Решение от 4 октомври 2018 г., Fathi, C‑56/17, EU:C:2018:803
Преюдициалното запитване е отправено от Административен съд София-град (България) в рамките на спор между г-н Бахтияр Фатхи и председателя на Държавната агенция за бежанците („ДАБ“) по повод отхвърляне на молба за международна закрила.
Г-н Фатфи е ирански гражданин от кюрдски произход, който на 1 март 2016г. подава до ДАБ молба за международна закрила, мотивирана с преследването му от иранските власти по религиозни причини, по-специално поради приемането от него на християнството между края на 2008 г. и началото на 2009 г. ДАБ изпитва съмнения относно правдоподобността на изложените от г‑н Фатхи факти и с решение от 20 юни 2016 г. ДАБ приема молбата на г‑н Фатхи за международна закрила за неоснователна, като посочва, че в твърденията на г‑н Фатхи се съдържат съществени противоречия и че не се установява нито преследване или риск от преследване за в бъдеще, нито опасност от смъртно наказание.
Г‑н Фатхи подава жалба за отмяна на това решение пред запитващата юрисдикция, Административен съд София-град (България). Той поддържа, че ДАБ не е отчела в достатъчна степен информацията, че „ислямският закон за апостасията“ (закон за отстъплението) предвижда смъртно наказание за смяна на религията като съставляваща прозелитизъм, „враждебност срещу Бога“ и „обида на пророците“.
Запитващата юрисдикция поставя 7 въпроса на Съда на ЕС във връзка с тълкуването и прилагането на Регламент Дъблин III[1] и Директиви 2011/95/ЕС[2] и 2013/32/ЕС[3].
С първите два въпроса запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали в случай като разглеждания по главното производство е необходимо изрично решение на компетентните органи, от което да става ясно, че съгласно критериите, предвидени от Регламент „Дъблин III“, тази държава членка е компетентната да извърши такова разглеждане преди разглеждането по същество на молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от същия регламент.
Съдът приема, че молбата на г‑н Фатхи, като подадена от гражданин на трета държава в България, попада в приложното поле на този регламент в съответствие с член 1 от него. След това Съдът прави анализ не само на член 3, параграф 1 от Регламент „Дъблин III“, но и на контекста и общият дух на правната уредба, от която регламентът е част, както и целите на тази правна уредба, за да заключи, че той допуска органите на държава членка да извършват разглеждането по същество на молба за международна закрила по смисъла на член 2, буква г) от същия регламент, без да е налице изрично решение на тези органи, от което да става ясно, че съгласно критериите, предвидени от посочения регламент, тази държава членка е компетентната да извърши такова разглеждане.
С третия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да разбере дали като първоинстанционен съд, до който е подадена жалба срещу решение за отказ да се предостави международна закрила, е длъжна служебно да провери дали са спазени предвидените с Регламент „Дъблин III“ критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна да разгледа молбата за международна закрила.
На този въпрос Съдът на ЕС отговаря отрицателно. До този извод достига след анализ на предвиденото в рамките на член 46, параграф 3 от Директива 2013/32 задължение да се гарантира, че кандидатът за международна закрила разполага с право на ефективна защита пред съд по-специално срещу решението, с което се установява, че подадената от този кандидат молба за закрила, която може да се счита за искане за статут на бежанец или субсидиарна закрила, е неоснователна. Освен това ефективната защита предвижда цялостно и ex nunc разглеждане на фактите и правните въпроси, включително, когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95, най-малкото в процедури по обжалване пред първоинстанционен съд. Всъщност, от една страна, от съображение 53 от Директива 2013/32 изрично следва, че тя не е предвидена да се прилага към уредените с Регламент „Дъблин III“ процедури между държавите членки. От друга страна, съгласно член 2, буква г) от Регламент „Дъблин III“ за целите на този регламент „разглеждането на молба за международна закрила“ е „всяко разглеждане на или решение, или определение относно молба за международна закрила от компетентните органи в съответствие с Директива [2013/32] и Директива [2011/95], с изключение на процедурите за определяне на компетентната държава членка в съответствие с [посочения] регламент“.
С четвъртия, петия и седмия въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че молителят за международна закрила, който в подкрепа на молбата си се позовава на опасност от преследване поради мотиви, основани на религията, е длъжен, за да подкрепи твърденията си относно религиозните си вярвания, да прави декларации или да представя документи за всички елементи на понятието „религия“ по тази разпоредба.
Съдът припомня, че съгласно практиката му тази разпоредба дава широко определение на понятието „религия“, включвайки всички негови съставни елементи — публични или частни, колективни или индивидуални. Като се има предвид и член 10 от Хартата, това означава че определението на понятието „религия“, което се съдържа в Директивата, излага неизчерпателен списък на елементите, които могат да характеризират това понятие в контекста на молба за международна закрила, основана на опасението от преследване поради религията. С оглед на тези съображения, от молителя за международна закрила, който се позовава на опасност от преследване поради мотиви, свързани с религията, не може да се изисква, за да докаже религиозните си убеждения, да прави декларации или да представя документи за всеки от елементите, попадащи в обхвата на член 10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95. Молителят обаче трябва да подкрепи тези твърдения с достоверни данни, като представи елементи, въз основа на които компетентният орган може да се увери в истинността на посочените твърдения.
С шестия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95 трябва да се тълкува в смисъл, че забраната, под страх от екзекуция или лишаване от свобода, на действия срещу държавната религия на страната на произход на молителя за международна закрила може да представлява „действие на преследване“ по смисъла на този член. След преглед на относимата практика Съдът на ЕС отговаря положително на този въпрос, стига обаче органите на тази страна да налагат на практика такива наказания във връзка с посочената забрана, което запитващата юрисдикция следва да провери.
***
[1] Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31, наричан по-нататък „Регламент „Дъблин III“)
[2] Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ L 337, 2011 г., стр. 9)
[3] Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ L 180, 2013 г., стр. 60)