Решение на Съда от 8 февруари 2017 г. по дело C-562/15, Carrefour Hypermarchés
Запитването е отправено от Сour d’appel de Paris (Франция) във връзка със спор между ITM Alimentaire International SASU (ITM) и Carrefour Hypermarchés SAS (Carrefour) относно предприета от последното телевизионна рекламна кампания, в която цените на стоки на водещи марки в магазини от дистрибуторска фирма Carrefour се сравняват с тези в магазини от конкурентни дистрибуторски фирми.
Запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, букви а) и в) от Директива 2006/114 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска реклама като разглежданата в главното производство, в която се сравняват цените на стоки, продавани в различни по големина или по формат магазини. Освен това тя иска да се установи дали фактът, че магазините, чиито цени се сравняват, са различни по големина или по формат, представлява съществена информация по смисъла на член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 2005/29, към който член 4, буква a) от Директива 2006/114 препраща, и евентуално в каква степен и на какъв носител тази информация трябва да се разпространи.
На първо място, Съдът отбелязва, че Директива 2006/114 осъществява изчерпателно хармонизиране на условията за разрешаване на сравнителната реклама в държавите членки. Подобно хармонизиране предполага по естеството си, че единствено критериите, определени от законодателя на Съюза, могат да бъдат взети под внимание, за да се определи дали сравнителната реклама е разрешена. Взимайки предвид всички предимства за консуматорите и за европейската икономиката породени от сравнителните реклами, по принцип, както и опасността от тяхното нелоялно или антиконкурентно използване, Съдът залючва, че такава реклама трябва в частност обективно да сравнява цените и да не е заблуждаваща.
От една страна, от член 4, буква в) от Директива 2006/114 следва, че цените трябва да се сравняват обективно (вж. в този смисъл решение от 19 септември 2006 г., Lidl Belgium, C‑356/04, EU:C:2006:585, т. 45). В този смисъл, Съдът констатира, че в определени обстоятелства разликата в големината или формата на магазините, от които са взети сравняваните от рекламодателя цени, може да наруши обективността на сравнението. Този дисбаланс в сравнението е характеризиран още по-ясно в случаите, в които рекламодателят и конкурентите му са част от дистрибуторски фирми, всяка от които притежава гама от различни по големина и по формат магазини, и рекламодателят сравнява цените в по-големите или с по-висок формат магазини от собствената си дистрибуторска фирма с тези, взети от по-малки или с по-нисък формат магазини от конкурентни дистрибуторски фирми, без да укаже това в рекламата. В този ред на мисли, генералният адвокат H. Saugmandsgaard Øe отбелязва, така че подобно асиметрично сравнение може да доведе до изкуствено създаване или увеличаване на разликата между цените на рекламодателя и тези на конкурентите му в зависимост от подбора на сравняваните магазини.
От друга страна, член 4, буква а) от Директива 2006/114 изисква сравнителната реклама да не е заблуждаваща по смисъла на член 2, буква б) от същата директива или на членове 6 и 7 от Директива 2005/29. От посочените разпоредби следва, че сравнителната реклама е заблуждаваща в два конкретни случая. Първият е когато по някакъв начин, чрез действие или бездействие, може да подведе потребителите, до които е адресирана, и да повлияе върху икономическото им поведение или по тази причина да нанесе вреди на конкурент. Вторият е когато пропуска съществена информация, необходима на средния потребител съгласно контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост, или която укрива или предоставя по неясен, неразбираем, двусмислен или несвоевременен начин такава информация и която следователно подтиква или е възможно да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
На второ място, Съдът констатира, че Директива 2005/29 не дава определение на понятието „съществена информация“, но видно от член 7, параграфи 1 и 2 от същата директива, такава е информацията, от която средният потребител се нуждае според контекста, за да вземе решение за сделка на база осведоменост и пропускането на която следователно може да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
В следствие на всичко изложено до тук, Съдът постановява, че оспорваната в националното производство реклама, в която рекламодателят, за да сравни цените на стоките, които продава в магазините си, с тези, които се продават в конкурентите магазини, вземе, от една страна, цените в по-големите или с по-висок формат магазини от дистрибуторската си фирма, и от друга страна, цените в по-малките или с по-нисък формат магазини на конкурентни дистрибуторски фирми, при положение че всяка една от тези дистрибуторски фирми притежава гама от различни по големина и формат магазини, може да подведе средния потребител, създавайки впечатление у него, че за сравнението са взети предвид всички магазини на дистрибуторските фирми и че разликите в посочените цени са валидни за всички магазини от всяка дистрибуторска фирма, независимо от големината или формата им.
Поради тази причина тя би могла да е заблуждаваща по смисъла на член 4, буква а) от Директива 2006/114, освен ако потребителите са уведомени ясно със самото рекламно съобщение за дисбаланса във формата на магазините, чиито цени са сравнявани. Съдът добавя, че при преценката дали е пропуснато да се предостави необходимата „съществена информация“, трябва да се отчитат ограниченията на използваното средство за комуникация, както и, когато това средство налага ограничения в пространството или времето, всяка предприета от търговеца мярка за предоставяне на информацията на разположение на потребителя с други средства.