Обзор

 

В периода от 1 ноември 2016 г. – 28 февруари 2017 г. български юрисдикции са отправили 4 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

 

Юрисдикция	Брой преюдициални запитвания (01.11.2016 – 28.02.2017)
Административен съд София-град	2
Административен съд Варна	1
Върховен административен съд	1

Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

Област от правото на ЕС	Брой преюдициални запитвания (01.11.2016 – 28.02.2017)
Убежище	1
Отговорност на държавата за вреди	1
Данъчни въпроси	2

 

Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

 

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.

 

Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: https://evropeiskipravenpregled.eu

 

 

 

Дело C-585/16, Алхето

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: Серин Алхето

Ответник: Заместник-председател на Държавна агенция за бежанците

Преюдициални въпроси

1. Следва ли от чл.12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95¹ , тълкуван във връзка с чл.10, параграф 2 от Директива 2013/32² и чл.78, параграф 2, буква а) от Договора за функционирането на ЕС, че:

А) допуска молбата за международна закрила на лице без гражданство, от палестински произход, регистрирано от Агенцията на ООН за подпомагането на палестинските бежанци (UNRWA) като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, да бъде разгледана като молба по чл.1, буква А) от Женевската конвенция за убежището от 1951 г., вместо като молба за международна закрила по чл.1, буква D, изречение второ от същата конвенция и при условие, че компетентността за разглеждане на молбата е поета на основания, различни от съчувствие или хуманитарни съображения, разглеждането на молбата попада в приложното поле на Директива 2011/95?

Б) допуска такава молба да не бъде обсъждана от гледна точка на изискванията по чл.12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 и съответно не бъде приложено даденото тълкуване на разпоредбата от Съда на ЕС;

2. Следва ли чл.12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 във връзка с чл.5 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство по чл.12, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците, която не предвижда изрично включваща клауза за палестинските бежанци в съответната редакция и условието помощта да бъде преустановена на каквото и да е основание, както и, че чл.12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95 е безусловна и достатъчно точна и поради това норма с директен ефект, която следва да бъде приложена и без изричното позоваване от страна на подалото молба за международна закрила лице, когато молбата следва да се разгледа като такава по чл.1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция от 1951 г.?
3. Следва ли от чл.46, параграф 3 от Директива 2013/32, тълкуван във връзка с чл.12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, че в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с предвиденото по чл.10, параграф 2 от Директива 2013/32, и предвид фактите по главното производство, че допускат молбата за международна закрила да бъде разгледана от първоинстанционния съд като подадена на основание чл.1, буква D, изречение второ от Женевската конвенция от 1951г. и извършена преценката по чл.12, параграф 1, буква а) от Директива 2011/95, когато молбата за международна закрила е подадена от лице без гражданство от палестински произход, регистрирано от UNRWA като бежанец и което лице е било установено постоянно в зоната на действие на агенцията (Ивицата Газа) преди подаването на молбата, и тази молба не е разгледана от гледна точка на посочените разпоредби в решението за отказ да се предостави международна закрила?
4. Следва ли от предвиденото по чл.46, параграф 3 от Директива 2013/32 за правото на ефективна защита в контекста на изискването за „(..) цялостно и ех nunc разглеждане на фактите и правните въпроси“, тълкувано във връзка с чл.33, 34 и 35, ал.2 от същата директива и чл.21,параграф 1 от Директива 2011/95, във връзка с чл.18, чл.19 и чл.47 от Хартата за основните права на ЕС, че допускат в производство по съдебно обжалване на решение за отказ да се предостави международна закрила, постановено в съответствие с чл.10, параграф 2 от Директива 2013/32, следното:
5. A)    първоинстанционният съд за пръв път да се произнесе по допустимостта на молбата за международна закрила и по въпроса за връщане на лицето без гражданство в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила след като задължи решаващия орган да представи необходимите за това доказателства и предостави възможност на лицето да изрази становище по въпросите, относими към допустимостта на молбата, или

Б) първоинстанционният съд поради допуснато съществено процесуално нарушение следва да отмени решението и задължи решаващия орган да се произнесе отново по молба за международна закрила при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, в това число да проведе интервю по допустимост, предвидено по чл.34 от Директива 2013/32 и се произнесе по въпроса дали е възможно лицето без гражданство да бъде върнато в страната, в която е било установено преди подаването на молбата за международна закрила?

1. B)    първоинстанционният съд извършва преценка за сигурността на страната, в която лицето е било установено към момента на устните състезания, респективно към момента на постановяването на решението при настъпили съществени изменения в обстановката, обуславящи решение в полза на лицето?
2. Следва ли предоставяната помощ от Агенцията на ООН за подпомагането на палестинските бежанци (UNRWA) да се счита за друга закрила по смисъла на чл.35, ал. 1, буква б) от Директива 2013/32 в съответната държава от зоната на действие на агенцията, при условие, че тази държава спазва принципа за забрана за връщане по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. по отношение на подпомаганите лица от агенцията?
3. Следва ли от чл.46, параграф 3 от Директива 2013/32, че правото на ефективна защита в контекста на предвиденото “когато е приложимо, разглеждане на нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95“, тълкуван във връзка с чл.47 от Хартата за основните права, че при съдебно обжалване на решение, с което молбата за международна закрила е разгледана по същество и постановен отказ да се предостави международна закрила, задължава първоинстанционният съд да постанови решение:

А) което се ползва със сила на присъдено нещо освен по въпроса за законосъобразността на постановения отказ, но и по въпроса за нуждите от международна закрила съгласно Директива 2011/95 на лицето, подало молба за международна закрила, в това число когато международна закрила по националното право на съответната държава членка се предоставя само по решение на административен орган;

Б) за необходимостта от предоставяне на международна закрила чрез подходящото разглеждане на молбата за международна закрила, независимо от допуснати процесуални нарушения при разглеждането й от решаващия орган?

____________

¹ Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила

OB L 337, стр. 9

² Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила

OB L 180, стр. 60

 

Дело C-571/16, Кантарев

 

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

Страни в главното производство

Ищец: Николай Кантарев

Ответник: Българска народна банка

Преюдициални въпроси

1/ Разпоредбата на чл.4, пар.3 от Договора за ЕС и принципите на равностойност и ефективност, трябва ли да се тълкуват в смисъл, че при липсата на национална уредба, допускат компетентността на съда и реда за разглеждане на исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се определят според публичния орган, който е извършил нарушението и според характера на действието/бездействието, с което е осъществено нарушението, при положение, че прилагането на тези критерии има за последица разглеждане на исковете от различни съдилища – общи и административни, по различен процесуален ред – ГПК и АПК, изискващ внасяне на различни държавни такси – пропорционални и прости, и доказване на различни предпоставки, вкл. наличието на виновно поведение?

2/ Разпоредбата на чл.4, пар.3 от Договора за ЕС и изискванията, поставени от Съда по делото Frankovich, следва ли да се тълкуват в смисъл, че не допускат исковете за вреди от нарушения на правото на ЕС да се разглеждат по ред, като този по чл.45 и чл.49 от ЗЗД, който изисква внасяне на пропорционална държавна такса и доказване на виновно поведение, както и по ред, като този по чл.1 от ЗОДОВ, който макар да предвижда носенето на обективна отговорност и съдържа специални правила, улесняващи достъпа до съд, се прилага само за вреди от отменени незаконосъобразни актове и незаконосъобразни фактически действия/бездействия на администрацията, и не обхваща хипотези на нарушения на правото на ЕС, извършени от други държавни органи, с правни действия/бездействия, които не са отменени по съответния ред?

3/ Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО¹ трябва ли да се тълкуват в смисъл, че допускат законодателен подход, като този, възприет в чл.36, ал.3 от ЗКИ и чл.23, ал.5 от ЗГВБ, според който, „изискването съответната кредитна институция да изглежда неспособна за момента по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи“, е равнозначно на установяване на неплатежоспособност на институцията и отнемане на нейния лиценз, както и схемата за гарантиране на депозитите да се задейства от момента на отнемане на лиценза за извършване на банкова дейност?

4/ Разпоредбата на чл.1, пар.3 от Директива 94/19/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че за да се дефинира един депозит като „неналичен“, следва да бъде установен като такъв с изричен акт на „съответните компетентни органи“, след извършване на оценката по буква i) от същата разпоредба, или допуска поради празнота в националното законодателство, преценката и волята на „съответния компетентен орган“ да се извлича по тълкувателен път от други негови актове – например в случая от Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ, с което „КТБ“ АД е поставена под специален надзор, или да се презумира от обстоятелства, като тези в главното производство?

5/ При обстоятелства, като тези в главното производство – когато с Решение № 73/20.06.2014г. на УС на БНБ са преустановени всички плащания и операции, вложителите са били лишени от възможността да подават заявки за плащане и не са имали достъп до депозитите си за периода 20.06.2014г. до 06.11.2014г. – следва ли да се приеме, че всички гарантирани безсрочни депозити (за които не се изисква предизвестие за разпореждане и се плащат незабавно при поискване) са станали неналични по смисъла на чл.1 пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, или условието „да не е платен дължим и платим депозит“, изисква задължително вложителите да са предявили до кредитната институция искане (заявка, покана) за плащане, което да не е изпълнено?

6/ Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i), чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО и съображение (8) от Директива 2009/14/ЕО² , трябва ли да се тълкуват в смисъл, че свободата на преценка на „съответните компетентни органи“ при извършване на оценката по чл.1, пар.3, буква i) във всички случаи е ограничена от срока по изр.2 на буква i), или допускат за целите на специалния надзор, като този по чл.115 от ЗКИ, депозитите да останат неналични за срок по-дълъг от посочения в Директивата?

7/ Разпоредбите на чл.1, пар.3, буква i) и чл.10, пар.1 от Директива 94/19/ЕО имат ли директен ефект и предоставят ли на вложителите в банка, включена в схема за гарантиране на депозитите, в допълнение към правото им да бъдат компенсирани от тази схема до размера по чл.7, пар.1 от Директива 94/19/ЕО, и правото да ангажират отговорността на Държавата за нарушение на правото на ЕС като предявят срещу органа, длъжен да установи неналичността на депозитите, иск за вреди от забавено плащане на гарантирания размер на депозитите, когато решението по чл.1, пар.3, буква i) е взето след установения в Директивата 5-дневен срок и забавата се дължи на действието на оздравителна мярка, целяща да предпази банката от неплатежоспособност, наложена от същия този орган или при обстоятелства, като тези в главното производство, допускат национално правило, като това по чл.79, ал.8 от ЗКИ, според което БНБ, нейните органи и оправомощените от тях лица, носят отговорност за вреди, причинени от надзорните й функции, само ако са причинени умишлено?

8/ Дали и при какви условия нарушението на правото на Съюза, изразяващо се в невземане на решение от „съответния компетентен орган“ по чл.1, пар.3, буква i) от Директива 94/19/ЕО, съставлява „достатъчно съществено“ нарушение, което може да ангажира отговорността на държава членка за вреди чрез иск срещу надзорния орган, и дали в тази връзка са от значение обстоятелствата: а) че във ФГВЛ е нямало достатъчно средства за покриване на всички гарантирани депозити; б) че през периода, през който плащанията са останали спрени, кредитната институция е била поставена под специален надзор, целящ да я предпази от неплатежоспособност; в) че депозитът на ищеца е изплатен след като БНБ е констатирала, че оздравителните мерки са неуспешни; в) че депозитът на ищеца е изплатен ведно с дохода от лихви, начислени включително за периода 20.06.2014г. – 06.11.2014г.?

____________

¹ Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 година относно схемите за гарантиране на депозити

OB L 135, стр. 5; Специално българско издание: глава 6, том 2, стр. 163

² Директива 2009/14/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 2009 година за изменение на Директива 94/19/ЕО относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока за изплащане (Текст от значение за ЕИП)

OB L 68, стр. 3

 

 

Дело C-553/16, ТТЛ

 

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподател: „ТТЛ“ ЕООД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София

Преюдициални въпроси

1. Чл. 5, § 4 и чл. 12, буква „б” от Договора за Европейския съюз допускат ли национална правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК, която възлага на местно дружество – платец на дохода при източника задължение за заплащане на лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава-членка, докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.
2. Чл. 49, чл. 54, чл. 63 и чл. 65, § 1 и 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз допускат ли правна норма като чл. 175, ал. 2, т. 3 от ДОПК и данъчна практика, при която от дружеството-платец на доход при източника се събират лихви за периода от датата на изтичане на срока за внасянето на данъка върху дохода до деня, когато чуждестранното лице, установено в друга държава-членка, докаже наличието на основание за прилагане на СИДДО, по която Република България е страна, включително в случаите, когато съгласно спогодбата данък не се дължи или се дължи в по-нисък размер.

 

 

Дело C-552/16, „Уинд Иновейшън 1“ ЕООД

 

Запитваща юрисдикция

 

Административен съд София-град

Страни в главното производство

Жалбоподател: „Уинд Иновейшън 1“ ЕООД в ликвидация

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София

Преюдициални въпроси

1. Разпоредбата на член 176, алинея 2 от Директива 2006/112/ЕО¹ трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007г., съгласно което отпада възможността на назначения от съда ликвидатор да избере юридическото лице, за което е постановено съдебно решение за прекратяване, да остане регистрирано по ЗДДС до датата на заличаването му от търговския регистър, като вместо това регламентира прекратяването на юридическото лице-търговец със или без ликвидация като основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС?
2. Разпоредбата на член 176, алинея 2 от Директива 2006/112/ЕО трябва ли да се тълкува в смисъл, че не допуска задължителна дерегистрация по ЗДДС, основана на изменение на ЗДДС към 01.01.2007г. в случаите, когато за задълженото лице към момента на задължителната дерегистрация по ЗДДС са налице предпоставките за повторна задължителна регистрация по ЗДДС и когато същото е страна по действащи договори и декларира, че не е прекъсвало и продължава да извършва икономическа дейност и при положение, че за да има право да приспадне данъчен кредит за наличните активи, обложени към момента на дерегистрацията и налични при повторната регистрация, данъчнозадълженото лице трябва ефективно да внесе начисления и дължимия данък при извършената задължителна регистрация? В случай, че задължителната дерегистрация при посочените условия е допустима, допуска ли се обвързването на правото на данъчен кредит за обложените при дерегистрацията активи, налични при повторната регистрация по ЗДДС, с които лицето извършва или ще извършва облагаеми доставки, с ефективното внасяне на данъка в държавния бюджет или е допустимо да се извърши прихващане между начисления данък при дерегистрацията и установения размер на данъчен кредит при повторната регистрация по ЗДДС още повече, че данъкът е изискуем от лицето, за което възниква право на приспадане на данъчен кредит?

____________

¹ Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност

OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

 

[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.