ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКОТО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО В БЪЛГАРСКИЯ НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕКЛУЗИВНИТЕ СРОКОВЕ ПО ЧЛ. 368 И 369 ОТ НПК, ПРАВОТО НА ИНФОРМАЦИЯ НА ОБВИНЯЕМИЯ, ДОСТЪПА ДО МАТЕРИАЛИТЕ ПО ДЕЛОТО И ПРАВОТО НА ДОСТЪП ДО АДВОКАТ

Author

Заключение на генералния адвокат Bot от 4 април 2017 година по дело C‑612/15, Колев

 

Заключението на Генералния адвокат Bot е представено в рамките на производство по чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз по преюдициално запитване, отправено от Специализирания наказателен съд с определение, регистрирано в деловодството на Съда на 18 ноември 2015 г.

Специализираният съд отправя двадесет въпроса и подвъпроса, които предоставят на Съда възможност да се произнесе по основни понятия от наказателното право. Националният съд иска от него да прецени дали правото на Съюза трябва да бъде тълкувано в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която задължава съда, сезиран с такова искане от засегнатото лице, да прекрати наказателното производство срещу последното, когато са изтекли повече от две години от началото на досъдебното производство, независимо от тежестта на делото и без да е възможно да се преодолеят умишлените пречки от страна на обвиняемите. Така, Съдът следва да разгледа какви биха били при тези обстоятелства последиците от евентуалната несъвместимост на тази национална правна уредба с правото на Съюза.

Освен това, Специализираният съд поставя на Съда редица въпроси, свързани с момента, в който обвиняемият трябва да получи информация относно повдигнатото срещу него обвинение, и с момента, в който той или неговият адвокат трябва да има достъп до материалите по делото.

Накрая, Съдът трябва да разгледа дали противоречи на правото на Съюза национална разпоредба, която предвижда адвокатът, който защитава в рамките на едно и също дело обвиняеми с противоречиви интереси, да бъде отстранен и да бъде заменен със служебно назначен адвокат.

Генералният адвокат Бот приема, че поставените въпроси може да се групират в четири основни въпроса и въз основа на анализа си, предлага на Съда да отговори на запитващата юрисдикция по следния начин:

  1. Член 325 ДФЕС, член 2, параграф 1 от Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, за защита на финансовите интереси на Европейските общности, подписана в Люксембург на 26 юли 1995 г., член 2, параграф 2 и член 3, параграф 2 от Протокола, съставен на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз, към Конвенцията за защита на финансовите интереси на Европейските общности, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби от националното право като членове 368 и 369 от НПК, които при неспазване на преклузивен срок задължават националния съд да прекрати наказателното производство, дори когато причината за забавянето са умишлени пречки от страна на обвиняемия. Националният съд трябва да гарантира пълното действие на правото на Съюза, като при необходимост не приложи разпоредбите на националното право, които не позволяват на съответната държава членка да изпълни наложените ѝ с посочените разпоредби задължения.
  2. Член 6, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална практика, която предвижда предоставяне на обвиняемия на информация относно обвинението след внасяне на обвинителния акт в съда, доколкото протичането на производството при разглеждане на делото позволява на обвиняемия да узнае и да разбере в какво е обвинен и му дава разумен срок, за да обсъди събраните срещу него доказателства.
  3. Член 7, параграф 3 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална практика, която предвижда, че достъпът до материалите по делото се предоставя по искане на страните в досъдебното производство преди съставянето на окончателния обвинителен акт. В това отношение обаче е важно националният съд да гарантира, че обвиняемият или неговият адвокат може да получи реално достъп до тези материали, за да му се позволи да подготви ефективно защитата на обвиняемия.
  4. Член 3, параграф 1 от Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото в главното производство, което предвижда, че националният съд е длъжен в съдебното производство да отстрани адвоката на един от обвиняемите, който е или е бил защитник и на друг обвиняем, ако защитата на единия от обвиняемите противоречи на защитата на другия, и че този съд следва служебно да назначи нови адвокати, които да представляват тези обвиняеми“.