Решение от 5 април 2017 г. по дело C‑488/15, Комисия/България
Европейската комисия сезира на 14 септември 2015 г. Съдът на Европейския съюз с иск по чл. 258 от ДФЕС за установяване на неизпълнение от страна на Република България на задълженията й по Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа.
В решението си от 5 април 2017 г. Съдът напомня на първо място, че член 1, точка 1 от Директива 2008/50 установява мерки, целящи да определят и въведат цели за качеството на атмосферния въздух, предназначени за избягване, предпазване от или намаляване на вредното въздействие върху човешкото здраве и върху околната среда като цяло. В този контекст, съгласно член 13, параграф 1, първа алинея от същата директива, държавите членки гарантират, че в техните зони и агломерации нивата на ПЧ10 в атмосферния въздух не превишават пределно допустимите стойности, посочени в приложение XI към тази директива.
По делото не е спорен фактът, че България е превишила дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10 в зони и агломерации БГ0001 АГ София, БГ0002 АГ Пловдив, БГ0003 АГ Варна, БГ0004 Север, БГ0005 Югозапад и БГ0006 Югоизток — от 2007 г. до 2014 г. включително, с изключение на годишната пределно допустима стойност в зона БГ0003 АГ Варна през 2009 г.
Ето защо, имайки предвид, че предвидената в член 258 ДФЕС процедура се основава на обективната констатация за неспазване от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право, фактът на превишаване на пределно допустимите стойности е достатъчен, за да се приеме за установено неизпълнението.
По отношение на един от аргументите в защита на България по делото в смисъл, че пречка пред усилията ѝ за намаляване на нивата на ПЧ10 е нейното социално-икономическо положение, Съдът напомня, че съгласно приложение III към Директива 1999/30, датата, от която дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, е трябвало да бъдат спазвани, е 1 януари 2005 г. Това задължение се прилага към Република България от деня на присъединяването ѝ към Европейския съюз — 1 януари 2007 г. Затова, след като е обективно установено неспазването от страна на държава членка на задълженията ѝ по Договора за функционирането на ЕС или по акт от вторичното право, е без значение дали неизпълнението се дължи на волята на държавата членка, на която е вменено, на нейната небрежност или пък на евентуални технически трудности, с които се е сблъскала.
На второ място, Съдът сочи, че от член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 следва, че когато превишаването на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, е налице, след като е изтекъл крайният срок за тяхното постигане, съответната държава членка е длъжна да изготви план за качеството на въздуха, който да отговаря на определени изисквания, сред които да се предвиждат подходящи мерки, за да бъде периодът на превишаване възможно най-кратък, както и може допълнително да включва конкретни мерки за защита на чувствителните категории от населението, сред които са и децата. Планът трябва да се съобщи на Комисията без отлагане, но не по-късно от две години след края на годината, в която е било наблюдавано първото превишаване.
Като се позовава на практиката си и на заключението на Генералния адвокат, Съдът постановява, че нормата на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 следва да се тълкува в смисъл, че плановете за качеството на въздуха могат да бъдат изготвени единствено въз основа на постигнато равновесие между целта за намаляване на опасността от замърсяване и различните засегнати обществени и частни интереси. Ето защо фактът, че държава членка превишава пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че тази държава членка не е изпълнила задълженията, предвидени в член 23, параграф 1 от Директива 2008/50.
Впрочем, Съдът приема, че от буквата и от духа на член 23, параграф 1 от Директива 2008/50 следва, че задължението периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък е независимо от задължението плановете да бъдат съобщени на Комисията. Следователно член 23, параграф 1, трета алинея от тази директива не предоставя никакъв допълнителен срок на съответната държава членка да приеме подходящи мерки и те да породят действие.
Така, в Съдът установява, че в конкретния случай Република България не е изпълнявала задълженията си по член 13, параграф 1 от Директива 2008/50 във връзка с приложение XI към нея във всички зони и агломерации през осем последователни години. Следователно считано от 11 юни 2010 г. — датата, към която Република България е трябвало да е въвела в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобрази с Директива 2008/50 съгласно член 33, параграф 1 от нея — тя е била длъжна да приеме и приведе в действие възможно най-бързо подходящи мерки, в приложение на член 23, параграф 1 от споменатата директива. И през 2014 г. обаче дневните и годишните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, все още са били превишени във всички шест български зони и агломерации, т.е. повече от три години след изтичането на срока за транспониране на Директива 2008/50. Следователно посочените пределно допустими стойности продължават систематично и постоянно да бъдат превишавани.
Имайки предвид и че, националното законодателство е изменено едва през декември 2015 г., за да се ускори процесът по подобряване на качеството на атмосферния въздух, Съдът решава, че не е необходимо подробно да се проучва съдържанието на изготвените от Република България планове, за да се установи че държавата не е привела в действие подходящи и ефикасни мерки, за да бъде периодът на превишаване на пределно допустимите стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, „възможно най-кратък“ по смисъла на член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50.
С оглед на изложените съображения, Съдът постановява, че:
– със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, в следните зони и агломерации: БГ0001 агломерация София, БГ0002 агломерация Пловдив, БГ0004 Северна, БГ0005 Югозападна и БГ0006 Югоизточна,
– както и със систематичното и постоянно неспазване от 2007 г. до 2014 г. включително на дневната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10, в зона БГ0003 Варна, както и на годишната пределно допустима стойност, приложима за концентрациите на ПЧ10 през 2007 г., 2008 г., и от 2010 г. до 2014 г. включително, също в зона БГ0003 Варна,
не е изпълнила задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа, а
– с превишаването както на годишните, така и на дневните пределно допустими стойности, приложими за концентрациите на ПЧ10, във всички горепосочени зони и агломерации, не е изпълнила задълженията си по член 23, параграф 1, втора алинея от тази директива, и по-специално задължението периодът на тези превишавания да бъде възможно най-кратък, що се отнася до периода от 11 юни 2010 г. до 2014 г. включително.