Радостина Стефанова-Камишева[1]

Администратор в Секретариата на Съда на ЕС

 

 

Стремежът да се осигури навременна и подходяща съдебна защита стои в основата на националните и международни съдебни системи. Всъщност съвременното понятие за спешност съчетава изискванията за бързина и качество на правосъдието и точно това понятие има особено важна роля при реформата на правните системи.[2]

Преюдициалното производство от своя страна свидетелства за наличието на конструктивен диалог между националните юрисдикции и Съда на ЕС в контекста на тълкуването на Договорите и на проверката на валидността на актовете, приети от институциите на ЕС. Това производство е довело до приемането на основополагащи решения във връзка с различни принципи на правото.

Особен интерес към въпроса за спешността се появява с разширяването на компетентността на Съда на ЕС да се произнася с преюдициални заключения в областта на убежището, имиграцията, съдебното сътрудничество по граждански дела и полицейското и съдебното сътрудничество по наказателни дела. За да се отговори на този засилен интерес, в момент когато средната продължителност на преюдициалните производства е 19,3 месеца[4], е изменен Процедурният правилник на Съд на ЕС, на 15 януари 2008 г.[5], именно с цел да се гарантира ефективен отговор на спешността в тези специфични области от правото.

Настоящото изследване се фокусира именно върху това как въвеждането и развитието на спешното преюдициално производство влияе върху диалога между националните съдилища и Съда на ЕС. След като направим преглед на историческия контекст на спешното преюдициално производство (СПП) (I), ще бъде представен анализ на условията за прилагане на това производство (II), последван от описание на основните му характеристики (III), и ще приключим със сравнителен анализ с бързото производство пред Съд на ЕС (IV) и представяне на някои статистически данни относно прилагането на СПП (V).

I. Исторически контекст

Първоначално замислен като икономически съюз, Европейският съюз извървя дълъг път към въвеждането и последващото укрепване на сътрудничеството в рамките на пространството на свобода, сигурност и правосъдие (наричано по-нататък „ПССП“), както го познаваме днес.

В исторически план до подписването на Договора от Лисабон на 13 декември 2007 г. тази област беше част от третия стълб на европейската интеграция (известен като област ПВР – „Правосъдие и вътрешни работи“) и беше урегулирана на чисто междуправителствено ниво.

Договорът от Амстердам, подписан на 2 октомври 1997 г., разшири обхвата на това сътрудничество като включи съответните области в основния текст на Договора за създаване на Европейската общност, като добави нов дял IV относно визите, убежището, имиграцията и други политики, свързани с движението на хора. Тази законодателна промяна имаше значителни последици — вече беше възможно да се приемат регламенти и директиви, уреждащи съответните области, а Съдът, тогава на Европейските общности (сега на ЕС), разшири правомощието си за тълкуване и оценка на валидността на актовете в тези области.

До влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. въпросите, свързани с ПССП, се уреждаха от два съвсем различни правни режима. Въпросите в областта на визите, убежището и имиграцията, както и в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела, попадаха в обхвата на дял IV от Трета част на Договора за създаване на Европейската общност, докато въпросите, свързани с полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, от своя страна, попадаха в обхвата на дял VI и това сътрудничество беше междуправителствено по своя характер.[6] Това разграничение оказва влияние върху компетентността на Съда, тъй като само юрисдикциите, чиито решения не подлежаха на обжалване съгласно националното право, имаха право да сезират Съда с въпроси относно тълкуването или валидността на актовете, приети на основание дял IV[7], докато компетентността на Съда в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси зависеше от изричното съгласие на всяка държава членка, която по този повод можеше да уточни дали възможността да сезира Съда с преюдициално запитване е предоставена на всички юрисдикции или е запазена само за юрисдикциите, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право.[8]

Договорът от Лисабон сложи край на това разграничение, като обедини всички посочени по-горе въпроси в рамките на един дял — дял V от част трета на Договора за функционирането на Европейския съюз (наричан по-нататък „ДФЕС“). Този дял V е посветен именно на пространството на свобода, сигурност и правосъдие, но беше предвиден петгодишен преходен период, през който компетентността на Съда да разглежда преюдициални въпроси остана непроменена по отношение на актовете, приети в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, приети преди влизането в сила на Договора от Лисабон.[9]

Така с премахването на стълбовата структура след Договора от Лисабон въпросите, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие, което е правоприемник на областта ПВР, щяха вече да бъдат предмет на обичайните съдебни производства и преюдициални запитвания пред Съда на ЕС. Оставаше обаче да се преодолее един немаловажен проблем — продължителността на преюдициалното производство, която през 2003 г. възлизаше на 25 месеца. Подобна продължителност съвсем не беше съвместима с необходимостта от бързо разглеждане на въпроси като например тези за предоставяне на убежище, за упражняване на родителските права или за продължаване на задържането на обвиняем и т.н. Тези въпроси по самото си естество изискват бързо разглеждане.

За да се преодолеят трудностите, свързани с очакваното увеличаване на броя на делата в тази област, беше решено да се въведе спешна процедура, приложима само за преюдициалните запитвания в областта на ПССП.[10]

На Европейския съвет в Брюксел на 4 и 5 ноември 2004 г. е прието, че „следва да се обмисли въвеждането на процедура, която да позволи да се разгледат бързо и правилно преюдициалните въпроси относно пространството на свобода и сигурност и при необходимост чрез изменение на Статута на Съда“. Комисията беше поканена да предостави предложение в тази връзка, след консултации със Съда на ЕС.[11]

Спешното преюдициално производство е въведено с решение на Съвета от 20 декември 2007 г.[12] С това решение в Статута на Съда се въвежда нов член 23а^, който предвижда „В процедурния правилник може да бъде предвидено бързо производство, а във връзка с преюдициални запитвания, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие — и спешно производство.“ Така в Процедурния правилник на Съда^[13] e включен нов член 104б[14], за да се уреди СПП.

II. Условия за прилагане на СПП

Повече от петнадесет години след въвеждането на СПП се налага изводът, че условията за прилагане на тази процедура или не са добре известни на националните юрисдикции или пък не са добре очертани. В това отношение през първите години от прилагането на тази процедура беше подчертана „изненадващата липса на яснота относно условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да се установи неотложността“. [15]

Липсата на яснота обаче е въпрос от голямо значение, тъй като предвидимостта има определяща роля за националния съд — съмненията му относно вида на преюдициалното производство, което ще бъде образувано, могат да го разубедят да отправи преюдициално запитване. При тези обстоятелства се поставя под въпрос самият принцип на сътрудничество между националния съд и съда на ЕС.[16]

Статистическите данни показват еволюция в рамките на СПП и развитие на диалога между съдиите в пространството на свобода, сигурност и правосъдие.[17] Малко скептични и непознаващи новата процедура, въведена през 2008 г., националните съдии не бяха много склонни да искат прилагането й през първите пет години от въвеждането й. Тази тенденция може да се обясни също и с преходния период, що се отнася до прилагането на преюдициалното производство за делата, свързани с ПССП. За сметка на това през последните пет години се наблюдава засилено прибягване до СПП[18], но същевременно продължават да се наблюдават проблеми в диалога между съдиите.

Националните съдии продължават да са изправени пред проблема с предвидимостта на условията за прилагане на СПП.

В член 23а от Статута на Съда е посочено единствено, че СПП се прилага само за ПССП, а по отношение на организацията и функционирането на СПП препраща към Процедурния правилник на Съда. На свой ред Процедурният правилник не е много изчерпателен: в член 107, параграф 2 се посочва, че „запитващата юрисдикция излага правните и фактически обстоятелства, които установяват спешността“, без обаче да посочва критериите, въз основа на които може да се определи тази спешност.

Все пак полезни насоки могат да бъдат намерени в Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания. В тях се уточнява, че национален съд може да поиска прилагането на СПП „в случая, посочен в член 267, четвърта алинея ДФЕС, на задържане или лишаване от свобода на дадено лице, когато отговорът на поставения въпрос е решаващ за преценката на правното положение на това лице, или при спор за родителски права или за отглеждането на малки деца, по-специално когато разрешаването на спора по главното производство зависи от отговора на преюдициалния въпрос и разглеждането по общия ред би могло да навреди сериозно, дори непоправимо, на отношенията между детето и (единия от) родителите му или на неговото развитие, както и на интеграцията му в неговата семейна и социална среда“.

В същия документ Съдът уточнява чрез конкретни примери обстоятелствата, които не могат да обосноват прилагането на спешното преюдициално производство: чисто икономически интереси, колкото и големи и легитимни да са те; правната несигурност, която засяга положението на страните по делото в главното производство или на други страни в подобни спорове; големият брой лица или правоотношения, потенциално засегнати от акта, който трябва да постанови запитващата юрисдикция, след като е сезирала Съда с преюдициални въпроси; или пък големият брой дела, до които е възможно да се отнася съдебният акт на Съда.

Друг важен източник на насоки относно условията за прилагане на СПП е практиката на Съда, въпреки че решението дали да се уважи или не решението на запитващата юрисдикция за разглеждане на делото по реда на спешното преюдициално производство, взето от състав, определен за тази цел от Съда, не е мотивирано.

Докладът за прилагането на спешното преюдициално производство от Съда,[19] представен на Съвета през януари 2012 г., обосновава тази липса на мотиви с „изключителната бързина, с която определеният състав трябва да се произнесе по исканията за прилагане на спешното преюдициално производство — срок, който през референтния период е средно малко повече от 8 дни“. Въпреки това, в случай че искането за спешно преюдициално производство бъде уважено, когато се произнася по същество, Съдът често обобщава доводите на запитващата юрисдикция, които са обосновали прилагането на това производство. Когато заявлението е отхвърлено, то Съдът обикновено само посочва във уводната част на съдебното решение направеното искане и отхвърлянето му, като понякога посочва причините за липсата на спешност, но доста лаконично.

Накратко, на базата на цитираните по-горе документи и на практиката на Съда на ЕС могат да бъдат определени три общи условия за прилагането на СПП:

• условие за релевантност – преюдициалният въпрос трябва да се отнася до тълкуването или валидността на акт, който попада в обхвата на част трета, дял V от ДФЕС (А);
• условие за спешност (Б) и
• условие за относимост – решението на Съда трябва да бъде от решаващо значение за преценката на правното положение на засегнатото лице (В).

А. Условие за релевантност: преюдициалният въпрос се отнася до тълкуването или валидността на акт, който попада в обхвата на част трета, дял V от ДФЕС

Това е първото условие за прилагане на СПП. То е изрично предвидено както в Статута, така и в Процедурния правилник на Съда.

Член 23а от Статута уточнява, че СПП е предвидено за „преюдициални запитвания, свързани с пространството на свобода, сигурност и правосъдие“.

Съгласно член 107 от Процедурния правилник на Съда „преюдициално запитване, което повдига един или няколко въпроса, отнасящи се до областите по част трета, дял V от Договора за функционирането на Европейския съюз, може да се разгледа по реда на спешното производство“.

Следователно СПП не се прилага във всички случаи, които могат да се окажат спешни, но прилагането му е строго ограничено до областта на ПССП. Това условие е предварително, но често пренебрегнато от запитващите юрисдикции, тъй като те се съсредоточават върху условието за спешност и не проверяват дали актът, чието тълкуване се иска, действително попада в сферата на ПССП[20]. Запитващите юрисдикции често смятат, че наказателноправният характер на дадено дело сам по себе си представлява сериозно основание за прилагане на СПП.[21] Макар несъмнено да е вярно, че наказателноправният характер е присъщ на някои политики от сферата на ПССП, това обаче не означава, че всяко наказателно производство попада в тази област.

Следователно е от съществено значение да се определи добре рамката на ПССП, тъй като, ако спорът в главното производство не се отнася до въпрос от тази област, СПП няма да може да бъде приложено и Съдът няма да разгледа другите две условия за неговото прилагане.

ПССП обхваща четири специфични области, а именно: политики относно контрола по границите, убежището и имиграцията (1); съдебно сътрудничество по граждански дела (2); съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество (3)

1. Политики относно контрола по границите, убежището и имиграцията

Тази специфична област на ПССП е уредена в част трета, дял V, членове 77—80 ДФЕС и се отнася по-специално до административното задържане с цел извеждане на граждани на трети страни, които са влезли незаконно на територията на държава членка.

Прилагането на СПП в тази област се отнася главно до граничния контрол и имиграцията и по-рядко до молбите за убежище.

Актовете на вторичното право в тази област, чието тълкуване е довело до задействането на СПП, са следните:

• Директива № 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила (ОВ 2013, L 180, стр. 60) [22],
• Директива № 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила (ОВ 2013, L 180, стр. 96) [23];
• Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ 2013, L 180, стр. 31) [24];
• Директива № 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ 2008, L 348, стр. 98) [25];
• Директива № 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила (ОВ 2011, L 337, стр. 9) [26];
• Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (ОВ 2003, L 251, стр. 12)[27];
• Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (ОВ 2009, L 243, стр. 1) [28] и
• Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ 2006, L 105, стр. 1) (отменен).[29]

2. Съдебно сътрудничество по граждански дела

Втората специфична област на ПССП е уредена в член 81, глава 3, дял V, трета част от ДФЕС.

Основният акт, чието тълкуване може да обуслови прилагането на СПП в тази област, е Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ 2003, L 338, стр. 1).[30]

От съдебната практика следва, че Съдът признава неотложността на произнасянето в случаите на отвеждане на дете, по-специално когато отделянето на детето от родителя може да влоши отношенията между тях или да навреди на тези настоящи или бъдещи отношения и да причини непоправима вреда.[31]

В случай на отвличане на малки деца прилагането на СПП става почти задължително за Съда. Всъщност той многократно подчертава явното и потенциално необратимо изменение на семейните връзки между детето и родителя, който търпи отдалечаването от детето.[32]

3. Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейско сътрудничество

Съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и полицейското сътрудничество, уредени в членове 82—89, глави 4 и 5 от дял V, част трета, ДФЕС, са областите, в които най-често се иска и предоставя прилагане на СПП[33]. Една от причините за това е, че наказателната материя често включва мерки, включващи лишаване от свобода.

По-долу са изброени актовете, чието тълкуване е довело до прилагането на СПП:

• Рамково решение на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки (2002/584/ПВР) (ОВ 2002, L 190, стр. 1)[34];
• Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета от 27 ноември 2008 година за прилагане на принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, за целите на тяхното изпълнение в Европейския съюз (2008/909/ПВР) (ОВ 2008, L 327, стр. 27)[35];
• Директива (ЕС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ 2016, L 65, стр. 1) [36];
• Директива № 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (ОВ 2012, L 142, стр. 1) и Директива № 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 година относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство (ОВ 2010, L 280, стр. 1)[37];
• Директива 2013/48/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 година относно правото на достъп до адвокат в наказателното производство и в производството по европейска заповед за арест и относно правото на уведомяване на трето лице при задържане и на осъществяване на връзка с трети лица и консулски органи през периода на задържане (ОВ 2013, L 294, стр. 1)[38]
• Конвенция за прилагане на Споразумението от Шенген[39]

Следва да се има предвид обаче, че условията за прилагане на СПП са кумулативни. Само по себе си обстоятелството, че дадено дело попада в обхвата на ПССП, не е достатъчно, за да обуслови прилагането на спешното производство, ако не са изпълнени и останалите условия. Освен това преценката на рамката на ПССП се извършва изключително от гледна точка на правото на Съюза и наказателноправният характер на главното производство е без значение за тази преценка[40] въпреки усещането на запитващите юрисдикции, че сам по себе си наказателноправният характер на дадено дело представлява сериозно основание за прилагане на СПП.[41]

Б. Условие за спешност

Дори и актът, чието тълкуване се иска, да се вписва в горепосочените области, прилагането на СПП не е автоматично. Необходимо е също да се установи наличието на спешност, която би обосновала прилагането на тази процедура.

В член 107, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда се уточнява, че „запитващата юрисдикция излага правните и фактически обстоятелства, които установяват спешността“. Налага се обаче изводът, че критерият за спешност и характерните за него елементи не са съвсем ясно определени.

Както е посочено в уводната част на точка II от настоящото изложение насоки относно критерия за спешност могат да се открият и в член 267, параграф 4 ДФЕС, съгласно който, когато преюдициален въпрос се отнася до задържано лице, Съдът се произнася в най-кратък срок, а също и в Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания[42]. В тях се посочват две примерни ситуации, при които се наблюдава спешност и следователно могат да задействат СПП, по-специално когато става въпрос за задържано или лишено от свобода лице, като отговорът на поставения въпрос е определящ за преценката на правното положение на това лице и когато компетентността на националния съд, сезиран със спор относно родителската отговорност или упражняването на родителските права върху деца, зависи от отговора на преюдициалния въпрос.

Освен това в доклада за прилагането на спешното преюдициално производство от Съда, изготвен от Съда през 2012 г., са посочени и два вида ситуации, които системно водят до прилагането на СПП: лишаването от свобода на лицето, за което се отнася главното производство, както и опасността от непоправимо влошаване на отношенията между дете и родител. Скорошната практика на Съда позволява да се установи и трети критерий за спешност, а именно опасността от нарушаване на основно право.

Тези три критерия за спешност ще бъдат разгледани по-подробно в следващите точки.

1. Лишаване от свобода

Това условие изглежда намира своето основание в първичното право. Член 267, параграф 4 ДФЕС гласи, че когато преюдициален въпрос е „повдигнат по висящо дело пред национален съдебен орган във връзка със задържано лице, Съдът на Европейския съюз се произнася в най-кратък срок“.

В Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания се уточнява, че национална юрисдикция може да поиска прилагането на СПП „в случая, посочен в член 267, четвърта алинея ДФЕС, на задържане или лишаване от свобода на дадено лице, когато отговорът на поставения въпрос е решаващ за преценката на правното положение на това лице […]“.[43]

За да прецени спешността обаче, Съдът трябва да вземе предвид две условия: от една страна, фактът, че съответното лице е лишено от свобода, и от друга страна, продължаването на лишаването от свобода да зависи от изхода на спора в главното производство.

Лишаването от свобода от своя страна може да се изразява в задържане под стража[44] или да бъде в следствие на осъдителна присъда[45].

Лишаването от свобода обаче да не произтича непременно само и единствено от налагането на наказателноправна санкция. Това може да бъде и административна мярка[46] и друга мярка за задържане[47].

Точната правна квалификация на лишаването от свобода не е от решаващо значение. Важното за започването на СПП е фактът, че става въпрос за мярка, която попада в приложното поле на ПССП. Но отново следва да се има предвид, че не всяка мярка, включваща лишаване от свобода, попада в обхвата на ПССП.

Анализът на съдебната практика показва също, че не всяко ограничаване на личната свобода може автоматично да се приравни на лишаване от свобода. Ако е изпълнено условието за спешност, степента на ограничението придобива също определено значение. Така СПП не е задействана в случаите на мерки за съдебен контрол[48], мерки за ограничаване на свободното движение или относно червена бюлетина на Интерпол[49].

По изключение, когато ограничителната мярка може да се приравни на лишаване от свобода, Съдът може да приложи СПП. Такъв е случаят с ограничителната мярка „домашен арест“[50]. Също така настаняването в център на Националната служба за защита на границите на Литва (VSAT), в който заинтересованото лице е свободно да се придвижва, но не може да напусне този център без разрешение и само ако бъде придружено, се счита за мярка за задържане и следователно за мярка на лишаване от свобода.[51]

За да се ползва от спешно разглеждане на делото, лицето, лишено от свобода, трябва да бъде една от страните в главното производство и решението на Съда на ЕС следва да има отражение върху продължаването на задържането (вж. точка В по-долу). Ако едно от тези две условия не е изпълнено, преюдициалното запитване не би могло да доведе до прилагането на СПП.[52]

В този смисъл мотивите, които се основават на наличието на мярка за съдебен контрол, разглеждана от запитващата юрисдикция като мярка, ограничаваща личната свобода[53], на особено продължително наказателно производство[54], на големия брой идентични положения и на риска от правна несигурност[55], могат да са без значение за задействането на СПП. Освен това мотиви, които се основават на наличието на други подобни висящи дела, по които други лица са били или могат да бъдат лишени от свобода, също не могат да доведат до задействане на СПП.[56] Това обстоятелство обаче е било взето предвид при вземането на решение за разглеждане на делото по реда на бързото производство.[57]

Положението на заинтересованото лице следва да се преценява към момента на разглеждане на искането за разглеждане на преюдициалното запитване по реда на спешното производство.[58] Следователно лишаването от свобода трябва непременно да е налице към момента на отправяне на преюдициалното запитване.[59] Съдът ще отхвърли искането за прилагане на СПП, когато съответното лице вече не е лишено от свобода. По дело Mantello[60] например жалбоподателят в главното производство е изтърпял наказанието си и към момента на отправяне на преюдициалното запитване, той вече не е бил задържан. Поради това Съдът отхвърля искането за СПП въпреки съображенията, свързани със загрижеността на запитващата юрисдикция да не се удължава процедурата по предаване, поискана от италианските органи в рамките на европейска заповед за арест.

2. Опасност от непоправимо влошаване на отношенията между дете и родител

Вторият критерий за спешност се вписва в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела. По същество рискът от непоправимо влошаване на отношенията между дете и родител би могъл да задейства СПП.[61] Подобно на критерия за лишаване от свобода е важно отговорът на преюдициалните въпроси да е определящ за решаването на спора в главното производство (например, когато компетентността на съда разглеждащ спора във връзка с приложението на правото на ЕС зависи от отговора на Съда на Европейския съюз) (вж. точка В по-долу).

За целите на преценката на този критерий за спешност няколко фактора могат да окажат влияние върху решението на Съда дали да задейства СПП, като например риска от психическо увреждане на детето[62] или евентуалните трудности, свързани с интегрирането на детето в неговата нова семейна и социална среда.[63]

Повечето от исканията за прилагане на СПП в областта на съдебното сътрудничество по граждански дела се отнасят до конфликт между родителите относно упражняването на родителските права върху детето или неправомерното отвеждане на детето. [64]

СПП може да се прилага и във връзка със събирането на семейството, при което разделението между детето и единия от родителите му не се дължи на конфликт между родителите. Такъв е случаят със сирийски бежанец, който е подал в Белгия заявление за събиране на семейството за съпругата и децата си, които са разделени от него в продължение на повече от три години.[65] Обратното, прилагането на СПП е отхвърлено в случая на баща, който е отделен от детето си, тъй като му е забранено да влиза и да пребивава в Унгария — страна, в която детето му пребивава с майка си.[66]

С оглед на гореизложеното се оказва, че в тази втора категория случаи, които могат да задействат СПП, неотложността не се установява автоматично, когато детето е разделено от единия от родителите си, а е важно да се вземат предвид всички обстоятелства на тази раздяла.

3. Опасност от нарушаване на основните права

По-общо, СПП може да се приложи и в случай на опасност от нарушаване на основните права на заинтересованите лица извън посочените в предходните две точки спешни ситуации.

Съдът изрично е постановил, че реалната опасност от нечовешко или унизително отношение трябва да се счита за елемент на спешност, който обосновава прилагането на член 107 и сл. от неговия процедурен правилник.[67]

Освен това при дела относно определянето на компетентността на запитващата юрисдикция да се произнесе по производства за настаняване на ненавършило пълнолетие лице в специализирана институция от затворен тип с цел закрила[68] или да се произнесе по опазването на благосъстоянието на детето[69], наличието на спешност е установено и те са разгледани по реда на СПП.

Също така СПП може да се приложи, когато решението за прехвърляне или за извеждане на жалбоподателя не е спряно до постановяване на решение на Съда[70] или когато жалбоподателят се намира в уязвимо здравословно състояние[71].

Следователно може да се направи заключението, че условието за спешност и прилагането на СПП не са предварително определени и ограничени до определени случаи. Напротив, Съдът разглежда индивидуалното положение на заинтересованите лица и взема предвид въздействието, което нормалното разглеждане на преюдициалното запитване би оказало върху зачитането на техните основни права. Като отхвърля прилагането на СПП по дело Landeshauptmann von Wien[72], Съдът посочва, че запитващата юрисдикция не е установила положение, при което би било застрашено зачитането на основните права на жалбоподателя в главното производство и членовете на неговото семейство, каквото е правото на семеен живот.

Обикновено Съдът взема предвид фактите и обстоятелствата по делото, така както са установени от запитващата юрисдикция, но не се колебае да поиска допълнителна информация, ако е необходимо, за да прецени наличието на спешност[73].

В. Условие за относимост: решението на Съда трябва да бъде определящо за преценката на правното положение на засегнатото лице

След като установи, че засегнатото лице е лишено от свобода и преди да вземе решение относно евентуалното прилагане на СПП, Съдът взема предвид значението, което отговорът на преюдициалните въпроси може да има за продължаването на това лишаване от свобода.[74]

Положението е по-деликатно, когато става въпрос за лица, които са задържани вследствие на присъда. Така по дело Leymann и Pustovarov осъденият в главното производство изтърпява наказание лишаване от свобода за различни престъпления, сред които и това, което е довело до отправянето на преюдициалното запитване, но според запитващата юрисдикция, ако обвинителният акт за това престъпление бъде отхвърлен, срокът на наложеното наказание ще бъде намален и лицето би било освободено по-рано. При тези условия е приложено СПП.[75] Условията за неотложност обаче не са счетени за изпълнени, когато задържаният изтърпява наказание лишаване от свобода вследствие на влязла в сила присъда, а преюдициалните въпроси се отнасят до престъпления, различни от тези, за които е постановена осъдителната присъда.[76]

Важно е запитващата юрисдикция да докаже по какъв начин отговорът на преюдициалните въпроси ще бъде определящ за решаването на спора в главното производство, независимо дали става въпрос за освобождаване на лицето, лишено от свобода, или за разрешаване на положението, довело до спешността.

Следва също да се отбележи, че при наличието на съмнения относно фактическото и правното положение по спора в главното производство Съдът е склонен да провери положението в главното производство пред запитващата юрисдикция, преди да се произнесе по прилагането на СПП.[77]

Г. Служебно прилагане на СПП

По съображения, свързани с доброто правораздаване, Съдът може също така да реши служебно да разгледа делото по реда на спешното преюдициално производство. Той постъпва по този начин, когато след разглеждане на фактите по спора в главното производство на пръв поглед установи, че е налице реален риск от настъпване на непоправима или трудно поправима вреда, което е убягнало от преценката на националния съд.

Всъщност член 107, параграф 3 от Процедурния правилник на Съда му позволява, и по-специално позволява на специализирания състав, който разглежда СПП, по искане на председателя да провери дали определено преюдициално запитване може по изключение служебно да бъде разгледано по реда на спешното производство.

Решението на Съда да разгледа служебно спора по реда на спешното преюдициално производство в област, която е особено чувствителна за защитата на индивидуалните права и свободи, е свързано със способността му да гарантира правната сигурност, която очакват страните в главното производство.[78]

Доколкото става въпрос за чувствителни въпроси, които попадат под суверенитета[79] на държавите членки, Съдът е прилагал служебно СПП само шест пъти[80], до края на 2024 г., приемайки, че с оглед на „фактическите и правните обстоятелства“ разглеждането на делото по реда на обикновената преюдициално процедура, би лишила сезирането му от всякакво полезно действие, тъй като това не би позволило да се избегне продължаването на състоянието на правна несигурност, в което се намират физическите лица, участващи в спора.

Три от тези шест дела (C-566/19 PPU; C-583/22 PPU; C-107/23°PPU) се вписват в рамките на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и се отнасят до лица, лишени от свобода, чието продължаване на задържането зависи от изхода на спора в главното производство; едно дело се отнася до областта на убежището и имиграцията (дело C-704/22); и две дела (C-491/10 PPU и C-85/18 PPU) са свързани със съдебното сътрудничество по граждански дела и се отнасят по-специално до отвеждането на дете.

III. Характеристики на СПП — продължителност и протичане

Както бе обсъдено по-горе, СПП се прилага само за областите, попадащи в обхвата на ПССП, и то обикновено по искане на запитващата юрисдикция. Ако е необходимо и „по изключение“, спешното производство се открива служебно.

Съгласно член 107, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда „запитващата юрисдикция излага правните и фактически обстоятелства, които установяват спешността и обосновават прилагането на това особено производство, и посочва, доколкото е възможно, предлагания отговор на преюдициалните въпроси.“

В идеалния случай искането на СПП трябва да бъде включено в отделен документ, за да се улесни установяването му от секретариата на Съда. СПП изисква значителни усилия от страна на различните служби на Съда и следователно е необходимо и националните съдилища за подходят с особено внимание. Изненадващо е, че понякога, когато има спешност при разглеждане делото, между решението за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз и получаването на преюдициалното запитване от Съда е изминал значителен период от време.[81] Изпращането на преюдициалното запитване с искане за прилагане на СПП почти три месеца след решението за сезиране на Съда дискредитира националната юрисдикция.[82] Това обаче са по-скоро изключения и най-често националните юрисдикции отправят искането си по електронен път веднага след като бъде взето решението да се отправи преюдициално запитване.

Така от процесуална гледна точка секретариатът на Съда може незабавно да връчи преюдициалното запитване с искане за СПП, както изисква член 109, параграф 1 от Процедурния правилник, на страните в главното производство, на държавата членка, към която принадлежи запитващата юрисдикция, на Комисията, както и на институцията, приела акта, чиято валидност или тълкуване се оспорва[83], както и на другите заинтересовани субекти, посочени в член 23 от Статута на Съда[84].. Това уведомяване се извършва още преди произнасянето на специализирания състав, който разглежда СПП и има за цел да предупреди адресатите за възможното прилагане на тази процедура.

Решението за разглеждане или не на преюдициалното запитване по реда на спешното производство се съобщава незабавно на същите субекти, посочени в предходния параграф[85].

В решението за разглеждане на запитването по реда на спешното производство се определя срокът, в който страните в главното производство, държавата членка, към която принадлежи запитващата юрисдикция, Комисията и евентуално Парламентът и/или Съветът могат да представят писмени изявления или становища, който срок по принцип е най-малко 10 работни дни. Решението може да уточнява правните въпроси, върху които тези бележки или писмени становища следва да се съсредоточат, и да определя максималната им дължина.[86] Ограничаването на обема на бележките и становищата е важно от гледна точка на сроковете за превод.

Следователно на етапа на писмената фаза на производството могат да участват само тези, които владеят езика на производството, а именно страните в главното производство, държавата, от която изхожда преюдициалният въпрос, Комисията и евентуално Европейският парламент и/или Съветът.[87] Останалите държави членки и институции на Съюза, които не са могли да вземат участие в писмената процедура, се уведомяват едновременно с решението делото да бъде разгледано по реда на СПП и за предвидената дата на съдебното заседание[88].

В началото на производството документите, които те ще получат, са достъпни само на езика на производството и на френски език — на работния език на Съда. Преди съдебното заседание обаче те ще получат превод на своя официален език на искането за преюдициално заключение.

В особено спешни случаи определеният състав може да реши да пропусне писмената фаза на производството[89] и да предвиди само провеждане на съдебно заседание. Генералният адвокат винаги се изслушва или под формата на „становище“, или под формата на заключение.

Освен разликата в участниците при спешното производство, различно е и процесуалното разглеждане от самия Съд.[90] За разлика от обичайния ход на делото и разглеждането му от общото събрание на Съда, което обединява всички членове на Съда, делата в рамките на ПССП, за които е направено искане за прилагане на СПП или е направено предложение от председателя на Съда в този смисъл, веднага се разпределят на специализиран състав от петима съдии, определен за срок от една година (състав СПП), който ще се произнесе както по необходимостта от прилагане на спешното производство, така и по съществото на поставените преюдициални въпроси.[91] От своя страна специализираният съдебен състав може да поиска от Съда да разпредели делото на съдебен състав, съставен от по-голям брой съдии, ако счита, че поставените въпроси налагат това.[92]

И накрая, решението се публикува веднага след като е на разположение на работния език и на езика на производството. Това опростяване на производството очевидно позволява на различните встъпили страни да се съсредоточат върху същността на делото и „не изглежда да е довело до преобръщане на преюдициалното производство, каквито опасения можеше да има. Напротив, качеството не изглежда да е било жертва на скоростта“[93].

IV. Сравнение на СПП с бързото преюдициално производство (БПП)

Освен СПП съществува втора процедура, която се отклонява от разпоредбите на Процедурния правилник на Съда, за да се осигури бързина при разглеждането на отнесените до него дела, и това е бързото производство.

Съгласно член 105 от Процедурния правилник „по искане на запитващата юрисдикция или, по изключение, служебно, след изслушване на съдията докладчик и генералния адвокат председателят на Съда може да реши определено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързо производство, в отклонение от разпоредбите на настоящия правилник, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в кратки срокове“.

Приложението на бързото производство се налага именно, когато е необходимо решение на Съда в много кратък срок, за да се избегнат рисковете, които биха могли да възникнат, ако производството се проведе по нормалния ред.[94] По същия начин би било необходимо приложението на спешно преюдициално производство, когато „разглеждането на […]преюдициално[то] запитване по общия ред би могло сериозно и дори непоправимо да накърни отношенията“[95] между страните.

От това следва, че както при СПП, така и при БПП, изискването за бързина при разглеждането на спора се налага, за да се избегне рискът от настъпване на непоправима или трудно поправима вреда, което при разглеждането на делото по общия ред не би могло да се гарантира.[96]

Бързото производство обаче не се ограничава до преюдициалните запитвания и може да бъде образувано по всяко производство, разглеждано от Съда. То позволява на Съда да разгледа, независимо от вида на производството, най-чувствителните въпроси, когато естеството на делото изисква то да бъде разгледано в най-кратки срокове, и може също, подобно на СПП, да бъде инициирано служебно от Съда. Следва да се отбележи, че решението дали дадено преюдициално запитване да бъде разгледано по реда на бързото производство обикновено е под формата на определение на председателя на Съда.

Важно е обаче да се отбележи, че разглеждането на спора по реда на бързото производство включва същите етапи като обикновеното производство. Всъщност ускоряването на процедурата се постига само чрез намаляване на сроковете за всеки от етапите, като се даде абсолютно предимство на разглежданите по реда на бързото производство дела пред всички други висящи дела.[97]

Понякога, като констатира, че обстоятелствата по делото не могат да обосноват прилагането на СПП, Съдът взима под внимание спешността, на която се позовава националният съдия, като служебно насочва разглеждането на делото по реда на бързото производство или по реда на разглеждането на делото с предимство.[98]

По дело Kozlowski[99] запитващата юрисдикция е поискала от Съда да разгледа преюдициалното запитване по реда на СПП, с мотива че г-н Kozlowski, който изтърпява наказанието си лишаване от свобода в Германия, би могъл да бъде освободен предсрочно. Съдът обаче не е уважил това искане, тъй като е получил преюдициалното запитване преди влизането в сила на разпоредбите относно спешното преюдициално производство. С оглед на духа на сътрудничество, характеризиращ отношенията между националните юрисдикции и Съда, последният все пак тълкува искането на запитващата юрисдикция като целящо съществено намаляване на продължителността на разглеждането на делото и го разглежда като искане за разглеждане на делото по реда на бързото производство[100] и решава да уважи това искане.

Изглежда обаче, че в областта на лишаването от свобода, което налага бързото разглеждането на спора, Съдът решава да преквалифицира искането за СПП в такова за БПП, когато заплахата за лишаване от свобода за един доста дълъг срок е в тежест на лица, различни от главния жалбоподател. По дело Achughbabian[101], в което молбата за прилагане на СПП е отхвърлена, но бързото производство е приложено служебно, Съдът постановява, че макар задържането на г-н Achughbabian да е прекратено, „това не променя факта, че някои от заинтересованите лица по висящи дела пред компетентните френски юрисдикции, различни от запитващата юрисдикция, са (…) лишени от свобода или могат да бъдат лишени от свобода и продължаването или освобождаването им зависи от отговора, който трябва да се даде на поставения от запитващата юрисдикция въпрос“[102]

Макар условията за започване на БПП да изглеждат по-гъвкави, отколкото за СПП, някои елементи все пак се припокриват. Както обяснява генералният адвокат Sharpston, „Съдът [не] би бил длъжен да действа по-бързо, отколкото позволяват естеството, чувствителността и сложността на поставените въпроси. Това е така особено когато Съдът смята, че съдебното дирене в случая налага всички заинтересовани субекти по член 23 от Статута на Съда да получат възможност да представят писмени становища. Всъщност Съдът разполага не с един, а с два процесуални способа за разглеждане на спешни преюдициални запитвания, като вторият е бързото преюдициално производство по член 105 от Процедурния правилник. Една от основните разлики на бързото в сравнение със спешното преюдициално производство е именно наличието на възможност за всички заинтересовани субекти да участват в писмената фаза. Подобно бързо преюдициално производство определено може да бъде водено с ритъм, който да позволява строго спазване на правилото по член 267, последна алинея ДФЕС, и съответно да е подходящо за разглеждането на преюдициално […].“[103]

БПП може да бъде приложено по дела, свързани с ПССП, но при които критерият за спешност по смисъла на СПП не е изпълнен.[104] Обратно, БПП може да се разреши и по дела, които не попадат в обхвата на ПССП, но при които критерият за спешност е свързан именно със задържането на съответното лице.[105]

Националните съдилища невинаги могат да направят ясно разграничение между двете производства: СПП и БПП. Понякога те искат и двете,[106] или пък едното вместо другото[107]. Във всички случаи, за да може искането на запитващата юрисдикция да бъде уважено, от съществено значение е да се посочи по какъв начин би било необходимо решение на Съда на Европейския съюз в кратък срок, за да се избегнат рисковете, които биха възникнали, ако производството се разглежда по обичайния ред.[108]

V. Статистически данни

Въпреки че в крайна сметка СПП засяга едва 1%[109] от делата, разглеждани всяка година от Съда, то се задейства в област, която е както чувствителна за националния суверенитет, така и представляваща приоритет за Съюза.[110] От 185-те молби за СПП, подадени до края на 2023 г., 87 са уважени, т.е. почти половината (около 47 %). По други шест дела СПП е инициирано служебно.

Съгласно статистическите данни на Съда делата, разгледани по реда на спешното преюдициално производство се отнасят, в своята половина, до съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и преди всичко до европейската заповед за арест. Една пета от тях (около 18 %) се отнасят до компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и по дела, свързани с родителската отговорност, и накрая, една четвърт от тези дела попадат в областта на „визите, убежището и имиграцията“.

Годишният брой на исканията за прилагане на тази спешна процедура показва значително увеличение през първите 10 години от въвеждането й, а през последните пет години се наблюдава колебание в този брой. През 2014 г. исканията за СПП възлизат на шест, този брой е удвоен през 2015 г. (единадесет искания) и през 2016 (дванадесет заявления), за да достигнат 19 през 2019 г. и дори 30 през 2021 г., за да спаднат отново до 13 през 2022 г. и десет през 2023 г. При анализа на тези данни трябва все пак да се вземе предвид фактът, че понякога няколко искания, които се отнасят до едни и същи въпроси, са подадени едновременно.[111]

Тези цифри показват нарастващ интерес към СПП, което обаче е неразривно свързано с нарастващия брой на самите преюдициални запитвания.[112]

Исканията за прилагане на СПП са от почти всички държави членки и обхващат широк спектър от области.

По традиция съдебният състав по делата, разглеждани по реда на СПП, е състав от петима съдии, но 18 дела за съответния период са разпределени на големия състав, а предвидената в член 113, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда възможност никога не е била използвана и нито едно дело не е разпределено на състав от трима съдии.

В десетина дела е приложен член 99 от Процедурния правилник, тъй като отговорът на поставените от запитващата юрисдикция въпроси е могъл да бъде изведен недвусмислено от съдебната практика или да не оставя място за никакво основателно съмнение.[113]

Съдът успява да спази средната продължителност на СПП, така както е предвидено още при въвеждането му: СПП обикновено приключва в рамките на между два и четири месеца.

Заключение

Равносметката за петнадесетте години от прилагането на спешното преюдициално производство ни позволи да установим, че въпреки стриктните условия за започване на това производство, Съдът го прилага с известна гъвкавост. В зависимост от естеството на поставените въпроси, конкретните положения, които са в основата на преюдициалното запитване, или потенциалното отражение на отговорите на Съда върху правната система на съответната държава членка, последният може да третира различно делата, разглеждани по реда на спешното производство.[114]

Това свидетелства за реално засилване на диалога между съдиите в областта на пространството на свобода, сигурност и правосъдие.

Не само Съдът обаче трябва да положи усилия в това отношение. Както е видно от становището на генералния адвокат Sharpston по дело Adil, C-278/12 PPU, СПП „е предназначено само за дела, които действително е необходимо да бъдат решени спешно. То налага използването на много ресурси на Съда — както съдебни, така и административни. Поради това, ако се подават много искания за разглеждане по реда на това производство, то ще се отрази на движението на другите дела, с които е сезиран Съдът. Очевидно е, че не би трябвало да се прави искане за разглеждане по реда на това производство (например) с цел по-бързо получаване на отговор, когато определящите факти не го обосновават. По тези причини искане за разглеждане по реда на СПП трябва да се подава, само когато обосноваващите го обстоятелства действително съществуват. Ето защо националният съд е длъжен да изложи в акта си за преюдициално запитване всички правни и фактически обстоятелства, които доказват спешността и обосновават прилагането на СПП. Това задължение е израз на принципите на солидарност и сътрудничество, от които се ръководят отношенията между националните юрисдикции и Съда. Националният съд не трябва да пропуска обстоятелства, които са от значение за преценката на Съда относно необходимостта запитването му да се разгледа по реда на това извънредно производство.“[115]

Този засилен диалог бележи ключова точка в трансформацията на правосъдието и подчертава необходимото развитие на европейската съдебна система, за да се изправи пред съвременните предизвикателства. СПП, създадено, за да реагира бързо на неотложни ситуации, отразява този преход към по-реактивно правосъдие, адаптирано към изискванията на един солидарен Съюз.

*

*     *

 

Приложение: Статистически данни за 15-те години на прилагане на спешното преюдициално производство:

Година	Брой отправени преюдициални запитвания (ПЗ)	Дела в областта на ПССП	ПЗ с искане за СПП	Отхвърлено СПП	Приложено СПП	СПП служебно приложено
2008	288	26	6	3	3
2009	302	17	3	1	2
2010	385	38	8	4	4	1
2011	423	44	7	3	2
2012	404	56	5	1	4
2013	450	57	5	3	2
2014	428	49	6	2	4
2015	436	50	11	5	6
2016	470	76	12	4	8
2017	533	90	15	11	4
2018	568	80	18	7	11	1
2019	641	103	19	7	12	1
2020	557	96	17	8	9	1
2021	567	102	30	21	9
2022	546	94	13	8	5	1
2023	518	82	10	8	2	1

 

Приложение: Български преюдициални запитвания с искане за СПП

	Дело номер	Име на дело	Запитваща юрисдикция	Искането за СПП е уважено
1	C-357/09 PPU	Кадзоев	Административен съд София-град	√
2	C-146/14PPU	Mahdi	Административен съд София-град	√
3	C-215/15	Гогова	Върховен касационен съд
4	C-439/16 PPU	Милев	Специализиран наказателен съд	√
5	C-604/17	PM	Върховен касационен съд
6	C-310/18 PPU	Милев	Специализиран наказателен съд	√
7	C-467/18	Районна прокуратура Лом	Районен съд Луковит
8	C-647/18	Корпоративна търговска банка	Окръжен съд Видин
9	C-8/19 PPU	RH	Специализиран наказателен съд	√
10	C-467/19 PPU	Специализирана прокуратура (Презумпция за невиновност)	Специализиран наказателен съд	√
11	C-653/19 PPU	Специализирана прокуратура	Специализиран наказателен съд	√
12	C-262/20	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“	Районен съд Луковит
13	C-414/20 PPU	ММ	Специализиран наказателен съд	√
14	C-71/21	Софийска градска прокуратура и др. (Последователни ЕЗА)	Софийски градски съд
15	C-529/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
16	C-530/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
17	C-531/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
18	C-532/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
19	C-533/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
20	C-534/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
21	C-535/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
22	C-536/21	Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (Нощен труд)	Районен съд Кула
23	C-174/22	EV (Прекурсори за дрога)	Върховен касационен съд
24	C-427/22	BG (Опускане на заеми без разрешение)	Върховен касационен съд
25	C-523/22	Апелативна прокуратура Велико Търново	Апелативен съд Велико Търново
26	С-698/22	TP и OF	Апелативен съд Варна
27	C-15/24 PPU	Стачев	Софийски районен съд	√
28	C-241/24	Ценочев	Окръжен съд Плевен
				9

 

*

*     *

[1] Изразените мнения са лични и не обвързват Съда на ЕС. Настоящата публикация е преведен и актуализиран вариант на статия, част от сборника, издаден в чест на съдия Александър Арабаджиев: La justice en transition : vers une union européenne solidaire et durable, Mélanges en l’honneur d’Alexander Arabadjiev, Larcier 2025, pp.231-261

[2] Franc de Paul Tetang, L’office de la Cour de justice et la procédure préjudicielle d’urgence, Revue du droit de l’Union européenne 1/2022, p. 191-213

[3] H. Gaudin, « Le renvoi préjudiciel devant la Cour de justice de l’Union européenne, clé d’un ordre juridique en réseau », Revue générale du droit on line, 2019, numéro 49151

[4] Виж съдебната статистика на Съда на ЕС за 2007 година, достъпна на сайта на Съда.

[5] ОВ 2008, L 24, стр. 39. Измененията влязоха в сила на 1 март 2008 г.

[6] M.-A. GAUDISSART, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence, SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage en Yves Bot, Bruylant 2022, стр. 115—137.

[7] Член 68 от Договора за ЕО.

[8] Вж. член 35, параграфи 2 и 3 от ДЕС; M.-A. GAUDISSART, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence, SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage à Yves Bot, Bruylant 2022, p.126.

[9] Вж. член 10 от Протокол № 36 относно преходните разпоредби; M.-A. GAUDISSART, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence, SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage à Yves Bot », Bruylant 2022, p.126.

[10] A. RICHARD, « Privation de liberté et conditions de mise en œuvre de la procédure préjudicielle d’urgence », mémoire de Master II sous la direction du Professeur Fabrice Picod, Université Panthéon Assas-Paris II, année universitaire 2012-2013

[11] Европейски съвет в Брюксел на 4 и 5 ноември 2004 г., заключения на председателството, 8 декември 2004 г., 14292/1/04 REV 1, § 3.1.

[12] Решение № 2008/79/ЕО на Съвета от 20 декември 2007 г. година за изменение на Статута на Съда (ОВ 2007, L 24., стр. 42).

[13] Понастоящем член 107 от Процедурния правилник на Съда.

[14] Изменения от 29 януари 2008 г. (ОВ 2008, L 24, стр. 39).

[15] A. TIZZANO, B. GENCARELLI, « La procédure préjudicielle d’urgence devant la Cour de justice de l’Union Européenne », Il diritto dell’Unione Europea, 4/2009 ; C. BARNARD, « The PPU : is it worth the candle ? An early assessment », European Law Review, 34/2009 ; L. COUTRON, « Urgence et renvoi préjudiciel », ref. Aff. Eur 2/2012.

[16] A. RICHARD, « Privation de liberté et conditions de mise en œuvre de la procédure préjudicielle d’urgence », mémoire de Master II sous la direction du Professeur Fabrice Picod, Université Panthéon Assas-Paris II, année universitaire 2012-2013, page 9.

[17] От 6 искания за прилагане на СПП през 2008 г. се стига до 30 през 2021 г.

[18] Средно 17 искания за СПП. За сравнение, за първите десет години от прилагането на тази процедура средният брой на исканията за СПП възлиза на 8.

[19] Доклад, представен на Съвета в съответствие с декларацията, приложена към решението му от 20 декември 2007 г. (ОВ 2008, L 24, стр. 44).

[20] Вж. например дела C-529/21 — C-536/21, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ (нощна работа) (решение от 4 май 2023 г., EU:C:2023:374), които се отнасят до тълкуването на Директива № 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. година относно някои аспекти на организацията на работното време; дело C-174/22, ЕV (Прекурсори на наркотични вещества) (определение от 1 декември 2023 г., EU:C:2023:947, т. 33), което се отнася до тълкуването на Регламент (ЕО) № 273/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. относно прекурсорите на наркотичните вещества (ОВ 2004, L47, стр. 1) и дело C-427/22, BG (Предоставяне на заеми без разрешение) (решение от 16 ноември 2023 г., EU:C:2023:877), което се отнася до тълкуването на Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ 2013, L 176, стр. 1).

[21] A. RICHARD, « Privation de liberté et conditions de mise en œuvre de la procédure préjudicielle d’urgence », mémoire de Master II sous la direction du Professeur Fabrice Picod, Université Panthéon Assas-Paris II, année universitaire 2012-2013, page 60 ; Вж. например дело C-373/20 Dyrektor Z. Oddziału Regionalnego Agencji Restrukturyzacji i Moduizacji Rolnictwa (решение от 14 октомври 2021 г., EU:C:2021:850, т  43); C-174/22, ЕV (Прекурсори на наркотични вещества) (определение от 1 декември 2023 г., EU:C:2023:947, т. 33) и C-427/22, BG (Предоставяне на заеми без разрешение) (решение от 16 ноември 2023 г., EU:C:2023:877), които са образувани в рамките на наказателни производства, но не се отнасят до тълкуването на акт, попадащ в обхвата на част трета, дял V ДФЕС.

[22] Дела C-269/18 PPU; C-422/18 PPU;  C-924/19 PPU и C-925/19 PPU; C-36/20 PPU; C-72/22 PPU.

[23] Дела C-610/15 PPU; C-924/19 PPU и C-925/19 PPU; C-36/20 PPU, C-186/21 PPU; C-72/22 PPU.

[24] Дела C-695/15 PPU; C-578/16 PPU.

[25] Дела C-357/09 PPU; C-61/11 PPU; C-383/13 PPU; C-146/14 PPU и C-186/21 PPU.

[26] Дело C-72/22 PPU.

[27] Дела C-155/11 PPU; C-1/23 PPU.

[28] Дела C-83/12 PPU и C-638/16 PPU.

[29] Дело C-278/12 PPU.

[30] Регламент е отменен и заменен с Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца (ОВ 2019, L 178, стр. 1), дела C-195/08 PPU; C-403/09 PPU; C-211/10 PPU; C-400/10 PPU; C-497/10 PPU; C-92/12 PPU; C-376/14 PPU; C-498/14 PPU; C-455/15 PPU; C-111/17 PPU; C-375/18 PPU; C-393/18 PPU; C-603/20 PPU; C-262/21 PPU; C-638/22 PPU.

[31] Вж. в този смисъл решения от 11 юли 2008 г., Rinau, C-195/08 PPU, EU:C:2008:406, т. 44; от 23 декември 2009 г., Detiček, C-403/09 PPU, EU:C:2009:810, т. 30; от 1 юли 2010 г., Povse, C-211/10 PPU, EU:C:2010:400, т. 35; решение от 5 октомври 2010 г., McB., C-400/10 PPU, EU:C:2010:582, т. 28; от 22 декември 2010 г., Aguirre Zarraga, C-491/10 PPU, EU:C:2010:828, т. 39 и определение от 10 април 2018 г., CV, C-85/18 PPU, EU:C:2018:220, т. 30.

[32] L. COUTRON, « Urgence et renvoi préjudiciel », R.A.E. – L.E.A. 2012/2, p. 385.

[33] 52 от всички 90 разглеждани по реда на СПП дела се отнасят до съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси и до полицейското сътрудничество.

[34] C-296/08 PPU; C-388/08 PPU; C-105/10 PPU; C-192/12 PPU; C-168/13 PPU; C-237/15 PPU; C-463/15 PPU; C-659/15 PPU; C-108/16 PPU; C-294/16 PPU; C-452/16 PPU; C-453/16 PPU; C-477/16 PPU; C-270/17 PPU; C-271/17 PPU; C-571/17 PPU; C-216/18 PPU; C-327/18 PPU; C-551/18 PPU; C-492/18 PPU; C-82/19 PPU, C-489/19 PPU; C-625/19 PPU; C-626/19 PPU; C-627/19 PPU; C-813/19 PPU; C-195/20 PPU; C-354/20 PPU; C-412/20 PPU; C-414/20 PPU; C-655/20 PPU; C-648/20 PPU; C-428/21 PPU; C-429/21 PPU; C-479/21 PPU; C-562/21 PPU; C-563/21 PPU; C-804/21 PPU; C-492/22 PPU; C-318/24 PPU.

[35] Дело С-235/24 PPU.

[36] Дела C-439/16 PPU; C-310/18 PPU; C-8/19 PPU; C-467/19 PPU; C-653/19 PPU; C-416/20 PPU.

[37] Дело C-242/22 PPU.

[38] Дело С-15/24 PPU.

[39] C-129/14 PPU; C-435/22 PPU.

[40] Вж. например дела C-174/22, EV (Прекурсори на наркотични вещества) (определение от 1 декември 2023 г., EU:C:2023:947, т. 33) и C-427/22, BG (Предоставяне на заеми без разрешение) (решение от 16 ноември 2023 г., C-427/22, EU:C:2023:877), които се отнасят до наказателно производство и прилагането на PPU е поискано, но Съдът отхвърля поради неспазване на условието за релевантност.

[41] A. RICHARD, « Privation de liberté et conditions de mise en œuvre de la procédure préjudicielle d’urgence », mémoire de Master II sous la direction du Professeur Fabrice Picod, Université Panthéon Assas-Paris II, année universitaire 2012-2013.

[42] Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (C/2024/6008), точка 43.

[43] Пак там.

[44] Решения от 28 април 2011 г., El Dridi, C-61/11 PPU, EU:C:2011:268, т. 27; решение от 10 април 2012 г., Vo, C-83/12 PPU, EU:C:2012:202, т. 31; от 13 януари 2021 г., MM, C-414/20 PPU, EU:C:2021:4, т. 37 и сл.

[45] Решение от 1 декември 2008 г., Leymann и Pustovarov, C-388/08 PPU, EU:C:2008:669, т. 38;

[46] Вж. решение от 30 ноември 2009 г., Кадзоев, C-357/09 PPU, EU:C:2009:741, т. 32; решение от 19 юли 2012 г., Adil, C-278/12 PPU, EU:C:2012:508, т. 34

[47] Например при настаняването на гражданин на трета страна в център за задържане по време на разглеждане на молбата му за международна закрила или с цел извеждане; вж. решение от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C-924/19 PPU и C-925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 100 и цитираната съдебна практика.

[48] Решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi, C-241/15, EU:C:2016:385, т. 27.

[49] Решение от 12 май 2021 г., Bundesrepublik Deutschland (Червена бюлетина на Интерпол), C-505/19, EU:C:2021:376, т. 32

[50] Решение от 13 януари 2021 г., MM, C-414/20 PPU, EU:C:2021:4, т. 39.

[51] Решение от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C-72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 40—42.

[52] Вж. например решения от 6 юли 2023 г., Minister for Justice and Equality (Искане за съгласие — Последици от първоначалната европейска заповед за арест), C-142/22, EU:C:2023:544, т. 29; решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C-329/11, EU:C:2011:807; от 16 ноември 2010 г., Mantello, C-261/09, EU:C:2010:683.

[53] Решение от 1 юни 2016 г., Bob-Dogi, C-241/15, EU:C:2016:385, т. 26 и сл.

[54] Решение от 16 ноември 2010 г., Mantello, C-261/09, EU:C:2010:683.

[55] Определение от 27 септември 2023 г., Abboudnam, C-58/23, EU:C:2023:748, точки 19 и 20.

[56] Решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C-329/11, EU:C:2011:807.

[57] Определение на председателя на Съда от 30 септември 2011 г., Achughbabian, C-329/11, EU:C:2011:630, т. 10

[58] Решения от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C-924/19 PPU и C-925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 99; от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др.‑, 72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 37.

[59] Вж. решения от 8 декември 2022 г., CJ, C-492/22 PPU, EU:C:2022:964, т. 46, от 17 март 2016 г., Mirza, C‑695/15 PPU, EU:C:2016:188, т. 34 и от 15 февруари 2016 г., N. (C-601/15 PPU, EU:C:2016:84), т. 40.

[60] Решение от 16 ноември 2010 г., Mantello, C-261/09, EU:C:2010:683

[61] Решения от 18 април 2023 г., Afrin (C-1/23 PPU, EU:C:2023:296), т. 24 и сл.  от 16 февруари 2023 г., Rzecznik Praw Dziecka и др. (C-638/22 PPU, EU:C:2023:103), т. 40 и сл.; от 24 март 2021 г., MCP (C-603/20 PPU, EU:C:2021:231), т. 33 и сл.; от 19 ноември 2015 г., P (C-455/15 PPU, EU:C:2015:763), т. 32; от 9 януари 2015 г., Bradbrooke (C-498/14 PPU, EU:C:2015:3), т. 38; от 9 октомври 2014 г., C (C-376/14 PPU, EU:C:2014:2268), т. 35; от 22 декември 2010 г., Mercredi (C-497/10 PPU, EU:C:2010:829), т. 39; от 5 октомври 2010 г., McB. (C-400/10 PPU, EU:C:2010:582, т. 28; от 1 юли 2010 г., Povse (C-211/10 PPU, EU:C:2010:400), т. 35; от 23 декември 2009 г., Detiček (C-403/09 PPU, EU:C:2009:810), т. 3; от 11 юли 2008 г., Rinau (C-195/08 PPU, EU:C:2008:406), т. 44.

[62] Решения от 24 март 2021 г., MCP, C-603/20 PPU, EU:C:2021:231, т. 33; от 14 май 2020 г., Országos Idegenrendészeti Főigazgatóság Dél-alföldi Regionális Igazgatóság, C-924/19 PPU и C-925/19 PPU, EU:C:2020:367, т. 106; от 17 октомври 2018 г., UD, C-393/18 PPU, EU:C:2018:835, т. 26; от 22 декември 2010 г., Aguirre Zarraga, C-491/10 PPU, EU:C:2010:828, т. 39; от 1 юли 2010 г., Povse, C-211/10 PPU, EU:C:2010:400, т. 35.

[63] Решения от 24 март 2021 г., MCP, C-603/20 PPU, EU:C:2021:231, т. 34; от 9 октомври 2014 г., C-376/14 PPU, EU:C:2014:2268, т. 35; и от 22 декември 2010 г., Aguirre Zarraga, C-491/10 PPU, EU:C:2010:828, т. 40.

[64] Решение от 2 август 2021 г., A, C-262/21 PPU, EU:C:2021:640

[65] Решение от 18 април 2023 г., Afrin, C-1/23 PPU, EU:C:2023:296, т. 26 и 27.

[66] Решение от 27 април 2023 г., M.D. (Забрана за влизане в Унгария), C-528/21, EU:C:2023:341.

[67] Решение от 7 март 2017 г., X и X, C-638/16 PPU, EU:C:2017:173, т. 33

[68] Решение от 26 април 2012 г., Health Service Executive, C-92/12 PPU, EU:C:2012:255, т. 49.

[69] Решение от 17 октомври 2018 г., UD, C-393/18 PPU, EU:C:2018:835, т. 23 и сл.

[70] Решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C-578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 50.

[71] Решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C-578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 37 и 40.

[72] Решение от 20 януари 2022 г., Landeshauptmann von Wien (Загуба на статута на дългосрочно пребиваващ), C-432/20, EU:C:2022:39, т. 22.

[73] Решения от 26 април 2012 г., Health Service Executive, C-92/12 PPU, EU:C:2012:255, т. 49; решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C-578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 50; от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C-72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 34.

[74] Вж. решение от 30 май 2013 г., F, C-168/13 PPU, EU:C:2013:358, стр. 28—32.

[75] Решение от 1 декември 2008 г., Leymann и Pustovarov, C-388/08 PPU, EU:C:2008:669, т. 38.

[76] Решение от 6 юли 2023 г., Minister for Justice and Equality (Искане за съгласие — Последици от първоначалната европейска заповед за арест), C-142/22, EU:C:2023:544, т. 29; решение от 21 септември 2023 г., Juan, C-164/22, EU:C:2023:684.

[77] Решения от 26 април 2012 г., Health Service Executive, C-92/12 PPU, EU:C:2012:255, т. 49; решение от 16 февруари 2017 г., C. K. и др., C-578/16 PPU, EU:C:2017:127, т. 50; от 30 юни 2022 г., Valstybės sienos apsaugos tarnyba и др., C-72/22 PPU, EU:C:2022:505, т. 34.

[78] Решение от 23 декември 2009 г., Detiček, C-403/09 PPU, EU:C:2009:810, т. 30; решение от 28 юни 2012 г., West, С-192/12 PPU, EU:C:2012:404, т. 33.

[79] L. CLEMENT-WILZ, « La procédure préjudicielle d’urgence, nouveau théâtre du procès européen ? », C.D.E., 2012, n° 1, pp. 135 et s.

[80] Решение от 22 декември 2010 г., Aguirre Zarraga, C-491/10 PPU, EU:C:2010:828, определение от 10 април 2018 г., CV, C-85/18 PPU, EU:C:2018:220, решение от 12 декември 2019 г., Parquet général du Grand-Duché de Luxembourg и Openbaar Ministerie (Прокурори на Лион и Тур), C-566/19 PPU и C-626/19 PPU, EU:C:2019:1077; решение от 8 ноември 2022 г., Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid (Служебна проверка на задържането), C-704/20 и C-39/21, EU:C:2022:858; решение от 12 януари 2023 г., MV (Определяне на общо наказание), C-583/22 PPU, EU:C:2023:5, и решение от 24 юли 2023 г., Lin, C-107/23 PPU, EU:C:2023:606.

[81] Например 13 дни по делото Povse, C-211/10 PPU; 14 по дело Rinau, C-195/08 PPU; 15 по дело Aguirre Zarraga, C‑491/10 PPU, 28 по дело Кадзоев, C‑357/09 PPU.

[82] Решение от 6 октомври 2009 г., Wolzenburg, C-123/08, EU:C:2009:616.

[83] Член 109, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда.

[84] Член 109, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда.

[85] Член 109, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

[86] Член 109, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда

[87] L. COUTRON, « Urgence et renvoi préjudiciel », R.A.E. – L.E.A. 2012/2, p. 385; Следва да се отбележи, че изменението на Процедурния правилник от 2012 г. (член 109, параграф 3 от Процедурния правилник) въвежда възможността, когато преюдициално запитване се отнася до административно или съдебно производство, проведено в държава членка, различна от тази на запитващата юрисдикция, Съдът да поиска от тази държава членка да представи всички необходими уточнения писмено или в съдебното заседание за изслушване на устните състезания.

[88] Член 109, параграф 5 от Процедурния правилник на Съда.

[89] Член 111 от Процедурния правилник на Съда.

[90]  M.-A. GAUDISSART, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence, SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage à Yves Bot », Bruylant 2022, p.115-137.

[91]   M.-A. GAUDISSART, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence, SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage à Yves Bot », Bruylant 2022, p.115-137.

[92] Член 113, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда.

[93] A. TIZZANO et B. GENCARELLI, « La procédure préjudicielle d’urgence devant la Cour de justice de l’Union européenne », in Mélanges en l’honneur de Jean Paul Jacqué, Paris, Dalloz, 2010, p. 650.

[94] Определение на председателя на Съда от 21 септември 2004 г., Парламент/Съвет, C-317/04, EU:C:2004:834, точка 13.

[95] Решение от 22 декември 2010 г., Aguirre Zarraga, C-491/10 PPU, EU:C:2010:828, т. 40.

[96] M.-A. GAUDISSART, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence », SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage à Yves Bot », Bruylant 2022, p.115-137.

[97] M.-A. Gaudissart, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence », SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage à Yves Bot », Bruylant 2022,, p. 115—137.

[98] F. DE PAUL TETANG, « L’office de la Cour de justice et la procédure préjudicielle d’urgence », Revue du droit de l’Union européenne 1/2022, p. 191-213..

[99] Решение от 17 юли 2008 г., Kozłowski, C-66/08, EU:C:2008:437.

[100] Определение на председателя на Съда от 22 февруари 2008 г., Kozlowski, C-66/08, EU:C:2008:116, точка 8.

[101] Решение от 6 декември 2011 г., Achughbabian, C-329/11, EU:C:2011:807.

[102] Определение на председателя на Съда от 30 септември 2011 г., Achughbabian, C-329/11, непубликувано, EU:C:2011:630, т. 10.

[103] Становище на генералния адвокат Sharpston по дело N., C-601/15 PPU, EU:C:2016:85, т. 48.

[104] Вж. например определение от 3 юли 2015 г., Гогова, C-215/15, EU:C:2015:466.

[105] Вж. например определения от 6 май 2014 г., G., C-181/14, EU:C:2014:740.

[106] Решение от 24 юни 2010 г., Pontini и др., C-375/08, EU:C:2010:365 и определение на председателя на Съда от 29 септември 2008 г., Pontini и др., C-375/08, непубликувано, EU:C:2008:528.

[107] решение от 9 ноември 2010 г., Purrucker, C-296/10, EU:C:2010:665, т. 52; Определение на председателя на Съда от 6 май 2014 г., G., C-181/14, EU:C:2014:740.

[108] Определение на председателя на Съда от 24 октомври 2013 г., Gielen и др., C-369/13, EU:C:2013:708, точка 16.

[109] Средна стойност за 15 години (до края на 2023г.).

[110] L. CLÉMENT-WILZ, La procédure préjudicielle d’urgence, nouveau théâtre du procès européen ?

[111] Такъв е случаят с осем искания за СПП, подадени през 2021 г. по дела C-529/21 — C-536/21, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, подадени от български съд.

[112] Общият брой на преюдициалните запитвания беше 288 през 2018 г., 450 през 2013 г., 641 през 2019 г. и 518 през 2023 г.

[113] Вж. дела C-105/10 PPU; C-155/11 PPU; C-463/15 PPU; C-85/18 PPU; C-269/18 PPU; C-422/18 PPU; C-8/19 PPU; C-467/19 PPU; C-813/19 PPU; C-186/21 PPU.

[114] M.-A. GAUDISSART, « Une procédure adaptée aux enjeux de l’Espace de liberté, de sécurité et de justice : la procédure préjudicielle d’urgence, SA Justice L’Espace de Liberté, de Sécurité et de Justice, Liber amicorum en hommage à Yves Bot », Bruylant 2022, p.115-137.

[115] Точки 32 и 33 от заключението.