Определение на Съда от 2 март 2017 г. по дело C‑83/16, Хета Асет Резолюшън България
Определението на Съда е постановено по преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд София-град с акт от 2 февруари 2016 г., постъпил в Съда на 12 февруари 2016 г. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 161 и 210 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 302, 1992 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“), както и на някои разпоредби от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 (OВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3), изменен с Регламент (ЕС) № 430/2010 на Комисията от 20 май 2010 г. (OВ L 125, 2010 г., стр. 10) (наричан по-нататък „Регламентът за прилагане“).
Запитването е отправено в рамките на спор между „Хета Асет Резолюшън България“ ООД (Хета Асет) и началника на Митница Столична относно декларациите за износ със задна дата, които посоченото дружество е подало пред митническите органи на основание член 795 от Регламента за прилагане.
Хета Асет е българско дружество, което през периода 2011—2012 г. организира придвижването на десет плавателни съда за развлечение (яхти) от пристанището в Бургас до пристанището в Истанбул, където те временно престояват, докато не бъдат продадени. Към момента, в който посочените яхти напускат митническата територия на Европейския съюз, до компетентните митнически органи не е подадена никаква декларация. След като продава яхтите на клиенти, пребиваващи извън Съюза, и по-специално в Турция и в Съединените щати, на 30 април 2014 г. на основание член 795 от Регламента за прилагане Хета Асет подава до митническите органи в Бургас декларация със задна дата за износ на тези плавателни съдове. В тази декларация бил посочен тарифен код 89 03 99 99.
След постановения от митническите органи отказ да приемат тази декларация, на 12 юни 2014 г. Хета Асет подава нова декларация със задна дата за износ на процесните плавателни съдове до началника на Митница Столична. След като тази декларация също не е била приета, Хета Асет подава жалба пред Директора на Агенция „Митници“, който с решение от 9 декември 2014 г. отменя отказа и връща административната преписка на началника на Митница Столична за ново произнасяне. Така, началникът на Митница Столична указва на това дружество да представи документи, доказващи по същество, че то е било собственик на въпросните яхти към момента на износа и че стоките са напуснали митническата територия на Съюза.
С решение от 12 януари 2015 г. той отново отхвърля искането за заверяване на разглежданата в случая декларация за износ със задна дата, с мотива че представените доказателства не са достатъчни и според него не доказват по безспорен начин, че процесните стоки са напуснали митническата територия на Съюза.
Според фактите, изложени от Административния съд в определението за отправяне на преюдициалното запитване, решението на началника на Митница Столична от 12 януари 2015 г. се основава на две групи съображения. От една страна, не било възможно да се установят обстоятелствата, при които процесните стоки напуснали територията на България, както се изисква в член 795, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане. От друга страна, Хета Асет не доказало по безспорен начин, че стоките, които съгласно твърденията му са напуснали митническата територия на Съюза през периода 2011—2012 г., били в състоянието, посочено в митническите декларации за износ. Освен това, началникът на Митница Столична е мотивирал решението си и със съображението, че според него митническата служба в Бургас в качеството на изходно митническо учреждение за процесните стоки е компетентна да определи кое доказателство е достатъчно съгласно член 796д, параграф 1, буква б) от Регламента за прилагане. На основание член 796га, параграф 4 от този регламент се изисквало представяне на документ, заверен от митническите органи на държава членка или на държава, извън митническата територия на Съюза, като достатъчно доказателство, че стоките са напуснали митническата територията на Съюза, но това изискване не било изпълнено от Хета Асет. Що се отнася до изнасянето на стоките извън митническата територия на Съюза, Административния съд сочи, че няма данни за мястото, на което яхтите са престояли, преди да пристигнат в Турция, и че твърдението, че са се намирали в България, не е подкрепено с доказателства, но уточнява, че съгласно българското право със сключването на договорите за продажба между Хета Асет и установените в трети държави купувачи се прехвърля правото на собственост върху процесните яхти. Освен това след сключването на тези договори е извършена дерегистрация на яхтите от българския регистър на корабите. Вследствие на това българската държава е престанала да бъде държава на флага на яхтите и да упражнява своята юрисдикция върху тях.
При тези обстоятелства Административен съд София-град (България) решава да спре производството и да отправи четири въпроса до СЕС.
С първия си въпрос, Административен съд София-град иска по същество да се установи дали член 161, параграф 5 и член 210, параграф 3 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че установеният на митническата територия на Съюза продавач се смята за износител по смисъла на първата разпоредба, когато със сключването на договор за продажба на съответните стоки правото на собственост върху тях се прехвърля на приобретател, установен извън посочената митническа територия.
Съдът припомня, че съгласно член 210, параграф 3 от Митническия кодекс, при изнасяне от митническата територия на Съюза без митническа декларация на стоки, подлежащи на облагане с износни сборове, за длъжник по митническото задължение се смята лицето, изнесло стоката, и лицата, взели участие в това изнасяне, които са знаели или според обстоятелствата е трябвало да знаят, че не е подадена митническа декларация, а такава е трябвало да бъде подадена. Поради това при обстоятелства като тези по главното производство тази разпоредба не е релевантна за изясняване на обхвата на понятието „износител“ по смисъла на член 161, параграф 5 от посочения кодекс. Освен това, следва да се вземе предвид член 788 от Регламента за прилагане, в параграф 1 от който се уточнява, че за износител, в смисъла на член 161, параграф 5 от Митническия кодекс, се смята лицето, от чието име се подава митническа декларация за износ и което в момента на приемане на декларацията е собственик на стоките или има подобни права за разпореждане с тях. В параграф 2 от този член се предвижда още, че когато собствеността или подобните ѝ права за разпореждане със стоките принадлежат на лице, установено извън митническата територия на Съюза, въз основа на договора, който е основание за износа, за износител се смята партньорът по договора, установен в Съюза. Подобна разпоредба е приложима в случай като разглеждания в главното производство, в който след сключването на договори за продажба носители на правото на собственост върху стоките, за които е подадена декларация за износ със задна дата, са лица, които към момента на подаване на тази декларация са установени извън митническата територия на Съюза. Ето защо Съдът отговаря на първия въпрос, че разпоредбите на член 161, параграф 5 от Митническия кодекс във връзка с член 788 от Регламента за прилагане трябва да се тълкуват в смисъл, че установеният на митническата територия на Съюза продавач се смята за износител по смисъла на първата разпоредба, когато със сключването на договор за продажба на съответните стоки правото на собственост върху тях се прехвърля на приобретател, установен извън посочената митническа територия.
С втория си въпрос, Административен съд София-град иска по същество да се установи дали член 161, параграф 1 и член 210, параграф 1 от Митническия кодекс трябва да се тълкуват в смисъл, че при обстоятелства като тези по главното производство възниква износно митническо задължение. Съдът констатира, че в акта за преюдициално запитване не са уточнени датите, на които процесните плавателни съдове са били изнесени, като впрочем в главното производство има спор по въпроса дали износът действително е бил осъществен, и не са уточнени действителните направления на плавателните съдове, като в това отношение запитващата юрисдикция само възпроизвежда твърденията на Хета Асет, без да се съгласява с тях. То отбелязва, че дори да се приеме, че посочените плавателни съдове са били изнесени в Съединените щати и Турция, в акта за преюдициално запитване не е уточнено дали за износа на процесните стоки към тези трети държави евентуално се прилагат износни сборове или мерки на търговската политика. При това положение Съдът не разполага с необходимите фактически данни, за да бъде полезен с отговора си на втория въпрос. Поради това, Съдът заявява, че отговорът на Съда на този въпрос би бил чисто хипотетичен и че този въпрос е явно недопустим, тъй като съгласно постоянната съдебна практика Съдът не следва да дава консултативни становища по общи или хипотетични въпроси.
С третия си въпрос, Административен съд София-град иска по същество да се установи дали член 795, параграф 1, трета алинея, буква б) от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че договорът за продажба на плавателен съд за развлечение на установено в трета държава лице и дерегистрацията на плавателния съд от регистъра на корабите на съответната държава членка са достатъчни доказателства по смисъла на тази разпоредба. Съдът заявява във връзка с това, че разпоредбите на Регламента за прилагане не поясняват как следва да се разбира понятието „достатъчно доказателства“. Поради това митническите учреждения на държавите членки следва да преценяват с оглед на обстоятелствата във всеки конкретен случай кои документи могат да се приемат за достатъчни по смисъла на член 795, параграф 1, трета алинея, буква б) от Регламента за прилагане. Въпреки това, макар митническите органи да разполагат с право на преценка при прилагане на митническата правна уредба, те все пак са длъжни да я прилагат в съответствие с правото на Съюза и по-конкретно в съответствие с принципа на пропорционалност. Съгласно този принцип вътрешните практики на държавите членки следва да позволяват ефективното постигане на преследваната от вътрешното право цел, но същевременно и в най-малка степен да засягат целите и принципите, въведени от съответната правна уредба на Съюза. В случая по главното производство националните органи следва да преценят в съответствие с принципа на пропорционалност кои документи могат да се приемат за достатъчни по смисъла на член 795, параграф 1, трета алинея, буква б) от Регламента за прилагане, като вземат предвид целите на съответната правна уредба, а именно събирането на евентуални мита, които да постъпят в общия бюджет на Съюза, както и да вземе предвид факта, че член 795, параграф 1 от Регламента за прилагане е изключение от общото правило, че декларацията за износ трябва да бъде подадена преди освобождаването на съответните стоки.
Ето защо, изискването на допълнителни доказателства, удостоверяващи например вписването на процесните яхти в пристанищния регистър на държавите, в които са установени приобретателите, или на документи за вноса, заверени от органите на тези държави, не трябва да се приема за непропорционално с оглед на прилагането на митническото законодателство на Съюза. Ако обаче деклараторът докаже, че представянето на тези документи не се изисква в държавата по вноса, искането на българските митнически органи може да бъде прието за непропорционално. В конкретния случай, Административния съд ще следва да прецени дали случаят по главното производство е такъв, с оглед на всички конкретни обстоятелства по спора, с който е сезирана, и по-специално с оглед на представените за тази цел доказателства от жалбоподателя по главното производство.
С четвъртия си въпрос, Административен съд София-град иска по същество да се установи дали член 795 от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по главното производство митническият орган, компетентен да приеме декларацията за износ със задна дата по смисъла на тази разпоредба, не е обвързан от извършената от друг митнически орган преценка за достатъчност на доказателствата по смисъла на член 796га, параграф 4 от този регламент.
Съдът сочи, че, докато в член 796га, параграф 4 от Регламента за прилагане се използва понятието „доказателство“, след което са изброени изрично документите, които се смятат за достатъчни за целите на посочената разпоредба, в член 795, параграф 1, трета алинея, буква б) от същия регламент е употребен изразът „достатъчно доказателства“, без в тази или в друга разпоредба от посочения регламент да се определят различните видове документи, които могат да бъдат приети, поради което националните митнически органи разполагат със свобода на преценка във всеки отделен случай. Поради това е възможно дадени доказателства да не бъдат достатъчни от гледна точка на член 796га, параграф 4 от Регламента за прилагане, но да бъдат такива за целите на прилагането на член 795, параграф 1 от този регламент. Поради това, член 795 от Регламента за прилагане трябва да се тълкува в смисъл, че при обстоятелствата по главното производство митническият орган, компетентен да приеме декларацията за износ със задна дата по смисъла на тази разпоредба, не е обвързан от извършената от друг митнически орган преценка за достатъчност на доказателствата по смисъла на член 796га, параграф 4 от посочения регламент.