна стойност, може да бъде квалифицирано като „търговец“ по смисъла на Директивата за нелоялните търговски практики[1].

Съдът припомня, че за да бъде квалифицирано като „търговец“ по смисъла на Директивата, е необходимо съответното лице да действа „за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия“ или от името или за сметка на търговец. Освен това понятието „търговец“ следва да се преценява във връзка с противоположното му понятие за „потребител“, с което се означава всяко физическо лице, което не е заето с осъществяването на стопанска или търговска дейност по занятие.

 

Следователно националният съд е този, който трябва да прецени въз основа на всички данни от фактическа страна, с които разполага, дали физическо лице, като г-жа Каменова, е действало за цели, които влизат в рамките на неговата търговска или стопанска дейност, занаят или професия, като провери по-специално дали продажбата е била реализирана организирано, дали тя има регулярен характер или е с цел печалба, дали предлагането се свежда до ограничен брой стоки, както и какви са правният статут и техническите познания на продавача, без посочените критерии да са изчерпателни.

 

От друга страна, за да приеме, че разглежданите действия представляват „търговска практика“, националният съд трябва да се увери, от една страна, че тези действия се извършват от „търговец“, и че те представляват действие, бездействие, поведение или представяне, търговски съобщения, „пряко свързан[и] с [рекламиране], продажба или доставка на стока до потребители“.

 

При тези обстоятелства Съдът стига до извода, че фактът, че продажбата се извършва с цел печалба или фактът, че дадено физическо лице публикува на онлайн платформа едновременно известен брой обяви за продажба на нови и употребявани стоки, сам по себе си не е достатъчен, за да се квалифицира това лице като „търговец“ по смисъла на тази разпоредба. От това следва, че действия като разглежданите в главното производство не биха могли да бъдат квалифицирани като „търговска практика“ по смисъла на член 2, буква г) от Директива 2005/29.

***

 

[1] Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива

84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и

Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 149, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260)