Решение на Съда от 7 март 2017 г. по дело С-390/15, RPO

 

Преюдициалното запитване е отправено на основание член 267 ДФЕС от Trybunał Konstytucyjny (Конституционен съд, Полша) до валидността на член 98, параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7), изменена с Директива 2009/47/ЕО на Съвета от 5 май 2009 г. (ОВ L 116, 2009 г., стр. 18) (изменената Директива 2006/112), както и на точка 6 от приложение III към тази директива.

Запитването е отправено, след като Rzecznik Praw Obywatelskich (полският омбудсман) е поискал да се обявят за противоречащи на полската конституция националните разпоредби, които изключват прилагането на намалена ставка на данъка върху добавената стойност (ДДС) върху доставката по електронен път на електронни книги и други електронни публикации.

В главното производство Marszałek Sejmu Rzeczypospolitej Polskiej (маршалът на сейма на Република Полша) и Prokurator Generalny (генералният прокурор на Полша) подчертават, че разглежданите разпоредби от полския закон са приети с цел транспониране във вътрешното право на член 98, параграф 2 от изменената Директива 2006/112 и на точка 6 от приложение III към тази директива и поради това полският законодател не е можел да се отклони от тях, тъй като в противен случай би нарушил задълженията си, произтичащи от правото на Съюза. Това виждане се споделя от членовете на полското правителство в становището по делото, представено пред Конституционния съд.

Според запитващата юрисдикция е възможно Директива 2009/47, от която идва точка 6 от приложение III към Директива 2006/112, да е опорочена поради процедурно нарушение, доколкото текстът ѝ се различава от този на предложението за директива, представено на Парламента. На следващо място, член 98, параграф 2 от изменената Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива може би противоречи на принципа на данъчен неутралитет. Въпреки че електронните книги, които се предоставят на физически носител, и тези, които се предоставят по електронен път, имат сходни свойства и задоволяват едни и същи нужди на потребителите, член 98, параграф 2 допуска прилагане на намалена ставка на ДДС само за доставката на електронни книги на физически носител.

Ето защо Конституционният съд решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)     Невалидна ли е точка 6 от приложение III към изменената Директива 2006/112, тъй като в хода на законодателната процедура не е било спазено същественото процедурно изискване за консултиране с Европейския парламент?

2)     Невалидна ли е разпоредбата на член 98, параграф 2 от посочената изменена Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива, тъй като нарушава принципа на данъчен неутралитет, доколкото изключва прилагането на намалените данъчни ставки за цифрови книги, и за други електронни публикации?“.

По първия въпрос Съдът припомня, че надлежното консултиране с Парламента в случаите, предвидени в Договорите е съществено изискване, чието неспазване води до нищожност на съответния акт. Реалното участие на Парламента в законодателния процес при спазване на предвидените в Договора процедури е съществен елемент от целеното с Договора институционално равновесие, доколкото компетентността на Парламента е израз на основния демократичен принцип, че народите участват в упражняването на властта чрез представително събрание. Задължението за консултиране с Парламента в хода на законодателната процедура в предвидените в Договора случаи предполага той да бъде консултиран отново, когато окончателно приетият текст като цяло се различава по самата си същност от този, по който вече е извършена консултация с Парламента, освен ако измененията по същество съответстват на желание, изразено от самия Парламент.

В конкретния случай Съдът приема, че текстът на точка 6 от приложение III към Директива 2006/112 е просто редакционно опростяване на текста от предложението за директива, чиято същност е запазена изцяло и че в този случай Съветът не е бил длъжен да се консултира отново с Парламента. С оглед на това тази точка не е невалидна поради допуснато в хода на законодателната процедура по приемането ѝ съществено процедурно нарушение.

По втория въпрос Съдът отбелязва, че макар във въпроса си запитващата юрисдикция да посочва принципа на данъчен неутралитет, от акта за преюдициално запитване следва, че тази юрисдикция по същество повдига въпроса за валидността на член 98, параграф 2 от изменената Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива от гледна точка на принципа на равно третиране, закрепен в член 20 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).

Съдът припомня постоянната си практика, според която, принципът на равно третиране изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако такова третиране не е обективно обосновано. Пак според тази практика аспектите, по които се различават отделните положения, както и евентуалното сходство между тях трябва да се определят и преценяват в светлината на предмета и целта на разглежданите разпоредби, като при това трябва да се вземат предвид принципите и целите в съответната област. В случая твърдяното различно третиране произтича от това, че държавите членки нямат възможност да предвидят прилагането на намалена ставка на ДДС за доставката на електронни книги по електронен път, въпреки че прилагането на такава ставка е разрешено за доставката на електронни книги на всички видове физически носители.

Целта, която обосновава прилагането на намалена ставка на ДДС по отношение на доставката на книги, е да се насърчи четенето, независимо дали на художествена литература, на специализирани произведения, на вестници, или на периодични издания. За да може обаче тази цел да се постигне, е важно гражданите на Европейския съюз да имат реално достъп до съдържанието на книгите, като в това отношение начинът на доставянето им няма определяща роля. Поради това Съдът приема, че доставката на електронни книги на всички видове физически носители, от една страна, и доставката на електронни книги по електронен път, от друга страна, представляват сходни положения. Следователно, доколкото член 98, параграф 2 от изменената Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива изключва прилагането на намалена ставка на ДДС по отношение на доставката на електронни книги по електронен път, въпреки че прилагането на такава ставка е разрешено за доставката на електронни книги на всички видове физически носители, следва да се приеме, че тези разпоредби установяват различно третиране по отношение на две положения, които са сходни от гледна точка на целта, преследвана от законодателя на Съюза.

На следващо място, принципът на равно третиране не е нарушен, ако при констатирана разлика в третирането на сходни положения тази разлика е надлежно обоснована. Според постоянната съдебна практика разликата в третирането е надлежно обоснована, когато има отношение към законно допустима цел, преследвана с мярката, от която произтича разликата в третирането, и е пропорционална на тази цел. При приемането на данъчна мярка законодателят на Съюза трябва да направи политически, икономически и социален избор и да степенува противоречиви интереси или да извърши сложни преценки. Ето защо във връзка с това следва да му се признае широко право на преценка, така че съдебният контрол за спазването на условията, посочени в предходната точка от настоящото решение, трябва да се свежда до проверка за наличие на явна грешка.

Съдът установява, че изключването с член 98, параграф 2 от изменената Директива 2006/112 на възможността за прилагане на намалена ставка на ДДС по отношение на доставката на електронни книги по електронен път е част от особен режим на ДДС за електронната търговия. Според него законовата допустимост на подобна цел не може да се поставя под съмнение, тъй като принципът на правна сигурност, който е в основата на посочената цел, изисква правната уредба да позволява на заинтересованите лица да се запознаят по недвусмислен начин с обхвата на своите права и задължения, за да са в състояние да действат при пълното им познаване. Наред с това, Съдът вече е признал за законна целта на законодателя да установи общи правила, които могат лесно да се прилагат от стопанските субекти и лесно да се контролират от компетентните национални органи. Не на последно място, разглежданата мярка е годна да постигне целта ставката на ДДС, приложима към услугите, предоставяни по електронен път, да може да се установява със сигурност и така да се улесни плащането на този данък от данъчнозадължените лица и събирането му от националните данъчни администрации.

В резултат на това Съдът приема, че член 98, параграф 2 от изменената Директива 2006/112 във връзка с точка 6 от приложение III към тази директива, който изключва възможността държавите членки да прилагат намалена ставка на ДДС по отношение на доставката на електронни книги по електронен път, като същевременно им разрешава да прилагат намалена ставка на ДДС по отношение на доставката на електронни книги на всички видове физически носители, не противоречи на принципа на равно третиране, закрепен в член 20 от Хартата.