Решение на Съда от 13 октомври 2016 г. по дело С-231/15, Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej

Делото е образувано по преюдициално запитване на Sąd Najwyższy (Върховен съд, Полша) относно тълкуването на член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение и втора алинея от Директива 2002/21/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (ОВ L 108, 2002 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 195), изменена с Директива 2009/140/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 25 ноември 2009 г. (ОВ L 337, 2009 г., стр. 37) (Рамковата директива).

Запитването е отправено в рамките на спор между Prezes Urzędu Komunikacji Elektronicznej (председателят на Службата по електронни съобщения, наричан по-нататък „председателят на UKE“), от една страна, и Petrotel sp. z o.o. w Płocku (наричано по-нататък „Petrotel“) и Polkomtel sp. z o.o, от друга страна, по повод решение на председателя на UKE, постановено в спор между двете предприятия във връзка с цените за терминиране на повиквания, прилагани от Polkomtel в неговата мобилна телефонна мрежа.

Съгласно чл. 4, параграф 1, алинея 1 от Рамковата директива държавите членки гарантират наличието на ефективни механизми на национално равнище, чрез които всеки ползвател или предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги, засегнато от решение на национален регулаторен орган (НРО), да има правото да обжалва решението пред апелативен орган, независим от страните по спора. Този орган, който може да бъде и съд, разполага с подходящ експертен потенциал, за да може ефективно да изпълнява функциите си. Държавите членки гарантират, че същността на спора е надлежно отчетена и действа ефикасен механизъм за обжалване. На свой ред ал. 2 на същия член предвижда, че до приключване на обжалването, решението на НРО остава в сила, освен ако не са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство.

Фактите по главния спор и преюдициалното запитване

След като прави анализ на съответния пазар, на 30 септември 2008 г. председателят на UKE приема решение, с което задължава Polkomtel, като предприятие със значителна пазарна сила на съответния пазар, да установи цените за терминиране на гласови повиквания в неговата мобилна телефонна мрежа до равнище, определено в това решение.

Polkomtel обжалва решението и докато тече съдебното производство това дружество преговаря с Petrotel за изменение на цените за терминиране на гласови повиквания в неговата мобилна телефонна мрежа. Тъй като предприятията не постигат споразумение, председателят на UKE е сезиран с искане за разрешаване на спора между тях. С решение от 17 март 2009 г., което прилага решението от 30 септември 2008 г., председателят на UKE разрешава спора, като изменя условията на договора между Petrotel и Polkomtel относно цените за терминиране на гласови повиквания в мобилната телефонна мрежа на Polkomtel. С решението председателят на UKE задължава Polkomtel да приеме цени на определеното в решението от 30 септември 2008 г. равнище. Polkomtel обжалва и решението от 17 март 2009 г. пред Sąd Okręgowy w Warszawie — Sąd Ochrony Konkurencji i Konsumentów (Варшавски окръжен съд — съд за защита на конкуренцията и потребителите).

Докато тече обжалването на решението от 17 март 2009 г., с решение от 23 март 2011 г. на Sąd Okręgowy w Warszawie – Sąd Ochrony Konkurencji i Konsumentów (Варшавски окръжен съд – съд за защита на конкуренцията и потребителите), потвърдено с решение от 30 януари 2012 г. на Sąd Apelacyjny w Warszawie (Варшавски апелативен съд, Полша), е отменено решението от 30 септември 2008 г.

С решение от 26 октомври 2012 г. на Варшавския окръжен съд е отменено и решението от 17 март 2009 г., с мотива че решението, което прилага решението от 30 септември 2008 г., вече няма основание, тъй като с обратна сила са отпаднали задълженията, предвидени в решението от 30 септември 2008 г. Следователно съдът счита, че отмяната на решението от 17 март 2009 г. води и до отмяна с обратно действие на задължението на Polkomtel да установи цените си на определеното в решението от 30 септември 2008 г. равнище.

Председателят на UKE и Petrotel подават въззивна жалба срещу решението от 26 октомври 2012 г. на Варшавския окръжен съд пред Варшавския апелативен съд, който с решение от 19 септември 2013 г. отхвърля жалбите им, като приема, че в тази област няма основание за прилагане на принципите на административното производство, установени от полските административни съдилища, съгласно които отмяната на административно решение има действие само ex nunc. Председателят на UKE и Petrotel подават касационна жалба срещу това решение пред Върховния съд.

Запитващата юрисдикция одобрява възприетия от въззивния съд подход, като счита че прилагането на отмяната ex nunc не позволява да се осигури ефективна съдебна защита по смисъла на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 4 от Рамковата директива. Според нея е оправдано съдилищата, сезирани с дело в областта на регулиране електронните съобщителни мрежи и услуги, да изработят самостоятелен подход по отношение на последиците от отмяната на решението от 30 септември 2008 г. Съгласно този подход съдът, сезиран с жалбата срещу решението от 17 март 2009 г., което подлежи на предварително изпълнение и прилага решението от 30 септември 2008 г., след отмяната на последното решение би могъл или да измени цените за терминиране на гласови повиквания в мобилната телефонна мрежа за периода, за който се отнася решението 17 март 2009 г., или да отмени решението, като по този начин премахне задължението за прилагане на посочените цени за същия период. Според запитващата юрисдикция отмяната на решението от 17 март 2009 г. не застрашава ефективността на правото на Съюза в областта на електронните съобщения и дава възможност на НРО да приеме ново решение, с което да регулира размера на цените за терминиране на повиквания в мобилни мрежи в договорите между предприятията, предоставящи съобщителни мрежи, за периода, обхванат от решението от 17 март 2009 г.

Въпреки това, тъй като Petrotel поддържа, че решението от 17 март 2009 г. е оставено в сила по смисъла на член 4, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива и отмяната на решението от 30 септември 2008 г. не може да има действие ex tunc, запитващата юрисдикция иска да установи дали тази разпоредба ограничава процесуалната автономия на държавите членки и има съмнения относно значението, което следва да придаде на реализацията на принципа на ефективна съдебна защита по смисъла на посочената разпоредба във връзка с член 47 от Хартата. Според нея подходът, съгласно който принципът на ефективна съдебна защита води до учредяване на правомощие за изменение или отмяна с обратно действие на решението на регулатора, гарантира равновесието между принципа на ефективност на правото на Съюза в областта на регулиране на електронните съобщителни мрежи и услуги и принципа на ефективна съдебна защита и не противоречи на принципите на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания.

При тези условия Върховният съд решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 4, параграф 1, [първа алинея], първо и трето изречение от Рамковата директива да се тълкува в смисъл, че когато предоставящо съобщителна мрежа предприятие обжалва решението на [НРО] за определяне на цените за терминиране на повиквания в мрежата на това предприятие ([първото решение]), а след това обжалва и последващото решение на [НРО] (решението за прилагане), с което договорът между адресата на [първото решение] и друго предприятие се изменя така, че цените, по които другото предприятие заплаща за терминирането на повиквания в мрежата на адресата на [първото решение], да отговарят на цените, определени в [първото решение], националният съд, след като установи, че [първото решение] е отменено, не може да отмени решението за прилагане поради текста на член 4, параграф 1, [втора алинея] от Рамковата директива и поради произтичащите от принципа на оправданите правни очаквания или принципа на правната сигурност интереси на предприятието, в чиято полза е издадено решението за прилагане, или пък член 4, параграф 1, [първа алинея], първо и трето изречение от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че националният съд може да отмени издаденото от [НРО] решение за прилагане и съответно да отмени предвидените в него задължения за периода отпреди произнасянето на съдебното решение, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, което обжалва решението на [НРО], осигуряващо изпълнението на задълженията, предвидени в отмененото впоследствие [първо решение]?“.

По преюдициалния въпрос

На първо място съдът отхвърля възражението за недопустимост, наведено от Polkomtel, като приема, че в акта за преюдициално запитване са изложени достатъчно подробно фактическата и правната рамка и анализът на практиката на полските съдилища, за да може да се определи обхватът на поставения въпрос. От друга страна, от акта за преюдициално запитване става ясно, че запитващата юрисдикция иска да установи дали член 4, параграф 1 от Рамковата директива позволява на националния съд да отмени с обратно действие решение на НРО и отговорът на този въпрос ѝ е необходим, за да се произнесе по жалбите срещу решението на Варшавския апелативен съд, което отменя с обратно действие решението от 17 март 2009 г.

По същество на отправеното запитване Съдът припомня, че член 4 от Рамковата директива представлява израз на принципа за ефективна съдебна защита, по силата на който юрисдикциите на държавите членки са длъжни да осигурят съдебната защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза. Тази разпоредба обаче не уточнява конкретните процедурни правила за прилагане на задължението да се осигури ефективен механизъм на обжалване и не урежда последиците във времето на решението на национален съд за отмяна на решение на НРО. Поради това в рамките на процесуалната си автономия и при спазване на произтичащите от принципите на равностойност и на ефективност изисквания, държавите членки следва да предвидят процесуалните правила, приложими към жалба като разглежданата в главното производство.

След като член 4, параграф 1 от Рамковата директива, който предвижда задължение да се осигури ефективен механизъм за обжалване, е израз на принципа за ефективна съдебна защита на правата, които правните субекти черпят от правото на Съюза, залегнал в член 47 от Хартата, националният съд, сезиран с жалба срещу решение на НРО, трябва да може да го отмени с обратно действие, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, подало жалбата.

Според Съда член 4, параграф 1, втора алинея от Рамковата директива нито възпрепятства, нито ограничава тази възможност, тъй като тази разпоредба предвижда единствено, че жалбата срещу решение на НРО няма суспензивно действие, освен ако не са приложени временни мерки в съответствие с националното законодателство. Следователно решението на НРО по принцип се прилага за периода на производството, което не засяга възможността след неговото приключване да се отмени с обратно действие посоченото решение, ако националният съд смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, подало жалбата.

Освен това Съдът приема, че възможността национален съд да отмени с обратно действие решение на НРО не нарушава принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания. Това е така, тъй като решението на НРО, което е предмет на жалбата, остава в сила само до приключване на обжалването. При това положение икономическите оператори, страни в производство по обжалване като предвиденото в член 4, параграф 1 от посочената директива, не могат да възлагат правни очаквания за обстоятелството, че в случай на отмяна на съответното решение на НРО, тази отмяна няма да има действие ex tunc.

С оглед на тези съображения Съдът заключава, че член 4, параграф 1, първа алинея, първо и трето изречение и втора алинея от Рамковата директива във връзка с член 47 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че национален съд, сезиран с жалба срещу решение на НРО, трябва да може да отмени с обратно действие решението, ако смята, че това е необходимо за предоставянето на ефективна правна защита на предприятието, подало жалбата.