Обзор

 

В периода от 28 февруари 2017 г. – 31 май 2017 г. български юрисдикции са отправили 4 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

 

Юрисдикция	Брой преюдициални запитвания (28.02.2017 – 31.05.2017)
Административен съд София-град	2
Административен съд Варна	1
Районен съд Варна	1

Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

Област от правото на ЕС	Брой преюдициални запитвания (28.02.2017 – 31.05.2017)
Убежище	2
Защита на потребителите	1
Съдебно сътрудничество по граждански дела	1

 

Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

 

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.

 

Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: https://evropeiskipravenpregled.eu

 

 

 

Дело C-105/17, Каменова

Запитваща юрисдикция

Административен съд Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: Комисия за защита на потребителите

 

Ответник: Евелина Каменова

Преюдициални въпроси

1. Следва ли член 2, буква б) и буква г) от Директива 2005/29/ЕО¹ на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялните търговски практики да се тълкуват в смисъл, че действие на физическо лице, регистрирано в интернет сайт за продажба на стоки и публикувало едновременно общо осем броя обяви за продажба на различни стоки чрез сайта, е действие на търговец по смисъла на легалната дефиниция съгласно член 2, буква б) и представлява търговска практика от страна на търговец към потребители по смисъла на член 2, буква г) и попада ли в обхвата на Директивата съгласно член 3, параграф 1.

____________

¹ Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.

OB 2005, L 149, стр. 22; Специално българско издание: глава 15, том 14, стр. 260

 

Дело C-67/16, Илиев

Запитваща юрисдикция

Районен Варна

Страни в главното производство

Ищец: Тодор Илиев

Ответник: Благовеста Илиева

Преюдициални въпроси

1. Представлява ли спор относно имуществени права произтичащи от брачни правоотношения, по смисъла на чл. 1, пар. 1, б. “а“ от Регламент 44/2001¹ на Съвета, иск между бивши съпрузи за извършване на делба на придобита по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност движима вещ?
2. Попада ли в изключенията относно приложимостта на Регламент 44/2001 г. и по конкретно на чл. 1, т. 2, б. А от Регламента спор относно делба на движима вещ придобита по време на брака, но вписана в регистрите на компетентните национални власти само на името на единия съпруг?
3. Кой съд е компетентен да разгледа спор между бивши съпрузи относно собствеността на движими вещи, придобити по време на сключения между страните граждански брак, когато съпрузите са граждани на една държава членка на ЕС, а по делото е установено, че местоживеенето на страните е на територията на друга държава членка в моментите на сключване на брака, придобиване на вещите, прекратяване на брака и предявяване на иск за делба на вещите след прекратяване на брака?

____________

¹ Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела

OB 2001, L 12, стр. 1; Специално българско издание: глава 19, том 3, стр. 74

 

Дело C-56/17, Fathi

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд София – град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Бахтияр Фатхи

Ответник: Председател на Държавна агенция за бежанците

Преюдициални въпроси

1.Следва ли чл.3, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 604/2013¹ , тълкуван във връзка със съображение 12 и чл.17 от същия регламент, че допускат държава членка да постанови решение, което представлява разглеждане на молба за международна закрила по смисъла на чл. 2, буква г) от същия регламент, подадена до тази държава-членка, без да е постановено изрично решение за компетентността на същата държава членка на основание критериите по регламента и няма данни за приложението на дерогациите, предвидени в чл.17 от същия регламент в този случай?

2.Следва ли от чл. 3, параграф 1, второ изречение от Регламент 204/2013, тълкуван във връзка със съображение 54 от Директива 2013/32² , че при условията на главното производство, по молба за международна закрила по смисъла на чл.2, буква б) от същия регламент, когато не се прилага дерогация съгласно чл.17, параграф 1 от същия регламент, се изисква да бъде взето решение, с което държава-членка поема отговорността за разглеждането на молбата по критериите на регламента, и което решение се основава на извода, че по отношение на подалото молбата лице се прилагат нормите на регламента?

3.Следва ли член 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС да се тълкува в смисъл, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, съдът следва да извърши преценката по съображение 54 от същата директива за това дали по отношение на молителя се прилагат нормите на Регламент (ЕС) № 604/2013, когато не е взето изрично решение от държавата членка за компетентността ѝ да разгледа молбата за международна закрила по критериите на регламента? Следва ли на основание съображение 54 от Директива 2013/32 да се приеме, че когато няма данни за приложението на чл.17 от Регламент 604/2013г. и молбата за международна закрила е разгледана на основание Директива 211/95³ от държавата членка, до която е подадена, то правното положение на лицето попада в приложното поле на регламента дори и да няма изрично решение за компетентността на държавата членка по критериите на регламента?

4.Следва ли от чл.10, параграф 1, буква б) от Директива 2011/95/ЕС, че са налице мотиви за преследване на основание “религия” при условията на главното производство, когато молителят не е представил декларации и документи за всички елементи, включени в определението на понятието религия по същата разпоредба, от съществено значение за принадлежността лицето към конкретната религия?

5.Следва ли от чл.10, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, че съществуват мотиви на преследване, основани на религия по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато при условията на главното производство, молителят претендира, че е преследван на основание религиозната си принадлежност, но не е представил декларации и доказателства за обстоятелства, характерни за принадлежността на едно лице към конкретна религия, които биха съставлявали основание субектът на преследването да приеме, че лицето принадлежи към тази религия, в това число свързани с извършване или въздържание от извършване на религиозни актове, с изразяване на религиозни убеждения, за форми на лично и обществено поведение, основани на религиозни вярвания или наложени от тези вярвания?

5.Следва ли от чл.9, параграфи 1 и 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкувани във връзка с членове 18 и 10 от Хартата за основните права на ЕС и понятието религия по смисъла на чл.10, параграф 1, буква б) от същата директива, че при условията на главното производство:

а)    Понятието религия по смисъла на правото на ЕС изключва деяния, обявени за престъпления от вътрешното законодателство на държавите членки? Такива деяния, обявени в страната на произход на молителя за наказуеми, могат ли да съставляват действия на преследване?

б)    В контекста на забраната за прозелитизъм и забраната за действия, противни на религията, на която се основават законите и разпоредбите в страната по произход на молителя, следва ли да се считат за допустими ограничения, установени в защита на правата и свободите на другите и за защита на обществения ред в тази страна? При условие, че нарушението на посочените забрани се наказва със смърт, то самото им съществуване съставлява ли действие на преследване по смисъла на цитираните разпоредби на директивата, в това число когато законодателството не е насочено изрично към конкретна религия?

6.Следва ли от чл.4, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС, тълкуван във връзка с параграф 5, буква б) от същата разпоредба, с чл.10 от Хартата за основните права на ЕС и чл.46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС, че при условията на главното производство, оценяването на фактите и обстоятелствата следва да се извърши само въз основа на декларациите и документите, представени от молителя, но се допуска да бъде изискано потвърждение на тези липсващи елементи, включени в понятието религия по смисъла на чл.10, параграф 1, буква б) от същата директива, когато:

-без такива данни молбата за международна закрила следва да бъде преценена като неоснователна по смисъла на чл.32 вр. чл. 31, ал.8, буква д) от Директива 2013/32/ЕС , и

-по националното право е предвидено задължение компетентният орган да установи всички относими факти към разглеждането на молбата за международна закрила, а при обжалването на решението за отказ – задължение за съда да даде указания, че лицето не сочи и не представя доказателства?

____________

¹ Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство

OB 2013, L 180, стр. 31

² Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила

OB 2013, L 180, стр. 60

³ Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

OB 2011, L 337, стр. 9

 

Дело C-652/16, Ahmedbekova

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподатели: Нигяр Рауф Къзъ Ахмедбекова, Рауф Емин Оглъ Ахмедбеков

Ответник: Заместник-председател на Държавна агенция за бежанцитe

Преюдициални въпроси

1)    Следва ли от чл. 78, параграф 1 и параграф 2, букви а), г) и е) от Договора за функционирането на Европейския съюз, съображение 12 и чл. 1 от Директива 2013/32/ЕС¹ на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), че предвиденото по член 33, параграф 2, буква д) от същата директива основание за недопустимост на молби за международна закрила, съставлява норма с директен ефект, която не може да бъде оставена неприложена от държавите членки, в това число чрез прилагане на по-благоприятни разпоредби по националното право, предвиждащи разглеждане на първата молба за международна закрила, от гледна точка на това дали кандидата отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?

2)    Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 3 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата Директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на придружен непълнолетен, подадена от негов родител, когато тази молба е обоснована с качеството на детето на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила, на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция?

3)    Следва ли от член 33, параграф 2, буква д) от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), тълкуван във връзка с чл. 7, параграф 1 и чл. 2, букви а), в) и ж), както и съображение 60 от същата Директива, при обстоятелствата по главното производство, че е недопустима молба за международна закрила от името на пълнолетно лице, когато тази молба е обоснована в хода на процедурите пред компетентния административен орган единствено с качеството на кандидата на член на семейството на лице, подало молба за международна закрила, на основание, че има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1А от Женевската конвенция, и кандидатът няма право да упражнява трудова дейност към момента на подаването на молбата?

4)    Следва ли, че чл. 4, параграф 4 от Директива 2011/95 ЕС² на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст), тълкуван във връзка с съображение 36 от същата директива, изисква преценката за основателни опасения от преследване или реален риск от тежко посегателство, да е основана само на факти и обстоятелства, относими към молителя.

5)    Допуска ли чл. 4 от Директива 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст) тълкуван във връзка със съображение 36 от същата директива и чл. 31, параграф 1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), национална съдебна практика в държава членка, която:

а)    задължава компетентният орган да разгледа в общо производство молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, когато тези молби се основават на общи факти и по конкретно на твърдения, че само единият от членовете на семейството има качеството на бежанец;

б)    задължава компетентният орган да спре производството по молбите за международна закрила на членовете на едно семейство, които в лично качество не отговарят на условията за такава закрила, до приключването на производството по молбата на члена на семейството, която е подадена на основание, че лицето има качеството на бежанец по смисъла на чл. 1, буква А от Женевската конвенция;

в това число, допустима ли е посочената съдебна практика по съображения, свързани с висшия интерес на детето, запазване на целостта на семейството и зачитането на правото на личен и семеен живот, с правото на оставане в държава-членка до разглеждането на молбата, по аргумент от чл. 7, чл. 18 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съображения 12 и 60 и чл. 9 от Директива 2013/32, съображения 16, 18 и 36, чл. 23 от Директива 2011/95, съображения 9, 11 и 35, чл. 6 и чл. 12 от Директива 2013/33/ЕС³ на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила?

6)    Следва ли от съображения 16, 18 и 36 и член 3 от Директива 2011/95 ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст), тълкувани във връзка със съображение 24 и чл. 2, буква г) и й), чл. 13 и чл. 23, параграфи 1 и 2 от същата директива, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл. 8, ал. 9 от Закона за убежището и бежанците, на основание на която се считат за бежанци и членовете на семейството на чужденец с предоставен статут на бежанец, доколкото това е съвместимо с личния им статус и не са налице основанията по националното право, които изключват предоставянето на статут на бежанец?

7)    Следва ли от предвиденото за мотивите на преследване по чл. 10 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (преработен текст), че подаването на жалба до Съда по правата на човека против държавата по произход на лицето, определя същото лице като принадлежащо към определена социална група по смисъла на чл. 10, параграф 1, буква г) от същата директива, съответно подаването на жалбата следва да се счита за политическо мнение по смисъла на буква д) от същата разпоредба?

8)    Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), че съдът е задължен да разгледа по същество заявени нови основания за международна закрила в хода на съдебното производство, които не са посочени в жалбата до съда, подадена срещу решение за отказ да се предостави международна закрила?

9)    Следва ли от чл. 46, параграф 3 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (преработен текст), че съдът е задължен да прецени допустимостта на молбата за международна закрила на основание чл. 33, параграф 2, буква д) от същата директива в съдебно производство по обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, при условие, че с обжалваното решение молбата е преценена от гледна точка на това кандидата отговаря първо на условията за статут на бежанец и след това на условията субсидиарна закрила, както изисква чл. 10, параграф 2 от същата директива?

____________

¹ OB 2013, L 180, стр. 60

² OB 2011, L 337, стр. 9

³ OB 2013, L 180, стр. 96

 

[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.