Заключение на генералния адвокат Bot от 17 май 2017 година по дело C‑171/16, Бешков
Заключението на Генералния адвокат Bot е представено в рамките на производство по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено от Районен съд София (СРС) с определение от 24 март 2016 година.
СРС иска от Съда насоки за тълкуването на понятието „наказателно производство“ съгласно член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите — членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства (ОВ L 220, 2008 г., стр. 32).
Генералният адвокат обобщава въпросите на СРС по следния начин: (1) дали понятията „наказателно производство“ включва производство, свързано с изпълнението на наказание, наложено от съд на държава членка, при което трябва да се вземе предвид предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка; (2) дали член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/675/ПВР допуска национално законодателство като разглежданото българско законодателство в делото пред СРС, което предвижда, че искането да се вземе предвид предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, не може да изхожда направо от осъденото лице; (3) какви са конкретните правила за вземане предвид от национален съд на постановената от съд на друга държава членка предишна присъда, когато наложеното с нея наказание е изтърпяно изцяло.
Генералният адвокат счита, че макар да не го формулира като въпрос към Съда, СРС иска също така да установи дали постановената от Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт) присъда, като такава на чуждестранен съд, трябва предварително да бъде призната по реда на специалното производство, предвидено в член 463 от Наказателно-процесуалния кодекс. Ето защо, той уточнява в началото на анализа си, че според него, не е необходимо съдебно решение, постановено в друга държава членка, която е част от пространството на свобода, сигурност и правосъдие, да бъде предварително признато по реда на специално производство като предвиденото от българския Наказателно-процесуален кодекс, за да може да бъде взето предвид в новообразувано наказателно производство в друга държава членка в съответствие с разпоредбите на Рамково решение 2008/675. Така, съгласно съдебната практика, която води началото си от решение от 11 февруари 2003 г., Gözütok и Brügge, взаимното признаване означава, че съд на една държава членка трябва да приеме съдебното решение на друга държава членка като свое собствено, дори когато според националното право би се стигнало до различно разрешение.
По първия въпрос, Генералният адвокат счита, че изграждането на пространство на свобода, сигурност и правосъдие, което Съюзът предоставя на гражданите си, предполага националните законодателства и практики да могат да се съчетават по такъв начин, че да не се стига до несъвместимост, която би възпрепятствала не само взаимното признаване, но и обикновеното ежедневно съдебно сътрудничество. В противен случай би се стигнало до обособяване на територии, където извършителите на престъпления със сигурност биха могли да намерят убежище и да се укрият от искания за задържане или за изпълнение на законно наложени в други държави членки наказания, или до различното третиране на сходни положения в зависимост от това дали престъплението или престъпленията са извършени отсам или оттатък реката, тоест граница, чието премахване именно е цел на пространството на свобода, сигурност и правосъдие. В този смисъл, извършителите на престъпления се движат в единното пространство така, както честните граждани се движат на територията на държавите членки. Те могат да извършат отделно деяние или множество деяния както в рамките на държавите членки, така и в рамките на Съюза. Националните законодателства възприемат различен подход по отношение на тези две категории деяния. Като цяло множеството деяния се вписват в хипотезите на специалния или общия рецидив, или на така наречената „реална съвкупност от престъпления“.
Независимо от квалификацията на хипотезите на извършване на множество престъпления по националните законодателства, националните съдилища ще са изправени пред множество престъпления, за които на теория могат да бъдат наложени толкова отделни наказания, колкото са извършените престъпления. В зависимост от конкретния случай може да е налице една от следните две хипотези: всички деяния са предмет на едно производство или отделните деяния са предмет на отделни производства; в първия случай произнасянето по тях е с една присъда; във втория трябва да се определи дали отделните наложени наказания трябва да се сумират или не и следователно да се определи как съдът, който се произнася относно изпълнението на наказанията, може или трябва да съчетае постановената от него присъда с присъдите на други съдилища (от същата държава членка или от различни държави членки). Такава точно е проблематиката в главното производство.
Впоследствие Генералният адвокат отбелязва, че в Рамково решение 2008/675 е заложен принципът, че когато се вземат предвид и съчетават решения, постановени от съдилища на няколко държави членки, трябва да се зачетат и евентуалните особености на съответните законодателства, които са били приложени, доколкото тези особености не поставят под въпрос единството, ефективното прилагане и върховенството на правото на Съюза. Така, в съображения 4 и 5 от това рамково решение ясно е посочено, че съдилищата не трябва да се съобразяват с национални законодателства, които признават само правните последици на присъдите, постановени от национални съдилища. Съображение 5 от посоченото рамково решение налага всъщност на съдилищата на държавите членки да приемат, че присъдите на други съдилища в рамките на Съюза пораждат същите правни последици като присъдите, постановени от националните съдилища съгласно националното законодателство. Това изискване е ясно свързано с изграждането на пространството на свобода, сигурност и правосъдие и следователно с взаимното признаване, което налага чуждестранното решение не само да се вземе предвид, но и да се спази.
Следователно, като взема предвид това предишно чуждестранно решение, съдът, който се произнася втори, не може да го променя в една или друга посока. По-точно това означава, че за да приложи собственото си решение, произнасящият се последно съд не може нито да увеличи, нито да намали предишното наказание, нито да постанови изтърпяването му, ако евентуално то е отложено. С член 3, параграф 3 от Рамково решение 2008/675 това се установява като принцип.
Генералният адвокат Бот счита, че образуваното производство е безспорно наказателно по своя характер поради проблематиката, която разглежда, а именно изпълнението на наказанието. Дадено производство може да е наказателно, без да е свързано с ново преследване. В случая става въпрос за производство, свързано с изпълнението на наказанието, в което се прилагат методите и принципите на наказателното право, и за неговата особена крайна цел, което допринася за самостоятелния му характер. Впрочем, ако волята на законодателя беше да ограничи приложимостта на Рамково решение 2008/675 само до наказателно преследване, той със сигурност щеше да използва конкретното понятие „преследване“, а не общото — „производство“. В това отношение отбелязва, че понятието „наказателно производство“ е определено в член 2, буква б) от Рамково решение 2009/315/ПВР като „досъдебната фаза, същинската съдебна фаза и изпълнението на присъдата“. Това рамково решение и Рамково решение 2008/675 са тясно свързани, доколкото първото има за цел да улесни обмена между държавите членки на получена от регистрите за съдимост информация за лице, осъдено в държава членка, а второто позволява да се вземе след това предвид така разкритата присъда или разкритите присъди. Отбелязва освен това, че на много места в Рамково решение 2008/675 изрично се говори за изпълнението на санкцията, с което счита, че отговорът на първия въпрос е очевиден.
Въз основа на този анализ, той предлага да се отговори на първия въпрос в смисъл, че член 3, параграф 1 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че: (1) производство, свързано с изпълнението на наказание, наложено от съд на държава членка, при което трябва да се вземе предвид предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, е наказателно производство, и (2) искането за вземане предвид на предишна присъда, постановена от съд на друга държава членка, може да изхожда направо от осъденото лице.
Що се отнася до втория въпрос, доколкото посоченото рамково решение се отнася до изпълнението и индивидуализирането на санкцията, Генералният адвокат счита, че принципът на индивидуализацията ѝ е установен както в обществен интерес, така и в интерес на осъденото лице, което е достатъчно, за да позволи на последното да се позовава на национални правила, съгласно които предишна присъда, постановена в друга държава членка, се взема предвид. Освен това, както уточнява запитващата юрисдикция, българският национален закон изрично дава право на осъденото лице да инициира производство пред съд с цел определяне на общо наказание, съответстващо на най-тежкото от наложените наказания, когато всички присъди са постановени от национални съдилища. Непризнаването на такова право на осъдено лице, на което е наложено наказание от съд на друга държава членка, би лишило от всякакво полезно действие Рамково решение 2008/675, доколкото инициатива би имала само прокуратурата, която не е непременно запозната с предишните чуждестранни присъди, какъвто е впрочем случаят по настоящото дело, и чието бездействие би лишило осъденото лице от всякаква възможност да му бъде наложено общо наказание. От друга страна, това би довело в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие до дискриминация на правни субекти, които се намират в сходно положение.
Освен, че принципът на взаимно признаване налага предишната присъда, постановена в друга държава членка, да се признае без каквато и да била друга формалност, и по-специално без да се образува производство за предварително признаване, подобно изискване би нарушило и принципа на равностойност, на който също се опира философията на Рамково решение 2008/675. При тези обстоятелства, Генералният адвокат счита, че националната разпоредба, с която се установява такава разлика в третирането, чисто и просто не трябва да бъде приложена.
Ето защо, той предлага на Съда да отговори на СРС в смисъл, член 3, параграфи 1 и 3 от Рамково решение 2008/675 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство да предвижда, че в новообразуваното наказателно производство националният съд преразглежда наложеното от съд на друга държава членка и вече изтърпяно наказание, за да наложи общо наказание „лишаване от свобода“, което включва наложеното в другата държава членка наказание.
По третия въпрос, Генералния адвокат се основава на три аргумента. На първо място, простият математически сбор не може да бъде счетен за приемливо разрешение. Самото Рамково решение 2008/675 в съображение 9 предоставя на съда, който е сезиран втори, свободата да не приложи посредством автоматично вземане предвид на предишното решение наказание, което би било непропорционално, ако целта на наказанието може да се постигне с налагането на по-лека санкция. На второ място, съдът може да сумира наложените наказания, като при това не трябва да надхвърля максималния размер на наказанието, предвидено за най-тежкото от извършените престъпления. На трето място, той може да приеме, че първото наложено наказание е достатъчно и да наложи наказание от същия вид и със същия размер, като уточни, че то поглъща наложеното преди това. Ако, макар да е наложено, предишното наказание все още не е изпълнено, вторият сезиран съдия следва да се свърже с чуждестранния си колега, за да получи уверението, че чуждестранният съд ще изпълни предишното наказание, или за да поиска да му бъде поверено изпълнението на това наказание, като решението в този случай трябва да бъде взето при спазване на установените с Рамково решение 2008/909/ПВР правила.
Към тези класически, широко разпространени в Съюза хипотези се добавят други, които произтичат от специфичните разпоредби на някои национални законодателства. Във връзка Генералният адвокат изразява съжаление, че българското правителство, както и нито едно друго правителство, не е счело за необходимо да предвиди явяване в съдебното заседание по делото, поради което Съдът е отменил това заседание, макар първоначално да беше предвидил да го проведе. Ето защо той излага разсъжденията си с уговорката, че не е имал възможност да получи уточнения по важни детайли, нито да се запознае с анализа на държавите членки, чиито съдилища ежедневно са изправени пред такива проблеми.
Разбирането на Генералния адвокат е, че според българското законодателство, приложимо към конкретния случай, вземането предвид на австрийската присъда с оглед на изпълнението на българското наказание би довело до промяна в начина на изпълнение на австрийското наказание, което българският съд би трябвало, при определяне на общото наказание, например да трансформира в ефективно. Именно промяната на чуждестранното решение в рамките на простото му вземане предвид обаче е забранена от Рамково решение 2008/675/ПВР, както уточнява установеното в член 3, параграф 3 от това рамково решение правило, съгласно което вземането предвид на чуждестранна предишна присъда няма за последствие преразглеждането ѝ, какъвто би бил случаят, ако се приложат българските национални правила.
Тази констатация кара Генералният адвокат Бот да реши, че българският национален съд не може да определи общо наказание съгласно разпоредбите на националното му право. Посоченото рамково решение всъщност се подчинява на принципа на равностойност. Съгласно този принцип националният съд, пред който се провежда новообразуваното наказателно производство, е длъжен да вземе предвид постановените от съд на друга държава членка предишни присъди само доколкото е възможно те да бъдат взети предвид в чисто вътрешен случай.
Ето защо той приема, че българският съд не следва да взема предвид присъдата, постановена от Landesgericht Klagenfurt (Областен съд Клагенфурт).
При това положение, като вземе предвид функцията на наказанието, националният съд може да използва предоставената от Рамково решение 2008/675 възможност да осигури прилагането на принципа на индивидуализация на наказанието, като прибегне до подход, свързан с принципа на пропорционалност. Всъщност от член 3, параграф 5 от това рамково решение, който трябва да бъде тълкуван в светлината на съображения 8 и 9 от същото, следва, че когато невъзможността да приложи собствените си правила, какъвто е случаят по делото, принуждава националния съд да постанови прекалено тежка присъда, както изглежда следва от поставения въпрос, той е свободен да наложи по-леко наказание, ако прецени, че обстоятелствата на извършване на престъплението го позволяват и че се гарантира постигането на целта на наказанието. Генералният адвокат уточнява, все пак, че разглежда тези хипотези и разрешения само за да онагледи разсъжденията си, защото при всички случаи само националният съд е компетентен да прецени как трябва да се изпълни българското наказание съгласно вътрешното право и с оглед на предвидените в Рамково решение 2008/675 правила.
Конкретно, Генералният адвокат предлага на Съда на отговори на третия въпрос на СРС, че за да гарантира полезното действие на Рамково решение 2008/675, националният съд при необходимост трябва, като спази предвидените в него условия и изключения, да приложи разпоредбите на член 3, параграфи 1, 3 и 5 от това рамково решение в светлината на съображения 8 и 9 от него.