Решение на Съда от 21 декември 2016 г. по дело C 104/16 P, Съвет/Фронт Полисарио

 

Съдът на ЕС постанови на 10 декември 2015 година окончателното си решение по дело T‑512/12, Front populaire pour la libération de la saguia-el-hamra et du rio de oro (Фронт Полисарио), с което уважи жалбата на Съвета за отмяна на решението на Общия съд. Въпреки, че с решението си Съдът оставя в сила споразуменията за асоцииране и либерализация между Европейския съюз и Мароко, категоричният му извод е, че тези споразумения не се прилагат за територията на Западна Сахара.

Западна Сахара е територия в Северозападна Африка, граничеща с Мароко, Алжир, Мавритания и Атлантическия океан. Понастоящем по-голямата част от Западна Сахара се контролира от Мароко. Една слабо населена по-малка част от Западна Сахара, разположена в източната й част, се контролира от Фронт Полисарио – организация, бореща се за независимостта на Западна Сахара.

Европейският съюз и Мароко подписват пред 2012 г. споразумение, предвиждащо реципрочни мерки за либерализация по отношение на селскостопански продукти, преработени селскостопански продукти, риба и рибни продукти. Това споразумение, което се прилага в териториален обхват, в който се прилага и Споразумението за асоцииране между Европейските общности и Кралство Мароко е подписано посредством Решение 2012/497/ЕС на Съвета от 8 март 2012 година.

Фронт Полисарио сезира Общия съд с искане да се отмени цитираното решение на Съвета. С решението си от 10 декември 2015 г. Общият съд отменя решението на Съвета в частта, с която се потвърждава приложението му и за Западна Сахара. Конкретно, Общият съд приема, че макар да има широко право на преценка при воденето на външните отношения на Съюза, Съветът е задължен, когато възнамерява да одобри международно споразумение, което намира приложение на спорна територия и има за цел да улесни износа към Съюза на продукти с произход от тази територия, да провери предварително всички релевантни обстоятелства и данни по конкретния случай и по-специално да се увери, че експлоатирането на тези ресурси не се извършва в ущърб на населението на посочената територия и не е свързано с нарушаване на неговите основни права. Общият съд посочва също така, че в случая Съветът не е изпълнил това задължение. Съветът обжалва решението на Съда.

В заключението си от 13 септември 2016 г., Генералният адвокат Wathelet излага извода, че Западна Сахара не е част от територията на Мароко и следователно нито Споразумението за асоцииране, нито Споразумението за либерализация не се прилагат за тази територия, за разлика от това, което е приел Общия съд.

С решението си от 21 декември 2016 г., Съдът отменя решението на Общия съд.

Съдът констатира, че при определяне на териториалния обхват на Споразумението за либерализация, в което изобщо не се споменава Западна Сахара, Общият съд не е взел предвид всички приложими в отношенията между Съюза и Мароко правила на международното право, макар това да се изисква от Виенската конвенция за правото на договорите от 1969 г.

В това отношение Съдът отбелязва на първо място, че като се има предвид отделният и различен статут, гарантиран на територията на Западна Сахара по силата на Устава на ООН и принципа на самоопределение на народите, е изключено изразът „територията на Кралство Мароко“, който определя териториалния обхват на споразуменията за асоцииране и за либерализация, да обхваща Западна Сахара и следователно тези споразумения да са приложими на нейната територия.

На второ място, според Съда, от международната практика следва, че когато даден договор трябва да се прилага не само на територията на определена държава, но и извън тази територия, това изрично се предвижда в него, независимо дали става въпрос за територия под юрисдикцията на тази държава или за територия, за чиито международни отношения тя носи отговорност. Следователно и това правило не допуска да се счита, че споразуменията за асоцииране и за либерализация се прилагат за Западна Сахара.

На трето място, след като припомня принципа на относително действие на договорите, съгласно който договорът не трябва нито да уврежда, нито да облагодетелства трети страни без тяхно съгласие, Съдът посочва, че предвид консултативното становище за Западна Сахара, постановено през 1975 г. от Международния съд по искане на Общото събрание на ООН, народът на тази територия трябва да се разглежда като трета страна, която може да бъде засегната от прилагането на Споразумението за либерализация. В случая обаче не се установява този народ да е дал съгласието си за прилагане на споразумението по отношение на Западна Сахара.

Що се отнася до това, че някои клаузи от споразуменията за асоцииране и за либерализация в определени случаи са били прилагани на практика по отношение на продукти с произход от Западна Сахара, Съдът констатира, че не е установено, че подобна практика е следствие от споразумение между страните за изменение на тълкуването на териториалния обхват на тези споразумения. Освен това да се приеме, че — както се твърди — е била налице воля на Съюза в този смисъл, предполага да се допусне, че той е възнамерявал да изпълнява тези споразумения в противоречие с установените от международното право принципи на самоопределение и на относително действие на договорите и изискване за добросъвестност.

Съдът отменя решението на Общия съд въз основа на изложените аргументи и решава да се произнесе по първоначалната жалба, подадена от Фронт Полисарио. Във връзка с това, Съдът констатира, че след като Споразумението за либерализация не се прилага за Западна Сахара, Фронт Полисарио няма правен интерес от обжалването му. Съдът постановява, че жалбата следва да бъде отхвърлена като недопустима поради липса на процесуална легитимация на Фронт Полисарио да обжалва решението на Съвета.