Заключение на Генералния адвокат J. Kokott по дело C-488/15, Европейска комисия/Република България
В рамките на производство по чл.258 ДФЕС Европейската комисия иска от Съда на ЕС да установи нарушение от страна на Република България на задълженията й по Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 година относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа. По-конкретно става въпрос за нарушение на стандартите на Съюза за качеството на атмосферния въздух в България, което включва превишение с до 10 μm нива на фини прахови частици (наричани по-нататък „ПЧ10“) в определени зони и агломерации по смисъла на Директивата. Нарушението е квалифицирано от ЕК като систематично и постоянно от 2007 г.
Комисията упреква България, че не е изпълнила две задължения по Директива 2008/50, а именно, от една страна, задължението за спазване на пределно допустимите стойности за ПЧ10 и от друга страна, задължението поради превишаването на пределно допустимите стойности да приеме планове за качество на въздуха, които да обезпечат периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък.
Въпреки, че няма спор по въпроса за превишаването на пределно допустимите стойности, в хода на заключението си, Генералният адвокат (ГА) последователно разглежда възраженията повдигнати от България относно допустимостта на иска, възможностите да бъде поискано от държавата временно освобождаване от задължението за спазване на пределно допустимите стойности, както и специално внимание е отделено на въпроса дали задължението за спазване на пределно допустимите стойности е задължение за постигане на определен резултат или обхваща само усилията да се постигне съответствие.
В анализа си на тези въпроси ГА приема, позовавайки се на практиката на Съда, че самото превишаване на пределно допустимите стойности нарушава член 13 от Директива 2008/50 и приложение XI към нея. Следователно става въпрос за задължение за постигане на определен резултат, а не за задължение просто да се полагат усилия да се спазват пределно допустимите стойности. ГА допълва, че обстоятелството, че съгласно член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50 държавите членки не са длъжни да предприемат мерки, за да предотвратят или незабавно да преустановят всяко превишаване на пределно допустимите стойности, а само трябва да обезпечат периодът му да бъде възможно най-кратък, също не е пречка да се приеме, че е налице задължение за постигане на определен резултат.
Гореизложеното води до междинното заключение в т.80 от Заключението на ГА, че що се отнася до ПЧ10, от 2007 г. до 2013 г. във всички агломерации и зони на страната България общо и трайно не е изпълнявала задълженията си по член 13, параграф 1 във връзка с приложение XI към Директива 2008/50.
Второто основание в исковата молба на Комисията се отнася до задължението за изготвяне на планове за качество на въздуха по член 23 от Директива 2008/50. Тези планове е трябвало да посочват подходящи мерки, така че периодът на превишаване на пределно допустимите стойности да бъде възможно най-кратък.
Въпреки че липсва спор по въпроса дали България е изготвила планове за качество на въздуха, от продължаващото да съществува превишаване на пределно допустимите стойности Комисията прави извод, че България е пропуснала да обезпечи периодът на превишаване да бъде възможно най-кратък. Според Комисията България не е предприела всички необходими и от научна гледна точка възможни мерки, за да преустанови превишаването на пределно допустимите стойности. Комисията също така критикува факта, че мерки, които са били предвидени, все още не са били предприети и че изготвените от България планове не включвали определена информация.
Според ГА доводите на Комисията не могат автоматично да бъдат уважени. България, правилно според ГА, подчертава, че преценката кой период е „възможно най-кратък“, може да се извърши само въз основа на анализ на отделния случай, като само продължителността на превишаването не е достатъчна, за да се направи тази преценка, а е необходимо да се анализира също дали балансът с други интереси е липсвал. Като такива интереси България посочва битовото отопление с твърди горива през зимата, и по-специално с дърва и въглища, което според държавата е основната причина за превишаването на пределно допустимите стойности.
ГА предлага по аналогия да бъде приложено практиката на Съда относно законодателството за отпадъците, според която неизпълнение на задължението за гарантиране, че управлението на отпадъците се извършва без да се застрашава човешкото здраве и без да се вреди на околната среда, е налице в случаите, когато се наблюдава значително увреждане на околната среда за продължителен период от време без намеса на компетентните органи.
Като се има предвид, че в България от дълго време се нарушават пределно допустимите стойности за ПЧ10, което има сериозни последици за здравето на българското население, ГА приема, че това обстоятелство представлява важна индиция, че България не е изпълнила задължението си по член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50.
Освен това ГА приема и че изготвените от България планове за качество на въздуха, предназначени за намаляване на замърсяването на въздуха с ПЧ10, не отговарят на изискванията на член 23, параграф 1, втора алинея от Директива 2008/50, и по-специално не включват цялата информация, която се изисква съгласно раздел А от приложение XV към Директива 2008/50.
Ето защо България не е могла да докаже също, че въпреки трайното превишаване на пределно допустимите стойности е взела мерките, които са необходими, за да остане периодът на това превишаване възможно най-кратък.
Все пак ГА предлага началната дата на периода, за който ще се установи нарушението от страна на България да е обвързана с изтичането на срока за транспониране на директива 2008/50 т.е. най-рано от 11 юни 2010 г., тъй като не може да се приеме наличието на непрекъснато действие на задълженията за планиране, предвидени в предходната нормативна уредба, а именно директива 96/62.