ПРЕДОГОВАРЯНЕТО НА ЧЛЕНСТВОТО НА ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО В ЕС: КЪМ НОВ БАЛАНС НА РАЗПРЕДЕЛЕНИЕТО НА КОМПЕТЕНТНОСТ МЕЖДУ СЪЮЗА И ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ?

Author

Проф. д-р Жасмин Попова

Институт за правни науки –  БАН

 

 

В контекста на гръцката финансова криза и кризата на доверие в Шенгенската система, белязали Европейския съюз през изминалата година, едно събитие с особена важност за неговото бъдещо развитие остана извън фокуса на общественото внимание и дебат. Т.нар. ”предоговаряне”на условията на членство на Обединеното Кралство (ОК) в Съюза, чиято ключова дума е „повече гъвкавост”, в смисъл създаване на „Европа на различни скорости” в противовес на „все по-тесен политически съюз”, всъщност поставя отново на дневен ред един от вечните същностни въпроси на европейското изграждане: накъде да върви ЕС – към „повече интеграция” или „повече междуправителственост”. За пръв път залогът от отговора  на този въпрос е ни-повече, ни по-малко членството на една държава – втората най-голяма икономика и вторият по големина контрибутор в бюджета на ЕС. За пръв път в цялата история на европейската интеграция се поставя и въпросът за „репатриране” (или „ренационализация”) на вече предоставена от държавите членки компетентност, т.е. за промяна на съществуващия баланс на разпределение на компетентност между Съюза и държавите членки.

Четирите конкретни цели, съдържащи се в преговорните „кошници” (baskets), формулирани от министър председателя Дейвид Камерън в писмото му от 10 ноември 2015 г. до председателя на Европейския Съвет и до държавните и правителствени ръководители на останалите 27 държави членки, макар и да обхващат различни сфери, всъщност целят това, което ОК винаги последователно и твърдо е отстоявало и към което неизменно се е стремило: повече общ пазар и либерална търговия, по-малко прехвърляне на суверенитет и следователно – по-малко интеграция. В този смисъл заслужава да припомним дебата в Камарата на Общините на 27.06.1950 г. и  отрицателната позиция на тогавашното (лейбъристко) правителството на ОК  относно отправената покана за присъединяване към преговорите за създаване на  първата Европейска Общност за въглища и стомана – позиция,  основаваща се на отказа за прехвърляне на суверенитет на наднационален орган, който да действа без стриктното одобрение на националния парламент. Както ще видим по-долу, 65 години по-късно,  засилването на ролята на националните парламенти е сред основните механизми, предлагани от ОК като средство за защита на националния суверенитет.

Предмет на тази публикация е само една от целите на предоговарянето на условията на членството на ОК – тази, означена като „Суверенитет”, поради което останалите са отбелязани само схематично, с посочване на евентуални проблемни елементи. Искането за промени в сферата на суверенитета би могло да се определи като  най-сериозната претенция на правителството на ОК, тъй като нейната крайна цел е промяната на баланса в полза на държавите членки, репатриране на някои вече предодставени на Съюза компетенции и формалното създаване на „Европа на различни скорости” като алтернатива на „все по-тесен Съюз”.

І.  ЧЕТИРИТЕ ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ ЗА ОК

В последните години, в контекста на продължителната икономическа и финансова криза, нарастването на подкрепата за антиевропейски партии и засилващото се чувство на алиенация на гражданите от процеса на вземане на решения от институциите на ЕС, отношенията между ОК и Съюза, включително нуждата от тяхното преосмисляне, са постоянна тема на политически дискусии в страната. Не случайно с коалиционното споразумение за  управленската програма на правителството на ОК, формирано след изборите от 6 май 2010 г. (първият кабинет на Д. Камерън), то се ангажира да не допуска прехвърляне на суверенитет или правомощия в рамките на мандата на Парламента и да направи преглед на  баланса на компетенциите между ЕС и Обединеното кралство[1]. На 12 юли 2012 г. пред Камарата на Общините тогавашният държавен секретар по външните работи William Hague обявява началото на Прегледа,  който приключва през декември 2014 г. и представлява безпрецедентен аналитичен и всеобхватен одит за дейността на ЕС и въздействието й върху ОК. Този документ, състоящ се от 33 доклада, третиращи различните видове компетенции на Съюза[2], става основата за изводите и препоръките относно бъдещото развитие на отношенията на ОК с ЕС и на предложенията за реформа на ЕС и предоговаряне на условията за членство. Първоначално дискутирани и представяни на различни форуми като общи идеи от министър-председателя Дейвид Камерън, тези предложения се конкретизират по области в речта му през януари 2013 г.[3], като за пръв път се представят в общ план пред Европейския съвет на 25-26 юни 2015 г. Те се детайлизират допълнително в негова реч от 4 септември 2015 г. по време на официална  визита в Лисабон, след което се излагат систематично във вече цитираното му писмо до Председателя на Европейския съвет от 10 ноември 2015 г.[4] На същия този ден, 10 ноември 2015 г., министър-председателят  произнася реч в Кралския институт по международни въпроси Chatham House на тема „Бъдещето на отношенията на ОК с ЕС”, в която доразвива и обосновава тезите, изложени в писмото до Доналд Туск.

Четирите цели, допълнени с излагане на средствата и механизмите за постигането им,  които са идентифицирани  като основа на преговорните позиции на ОК  са:

  1. Защита на единния пазар за ОК и за останалите държави извън еврозоната

Като държава с opt out по отношение на членството в еврозоната, ОК предлага взаимоотношенията между 19-те държави членки от еврозоната и останалите 9 извън нея да бъдат уредени по начин, който да даде гаранции за защита на интересите на последните, чрез създаване на съответни механизми, гарантиращи ефикасното развитие на еврозоната, без това да води до дискриминиране на държавите извън нея.

  1. Конкурентоспособността – елемент от ДНК на целия ЕС

Въпросът за конкурентноспособността като движеща сила на икономическия растеж и създаването на работни места, който винаги е бил централен елемент и основен стимул и мотив за членството на ОК в Съюза, съвсем естествено е сред претенциите на държавата, в която съществуват нагласи и  опасения, че членството й се е превърнало в спирачка, вместо в двигател за нейната конкурентноспособност. Безспорно едно от основанията за повдигането на въпроса за конкурентноспособността е съществуващата в миналото тенденция ЕС да се ангажира повече със закрила на социалния си модел, отколкото с развитието на конкурентноспособността. Очевидно по това искане, съчетано с фокусиране върху по-добро законотворчество (better regulation) и ускоряване на сключването на търговски споразумения (визира се бързо финализиране на Споразумението за Трансатлантическо партньорство за търговия и инвестиции TTIP), становището на останалите държави членки може да бъде само позитивно, още повече, че сегашната Комисия стои твърдо на позиции за засилване на конкурентноспособността, като се обсъждат и начини за институционализиране на   този процес.

  1. Преустановяване на злоупотреби със свободното движение на хора и социалните права

Сферата, отнасяща се до социалните помощи и свободното движение на хора, и целта за намаляване на броя на работниците мигранти от други държави членки в ОК, без съмнение е най-деликатната по отношение на новоприсъединилите се държави от Източна Европа и най-широко дискутирана сред тях. Предложението на ОК е да се въведат времеви ограничения за достъпа до щедрата и лесно достъпна система на социалните помощи и услуги, вкл. общински жилища и пр., предоставяни на новите работници мигранти (in-works benefits). Очевидно е, че това предложение е неприемливо в този си вид, тъй като нарушава основния принцип на ЕС за  забрана на дискриминация на основата на националност на европейските граждани. Следва да се отбележи обаче, че въпросът за различни видове отпускани социални помощи за мигрантите от ЕС е чувствителен и за други страни, в които също са налице нагласи за по-силен контрол при отпускането или ограничаването им (напр. в Дания).

  1. Суверенитет ( предмет на т. ІІ)

Даже и схематичното представяне на предложенията на ОК сочи, че част от неговите искания целят реформа за целия ЕС, докато други, които очевидно не са в дневния ред на останалите държави членки, са искания за opt out. Към първата група могат да бъдат отнесени предложенията, отнасящи се до еврозоната и до конкурентоспособността, към втората се отнася искането за социалните помощи. По-сложен е въпросът за предложенията, свързани с проблематиката на суверенитета, по които не е изключено и други държави да се присъединят  в една или друга степен към позицията на ОК. За нуждите на настоящото изследване обаче, искането на ОК по въпросите на суверенитета се разглежда като целящо основна промяна на отношенията на ОК със Съюза[5], т.е . като opt out.

ІІ. ВЪПРОСИ НА СУВЕРЕНИТЕТА

Обединени под наименованието „Суверенитет” предложенията  на правителството на ОК обхващат няколко приоритета:

– Прекратяване, и то не декларативно, а по ”формален, правно-обвързващ и необратим начин” на задължението на ОК да работи за „по-тесен съюз”, предвиден в Договорите;

– Засилване на ролята на националните парламенти в ЕС, изразяващо се в създаването на нова възможност за група от национални парламенти съвместно да могат да възпрепятстват приемането на нежелани законодателни предложения;

– Пълно съблюдаване на задължението на институциите на ЕС за спазване на принципа на субсидиарност, чрез конктретни предложения в тази насока;

– Потвърждение, че институциите на ЕС ще спазват напълно целите на Протоколите относно Правосъдието и вътрешния ред във всички бъдещи предложения касаещи тази материя, „в частност запазване на правомощието  на ОК на избор за участие“ (възможността за opt-in на ОК);

– Националната сигурност е и трябва да остане отговорност единствено за държавите  членки.

Последните два въпроса всъщност са декларации, които очакват като цяло потвърждение; те нямат смисъл на предложения за реформи, изискващи преговори и евентуално създаване на механизми за реализирането им, поради което няма да бъдат обсъждани.

  1. „Все по-тесен съюз“ – „Интеграция на различна скорост”

Изразът „все по-тесен съюз” съществува още от създаването на първата ЕИО през 1957 г. и фигурира във всички изменения на учредителни договори, като понастоящем е включен в Преамбюла на ДЕС от Лисабон[6], чл. 1, ал. 2 ДЕС[7], Преамбюла на ДФЕС[8], Хартата за основните права, както и в някои актове на производното право, без легална дефиниция и без тълкуване относно смисъла му от Съда на ЕС.[9]

Според  правителството на ОК този термин няма само символично значение, а е синоним на засилена политическа интеграция и визира като крайна цел създаването на политически съюз и федерална държава. Така в изказването си пред Камарата на Общините на 21 октомври 2015 г. Дейвид Камерън застъпва тезата, че понятието „все-по тесен съюз” има както символично, така и правно значение. Според него, то има  символична значимост, защото британският народ винаги е знаел и смятал, че ще се присъединява към общ пазар и никога – към политически съюз, какъвто никога не е желал. Що се отнася до правния характер на понятието, според министър-председателя той се доказва от обстоятелството, че Съдът на ЕС се позовава на него при постановяване на „централизирани” решения. И затова отпадането му за ОК ще изпрати не само много важен политически сигнал, но също ще „информира Съда на ЕС, който реферира към задължението за по-тесен съюз исторически в решенията си[10].

Следва да припомним, че не за пръв път ОК изразява опасения, свързани с този израз, относно бъдещото развитие на ЕС. В отговор на тези опасения Европейският съвет през юни 2014 г. отбелязва в Заключенията си[11], че „концепцията за все по-тесен съюз дава възможност за различни пътища за интеграция за отделните страни, която позволява на желаещите да задълбочават интеграцията да продължат напред, като същевременно се уважава волята на онези, които не желаят по-нататъшно задълбочаване”.

Това политическо тълкуване съвсем недвусмислено потвърждава наличието на възможност и допустимост за създаване на различни модели на интеграция, включваща различни групи от държави членки. Както е известно, такава възможност е изрично закрепена в Договорите, от една страна, чрез формулата на засиленото сътрудничество (Дял ІІІ от ДФЕС, чл. 326-334), и от друга, чрез клаузите за opt out, и на практика „променливата геометрия” съществува доста отдавна. В този смисъл de facto няма различия в позициите на ОК и останалите държави членки.

Обстоятелството, че ОК желае експлицитно да заяви, че няма намерение да участва в процеси, водещи до по-задълбочена интеграция в  отделни сфери на дейност, не би могло да има някакво правно въздействие върху действащата правна уредба на Договорите и би могло да има само (вътрешно) политическо и символично значение. ОК и към момента, чрез протоколите за opting out е избрало да бъде извън основни политики на Съюза – социалната харта (исторически първият  opt out на страната),  Шенгенската система, Еврозоната, банковият съюз, фискалният пакт. Няма никаква юридическа пречка при бъдещи проекти за засилена интеграция държавата да реши да не участва в тях, но тя не може да пречи на държавите, които искат задълбочаване на интеграцията, да го направят. Затова и концепцията за по-тесен съюз между народите на ЕС не би могла в настоящия момент да отпадне от Договорите, тъй като редица държави и техните народи се стремят към такъв съюз. И най-елементарният пример за това са държавите, които още са извън Еврозоната или Шенгенската система  и желаят да се присъединят към тях.

При това следва да се отбележи, че понятието „все по-тесен съюз” не се свежда единствено до стремежа към по-задълбочена интеграция, визирана в тълкуването на Заключенията на Европейския съвет и в позицията на ОК, а обхваща и други аспекти. Тъй като това е „съюз на народи”, а не съюз на държави, както е видно от цитираните разпоредби на Договорите, понятието е свързано и с ангажимент за прозрачен и демократичен процес на вземане на решения, както и с основни общи ценности. Затова и систематичното му място в корпуса на ДЕС – чл. 1 е показател за конституционния статус на посочената  цел.

Що се отнася до опасенията относно „интеграционистичната“ позиция на Съда на ЕС, изразяваща се според правителството на ОК в позоваванията му на целта за  „по-тесен съюз”, заслужава да се отбележи, че тъй като Съдът тълкува правото на ЕС, използвайки предимно телеологичния способ, съвсем естествено е той да тълкува това право в светлината на целите, формулирани в Договорите, вкл. целта за „по-тесен съюз между народите”. Така в Становището си 2/13 от 18. 12. 2014 г.[12] в т. 167 Съдът отбелязва :

„От тези основни особености на правото на Съюза води началото си структурирана система от принципи, норми и взаимозависими правоотношения, които обвързват взаимно самия Съюз и неговите държави членки, както и последните помежду им, а те вече се оказват ангажирани, както напомня член 1, втора алинея ДЕС, в „процеса на изграждане на все по-тесен съюз между народите на Европа“.

При това статистиката сочи, че изключително малък процент от съдебните решения (0.2%) се позовават на самото понятие, като по-голямата част от тях визират въпросите на прозрачност на процеса на вземане на решения и достъп до официални документи.[13] Така например, както решението на Общия съд от 25.10.2013 г. по дело Т-561/12 (т.19), така и заключенията на генералния адвокат Cruz Villalon от 8.12.2011 г.  по дело С-477/10 и на генералния адвокат  Kokott от 14.10.2010 г. по дело С-524/09 (т.28) се позовава на  понятието „по-тесен съюз”, за да обоснове принципа на прозрачност и правото на достъп до документи.

Както с основание отбелязват анализаторите, обаче, в голям брой решения Съдът се позовава на целта  за „все по-тесен съюз на народите” в дух на постепенно засилване на интеграционните процеси между държавите и народите на Съюза.[14]

2. Засилване на ролята на националните парламенти в ЕС

Традиционната позиция на ОК, препотвърдена от министър-председателя Камерън в речта му от 23 януари 2013 г., според която „националните парламенти са и ще останат истинският източник на действителна  демократична легитимност и отчетност в ЕС”[15] е в основата на предложението за засилване на тяхната роля в ЕС. По-конкретно предложението визира възможност за група от национални парламенти, действащи съвместно, да спират нежелани законодателни предложения („червен картон”). Според допълнителните разяснения на Държавния секретар по външните работи Philip Hammond  по време на изслушването му в Камарата на  Общините по този въпрос, се предлага да се предвиди възможност група от национални парламенти съвместно да определят сфери на законодателството, в които – според тях – не е нужно приемане на актове на ниво ЕС и е необходимо репатриране на законодателна компетентност от ЕС на държавите членки, в изпълнение на задълженията, приети през 2001 г. в Лакен[16]. Цели се следователно създаването на постоянен механизъм за контрол на разпределението на компетентност между Съюза и държавите членки, което – ако се приеме – би представлявало съществена промяна на начина, по който функционира ЕС .

Реакциите по това предложение са като цяло позитивни по принцип. Така в изявлението си за състоянието на Съюза от 9 септември 2015 г. председателят на Европейската комисия Жан–Клод Юнкер, коментирайки предоговарянето на членството на ОК, заявява като свой „личен ангажимент“ подобряването на начина, по който Съюзът работи с националните парламенти.  Също така в  писмото си до Дейвид Камерън от 7 декември 2015 г., преценявайки състоянието на преговорния процес, Председателят на Европейския съвет Доналд Тъск потвърждава, че „е налице широко споделено виждане за значението на ролята на националните парламенти в Съюза …”.[17]

Конкретните параметри за евентуален нов механизм за предоставяне на  правомощия за  националните парламенти в нормотворческия процес на ниво ЕС са предмет на преговорния процес.

3. Стриктно спазване на принципа на субсидиарност

Тясно свързан с повишаването на ролята на националните парламенти в нормотворческия процес, съществен елемент от искането на ОК в сферата на суверенитета  е  осъществяването  на ефективен  контрол за стриктното спазване на принципа на субсидиарност, който определя как се упражнява на практика разпределението на компетентност между Съюза и държавите членки в рамките на законодателния процес, както и предложението за ре-национализиране на вече предоставена на Съюза компетентност в хипотези, в които този основополагащ принцип е бил нарушен.

Известно е, че изричното закрепване на субсидиарността като правен принцип в Договора за ЕС от Маастрихт (1993 г.), дължащо се в голяма степен на отрицателния референдум от 1992 г.в Дания, въвежда задължение за спазването и прилагането му от страна на всички институции и органи на ЕС, участващи в законодателния процес. С една доста широка и не особено ясна дефиниция в първичното право, понятието „субсидиарност” е призвано да даде отговор на въпроса кой трябва да упражнява законодателната компетентност – Съюзът или държавите членки (в рамките на предоставена  от Договорите споделена или допълнителна компетентност на ЕС) , като целта е приемането на даден акт да се изврърши на нивото, на което ще се реализира най-успешно: местно, регионално, национално или  ЕС.

За спазването на принципа за субсидиарност първичното право предвижда два вида контрол: политически (ex ante), упражняван от националните парламенти на държавите членки,[18] и съдебен (ex post)[19], упражняван от Съда на ЕС.

ОК, както между впрочем и други държави членки, изразяват загриженост относно тенденцията за непрекъснато разширяване  на законодателната компетентност на Съюза, като пледират за възстановяване на  нарушения според тях баланс, в полза на държавите членки. Сериозен и задълбочен анализ на принципите на субсидиарност и пропорционалност се съдържа в един от докладите, включени в горецитирания Преглед.[20]

Подобно, макар и не толкова обширно изследване е направеното през 2013 г. по искане на правителството на Нидерландия проучване за спазване на принципа на субсидиарност в Европейското законодателство.[21] Този своеобразен тест  идентифицира 54 конкретни области, съответно нормативни актове, за които се прави предложение за оттегляне на направени законодателни инициативи или за отмяна на вече приети актове. За всички тях се твърди, че приемането им на национално ниво е по-подходящо, отколкото на ниво Съюз. Примери за такива актове са: хармонизирането на въпросите на процесуалното наказателно право, хармонизацията на материалното наказателно право, законодателството относно свободата на медиите и плурализма, създаването на нови агенции на ЕС, законодателството относно икономическата стабилизация и пр. Наред с това документът констатира, че в редица случаи законодателните предложения на Комисията не се основават на ясна правна база, съдържаща се в Договорите и в тази връзка препоръката е да се следи стриктно за спазванетона това изискване.[22] В крайна сметка, основното послание за нормотворчеството е: „Европейско – когато е необходимо, национално – когато е възможно”(„Europe where necessary, national where possible”).

Предложението на ОК по отношение на стриктното спазване на принципа на субсидиарност в нормотворческия процес на ниво Съюз напълно се солидаризира с изводите на правителството на Нидерландия и възприема буквално неговата амбиция за „Europe where necessary, national where possible”. Както бе отбелязано по-горе, предлаганата формула е увеличаване на ролята на националните парламенти в рамките на упражнявания от тях политически контрол по този въпрос, и по-конкретно – предоставяне на възможността, в допълнение на сега съществуващите „жълт картон” (мотивирано становище за неспазване на принципа на субсидиарност, изразено от минимум 1/3 от всички национални камари) и „оранжев картон” (мотивирано становище, изразено от минимум  ½ от всички национални камари ), да бъде въдеден и „червен картон”, при който определен брой национални камари да могат да наложат вето върху представения от Комисията проект за  законодателен акт.

За ОК предоставянето на повече власт на националните парламенти в законодателния процес в ЕС е средството да се ограничи трансфера на суверенитет от държавите членки на Съюза и способ да се забави процеса на задълбочаване на интеграцията. Евентуално право на вето на националните парламенти върху законодателно предложение на Комисията обаче променя изцяло философията на законодателната процедура в ЕС и нарушава институционалния баланс в ЕС. В този смисъл подобно предложение е немислимо без фундаментална промяна на Учредителните договори, за каквато е малко вероятно в настоящия момент да има   нагласа. Освен това следва да се отбележи, че съществуващите към момента форми на политически контрол от страна на националните парламенти са използвани твърде рядко – засега има само 2 случая на т. нар. „жълт картон”[23] и нито един – на „оранжев”. Може би чрез една по-голяма активност и ангажираност на националните парламенти и при по-засилено внимание и отговорна реакция на Комисията по отношение на мотивираните становища на националния законодател, целта за пълното прилагане на принципа на субсидиарност би била изпълнена, без да се променя съществуващата законодателняа процедура в Съюза.

Що се отнася до съдебния контрол върху спазването на принципа за субсидиарност  към момента все още има малък брой казуси за отмяна на актове на това основание[24] и нито един уважен иск. Това не е учудващо, тъй като по същество преценката на Съда по този въпрос се свежда до спазването на процедурата за контрола за субсидиарност от институциите на ЕС и до наличието на трансграничен ефект на приемания акт. По същество приемането на даден акт на ниво Съюз има силно политическо измерение, тъй като е въпрос на развитие на политики, и Съдът не може да контролира целесъобразността на приемането му. Позицията на ОК за предоговоряне не съдържа конкретни предложения относно съдебния контрол, но следва да се отбележи, че дебатите и изслушванията и в двете камари на Британския парламент недвусмислено сочат критично отношение към юриспруденцията на Съда на ЕС, проводник и поддръжник, според депутатите, на тенденцията към разширяване на компетентността на Съюза за сметка на националния суверенитет.

В рамките на протичащите в момента интензивни  преговори за предоговаряне на условията за членството на Обединеното кралство, при които единствено публично известни са неговите първоначални позиции и предложения, всякакви прогнози за бъдещи взаимно приемливи разрешения биха били чисто спекулативни. Какъвто и да е обаче изходът от преговорите и впоследствие от обещания от  министър-председателя Дейвид Камерън референдум за/против членството в ЕС, заслужава да си припомним думите на един убеден европеец Уинстън Чърчил, произнесени в качеството му на лидер на опозицията при дебата за присъединяването на ОК към преговорите за членство в ЕОВС през юни 1950 г.: ”Отсъствието на Великобритания разстройва равновесието на Европа”[25]. В същото време, какъвто и активен радетел да е бил за създаването на обединена Европа, нека не забравяме, че самият Чърчил никога не е виждал ОК като съставен елемент от едни бъдещи европейски съединени щати. Още през 1930 г. в статия, в която подкрепя  плана на Аристид Бриан за създаването на Европейски федерален съюз, той подчертава, че ОК никога не би могла да бъде част от такъв съюз, защото „We are with Europe, but not of it”[26]. Нищо не ни дава основание да смятаме, че 85 години по-късно позицията на Обединеното кралство може да бъде различна.

10.01.2015

***

Линк към резюмето на френски език: LA RENEGOCIATION DE L’APPARTENANCE DU ROYAUME-UNI  A L’UNION EUROPEENNE – VERS UNE NOUVELLE BALANCE DE LA REPARTITION DES COMPETENCES ENTRE L’UNION ET LES ETATS MEMBRES?

***

[1] HM Government, The Coalition : our programme for government  20 May 2010 p.19.

https://www.gov.uk/government/uploads/system/uploads/attachment_data/file/78977/coalition_programme _for_government.pdf

[2]House of Lords. European Union Committee. 12th Report of Session 2014-15. The Review of the balance of Competences between the UK and the EU.  HL Paper .25 March 2015.

https://www.government/publications/review-of-the-balance-of-competences

[3]Prime Minister’s Office Bloomberg speech 23 January 2013.

[4] A new settlement for the United Kingdom in a reformed European Union, The Prime Minister’s Office, Prime Minister’s letter to Donald Tusk, 10 November 2015.

[5] „ …the  opportunity to … fundamentally change Britain’s relationship with the EU” по думите на министър-председателя Камерън в речта му пред Камарата на Общините през март 2015 г.

[6] „РЕШЕНИ да продължат процеса на създаване на все по-тесен съюз между народите на Европа, в който решенията да се приемат възможно най-близо до гражданите в съответствие с принципа на субсидиарност”.

[7]  „Настоящият Договор бележи нов етап в процеса на изграждане на все по-тесен съю между народите на  Европа,в който решенията се вземат при възможно най-голямо зачитане на принципа на откритост и възможно най-близо до гражданите”.

[8] ТВЪРДО РЕШЕНИ да положат основите на един все по-тесен съюз между народите на Европа”.

[9] По-подробно за понятието  “ever closer Union”, вж. Commons Briefing papers CBP-7230, “Ever Closer Union” in the EU Treaties and Court of Justice case law, 16 November 2015.

[10] Вж. HC Deb 21 October 2015, cтр. 956.

[11] Заключения на Европейския Съвет от 26-27 юни 2014 г., т.27, EUCO 79/14.

[12] Становище на Съда (пленарен състав) от 18 декември 2014 г.  на основание член 218, параграф 11 ДФЕС – Проект на международно споразумение – Присъединяване на Европейския съюз към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи – Съвместимост на този проект с Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, EU:C:2014:2454.

[13] Вж. статистическите данни , публикувани в изследването “Ever Closer Union” in the EU Treaties and Court of Justice case law, 16 November 2015, цитирано в бел. под линия №7., стр.8 и сл.

[14]  Пак там.

[15] Вж. Prime Minister’s Office Bloomberg speech 23 January 2013.

[16]  Вж. Philip Hammond ,  House of Commons, European Scrutiny Committee. Oral Evidence : UK’s Renegotiation of EU Membership: Parliamentary Sovereignty And Scrutiny Inquiry, HC 458, 17 November 2015, стр. 2.

Референцията към Лакен визира  Декларацията за бъдещето на ЕС (Приложение І към Заключенията на председателството на Европейския съвет от 14-15.2001 г.), в която се предвиждат мерки за приближаване на ЕС до неговите граждани и в частност  вземането на решения по-близо до гражданите – на местно, регионално или национално ниво ( субсидиарност).

[17] Letter by President Donald Tusk to the European Council on the issue of a UK in/out referendum, European Council, 7 December 2015.

[18] Чл. 6 и чл. 7 от Протокол (№2) относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност.

[19] Чл.263 ДФЕС във връзка с чл 8 от Протокол (№2).

[20] HM  Government. Review of the Balance of Competences between the United Kingdom and the European Union. Subsidiary and Proportionality, публикуван през декември 2014г. в обем на 116 стр.: https://www.government/publications/review-of-the-balance-of-competences

[21] „”Testing European legislation for subsidiarity and proportionality : Dutch list of points for action ( June 2013) hhttp://www.government.nl/news/2013/06/21/european-where-necessary-national-where-possible.html

[22] Редица от предложенията в този доклад са залегнали като приоритети в дневния ред на Председателството на ЕС, поето от Нидерланция от 1.01.2016 г.

[23] Първият случай е през 2012 г. по проекта за т.нар. Регламент Монти ІІ ( относно упражняване на правото на стачка в контекста на предоставяне на услуги), по който 12 камари (общо 19 гласа, вкл. Камарата на Общините на ОК) атакуват спазването на принципа на субсидиарност. Независимо че счита, че този принцип не е нарушен, Комисията оттегля законодателното си предложение. Вторият случай е през 2013 г. по проекта за Регламент за създаване на Европейска прокуратура,, който събира 19 гласа от парламентите на 11 държави членки, вкл. ОК, но който Комисията отказва да оттегли или да промени, следствие на което приемането на този законопроект , изискващ единодушво решение в Съвета, би могло да стане само в рамките на засиленото сътрудничество.Следва да се отбележи, че поведението на Комисията в този случаи поражда доста негативмни реакции у някои парламенти, вкл. Камарата на Общините.

[24]  Напр. иска на Обединеното кралство за отмяна на Диресктива 93/104/СЕ  за работното време,  С-84/94 ОК/Съвет, EU:C:1996:431.

[25] цитирано по Б.Джонсън. Факторът Чърчил, изд. Хермес, 2015, София, стр 307.

[26] Статия на У.С.Чърчил  публикувана в  Saturday Evening Post, 15 февруари 1930, цитирана по Richard Coudenhove-Kalergi, An Idea Conquers the World, London 1953, pp. 162-163.

Hristo Kirilov

Реферандер в Общия съд на Европейския съюз.