Решение на Съда (голям състав) от 7 март 2017 г. по дело C‑638/16 PPU, X и X
Решението на Съда на Европейския съюз е постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Conseil du Contentieux des Étrangers (Белгия). Запитването се отнася до тълкуването на член 25, параграф 1, буква а) от Регламент № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Европейския съюз (Визов кодекс) (ОВ L 243, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година (ОВ L 182, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Визовият кодекс“), и на членове 4 и 18 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“). Запитването е отправено във връзка със спор на X и Х с État belge (белгийската държава) относно отказ за издаване на визи с ограничена териториална валидност.
Жалбоподателите в главното производство са съпрузи, сирийски граждани, които заедно с трите си малки деца живеят в Алепо (Сирия). На 12 октомври 2016 г. те подават заявления за издаване на визи с ограничена териториална валидност на основание член 25, параграф 1, буква а) от Визовия кодекс в посолството на Белгия в Бейрут (Ливан) и на следващия ден се връщат в Сирия. Със заявленията си искат да им бъдат издадени визи, за да могат да напуснат обсадения град Алепо и да подадат молби за убежище в Белгия. В молбата си подчертават влошаващото се положение със сигурността в Сирия, както и факта, че са православни християни и че поради тези им религиозни убеждения съществува за тях опасност от преследване.
Белгийската служба за бежанците отхвърля на 18 октомври 2016г. заявленията като приема, че въпросното сирийско семейство очевидно е имало намерение да пребивава повече от 90 дни в Белгия в противоречие с Визовия кодекс. Според белгийската служба, разрешение за издаването на входна виза на това семейство, за да му се предостави възможност за подаде молба за убежище в Белгия, би означавало да му се разреши да подаде такава молба за убежище в дипломатическо представителство. Решението за службата за бежанците е обжалвано от сирийското семейство пред запитващата юрисдикция, която от своя страна отбелязва, че съгласно Визовия кодекс визата се издава, когато държавата членка „счете“ това за необходимо поради международни задължения, и че следва да се установи доколко държавите членки разполагат със свобода на преценка в това отношение.
В решението си от 7 март 2017 г. Съдът отбелязва, че Визовият кодекс определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период. Сирийското семейство обаче, подавайки заявления за визи по причини от хуманитарен характер, е имало намерение да поиска убежище в Белгия, а следователно и разрешение за пребиваване, превишаващо 90 дни.
Ето защо, макар и формално подадени на основание на Визовия кодекс, заявленията не попадат в неговото приложно поле. Поради липсата на европейска уредба на издаването на визи или разрешения за дългосрочно пребиваване на граждани на трети страни по причини от хуманитарен характер, заявленията на сирийското семейство се уреждат само от националното право, което от своя страна означава, че разпоредбите на Хартата са неприложими към него. Съдът уточнява също и че положението на сирийското семейство се характеризира с наличието на заявление с предмет, различен от искане за издаване на виза за краткосрочно пребиваване.
Според Съда, ако се допусне граждани на трети страни да подават заявления за виза с цел да получат международна закрила в избрана от тях държава членка, би се нарушила общата логика на установената от Съюза система за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила.