ОБЩИЯТ СЪД ОТМЕНИ САНКЦИЯ В РАЗМЕР НА 4,8 МЛН. ЕВРО ЗА КАРТЕЛА НА ПОЩЕНСКИТЕ ПЛИКОВЕ ПОРАДИ НАРУШЕНИЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЕТО НА ЕВРОПЕЙСКАТА КОМИСИЯ ЗА МОТИВИРАНЕ НА РЕШЕНИЕТО СИ

Author

Решение на Общия съд от 13 декември 2016 г. по дело T-95/15, Printeos

Производството по дело Printeos, SA, T95/15 пред Общия съд e е образувано по жалба на дружествата Printeos, SA, Tompla Sobre Exprés, SL, Tompla Scandinavia AB, Tompla France SARL, Tompla Druckerzeugnisse Vertriebs GmbH, които търсят частична отмяна на Решение C(2014) 9295 на Комисията от 10 декември 2014 г. относно производство по член 101 Договора за функционирането на Европейския съюз („ДФЕС“) и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство („ЕИП“) (AT.39780 — Пощенски пликове) и при условията на евентуалност, намаляване на размера на наложената глоба.

С решението си Европейската комисия установява, че жалбоподателите са нарушили член 101 от ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, като в периода от 8 октомври 2003 г. до 22 април 2008 г. са участвали в картел, сключен и осъществен на европейския пазар на стандартните пощенски пликове по каталог и на специално отпечатаните пощенски пликове, обхващащ Дания, Германия, Франция, Швеция, Обединеното кралство и Норвегия. Целта на картела е била координиране на продажните цени, подялба на клиентите и обмен на чувствителна търговска информация. Освен жалбоподателите, в картела са участвали и групата Bong, групата GPV France SAS and Heritage Envelopes Ltd, групата Holdham SA и групата Mayer-Kuvert, които също са адресати на обжалваното решение.

Обжалваното решение е прието в рамките на производство за постигане на споразумение с Комисията. С оглед на установеното нарушение Комисията налага солидарно на жалбоподателите глоба в размер на 4 729 000 EUR.

Административното производство е започнало по инициатива на Комисията въз основа на информация и документи, предадени от информатор, в резултат на което Комисията извършва поредица от проверки на място. На 22 октомври 2010 г. жалбоподателите подават до Комисията, както и до органа за защита на конкуренцията на Кралство Испания, искане за освобождаване от глоба или за намаляване на нейния размер. На 15 март 2011 г. органът за защита на конкуренцията на Испания образува производство, чиято цел е да се разследва извършено ли е нарушение на член 101 ДФЕС и на аналогичните испански правила за конкуренция от страна на Tompla Sobre Exprés и испанските му дъщерни дружества. В резултат, испанският орган за защита на конкуренцията приема решение, с което на посочените дружества се налага обща глоба в размер на 10 141 530 EUR за участие в забранени споразумения на испанския пазар в периода от 1977 г. до 2010 г.

В производството за постигане на споразумение Комисията представя на жалбоподателите най-общо своето виждане за картела, включително анализа на събраните доказателства и основните параметри, които трябва да се вземат предвид при определянето на размера на глобата. Жалбоподателите настояват при определянето на размера на глобата Комисията да вземе предвид: 1) наложената от испанския орган за защита на конкуренцията глоба; 2) факта, че те са създали „еднопродуктова“ група (т.е. предназначена за производството на един единствен продукт), и 3) точка 37 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 („Насоките“), която позволява на Комисията с оглед особеностите на даден случай да се отклони от общата методология за определяне на размера на глобите или от границите, посочени в точка 21 от същите насоки.

По време на среща на 24 октомври 2014 г. Комисията информира жалбоподателите за методите и параметрите за изчисляване на размера на глобата. На 7 ноември 2014 г. жалбоподателите представят заявлението си за постигане на споразумение, като приемат възприетите от Комисията стойност на продажбите и оборот, както и максималния размер на глобата.

В жалбата си срещу решението на Комисията пред Общия съд жалбоподателите предявяват три възражения.

С първото си възражение жалбоподателите упрекват Комисията, че е нарушила задължението си за мотивиране, що се отнася до адаптирането на основния размер на глобите съгласно точка 37 от Насоките и до конкретния процент за намаляване, приложен към всяко предприятие, а в отговора си я упрекват, че е злоупотребила с власт.

С второто си възражение жалбоподателите изтъкват нарушение на принципа на равно третиране, извършено в тяхна вреда в рамките на извънредното адаптиране на основния размер на глобите съгласно точка 37 от Насоките.

С третото възражение жалбоподателите поддържат, че Комисията е нарушила принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация при определянето на размера на глобата, като не е взела предвид глобата, която им е била наложена от органа за защита на конкуренцията на Испания.

В първото си възражение по същество жалбоподателите изтъкват недостатъчни мотиви, опорочаващи част от съображенията от обжалваното решение. Според жалбоподателите мотивите не уточняват в достатъчна степен причините, поради които Комисията по изключение е адаптирала основните размери на глобите, наложени на засегнатите предприятия, и е приложила в този смисъл различни ставки за намаляване, предоставяйки по-специално на Hamelin намаляване от [поверително] %. Освен това, съгласно възраженията, този подход разкрива злоупотреба с власт. По-специално, жалобоподателите твърдят, че мотивът, че Hamelin не представлява „еднопродуктово“ предприятие и че адаптирането на основния размер, който се отнася до него, е обосновано, inter alia, поради причини за справедливост, е изложен от страна на Комисията за първи път в хода на съдебното производство и не следва от обжалваното решение.

Общият съд напомня, че предвиденото в член 296, втора алинея от ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за основателността на мотивите, от който зависи материалната законосъобразност на спорния акт. В този смисъл изискваните мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол.

Общият съд обръща внимание, че мотивите трябва по принцип да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с увреждащото го решение. Липсата на мотиви не може да бъде поправена с факта, че заинтересованото лице научава мотивите на решението в хода на производството пред съдилищата на Съюза.

Противно на твърдяното от Комисията, Общият съд приема, че тези принципи се прилагат mutatis mutandis към задължението на Комисията по смисъла на член 296, втора алинея от ДФЕС да мотивира решението, с което налага глоби, прието в резултат на производство за постигане на споразумение, в рамките на което засегнатото предприятие може да приеме единствено максималния размер на предложената глоба. Съдът подчертава особеното задължение на Комисията да мотивира решенията си, с които налага глоби в областта на конкуренцията, и по-конкретно да обясни значението, което е придала, и оценката, която е направила на взетите предвид различни елементи, с цел определяне на размера на глобите, както и задължението на съда да провери служебно наличието на такива мотиви.

Когато Комисията реши да се отклони от общата методология, изложена в Насоките, по силата на която тя се е самоограничила в упражняването на правомощието си за преценка по отношение на определянето на размера на глобите, като се позовава, както в настоящия случай, на точка 37 от Насоките, тези изисквания за мотивиране се налагат с още по-голяма сила. В това отношение Общият съд припомня постоянната съдебна практика, която постановява, че Комисията е длъжна да следва собствените си Насоки и доколкото Комисията реши да не приложи Насоките в определен случай, следва да посочи причини, които да са съвместими с принципа на равно третиране. Тези мотиви трябва да бъдат още по-точни, доколкото точка 37 от Насоките се ограничава до общо позоваване на „особеностите на даден случай“, в резултат на което оставя широко право на преценка на Комисията да пристъпи, както в настоящия случай, към извънредно адаптиране на основните размери на глобите на засегнатите предприятия. Всъщност, в подобен случай спазването от страна на Комисията на гаранциите, предоставени от правовия ред на Съюза в административните производства, сред които задължението за мотивиране, е от още по-основополагащо значение.

За да провери дали Комисията е спазила задължението си за мотивиране на обжалваното решение, Общият съд припомня различните етапи на изчислителните операции, които тя е извършила, за да определи и адаптира на основание точка 37 от Насоките основните размери на глобите, наложени на засегнатите предприятия.

От това следва, че в настоящия случай Комисията е длъжна да обясни достатъчно ясно и точно начина, по който възнамерява да използва правото си на преценка, включително различните фактически и правни обстоятелства, които е взела предвид за тази цел. По-специално, предвид задължението на Комисията да спазва принципа на равно третиране при определяне на размера на глобите, задължението за мотивиране включва всички релевантни елементи, необходими, за да може да се прецени дали засегнатите предприятия, чиито основни размери на глобите са били адаптирани, се намират в сходни ситуации или не, дали въпросните ситуации са разглеждани равностойно или не и дали евентуално равно или неравно третиране на посочените ситуации е обективно обосновано.

Общият съд приема, на първо място, че, както твърдят жалбоподателите, в обжалваното решение, и по-специално в съображение 92, Комисията не е посочила причините, поради които прилага различни ставки за намаляване към засегнатите предприятия. По-специално разликата между посочените ставки за намаляване не би могла да се обясни само с това, че Комисията възнамерява да намали всички основни размери още на този междинен етап от операцията по изчисляване на глобите до процент под тавана от 10 % от общия оборот на всяко от посочените предприятия. Всъщност, както правилно изтъкват жалбоподателите в рамките на второто възражение, адаптираните основни размери разкриват явни отклонения в проценти спрямо въпросния таван от 10 %, а именно 4,5 и 4,7 % по отношение съответно на Hamelin и Bong и 9,7 % по отношение на жалбоподателите.

На второ място, Общият съд приема, че съображение 92 от обжалваното решение явно пропуска да уточни, че за разлика от другите предприятия Hamelin не упражнява „еднопродуктова“ икономическа дейност и че адаптирането на основния размер, който се отнася до него, се обосновава от съображения за справедливост и за възстановяване на равновесието между различните глоби. С оглед на допълнителните обяснения, решаващият елемент в преценката, взет предвид от Комисията при адаптирането на основните размери, не е фактът, че съществуват „разлики между страните в зависимост от индивидуалното им участие в нарушението“, което в случая на Hamelin е само малко по-кратко (с продължителност на участието в нарушението от 4,416 години срещу 4,5 години в случая на другите засегнати предприятия).

Предвид установената фактическа обстановка, Общият съд отчита, че Комисията няма основание да твърди, че жалбоподателите са получили достатъчно информация в хода на административното производство или че познават достатъчно добре релевантния контекст.

С оглед на всички съображения, изложени по-горе, Обшият съд постановява, че обжалваното решение е опорочено от недостатъчни мотиви и че трябва да се уважи първото възражение, доколкото то почива на нарушение на задължението за мотивиране по смисъла на член 296, втора алинея от ДФЕС, без да е необходимо да се разглежда твърдението за злоупотреба с власт, както и второто и третото възражение и допустимостта на последното. Освен това не е необходимо да се разглежда второто искане, предявено при условията на евентуалност.