Решение на Съда от 8 декември 2016 г. по дела С-532/15 и С-538/15, Eurosaneamientos
Преюдициалните запитвания са отправени от Audiencia Provincial de Zaragoza (Съд на провинция Сарагоса, Испания) и от Juzgado de Primera Instancia de Olot (Районен съд, Olot, Испания) и се отнасят до тълкуването на член 4, параграф 3 ДЕС, членове 56 ДФЕС и 101 ДФЕС, член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (Хартата) и членове 4 и 15 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар (Директивата) (ОВ L 376, 2006 г., стр. 36; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 58, стр. 50).
Преюдициалните запитвания засягат хонорарите на съдебните довереници, на които съгласно националното право са възложени функции във връзка с представителство на страните в гражданското съдопроизводство и осигуряване на ефикасно сътрудничество с правораздавателните органи, чрез което се улеснява надлежното провеждане на производството. Тези функции са отделни и несъвместими с тези на адвокатите.
Споровете в главните производства и преюдициалните въпроси
Дело C-532/15
Във връзка със спор относно прекомерния размер на присъдени възнаграждения на съдебните довереници по дело за извъндоговорна отговорност със страни частноправни субекти, Съдът на провинция Сарагоса изразява съмнения относно съвместимостта на системата на възнаграждения на съдебните довереници в Испания с правото на Съюза. Като се основава на практиката на Съда, тази юрисдикция приема, че липсата на поведение, което противоречи на правилата в областта на конкуренцията, се обуславя от това държавата да не се е отказала от правомощията си да взема решения по прилагането и контрола върху тарифата относно хонорарите на съдебните довереници като при извънредни обстоятелства съдилищата следва да могат да се отклоняват от определените минимални и максимални възнаграждения. За сметка на това националното право ограничава съдебния контрол до проверка за стриктното прилагане на тарифата, без да е възможно нито отклонение, в изключителни случаи и с надлежно мотивирано решение, от определените в тарифата граници, нито проверка дали поисканата сума е пропорционална на предоставената услуга. От практиката на испанския Конституционен съд също следва, че намаляването на таксите на доверениците от националните юрисдикции съставлява тълкуване contra legem на националното право.
Запитващата юрисдикция е на мнение, че определянето на цените на някои услуги по задължителен начин, независимо от реално извършената работа и евентуални особености на случая извън материалния интерес по спора, би могло да съставлява нарушение на правото на справедлив съдебен процес по смисъла на член 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), и на член 47 от Хартата, тъй като може да наложи на страната в съдебния спор задължението да поеме разходи, които са предварително заложени в съдебните разноски, без да може да провери дали същите са пропорционални или обосновани, което може да се окаже реално препятствие пред започването на съдебен процес, когато резултатът от него е несигурен или съмнителен.
При тези условия националната юрисдикция решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) В съответствие ли е с член 4, параграф 3 ДЕС и член 101 ДФЕС наличието на приета от държавата правна уредба, която налага държавен контрол при фиксирането на таксите на доверениците, определяйки чрез нормативни разпоредби точния и задължителен размер на таксите и предоставяйки на съдебните органи, по-специално при възлагането на съдебните разноски, последващия контрол във всеки отделен случай при определянето на таксите, въпреки че контролът е ограничен до проверка за стриктното прилагане на тарифата и не допуска отклонение в изключителни случаи и с мотивирано решение от определените в тарифната правна уредба граници?
2) Позволява ли начинът, по който Съдът на Европейския съюз е очертал понятията „наложителни причини, свързани с обществения интерес“, „пропорционалност“ и „необходимост“ по членове 4 и 15 от Директива 2006/123, в случаи, в които има въведена от държавата правна уредба за определяне на цената на услугите и мълчаливо се приема, предвид правната празнота при транспонирането, че такива наложителни причини, свързани с обществения интерес, са налице, макар това да не се потвърждава при съпоставяне със съдебната практика на Съюза, съдилищата на държавите да приемат, че в конкретен случай е налице ограничение, което не съответства на обществения интерес, и поради това да не приложат или да се отклонят от правната уредба относно възнаграждението на съдебните довереници?
3) Противоречи ли въвеждането на правна уредба с такива характеристики на правото на справедлив процес, така както то се тълкува от Съда на Европейския съюз?“.
Дело C-538/15
Г-н de Bolós Pi, испански съдебен довереник, предявява иск срещу Urbaser за сумата от 66 912,73 EUR, ведно със съответната законоустановена лихва и съдебните разноски, за дължими професионални хонорари във връзка с работата му по две производства по подадени от него административни жалби пред съд.
Urbaser изтъква, че претендираните от г-н de Bolós Pi хонорари са прекомерни, тъй като са несъразмерни с оглед на работата, която същият е трябвало да извърши по горепосочените дела, като се е ограничил да представи по едното девет документа, а по другото три. Urbaser счита по-нататък, че съдилищата трябва да могат да определят хонорарите на съдебните довереници съобразно извършената работа и съответно че определянето на хонорарите единствено въз основа на предвидения в националното законодателство размер се извършва в нарушение на принципа на свободната конкуренция и следователно в нарушение на член 4, параграф 3 ДЕС, както и на Директивата.
Също както и Съдът на провинция Сарагоса, районният съд Olot си задава въпроса, на първо място, за съвместимостта на кралския декрет, с който е приета тарифата за хонорарите на съдебните довереници, с член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС. Националната юрисдикция отбелязва, че член 245, параграф 2 от Кодекса за гражданското съдопроизводство не позволява на националните юрисдикции да се отклоняват от границите, определени в приетата тарифа. На второ място, тя изразява съмнения относно съвместимостта на посочения кралски декрет с Директивата, която предвижда, че минимални тарифи за услугите могат да бъдат въведени само в случай на необходимост и че те трябва да са оправдани от наложителна причина, свързана с обществения интерес, и да са пропорционални. На трето място, посочената юрисдикция счита, че невъзможността да се оспорват определените с тази тарифа размери поради несъразмерност, прекомерност или несъответствие с действително извършената работа, може да се окаже в противоречие с ЕКПЧ, а именно с правото на справедлив съдебен процес.
При тези условия тя решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Съвместима ли е с член 101 ДФЕС във връзка с член 10 ДФЕС и с член 4, параграф 3 ДЕС правна уредба като Кралски декрет № 1373/2003, съгласно която възнаграждението на съдебните довереници се определя по минимална тарифа или ставка, която може да бъде увеличавана или намалявана само с 12 %, щом като органите на държавата членка, включително нейните съдилища, не могат да се отклоняват от тези минимални стойности при извънредни обстоятелства?
2) Може ли — с цел прилагане на посочената законоустановена тарифа, без да се прилагат установените в нея минимални стойности — за извънредно обстоятелство да се счита наличието на голямо несъответствие между действително извършената работа и размера на хонорарите, произтичащ от прилагането на тарифата?
3) Съвместим ли е Кралски декрет № 1373/2003 с член 56 ДФЕС?
4) Отговаря ли този кралски декрет на изискванията за необходимост и пропорционалност по член 15, параграф 3 от Директива 2006/123?
5) Включва ли член 6 от ЕКПЧ правото на ефективна защита срещу определянето на хонорарите на съдебния довереник, когато те са несъразмерно високи и не съответстват на действително извършената работа?“.
По преюдициалните въпроси
По първия въпрос по дело C‑532/15 и по първия и втория въпрос по дело C‑538/15
Съдът преформулира първия въпрос по дело C‑532/15 и първия и втория въпрос по дело C‑538/15, като според него запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, според което хонорарите на доверениците се определят по тарифа, която може да се намали или увеличи само в рамките на 12 % и чието стриктно прилагане се проверява от националните юрисдикции, които обаче не могат при изключителни обстоятелства да се отклоняват от определените с тази тарифа граници.
Той отбелязва, че тъй като хонорарите, определени с кралския декрет, важат за цялата територия на една държава членка, те биха могли да засегнат търговията между държавите членки по смисъла на член 101, параграф 1 и на член 102 ДФЕС. Въпреки че членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС сами по себе си засягат единствено поведението на предприятията и не се отнасят за законови или подзаконови мерки на държавите членки, тези членове, разглеждани във връзка с член 4, параграф 3 ДЕО задължават държавите членки да не приемат или запазват в сила мерки, дори от законов или подзаконов характер, които могат да премахнат полезното действие на правилата на конкуренцията, приложими за предприятията.
Съдът припомня, че е налице нарушение на член 4, параграф 3 ДЕО и на член 101 ДФЕС, когато държава членка налага или благоприятства сключването на споразумения, противоречащи на член 101 ДФЕС, или подпомага действието на такива споразумения, или лишава собствената си правна уредба от характера ѝ на държавни мерки, като предоставя на частни оператори отговорността по вземане на решения за намеса от икономически интерес. За да се провери дали Кралство Испания е лишило разглежданото по главните производства законодателство от характера му на държавни мерки, трябва да се разгледа, от една страна, дали то е предоставило изготвянето на тарифата за таксите на съдебните довереници на частни оператори, в случая — на професионалните сдружения на съдебните довереници, и от друга страна, дали плащането на хонорарите на съдебните довереници остава под държавен контрол.
Съдът установява, че кралският декрет, с който е одобрена тарифата за хонорарите на доверениците, представлява утвърдена от държавата правна норма. Този декрет не е съставен от професионалните сдружения на съдебните довереници, а става въпрос за държавна норма, одобрена от испанския Министерски съвет съобразно обикновената процедура за изготвяне на декретите. Що се отнася до процедурата по плащането на хонорарите на съдебните довереници, тази процедура е от компетентността на националните съдилища. При плащането на хонорарите националният съд е обвързан от размерите, определени в тарифата. Той не може нито да се отклонява от тази тарифа в изключителни случаи, нито да проверява пропорционалността на размерите на хонорарите спрямо предоставената услуга.
Самият кралски декрет предвижда възможността за съдебния довереник и неговия клиент да се отклонят от размерите на хонорарите, предвидени в тарифата, с 12 % увеличение или намаление, както и общ максимален размер на хонорарите, получени от съдебен довереник по едно и също дело. Декретът предвижда и възможността за отклонение от предвидените в него максимални размери, при изключителни обстоятелства и въз основа на предоставено от съд разрешение, както и правото на клиентите да оспорват, в рамките на производството за проверка на съдебните разноски, безполезните, незадължителните, излишните или непозволените от закона разходи, както и хонорарите, които не са били направени в рамките на съдебен спор.
Според Съда при тези условия държавата не може да бъде упреквана, само поради факта, че националните юрисдикции са длъжни в хода на процедурата по плащането на хонорарите на съдебните довереници да спазват разпоредбите на национална правна уредба, изготвена и утвърдена от тази държава членка, съгласно обикновената процедура за приемане на подзаконови нормативни актове, затова че е възложила правомощието за изготвяне на това законодателство или неговото изпълнение на професионалните сдружения на съдебните довереници. Наред с това, в този случай държавата не може да бъде упреквана и за това, че налага или благоприятства сключването, от професионалните сдружения на съдебните довереници, на споразумения, противоречащи на член 101 ДФЕС или подпомага действието на такива споразумения, или пък че налага или благоприятства злоупотребите с господстващо положение, противоречащи на член 102 ДФЕС или подпомага действието на такива злоупотреби.
Поради това Съдът приема, че член 101 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, съгласно което хонорарите на съдебните довереници се определят по тарифа, която може да бъде увеличавана или намалявана само с 12 % и чието стриктно прилагане се проверява от националните юрисдикции, които обаче не могат при изключителни обстоятелства да се отклоняват от определените с тази тарифа граници.
По втория въпрос по дело C‑532/15 и по третия и четвъртия въпрос по дело C‑538/15
Според Съда с тези въпроси запитващите юрисдикции искат по същество да се установи дали член 56 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, доколкото запитващите юрисдикции считат, че то не може да бъде обосновано с наложителна причина, свързана с обществения интерес по смисъла на член 4, точка 8 от Директивата, и че то не отговаря на изискванията за пропорционалност и необходимост по смисъла на член 15, параграф 2, буква ж) и параграф 3 от Директивата.
Съдът припомня, че доколкото преюдициалните запитвания се отнасят до съвместимостта на разглежданото по главните производства законодателство с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на свободното предоставяне на услуги, тези разпоредби са неприложими към положение, което във всяко едно отношение се ограничава в рамките на една-единствена държава членка. Според него обаче, от преюдициалните запитвания изобщо не е видно, че има обстоятелства, свързани било със страните в производствата пред националните юрисдикции, било с дейностите на тези страни, които не се ограничават само в рамките на засегнатата държава членка. Запитващите юрисдикции не са посочили по какъв начин, въпреки изцяло вътрешния им характер, висящите пред тях спорове са свързани с разпоредбите на правото на Съюза относно основните свободи, така че исканото тълкуване да е нужно за решаването на тези спорове.
По тези съображения Съдът се обявява за некомпетентен да се произнесе по поставените въпроси.
По третия въпрос по дело C‑532/15 и петия въпрос по дело C‑538/15
С третия въпрос по дело C‑532/15 и петия въпрос по дело C‑538/15 запитващите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство като разглежданото по главните производства, което не позволява на клиентите да оспорват ефективно хонорарите на съдебния довереник, когато същите са несъразмерни и не съответстват на действително извършената работа.
Съдът припомня, че не може да преценява с оглед на Хартата национална правна уредба, която не попада в обхвата на правото на Съюза. От друга страна, когато такава уредба попада в обхвата на правото на ЕС, във връзка с преюдициалното запитване Съдът трябва да даде всички насоки за тълкуване, необходими за преценката на националната юрисдикция относно това дали тази правна уредба е съобразена с основните права, чието спазване гарантира.
Съдът установява, че в рамките на двете преюдициални запитвания разглежданата в главните производства национална правна уредба урежда общо някои разноски в областта на правораздаването. Тя няма за цел прилагането на разпоредбите на правото на Съюза. Освен това правото на Съюза не съдържа каквито и да е специфични правила в тази област или разпоредби, които могат да засегнат това национално законодателство.
Поради това Съдът се обявява за некомпетентен да отговори и на тези въпроси.