Заключение на генералния адвокат Kokott от 6 април 2017 по дело C‑132/16, Iberdrola Inmobiliaria Real Estate Investments

 

 

Делото е образувано по преюдициално запитване, отправено от Върховния административен съд на Република България във връзка с тълкуването на чл. 26, параграф 1, буква б), чл. 168, буква а) и чл. 176 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (наричана по-нататък Директивата за ДДС). Запитването е подадено в хода на съдебно производство срещу акт на данъчната служба, с който е отказано правото на приспадане на данъчен кредит на „Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънт“ ЕООД (наричано по-нататък „Ибердрола“) на основание чл.70, ал. 1, т. 2 от националния Закон за ДДС.

 

От фактите по делото се установява, че Ибердрола планира изграждането на курортен комплекс, обектите от който ще се отдават под наем, върху земя, чийто собственик е дружеството. За да бъде свързан комплекса към общинската канализацията, е необходима основна реконструкция на същтата, за да бъде в стстояние да поеме отпадните води на планирания комплекс. Ибердрола се споразумява с общината да извърши строително-монтажните работи по каналицационната система за своя сметка. След така извършената реконструкция на общинската канализация, Ибердрола приспада данъчния кредит по отношение на така възникналите разходи. Националната данъчна служба отказва да признае право на приспадане на данъчния кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, който акт е обжалван от Ибердрола.

 

Първоинстанционният административен съд приема, че извършената реконструкция на канализационната система представлява безвъзмездна доставка на услуги за общината, но тези услуги са предназначени за икономическата дейност на дружеството, тъй като разходите за реконструкцията са осчетоводени като част и са свързани с разходите по изграждането на курортния комплекс на Ибердрола. При тези съображения административният съд отменя ревизионния акт на данъчната служба. При обжалване на решението пред Върховния административен съд, последният спира производството и отправя пред Съда следните преюдициални въпроси:

 

• Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата за ДДС допускат ли национална правна норма като член 70, алинея 1, точка 2 от ЗДДС, която ограничава правото на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги за изграждане или подобряване на обект, собственост на трето лице, от които се ползват както получателят на доставката, така и третото лице, само защото третото лице получава резултатаот услугите безвъзмездно без оглед на факта, че услугите ще се използват в икономическата дейност на получателя – данъчнозадълженото лице?
• Член 26, параграф 1, буква б), член 168, буква а) и член 176 от Директивата за ДДС допускат ли данъчна практика, според която не се признава право на приспадане на данъчен кредит по доставка на услуги, разходите за които са осчетоводени като част от общите разходи на данъчнозадълженото лице по съображения, че са направени за изграждане или подобряване на обект, чужда собственост, без да се отчита фактът, че обектът ще се използва и от получателя по доставката на строителните услуги в икономическата му дейност.

 

В заключението си по делото Генералният адвокат Кокот разглежда така поставените преюдициални въпроси като тясно свързани и дава общ отговор на двата въпроса, като преди всичко обобщава ирелевантността в случая на начина на осчетоводяване на дружеството – данъчнозадължено лице.

 

Генералният адвокат заема позицията, че съгласно чл. 168 от Директивата за ДДС наличието само на причинно-следствена връзка между получените доставки и извършените за целите на икономическата дейност разходи не е достатъчно, за да е налице право на призпадане на данъка. Директивата за ДДС предоставя на данъчнозадълженото лице право на приспадане, доколкото стоките и услугите се ползват за целите на облагаемите му сделки, като съобразно постоянната съдебна практика дадена получена доставка се ползва за целите на облагаемите сделки само ако съществува пряка и непосредствена връзка между използването и икономическата дейност на данъчнозадълженото лице. В този случай, само общината пряко използва услугите по реконструкцията на канализационната мрежа. Съответно, Генералният адвокат прави разграничение със съществуващата практика на Съда по делото Sveda C-126/14, където изграденият обект се ползва от данъчнозадълженото лице. Освен това, при определянето на право на приспадане на данъка, крайната цел на данъчнозадълженото лице е без значение, т.е. ирелевантно е дали дадена услуга е необходимо условие за осъществяване на икономическата дейност на данъчнозадължено лице, доколкото използването се осъществява от трето лице.

 

На следващо място се разглежда възмездността на доставката на услуги, като Генералният адвокат приема, че дори и да е безвъзмездна сделка, реконструкцията на канализационната система е извършена за цели, свързани с икономическата дейност на дружеството. Ето защо на основание чл. 26, параграф 1, буква б) от Директивата за ДДС не възниква данъчно задължение, и тъй като разходите не са свързани с облагаеми сделки, не е налице и право на приспадане на данъка.