Един пример за ефекта от липсата на диалог между българските съдилища и Съда на Европейския съюз

· Всички, ДИСКУСИИ, Защита на потребителите, Процесуално право
Print Post
Author

Десислава Здравкова Димитрова[1]

 

(See the abstract in English below)

Въведение

Настоящата статия има за цел да илюстрира негативния ефект от липсата на диалог между българските съдилища и Съда на Европейския съюз („СЕС“) и да подчертае необходимостта от такъв за преодоляване на правната несигурност и непредвидимост чрез изясняване на действителния смисъл на правото на ЕС и неговото пълно, точно и ефективно прилагане.

Изложението проследява и анализира диаметрално противоположните посоки на развитие на практиката на СЕС и на българските съдилища по един конкретен, но много показателен казус относно тълкуването и прилагането на Директива 93/13/ЕИО за неравноправните клаузи в потребителските договори („Директивата“) по отношение на клаузи от договори за банков кредит в чуждестранна валута, сключени с потребители.

Същност на проблема

Милиони потребители в няколко европейски държави понасят тежки неблагоприятни последици от т. нар. „кредит в швейцарски франкове“. Защитата на правата на толкова много европейски граждани се оказа предизвикателство за националните съдилища и тест за върховенството на правото, за способността за ефективен диалог със СЕС и за прилагането на правото на ЕС.

Съгласно разглежданите договори за кредит в чуждестранна валута на потребителя се предоставя кредит на стойност в национална валута или в евро, който се деноминира в швейцарски франкове по курс на тази валута спрямо националната валута към датата на отпускане на кредита и потребителят дължи кредита на месечни вноски в швейцарски франкове или в национална валута съобразно валутния курс на швейцарския франк към датата на всяко месечно плащане. През периода на отпускане на кредитите (2005 – 2008 г.) курсът на швейцарската валута към евро и другите национални валути в Европа беше на исторически ниски нива, а от края на 2008 г. рязко и трайно нарасна. Поради това, за да погасяват задълженията си в швейцарски франкове, към момента потребителите следва да плащат на кредитора с около 70% по-голяма сума във валутата, в която получават доходите си, в сравнение със сумата, която са получили по договора за кредит по курса швейцарски франк/лева към датата на отпускането му.

Кредитополучатели от всички засегнати държави търсят съдебна защита на правата си от 2011 – 2012 г. Клаузата за погасяване на кредита в швейцарски франкове и прехвърляне на валутния риск върху потребителя беше оспорена като неравноправна пред българските съдилища по хиляди дела. До 2018 г. съдилищата бланкетно приемаха, че клаузата е действителна, без да извършват реална преценка за неравноправност.

При разглеждане и решаване на тези дела българските съдилища показват, че традиционно считат диалога със СЕС за факултативен и по същество излишен. През периода от 2014 г. до 2022 г. авторът на настоящата статия сезира над 40 пъти съдилища от всички инстанции с мотивирани искания за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване и прилагане на Директивата по отношение на разглежданата клауза. Всички искания бяха отхвърлени без мотиви или с бланкетни мотиви: че съдът не е длъжен да отправя преюдициално запитване до СЕС; че не е налице неяснота в правото на ЕС; че има достатъчно практика на ВКС, която съдилищата да прилагат; че решението на съответния съд подлежи на обжалване пред по-горна инстанция.

Едва през м. май 2022 г. по свой почин Софийски апелативен съд отправи искане за преюдициално заключение до СЕС, по реда на член 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, относно евентуално неравноправния характер на клаузата за погасяване на кредит в чуждестранна валута и прехвърляне на валутния риск върху потребителя и относно това как следва да се изпълнява договорът за кредит след премахването ѝ.[2] През м. ноември същата година делото пред националния съд беше прекратено поради постигане на извънсъдебно споразумение между страните и няма да се стигне до произнасяне на СЕС по това единствено запитване от български съд относно разглежданата клауза. За краткото си съществуване делото пред СЕС показа притеснителна тенденция българските съдилища да считат за ирелевантни и излишни преюдициалните заключения на СЕС като форма на диалог – редица съдилища отказаха да спрат висящи пред тях производства с предмет същия типов договор за кредит и разглежданата клауза, и да съобразят насоките и разрешенията на СЕС[3].

Основни критерии за неравноправност на клаузата в практиката на СЕС

За първи път СЕС беше сезиран с въпроси дали изобщо подлежи на преценка за неравноправност и какви биха били последиците от неравноправния характер на клауза в договор за кредит, индексиран в швейцарски франкове, по силата на която размерът на месечните вноски е обвързан с променливия обменен курс на швейцарския франк спрямо националната валута към датата на плащането. В Решение от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, С-26/13 (Решение по дело С-26/13) СЕС постанови, че клауза за индексиране, която определя единствено различни обменни курсове за изчисляване на кредита в чуждестранната валута и на месечните вноски в национална валута, без кредиторът реално да предоставя обменна услуга, е акцесорно условие на плащане и не е част от основния предмет на договора за кредит. Такава клауза попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“ за кредит, ако определя основна престация на потребителя, която сама по себе си характеризира договора. В този случай клаузата подлежи на преценка за неравноправност, ако не е изразена на ясен и разбираем език.

СЕС формулира изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, като налагащо задължение клаузите не само да са ясни и разбираеми за потребителя от граматическа гледна точка, но и в договора да е прозрачно изложен точният механизъм на конвертиране на чуждестранната валута, както и отношението между този механизъм и механизма, предвиден в другите клаузи, свързани с отпускането на кредита, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици от сключването на договора.

СЕС постанови, че ако неравноправната клауза е част от основния предмет на договора за кредит и след премахването ѝ той не може да продължи да се изпълнява, и ако обявяването на недействителността на целия договор би поставило в неблагоприятно положение потребителя, е допустимо националният съд да замести неравноправната клауза с диспозитивна разпоредба от националното право.

Това решение на СЕС доведе до приемането в някои държави като Унгария и Хърватия на специално законодателство ad hoc, с което се обявяват за неравноправни и нищожни клаузи в договор за кредит в чуждестранна валута, които обвързват размера на задължението на потребителя с обменния курс на чуждестранната валута към деня на плащането и прехвърлят върху потребителя валутния риск. Тези неравноправни клаузи по нормативен път се заменят с диспозитивна разпоредба, съгласно която кредитите се остойностяват и се погасяват в национална валута по курса, приложен към датата на отпускане на кредита, и така потребителите се освобождават от валутния риск, възстановява се равновесието между страните и се запазва действителността на договорите за кредит. В практиката на СЕС се обособи поредица от решения[4] относно критериите за преценка на неравноправния характер на договорни клаузи и последиците от премахването им в случаи, когато тези клаузи вече са заменени с диспозитивна разпоредба от вътрешното право при действието на такова специално законодателство. Тези решения не са приложими в Р. България поради липсата на подобно специално законодателство.

С Решение от 20 септември 2017 г., Andriciuc и др., C‑186/16 (Решение по дело C‑186/16) СЕС се произнесе относно клауза в договор за кредит в чуждестранна валута, по силата на която кредитът трябва да бъде погасяван в същата валута, в която е бил договорен.

Съдът посочи, че такава клауза винаги се включва в понятието „основен предмет на договора“, тъй като определя основна, характеризираща този договор престация, и може да се счита за неравноправна при условие, че не е изразена на ясен и разбираем език.

СЕС разшири и уточни съдържанието на изискването клаузата да е ясна и разбираема като прие, че финансовите институции трябва да предоставят на кредитополучателите достатъчна информация, която да им позволява да вземат решения, основани на добра информираност и благоразумие; че клаузата трябва да се разбира от потребителя едновременно от формална и граматическа гледна точка, но и по отношение на конкретния ѝ обхват в смисъл, че среден потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, да може не само да установи възможното поскъпване или обезценяване на чуждестранната валута, в която кредитът е бил договорен, но и да прецени потенциално значимите икономически последици от подобна клауза върху финансовите му задължения; че тази преценка трябва да се направи спрямо момента на сключване на разглеждания договор при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение, и отчитайки експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете, свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута.

Във връзка със същата договорна клауза беше отправено друго запитване относно значението на обстоятелството, че взетата назаем сума реално е била предоставена на потребителите не във валутата, уговорена в договора за кредит, а в национална валута. СЕС се произнесе с Определение от 22 февруари 2018 г., Lupean, C‑119/17 (Определение по дело C‑119/17), че това обстоятелство е без значение за възприетия в Решение по дело С-186/16 извод, че клауза в договор за кредит, сключен в чуждестранна валута, съгласно която кредитът следва да бъде погасен в същата валута, възлага, в случай на обезценяване на националната валута спрямо посочената валута, валутния риск върху потребителя, попада в обхвата на понятието „основен предмет на договора“, като относно изискването за прозрачност и неравноправността на тази клауза СЕС препрати към своето Решение по дело С-186/16.

Преценката за неравноправност на клаузата в практиката на българските съдилища

В договорите за кредит в чуждестранна валута, сключвани с българските потребители, е предвидено, че кредитът се предоставя в национална валута или в резервната валута на страната евро в размера, уговорен в договора; на датата на отпускането на кредита сумата се остойностява в швейцарски франкове по търговския обменен курс на банката към тази дата; потребителят погасява кредита в швейцарски франкове, които може да закупува с доходите си в национална валута от банката или от другаде по приложимия обменен курс към датата на плащането.

Голяма част от висящите дела във връзка с кредити в швейцарски франкове бяха спрени от българските съдилища до произнасяне на СЕС по дело С-119/17 с оглед съобразяване тълкуването на Директивата. Тази форма на диалог със СЕС намери отражение в съдебната практика.      През периода 2018 – 2020 г. ВКС се произнесе по поредица от искове на потребители срещу банка и формира съдебна практика[5], че в хипотеза на договор за банков кредит, по който на разположение на кредитополучателя е предоставена определена сума в лева или евро, кредитът е остойностен в швейцарски франкове по курс „купува” на банката за швейцарския франк към лева или евро в деня на усвояване на кредита, и кредитополучателят е поел задължение да погасява кредита в швейцарски франкове, клаузата, която прехвърля валутния риск върху потребителя, е част от основния предмет на договора, не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, и е неравноправна.

Преценката на ВКС за неравноправния характер на клаузата се възприе в практиката на всички съдилища[6]. Те безпротиворечиво уважаваха кондикционните искове на потребителите за връщане на платените валутни разлики от увеличението на курса швейцарски франк/лев и изрично или имплицитно приемаха, че след премахването на неравноправната клауза за погасяване на кредита в швейцарски франкове и свързания с това валутен риск, кредитът е дължим във валутата и в размера, в които е уговорен и отпуснат – в лева или в евро. Съдилищата отхвърляха искове на банка срещу потребители за плащане на кредита в швейцарски франкове с мотив, че след премахване на неравноправната клауза за дължимост на кредита в швейцарски франкове, искът за вземане в тази валута е неоснователен.[7]

Практиката на СЕС относно последиците от неравноправността на клаузата

След като изясни въпроса за неравноправността на клаузата относно валутния риск, СЕС разгледа последиците, които националният съд трябва да изведе от недействителността на такава клауза, и как следва да се уредят отношенията между страните по договора след премахването ѝ. СЕС се произнесе с Решение от 14 март 2019 г., Dunai, C‑118/17 (Решение по дело C‑118/17) относно клауза за индексиране, обявена за неравноправна и заменена с диспозитивна разпоредба с приетото в Унгария законодателство ad hoc, и с решение от 3 октомври 2019 г., Dziubak, C‑260/18 (Решение по дело C‑260/18) относно клауза за погасяване на кредита в чуждестранна валута като тази, включена в българските договори за кредит, като в двете решения възприе сходно тълкуване на Директивата относно двете категории клаузи. СЕС постанови, че включената в договор за кредит в чуждестранна валута неравноправна клауза за погасяване на кредита във валутата, в която е уговорен, има за последица недействителност на целия договор за кредит по следните съображения:

  • Неравноправната клауза е нищожна, не обвързва потребителя и съдът е длъжен да я остави без приложение.[8] Съдът не може да запази неравноправна клауза относно валутния риск, когато премахването ѝ би довело обезсилване на договор за кредит, сключен в чуждестранна валута, ако потребителят не е дал съгласието си за такова запазване.[9]
  • Договорът може да бъде запазен, само ако премахването на неравноправната клауза позволява да се възстановят правното и фактическото положение на потребителя, каквито биха били при липсата на тази клауза, и едновременно с това договорът може да продължи да действа без друго изменение, освен произтичащото от премахването на неравноправната клауза, доколкото с нормите на вътрешното право е предвидена такава правна възможност.[10]
  • Клаузите относно валутния риск определят основния предмет на договор за кредит в чуждестранна валута и след премахването им няма правна възможност за запазването на договора, тъй като това би довело до недопустимо изменение на основния предмет на договора за кредит.[11]
  • Националният съд може да замести неравноправна клауза с диспозитивна разпоредба от вътрешното право, за да запази действието на договора, само ако обезсилването на договора в неговата цялост би изложило потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му се отразят като наказание, в противен случай такава замяна не е допустима.[12] При извършването на тази преценка следва да бъдат отчетени реалните и настоящи интереси на потребителя и последиците за положението му към момента на спора, като за целите на тази преценка волята, изразена от потребителя в това отношение, е определяща.[13]
  • Възможността за заместване на неравноправната клауза е изключение от общото правило и е ограничена до разпоредбите от вътрешното право, които са диспозитивни или приложими при съгласие на страните. Не е допустимо запълването на празнотите в договор, образувани поради премахването на неравноправни клаузи, само чрез национални разпоредби с общ характер.[14]

Решение по дело С-260/18 на СЕС ясно и категорично очерта тенденцията за засилване на защитата на потребителите на кредити в чуждестранна валута и получи широко медийно отразяване. BBC публикува изявлението на министъра на финансите на Полша, че това “е добра новина за потребителите, но е неочакван удар за банковата система”, и коментара на официалните власти, че “банките са стабилни, но се подготвят за загуби, възлизащи на десетки билиони злоти“.[15] Politico отрази новината с подзаглавие “Кредитополучателите ликуват, докато банките се тревожат за мащабен финансов удар” и коментира засилващото се усещане, че позициите на кредитополучателите укрепват.[16] Години след постановяване на решението финансови анализатори продължават да коментират ефекта от прилагането му от националните съдилища – завеждането на хиляди нови дела от потребителите в Полша и мащабни допълнителни провизии за покриване на правния риск.[17]

Практиката на българските съдилища относно последиците от неравноправността на клаузата

Решение по дело С-260/18 беше отразено в български медии като „Победа на полските потребители, изтеглили ипотечни заеми в швейцарски франкове“.[18] Но ако за медиите е допустимо да не са наясно, че решенията на СЕС са право на ЕС и имат задължителна сила във всички държави-членки, пълното игнориране на тези решения в правораздавателната дейност на българските съдилища сложи началото на неочаквана, трайна и смущаваща тенденция за неприлагане на задължителната тълкувателна практика на СЕС, която е с ранг на норми от публичен ред във вътрешния правопорядък. Пред съдилищата вече имаше множество висящи дела, по които кредитополучатели бяха оспорили с иск или възражение действителността на целия договор за кредит, но изричното позоваване на Решенията по дела С-118/17 и С-260/18 на СЕС се подминава мълчаливо от всички национални съдилища и до сега тези решения на СЕС не са обсъдени, съобразени и приложени в нито едно решение на български съд. Някои съдилища дори считат, че изобщо не дължат произнасяне по релевираната пред тях практика на СЕС, ако потребителят не се е позовал на тази практика още в исковата молба, подадена пред съда години преди СЕС да постанови въпросните решения.[19]

ВКС изчака произнасянето на СЕС, преди да формира съдебна практика[20] относно последиците от неравноправността на клаузата за валутния риск и да даде на съдилищата насоки за тълкуване и прилагане на Директивата при решаване на делата, обратни на тези, дадени от СЕС.

ВКС потвърди досегашното си становище относно клаузата за погасяване на кредит в швейцарски франкове, която прехвърля валутния риск върху потребителя, че същата е част от основния предмет на договора за кредит, не отговаря на изискването за прозрачност и е неравноправна. Относно последиците от неравноправния характер на тази клауза, ВКС постанови следното: „В хипотеза на банков кредит, по който цялата сума фактически е предоставена на разположение на кредитополучателя в резервната валута на страната (евро), а не в чуждестранната валута (швейцарски франкове), уговорена в кредитния договор, кредитът е остойностен в чуждестранна валута и задължението за погасяване е посочено в договора в същата чуждестранна валута, договорът не се счита сключен в резервната валута на страната (евро) и връщането на кредита се дължи в чуждестранната валута (швейцарски франкове).”

Отговорът на правния въпрос, че при установена неравноправност на клаузата за дължимост на кредита в швейцарски франкове, кредитът е дължим в швейцарски франкове, е мотивиран с позоваване на решения на СЕС[21], които ВКС тълкува и прилага като становище на СЕС, че когато договор за кредит в чуждестранна валута не предвижда възможност потребителят реално да използва уговорената чуждестранна валута, кредитът е отпуснат в национално платежно средство и е установена неравноправността на клаузата за погасяване на кредита в чуждестранна валута, потребителят дължи връщането на кредита в уговорената чуждестранна валута. В практиката на СЕС, обаче, няма и не може да има тълкуване на Директивата, че потребителят е обвързан от оспорената от него и призната от съда за неравноправна договорна клауза, когато тази клауза е част от основния предмет на договора. Напротив, в т. 4 от диспозитива на Решение по дело С-260/18 СЕС изрично е посочил, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска запазването на съдържащите се в договор неравноправни клаузи, когато премахването им би довело до обезсилване на договора и според съда това обезсилване ще породи неблагоприятни последици за потребителя, ако последният не е дал съгласието си за такова запазване.“Цитираната съдебна практика на ВКС е пример за това как липсата на диалог със СЕС води до формиране на национална съдебна практика в пряко противоречие с основополагащ принцип на Директивата, че неравноправните клаузи са нищожни, не обвързват потребителя и съдът трябва да ги остави без приложение.

ВКС достига до парадоксалния извод, че като последица от неравноправността на клауза, по силата на която потребителят дължи чуждестранна валута и носи валутен риск, потребителят дължи същата тази чуждестранна валута, като разглежда и преценява поотделно три текста от договора за кредит под различна номерация, които обективират едно и също договорно условие за погасяване на кредита в швейцарски франкове, от което произтича и валутния риск за потребителя. ВКС приема, че два от текстовете прехвърлят валутния риск върху кредитополучателя, не отговарят на изискването за прозрачност, тъй като банката не е предоставила на потребителя достатъчно информация за валутния риск и икономическите последици от сключването на договора, които да му позволят да вземе информирано решение, и ги прогласява за неравноправни. По отношение на третия текст от същия договор ВКС приема, че ясно изразява волята на страните за предоставяне на кредит в лева или евро и погасяването му в швейцарски франкове, тъй като на потребителя е известно двойното превалутиране, че той реално ще използва паричен ресурс в лева или евро и ще дължи изплащане на кредита в швейцарски франкове, поради което този текст отговаря на изискването за прозрачност, въпреки че банката не е предоставила на потребителя информация за валутния риск и икономическите последици от сключването на договора. По тези съображения се приема, че този текст от договора за погасяване на кредита в швейцарски франкове не подлежи на преценка за неравноправност и потребителят е обвързан от предвиденото в него задължение да погасява кредита в швейцарски франкове.

Най-вероятно горната логическа грешка на съда произтича от езикова неточност при превода и транспонирането на Директивата. Българският превод на Директивата и Законът за защита на потребителите боравят с понятието неравноправна „клауза“, което в българския език и в съдебната практика се разбира като отделен текст от договор – член, алинея, точка, изречение или част от тях. Действителният смисъл на понятието, използвано в Директивата, е неравноправно „условие“ – уговорка в договора, която може да бъде обективирана в един или няколко текста от договора, които общо уреждат едно неделимо право или задължение и по необходимост се разглеждат и преценяват като едно общо договорно условие от гледна точка на неравноправния му характер. Авторът на тази статия многократно е повдигал въпроса за неточно транспониране, евентуално тълкуване и прилагане на Директивата в съдебната практика, с искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС, но без резултат.

По същество ВКС отхвърля, както искане на потребител за замяна на неравноправната клауза с клауза за погасяване на кредита във валутата и в размера, в които е отпуснат – евро или лева, така и иск и възражение на потребители за недействителност на целия договор за кредит. Относно недействителността на договора ВКС бланкетно приема, че не е в интерес на потребителя, дори когато този потребител е изразил воля за това чрез предявяване на иск или възражение и е доказал, че е изплатил на банката по-голяма сума от получената по кредита, поради което и съгласно вътрешното право банката дължи да връща пари на потребителя, а не обратното (чл. 34 ЗЗД – всяка страна дължи да върне на другата всичко, което е получила от нея).

Като последица от неравноправността на клаузата за валутния риск и запазването на клаузата за погасяване на кредита в швейцарски франкове, от която всъщност произтича валутният риск, ВКС постановява банката да върне на потребителя валутните разлики за период до завеждане на делото вследствие престирането на швейцарска валута на по-висока стойност от отпуснатата. Относно изпълнението на договора за в бъдеще съдът постановява потребителят да връща кредита „в уговорения размер и валута – швейцарски франкове по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита“. Така чрез тълкуване на договора съдът заменя неравноправното условие потребителят да плаща кредита в швейцарски франкове по курс към датата на плащането с неизпълнимото условие потребителят да плаща кредита в швейцарски франкове по курс към деня на усвояване на кредита. Това разрешение на спора не освобождава потребителя от валутния риск и не възстановява правното му и фактическо положение, каквото би било без неравноправната клауза, тъй като курсът на една валута е мярка за нейната стойност спрямо друга валута към определен момент, поради което в деня на падежа (например през 2023 г.), не съществува валута по нейния курс от 2008 г. и потребителят може да закупи швейцарски франкове с доходите си в национална валута само по актуалния увеличен обменен курс; банката няма договорно или законово задължение да продава на потребителя швейцарска валута по курс, различен от обявения търговски курс към деня на съответната операция; решението изключва възможността потребителят да плаща кредита в евро или в лева в размер по курса към датата на усвояването. Апропо, ако беше възможно потребителят да си набавя от някъде швейцарски франкове срещу левове по обменен курс от преди курсът да се увеличи и така да изплаща кредита, той изначално нямаше да носи валутен риск, клаузата от договора за кредит нямаше да бъде неравноправна и нямаше да има нужда от съдебна защита. ВКС остави без уважение молба за тълкуване на решението[22] как потребителят трябва фактически да го изпълни и на падежа през 2021 г. да престира швейцарски франкове по курс на тази валута към 2008 г.

ВКС възприема горните алогични и практически неприложими разрешения поради това, че 1) прилага превратно и само отчасти Решение по дело С-186/16 и Определение по дело С-119/17; 2) не прилага Решение по дело С-118/17 и Решение по дело С-260/18 на СЕС; 3) прилага други неприложими към разглежданата хипотеза решения на СЕС[23]. От една страна, ВКС механично пренася върху разглежданите клаузи за погасяване на кредита в швейцарски франкове, насоки и разрешения, дадени от СЕС по отношение на клаузи за погасяване на кредит в национална валута, в които е уговорен единствено приложим обменен курс за индексация на вноските. Както изрично сочи СЕС, клаузите за индексация на вноски в национална валута уреждат акцесорно задължение и след премахването им договорът може да продължи да се прилага без уговорената в тези клаузи индексация, за разлика от клаузите за погасяване на кредита в чуждестранна валута, които уреждат основния предмет на договора и след премахването им той не може да бъде изпълнен. От друга страна, приложените от ВКС насоки са дадени от СЕС с оглед специалното унгарско законодателство, с което разглежданите клаузи са обявени за нищожни и са заменени с нормативна разпоредба за изчисляване на кредита и на вноските в национална валута по курс към датата на отпускане на кредита, вместо по курса към датата на плащането. При липсата на такава законова разпоредба в Р. България, която да освобождава потребителя от валутния риск и по обвързващ и двете страни начин да предвижда, че кредитът е дължим в национална валута, постановената от ВКС замяна на неравноправната клауза с несъществуваща нормативна разпоредба оставя потребителя обвързан от неравноправната клауза и представлява отказ на съда да предостави предвидената в Директивата защита.

Разгледаната практика на ВКС, постановена без диалог със СЕС и поради това в пряко противоречие с правото на ЕС, се възприе дословно и безкритично от всички съдилища и се утвърди трайно в страната. Исковете и възраженията на потребителите за недействителност на целия договор за кредит се отхвърлят без мотиви и без да се обсъжда позоваването на Решение по дело С-118/17 и Решение по дело С-260/18 на СЕС.[24] Възприемането на взаимноизключващите се изводи за неравноправния и едновременно с това обвързващ характер на клаузата за погасяване на кредита в швейцарски франкове и произтичащия от нея валутен риск и неразбирането и упоритото несъобразяване на правото на ЕС доведоха по дела със сходен предмет и аналогични правни и фактически обстоятелства до многообразна противоречива съдебна практика и различен изход. След като установят неравноправния характер на клаузата за погасяване на кредита в швейцарски франкове и валутния риск, съдилищата приемат, че потребителят дължи връщането на кредита:

  • в уговорения и усвоен размер в лева или в евро при уговорения лихвен процент за кредити в швейцарски франкове[25];
  • в швейцарски франкове по техния обменен курс към датата на плащане, както е уговорено в неравноправната клауза[26];
  • в швейцарски франкове с посочване в решението какъв е бил обменният курс на швейцарския франк към датата на отпускане на кредита и/или на колко лева биха се равнявали швейцарските франкове към тази дата, без да се отхвърля иска на банката за частта, представляваща увеличение на вземането вследствие по-високия обменен курс на швейцарския франк към момента на разглеждане на спора[27];
  • в швейцарски франкове, но за по-малка сума, изчислена от вещо лице по задача на съда чрез преобразуване на сумата на кредита от швейцарски франкове в лева по обявения курс на БНБ към датата на отпускане на кредита и обратно в швейцарски франкове по обявения курс на БНБ към датата на изготвяне на експертизата[28];
  • за по-голяма сума от тази, за която е предявен искът и банката твърди, че ѝ се дължи, в резултат на логически грешки на съда при неколкократно преизчисляване на дълга в различни валути по обменен курс към различни дати, за да бъде осъден потребителят да плати швейцарски франкове по иск в лева[29] или да бъде осъден да плати евро по иск в швейцарски франкове[30].

Развитие на практиката на СЕС

В практиката на СЕС последователно бяха разгледани различни клаузи относно валутния риск, включени в договори за кредит в чуждестранна валута, като критериите за преценката за неравноправност на такива клаузи бяха уточнени, допълнени и развити така, че да бъде осигурена още по-ефективна и пълна защита на правата на потребителите, независимо от особеностите на различните клаузи.

Относно обхвата на понятието „основен предмет на договора“ и проведеното в Решение по дело С-26/13 разграничение на договорите за кредит в чуждестранна валута СЕС уточни[31], че всички клаузи, с които се възлага валутен риск върху кредитополучателя, определят основния предмет на договора за кредит в чуждестранна валута, независимо дали предвиждат погасяване на кредита в чуждестранната валута, в която е уговорен, или в национална валута при индексиране на вноските съобразно обменния курс на чуждестранната валута. Това развитие на практиката на СЕС не намира отражение в българската съдебна практика, в която продължава да битува виждането, че СЕС е постановил, че ако неравноправната клауза е част от основния предмет на договора, тя обвързва потребителя и съдът не е длъжен да я премахне.

СЕС разгледа[32] съдържанието на изискването за прозрачност по отношение на поредица от клаузи за валутния риск в договор за кредит в чуждестранна валута и по отношение на всички клаузи прие, че не са изразени на ясен и разбираем език, независимо колко обстойна информация и какви цифрови симулации е получил потребителят преди да сключи договора и независимо, че договорът съдържа декларация на потребителя, че е напълно наясно с потенциалните рискове, ако: тази информация е основана на хипотезата, че паритетът евро/швейцарски франк ще остане стабилен през целия срок на договора;[33] липсват термини или обяснения, които изрично подчертават съществуващия валутен риск и създават условия за потребителя конкретно да разбере потенциално тежките последици за финансовото му положение, от сключването на договора за кредит в чуждестранна валута;[34] не е посочена възможността за неограниченото увеличаване на месечните погасителни вноски, до което би могло да доведе значителното колебание на обменните курсове;[35] клаузата не позволява на потребителя да определи самостоятелно във всеки един момент прилагания от кредитора обменен курс[36]. Изобщо, относно проверката за прозрачност на клаузите за валутния риск СЕС акцентира[37] върху това има ли основателна причина търговецът да очаква, че потребителят би се съгласил да носи валутен риск, ако му беше известно, че това драстично ще увеличи разходите му за погасяване на кредита във валутата, в която получава доходите си, и при липсата на разумна икономическа причина потребителят да се съгласи с това оскъпяване СЕС посочва, че клаузата няма как да отговаря на изискването да е изразена на ясен и разбираем език, съответно да е действителна.

В противоречие с тези разяснения на СЕС българските съдилища продължават безпротиворечиво да установяват, че на потребителите е предоставена единствено преддоговорна информация, че „швейцарската валута е стабилна“ и „кредитите в швейцарски франкове са по-изгодни“, и да приемат, че клауза за погасяване на кредита в швейцарски франкове е ясна и разбираема и е действителна.

СЕС разшири критериите за преценка в кои случаи следва да се считат за неравноправни клаузи относно валутния риск[38], както следва:

  • Спазването на изискването за прозрачност на клауза относно валутния риск е един от факторите за преценката дали тази клауза е неравноправна.[39]
  • Клаузите в договор за кредит в чуждестранна валута, според които кредитът е дължим в тази валута, възлагат върху потребителя неограничен и несъразмерен валутен риск с оглед на дължимата спрямо получената сума по кредита, защото при прилагането на тези клаузи потребителят трябва да понесе разходите от дългосрочните промени в обменните курсове, и поради това са неравноправни.[40]
  • Потребителят е бил подтикнат да приеме клаузата за валутния риск в противоречие с изискването за добросъвестност, щом няма основание да се очаква, че при спазване на изискването за прозрачност би се съгласил да поеме несъразмерен и неограничен валутен риск.[41]
  • Търговецът разполага със знания и по-съвършени средства да предугади неограничения валутен риск, свързан с колебанията на обменните курсове, който клаузите за погасяване на кредит в чуждестранна валута възлагат върху потребителя.[42]

Условието за погасяване на кредит в швейцарски франкове, разглеждано от българските съдилища, отговаря на всички посочени от СЕС критерии за неравноправност, но бива приемано за действително и обвързващо потребителя, а практиката на СЕС се игнорира.

С Решение от 18 ноември 2021 г., A. S.A., С-212/20 (Решение по дело С-212/20) СЕС разгледа и клауза от договор за кредит в чуждестранна валута за погасяване на кредита в тази валута, в която не са уточнени всички фактори, критериите и начина на определянето на обменните курсове, прилагани от банката при изчисляването на кредита и на погасителните вноски в швейцарски франкове. Съдът постанови, че такава клауза не позволява на потребителя да определи самостоятелно във всеки един момент прилагания от продавача или доставчика обменен курс, поради което не отговаря на изискването за прозрачност и е неравноправна.[43] В тази хипотеза националният съд не е оправомощен да измени, да тълкува или да замени тази неравноправна клауза, като замести уговорения с нея курс на чуждестранната валута с „пазарна стойност“ на тази валута. Националният съд трябва да остави без приложение такава неравноправна клауза, тъй като Директивата не допуска да допълва договора и да я тълкува, за да неутрализира нейния неравноправен характер, дори това тълкуване да съответства на общата воля на страните по договора.[44]

Тези разяснения на СЕС са пряко приложими към договорите за кредит, разглеждани от българските съдилища, тъй като в тях е предвидено, че всички изчисления на кредита и на месечните вноски от евро/лева в швейцарски франкове и от швейцарски франкове в евро/лева се правят от банката по нейни търговски курсове „купува“ и „продава“. Банката определя самостоятелно и произволно тези курсове, без в договора или другаде да са посочени фактори, критерии и начин за определянето им. Българските съдилища пренебрегват и тази нова практика на СЕС, и се произнасят в противоречие с нея, като продължават да приемат, че разглежданата клауза е ясна и разбираема и обвързва потребителя, и я изменят чрез тълкуване в смисъл, че кредитът е дължим швейцарски франкове по курс към датата на отпускането му, каквато уговорка в първоначалния договор няма.

В Решение от 29 април 2021 г. Bank BPH С-19/20 (Решение по дело С-19/20), Решение от 31 март 2022 г., Lombard Pénzügyi és Lízing C‑472/20 (Решение по дело С-472/20) и Решение от 08 септември 2022 г. D.B.P. съединени дела С-80/21 – С-82/21, (Решение по дело С-80/21) СЕС уточни и надгради в посока засилване на защита на потребителите тълкуването на Директивата относно недействителността на целия договор за кредит в чуждестранна валута като последица от неравноправния характер на клаузата за погасяване на кредита в уговорената чуждестранна валута, като напомни и подчерта, че когато е установен неравноправният характер на такава клауза, която урежда основната престация на потребителя за връщане на сумата, националният съд:

  • е длъжен да не прилага неравноправните клаузи за погасяване на кредита в швейцарски франкове и прехвърляне на валутния риск върху потребителя, така че те да нямат задължителна сила за потребителя;[45]
  • не е овластен да тълкува, преразглежда, изменя, заменя, замества или по друг начин да променя съдържанието на неравноправна клауза, нито да допълва договора или да внася друго изменение, освен произтичащото от премахването на неравноправните клаузи;[46]
  • не е овластен да премахне само неравноправния елемент относно приложимия обменен курс от клауза относно валутния риск и клаузата да остане частично действителна, тъй като този елемент не представлява договорно задължение, отделно от останалите уговорки по договора и такова премахване ще доведе до изменение на съдържанието на клаузата, като се засегне същността ѝ в първоначалната ѝ редакция.[47]

С оглед досегашното тълкуване на Директивата, че при неравноправност на клауза за валутния риск договорът може да бъде запазен по изключение, само в случаите, когато недействителността на договора в неговата цялост би изложила потребителя на особено неблагоприятни последици, които да му се отразят като наказание, след съобразяване на волята на потребителя в това отношение, и само в случай че във вътрешното право има диспозитивна разпоредба, с която може да се замени неравноправната клауза, СЕС уточни[48], че:

  • Неравноправната клауза от договор за кредит в чуждестранна валута може да се замени само с диспозитивна разпоредба от вътрешното право, която е предназначена конкретно да замести премахнатите неравноправни клаузи относно валутния риск, отчита особеностите на тези клаузи, възстановява положението на потребителя такова, каквото би било без неравноправната клаузата относно валутния риск, и осигурява търсения с Директивата възпиращ ефект върху търговеца.
  • Липсата на такава диспозитивна норма от вътрешното право не може да бъде компенсирана със становище на върховната юрисдикция на държавата, в което на долустоящите съдилища се посочва какъв подход да следват, за да обявят договор за кредит за действителен и обвързващ страните.

Предвид това, СЕС постанови[49], че след като установи неравноправността на клауза в договор за кредит в чуждестранна валута относно валутния риск, която води до нищожност на договора в неговата цялост, националният съд не е овластен да замести тази клауза чрез тълкуване на волята на страните или с диспозитивна разпоредба от националното право, за да избегне обявяването на нищожността на договора, когато потребителят е информиран за последиците от тази нищожност и ги е приел.

Разгледаната практика на ВКС е в противоречие с всяко едно от горните тълкувателни разрешения и с крайния извод на СЕС относно недействителността на договор за кредит в чуждестранна валута. Вместо към практиката на СЕС, всички съдилища в България неотклонно се придържат към формално незадължителната практика на ВКС и стриктно спазват възприетия в нея подход да обявяват договорите за кредит в чуждестранна валута за действителни при запазване на неравноправната клауза за погасяване на кредита в швейцарски франкове.

След като с цитираната практика СЕС изясни, че по принцип клаузите в договор за кредит в чуждестранна валута за погасяване на кредита в тази валута са неравноправни и имат за последица недействителност на този договор, Съдът вече разглежда и предстои да се произнесе по преюдициални запитвания как следва да се тълкува и прилага Директивата след обявяване на целия договор за кредит за недействителен, с оглед защита на потребителите при уреждане на последиците от тази недействителност.

Развитие на практиката на българските съдилища

Докато диалогът на националните съдилища със СЕС е на етап изясняване на последиците от недействителността на целия договор за кредит, българските съдилища изоставят спазването дори на основополагащото тълкуване на СЕС относно съдържанието на понятията „неравноправна договорна клауза“, „ясен и разбираем език“, „основен предмет на договора“ и „премахване на неравноправна клауза“, и на установената национална съдебна практика за неравноправния характер на клаузата за погасяване на кредита в швейцарски франкове и произтичащия от нея валутен риск.

Съдилищата привидно прилагат правото на ЕС, но „модифицират“ практиката за неравноправността на разглежданата клауза по различни начини, за да съхранят интереса на банката и част от получените без основание облаги, като:

  • Приемат, че клаузата за връщане на кредита в швейцарски франкове и възлагане на валутния риск върху потребителя е неравноправна само в частта, в която е предвидено, че ако кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове, но има средства в лева или евро по своите сметки, погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебна обмяна на тези средства по курс “продава” на банката за швейцарския франк към датата на обмяната[50]. При това разрешение потребителят продължава да дължи кредита в швейцарски франкове, които трябва закупува на свободния пазар по техния увеличен обменен курс и да носи валутния риск.
  • Приемат, че банката се е обогатила неоснователно с валутни разлики и потребителят има право на реституция на тези валутни разлики, единствено от сумите, които потребителят е платил на банката в лева или в евро, за да закупи швейцарски франкове от банката-кредитор, но не и от сумите, платени съгласно договора в швейцарски франкове, които не са закупени от банката.[51] С това разрешение съдът санкционира потребителя, който е плащал в изпълнение на задължението си, предвидено в неравноправната клауза, за това, че клаузата е неравноправна.
  • Съдът приема, че предвид неравноправността на клаузата за валутния риск, потребителят е дължал кредита в швейцарски франкове по курса на тази валута към лева на датата на отпускане на кредита, и от това следва, че всички вноски, които потребителят е направил в изпълнение на договора, са платени в швейцарски франкове по курса към датата на отпускане на кредита.[52] Вследствие на тази логическа грешка на съда размерът на реално платените от потребителя суми се занижава значително, а размерът на вземането на кредитора се увеличава, тъй като потребителят в действителност е могъл да плаща и е плащал чуждестранна валута само по нейния валутен курс към момента на плащането и това се установява от доказателствата по делото.

Искове и възражения на потребители за неравноправния характер на клаузата за валутния риск се отхвърлят изцяло като неоснователни поради това, че:

  • само по себе си подписването на договора за кредит от кредитополучателя е съгласие, което изключва наличието на неравноправни клаузи, или е доказателство за информирано съгласие с условията на договора;[53]
  • клаузата относно валутния риск е ясна и разбираема, не е уговорена във вреда на потребителя и не води до неравновесие между правата на потребителя и банката;[54]
  • със сключването на договор в швейцарски франкове кредитополучателят е целял да заплаща по-ниски лихви, поради което “логично, разумно и житейски обосновано” е да носи и риска и от промяната в курса на тази валута;[55]
  • кредитополучателят притежава икономически или други специални познания и е могъл да установи тенденцията на движение на швейцарската валута, или средният потребител, относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл в рамките на нормалната човешка логика да предположи, че валутата, в която договаря кредитното си задължение, може да претърпи промяна в курса както в насока понижение, така и в обратната посока.[56]

Друга тенденция е ограничаването на приложното поле на потребителската защита чрез отричане на потребителското качество на кредитополучателя по произволни критерии, като например:

  • физическото лице кредитополучател е отдало под наем жилището, което е закупило със средствата, получени по договора за кредит за покупка на жилище;[57]
  • кредитополучателят е във фактическо съжителство с физическо лице – поръчител по договора, което от своя страна е управител и собственик на търговско дружество, занимаващо се със строителство и сделки с недвижими имоти;[58]
  • кредитополучателите са потребители, но кредитите, обезпечени с ипотека, не се считат за потребителски кредити по смисъла на Директивата.[59]

Не рядко съдът пренебрегва вътрешни процесуалноправни норми и лишава потребителя от дължимата му потребителска защита, като:

  • не съобразява установената със сила на пресъдено нещо неравноправност на клаузи в предходно производство между същите страни;[60]
  • приема, че не се ползва с обвързваща сила влязло в сила решение между същите страни, в мотивите на което като преюдициален въпрос е установена нищожността поради неравноправност на договорна клауза.[61]

Заключение

Нежеланието на българските съдилища за диалог и сътрудничество със СЕС по реда на производството за постановяване на преюдициално заключение, предвидено в член 267 ДФЕС, е свързано със задълбочаващо се неприлагане и неправилно прилагане на правото на ЕС. Тази тенденция не се повлия от Решение от 6 октомври 2021 г., Consorzio Italian Management и Catania Multiservizi, C‑561/19 (Решение по дело С-561/19) относно въведената с член 267 ДФЕС система за пряко сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, в рамките на което последните участват активно в правилното прилагане и еднаквото тълкуване на правото на Съюза, както и в защитата на правата, предоставени от него на частноправните субекти. СЕС припомни условията, при които националните юрисдикции може да не отправят преюдициално запитване – само ако се установи, че повдигнатият въпрос е ирелевантен, или че разглежданата разпоредба от правото на Съюза вече е била предмет на тълкуване от Съда, или че правилното тълкуване на правото на Съюза е толкова очевидно, че не оставя място за каквото и да е основателно съмнение. По отношение на третото условие, Съдът уточнява, че липсата на разумно съмнение следва да бъде преценено с оглед на специфичните характеристики на правото на ЕС, на конкретните трудности при тълкуването му, както и евентуалния риск от нееднообразно тълкуване на правото на ЕС от други национални юрисдикции в ЕС. Ето защо, за да установи липсата на разумно съмнение, националната касационна юрисдикция следва да е убедена, че това се налага със същата сила и за останалите юрисдикции на държавите членки на ЕС, както и за съда на ЕС. В този контекст, Съдът уточнява, че във всеки случай (какъвто е и настоящият – бел. моя), когато наличието на разнородна съдебна практика в рамките на юрисдикциите на една държава членка или между юрисдикциите на различни държави членки е доведено да знанието на касационна инстанция, тя трябва да бъде особено внимателна, когато преценява евентуалната липса на основателно съмнение относно правилното тълкуване на разглежданата разпоредба на Съюза, и да вземе предвид по-специално преследваната с преюдициалното производство цел, а именно да се осигури еднообразното тълкуване на правото на Съюза.

От практическа страна отслабването на потребителската защита до степен на отказ на защита създава увереност у недобросъвестните търговци, че правосъдието им гарантира възможност, не само да използват и да прилагат неравноправни клаузи без да търпят неблагоприятни последици, но и да получат и да задържат облагите, произтичащи за тях от тези неравноправни клаузи. Неефективната съдебната защита от прилагането на неравноправни клаузи препятства постигането на дългосрочната цел по член 7 от Директивата – възпиращото въздействие върху търговците чрез самото неприлагане на неравноправни клаузи, което съставлява тежко нарушение на поетите ангажименти от Р. България като член на ЕС. Този противоправен резултат намира доказателство във факта, че банката – страна по договори за кредит в чуждестранна валута, не изпълнява влезлите в сила съдебни решения, с които е прогласена за неравноправна разглежданата клауза, и потребителите са принудени да продължават да надплащат въз основа на тази клауза и да водят две, три или повече последователни съдебни дела за връщане на междувременно събраните от банката недължими суми. Логичното поведение на потребителите да не надплащат суми на основание прогласените за неравноправни договорни клаузи е свързано с реален риск потребителят да бъде осъден от банката за вземането, произтичащо от неравноправните клаузи, като от разгледаната съдебна практика е видно, че изходът от такова производство е напълно непредвидим.

Очертаните проблеми с върховенството на правото в разгледания случай могат да намерят решение в последователните и изчерпателни насоки и разяснения на приложимото право на ЕС, дадени от СЕС в дълга поредица от решения, и активния и системен диалог между българските съдилища и СЕС.

 

***

Abstract

An Example of the effect of the lack of the dialogue between the Bulgarian courts and the Court of Justice of the European Union

Dessislava Zdravkova Dimitrova, attorney at law

The present article aims to illustrate the effect of the lack of dialogue between the Bulgarian courts and the Court of Justice of the European Union (CJEU) in the field of consumer protection and, more specifically, in the application and interpretation of Council Directive 93/13/EEC of 5 April 1993 on unfair terms in consumer contracts with regard to terms of bank loan agreements in foreign currency – Swiss franc.

The article follows the development of the practice of the CJEU under Article 267 of the TFEU concerning the criteria for assessment of the unfairness of contractual term under which the loan must be repaid in foreign currency and the currency risk is transfered to the consumer. The main emphasis in the exposition are the consequences of the unfairness of such a term, which the national court must deduce, and in particular, the invalidity of the loan agreement as an expression of the necessary enhanced protection of the consumer.

The comparison made between the practice of the CJEU and the national judicial practice reveals a disturbing trend of the national law moving away from the law of the Union to the point of direct contradiction with it, imposed by the supreme jurisdiction of the country and uncritically accepted by the lower courts. Although, as a rule, the Bulgarian court declares the term in question to be unfair and void, it leaves the consumer bound by it and maintains the effect of that loan agreement and the interest of the banking institution, by ordering that the consumer must fulfill the obligation in foreign currency as stipulated in the unfair term.

The critical analysis of the national jurisprudence outlines the material adverse effect of its contradiction with the judgements of the Court of Justice of the EU delivered under Article 267 of the TFEU and seeks to shed light on the problem and to show that Bulgaria’s only path to European state with a rule of law is this of the dialogue between the Bulgarian court and the Court of the EU.

 

***

 

[1]    Адвокат в адвокатско дружество „Димитрова и Георгиева“ (adhoc.law), член и съучредител на European Legal Committee for Consumer Rights, консултант на КЗП във връзка с проверка за неравноправни клаузи в договори за заем и банков кредит, банков юрисконсулт до 2007 г.

[2]    Определение № 1245/12.05.2022 г. по гр. д. № 865/2022 г. на САС, 8 гр. с-в, по което е образувано дело С-350/22 Eurobank Bulgaria на СЕС

[3]    Определение № 5694/16.06.2022 г. по гр. д. № 20221100100431/2022 г. на СГС, I-22 с-в

Определение от 06.07.2022 г. по в. т. д. № 128/2022 г. на АС – Велико Търново

Определение от 24.10.2022 г. по гр. д. № 20211100109221/2021 г. на СГС, I-3 с-в

Решение № 263257/07.11.2022 г. по гр. д. № 15615/2019 г. на СГС, I-1 с-в

[4]    Решение по дело С-483/16

Решение по дело С-51/17

Решение по дело С-38/17

Решение по дело С-932/19

[5]    Определение № 374/10.07.2018 г. по т. д. № 60402/2016 г. на ВКС, I ГО

Решение № 295/22.02.2019 г. по т. д. № 3539/2015 г. на ВКС, II ТО

Решение № 294/27.03.2019 г. по т. д. № 1599/2017 г. на ВКС, II ТО

Решение № 384/29.03.2019 г. по т. д. № 2520/2016 г. на ВКС, II ТО

Определение № 159/03.04.2019 г. по т. д. № 1864/2018 г. на ВКС, I ТО

Решение № 67/12.09.2019 г. по т. д. № 1392/2018 г. на ВКС, I ТО

Решение № 155/24.01.2020 г. по т.д. № 2561/2018 г. на ВКС, II ТО

[6]    Решение № 469771/14.08.2018г. по гр. д. № 10296/2016г. на СРС, потвърдено с Решение № 1110/11.02.2020 г. по в. гр. д. № 2016/2019 г. на СГС, недопуснато до обжалване с Определение № 92/26.02.2021 г. по т. д. № 1057/2020 г. на ВКС, II TO

Решение № 12/11.01.2019 г. по в. т. д. № 263/2018 г. на АС – Варна, недопуснато до обжалване с Определение № 193/02.04.2020 г. по т. д. № 1246/2019 г. на ВКС, II ТО

Решение № 5837/31.07.2019 г. по в. гр. д. № 9993/2018 г. на СГС, недопуснато до обжалване с Определение № 617/16.07.2020 г. по гр.д. № 237/2020 г. на ВКС, III ГО

Решение № 2713/29.04.2020 г. по в. гр. д. № 2867/2018 г. на СГС, недопуснато до обжалване с Определение № 795/17.11.2020 г. по гр. д. № 2480/2020 г. на ВКС, III ГО

Решение № 6655/04.10.2017 г. по гр. д. № 2545/2015 г. на СГС, потвърдено с Решение № 2946/13.12.2018 г. по т. д. № 833/2018 г. на АС – София

Решение № 545/06.03.2019 г. по гр. д. № 4795/2018 г. на АС – София

Решение № 7989/18.12.2018 г. по в. гр. д. № 22121/2016 г. на СГС

[7]    Решение № 233/07.05.2019 г. по т. д. № 7/2018 г. на ОС – Пловдив, потвърдено с Решение № 39/04.02.2020 г. по в. т. д. № 517/2019 г. на АС – Пловдив

Решение № 127/21.06.2019 г. по т. д. № 290/2017 г. на ОС – Русе

Решение № 1043/07.02.2020 г. по гр. д. № 13063/2016 г. на СГС

Решение № 18/30.07.2020 г. по т. д. № 26/2020 г. на ОС – Видин

[8]    т. 65 – т. 68 от Решение по дело С-260/18 на СЕС

т. 41 от Решение по дело С-118/17 на СЕС

[9]    т. 4 от диспозитива на Решение по дело С-260/18 на СЕС

[10]  т. 45, т. 51 и т. 1 от диспозитива на Решение по дело С-118/17 на СЕС

т. 39 от Решение по дело С-260/18 на СЕС

[11]  т. 52 от Решение по дело С-118/17 на СЕС

т. 44 и т. 1 от диспозитива на Решение по дело С-260/18 на СЕС

[12]  т. 54 – т. 55 от Решение по дело С-118/17 на СЕС

т. 48 от Решение по дело С-260/18 на СЕС

[13]  т. 51 и т. 2 от диспозитива на Решение по дело С-260/18 на СЕС

[14]  т. 59 и т. 3 от диспозитива на Решение по дело С-260/18 на СЕС

[15]  BBC news “Poland Mortgages: Homeowners win fight over Swiss Frank loans”, 3 Oct 2019,

https://www.bbc.com/news/world-europe-49918910

[16]  Politico “EU Court rulling on Polish mortgages turns political”, 3 Oct 2019,

https://www.politico.eu/article/ecj-ruling-on-polish-mortgages-turns-political-court-justice-european-union-poland-mortgage-contracts/

[17]  S&P Global “Polish banks face risk of more mortgage costs from looming court ruling”, 31.08.2021

https://www.spglobal.com/marketintelligence/en/news-insights/latest-news-headlines/polish-banks-face-risk-of-more-mortgage-costs-from-looming-court-ruling-66167562

[18]  „Капитал“, „Съдът на ЕС даде частична победа за хиляди длъжници на полски банки“, 03.10.2019 г., https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2019/10/03/3971872_sudut_na_es_dade_chastichna_pobeda_za_hiliadi_dlujnici/

[19]  Решение № 660/06.05.2022 г. по в. гр. д. № 20211000501486/2021 г. на САС, 2 гр. с-в

[20]  Решение № 136/20.01.2021 г. по т. д. № 1467/2019 г. на ВКС, II ТО

Решение № 168/29.01.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, II ТО

Решение № 170/16.03.2021 г. по т. д. № 1901/2019 г. на ВКС, II ТО

[21]  Решение по дело С-186/16 на СЕС

Определение по дело С-119/17 на СЕС

Решение по дело С-484/08 на СЕС

Решение по дело С-26/13 на СЕС

Решение по дело С-51/17 на СЕС

Решение по дело С-38/17 на СЕС

[22]  Решение № 64/11.05.2021 г. по т. д. № 2184/2019 г. на ВКС, II ТО

[23]  Решение по дело С-483/16 на СЕС

Решение по дело С-51/17 на СЕС

Решение по дело С-38/17 на СЕС

[24]  Решение от 10.05.2021 г. по в. гр. д. № 92/2021 г. на ОС – Сливен, с което е потвърдено Решение № 260022/14.08.2020 г. по гр. д. № 6835/2019 г. на РС – Сливен

Решение № 40/11.06.2021 г. по т. д. № 204/2021 г. на АС – Варна, с което е потвърдено Решение № 260344/16.11.2020 г. по т. д. № 45/2019 г. на ОС – Варна

Решение № 260170/05.11.2021 г. по т. д. № 1480/2017 г. на ОС – Варна

Решение № 260160 от 13.10.2021 г. по т. д. № 35/2020 г. на ОС – Варна

Решение № 260266 от 15.07.2021 г. по т. д. № 11/2020 г. на ОС – Стара Загора

Решение № 260858/28.10.2020 г. по гр. д. № 1158/2018 г. на СГС

[25]  Решение № 78/05.03.2020 г. по т. д. № 404/2018 г. на АС – В. Търново, недопуснато до обжалване с Определение № 60528/06.10.2021 г. по т. д. № 1846/2020 г. на ВКС, I ТО

Решение № 2689/29.04.2020 г. по гр. д. № 7942/2019 г. на СГС, недопуснато до обжалване с Определение от 21.07.2021 г. и Определение от 16.08.2021 г. по т. д. № 1749/2020 г. на ВКС, II ТО

Решение № 11550/15.07.2020 г. по в. т. д. № 2544/2018 г. на АС – София, допуснато до обжалване с Определение № 53/04.02.2022 г. по т. д. № 657/2021 г. на ВКС, II ТО

[26]  Решение № 60182/22.10.2021 г. по гр. д. № 285/2021 г. на ВКС, IV ГО

Определение № 60509/17.08.2021 г. по т. д. № 1418/2020 г. на ВКС, I ТО

Определение № 115/09.03.2021 г. по т. д. № 1301/2020 г. на ВКС, II ТО

Определение № 52/08.02.2021 г. по т. д. № 1676/2020 г. на ВКС, II ТО

Решение № 260170/05.11.2021 г. по т.д.№ 1480/2017 г. на ОС – Варна

Решение № 260160 /13.10.2021 г. по т. д. № 35/2020 г. на ОС – Варна

[27]  Решение № 60108/28.01.2022 г. по т. д. № 1159/2020 г. на ВКС, II ТО

Решение № 26186/18.06.2021 г. и Решение № 26021/21.09.2021 г. по гр. д. № 769/2020 г. на АС – Пловдив, с които е потвърдено Решение № 156/26.06.2020 г. по т. д. № 81/2017 г. на ОС – Смолян;

Решение от 10.05.2021 г. по в. гр. д. № 92/2021 г. на ОС – Сливен, с което е потвърдено Решение № 260022/14.08.2020 г. по гр. д. № 6835/2019 г. на РС – Сливен

Решение № 260079/18.10.2021 г. по т. д. № 198/2018 г. на ОС – Плевен;

Решение № 260858/28.10.2020 г. и Допълнително решение № 260571/25.01.2021 г. по гр. д. № 1158/2018 г. на СГС;

[28]  Определение № 429/18.05.2020 г. по гр. д. № 4253/2019 г. на ВКС, III ГО за недопускане до обжалване на Решение № 148/18.04.19 по гр.д. № 389/2018 г. на ОС – Смолян;

Решение № 40/11.06.2021 г. по т. д. № 204/2021 г. на АС – Варна, с което е потвърдено Решение № 260344/16.11.2020 г. по т. д. № 45/2019 г. на ОС – Варна

[29]  Решение № 260266/15.07.2021 г. по т. д. № 11/2020 г. на ОС – Стара Загора

[30]  Решение № 263276/09.11.2022 г. по гр. д. № 4548/2020 г. на СГС, I-2 с-в

[31]  т. 33 – т. 39 от Решение по дело С-609/19

т. 56 – т. 60 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

[32]  т. 41 – т. 57 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 62 – т. 78 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

т. 37 – т. 55 от Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС

т. 21 – т. 34 от Определение по дело С-670/20 на СЕС

[33]  т. 47, т. 53 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 74 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

т. 31 от Определение по дело С-670/20 на СЕС

[34]  т. 54 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 75 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

т. 33 от Определение по дело С-670/20 на СЕС

[35]  т. 48 – т. 51 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 69 – т. 73 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

т. 27 – т. 30 от Определение по дело С-670/20 на СЕС

[36]  т. 53 – т. 55 от Решение по дело С-212/20 на Съда на ЕС

[37]  т. 70 – т. 71 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 98, т. 102 – т. 103 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

[38]  т. 62 – т. 71 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 94 – т. 103 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

[39]  т. 62 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 94 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

[40]  т. 63, т. 69 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 95, т. 101 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

[41]  т. 65 – т. 66, т. 70 – т. 71 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 97 – т. 98, т. 102 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

[42]  т. 67 – т. 68 от Решение по дело С-609/19 на СЕС

т. 100 от Решение по съединени дела С-776/19 – С-782/19 на СЕС

[43]  т. 38 – т. 55 от Решение по дело С-212/20 на СЕС

[44]  т. 57 – т. 79 от Решение по дело С-212/20 на СЕС

[45]  т. 43 – т. 44, т. 50 – т. 52, т. 82, т. 84 от Решение по дело С-19/20 на СЕС

т. 50 – т. 60 от Решение по дело С-472/20 на СЕС

т. 58 от Решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21

[46]  т. 66 – т. 68 от Решение по дело С-19/20 на СЕС

т. 59 – т. 60, т. 66, т. 79 – т. 80, т. 84 от Решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21

[47]  т. 70 от Решение по дело С-19/20 на СЕС

т. 62 – т. 64 от Решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21

[48]  т. 63, т. 76 – т. 77 от Решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21

т. 42 – т. 43 от Решение по дело С-472/20 на СЕС

[49]  т. 67, т. 71 – т. 75, т. 78, т. 81 – т. 84 от Решение по съединени дела С-80/21 – С-82/21

[50]  Решение № 60079/19.01.2022 г. по т.д.№ 105/2020 г. на ВКС, II ТО;

Решение № 60108/28.01.2022 г. по т.д.№ 1159/2020 г. на ВКС, II ТО;

Решение № 83/12.05.2022 г. по гр.д. № 2859/2021 г. на ВКС, III ГО;

Решение № 263257/7.11.2022 г. по гр. д. № 15615/2019 г. на СГС, I-1 състав;

[51]  Определение № 60509/17.08.2021 г. по т.д. 1418/2020 г. на ВКС, I TO;

Решение № 60058/04.11.2021 г. по т.д. № 2702/2019 г. на ВКС, I TO;

Решение № 60079/19.01.2022 г. по т.д.№ 105/2020 г. на ВКС, II ТО;

Решение № 60108/28.01.2022 г. по т.д.№ 1159/2020 г. на ВКС, II ТО

[52]  Решение № 172/10.08.2020 г. по в.т.д. № 100/2000 г. на ВнАС;

Решение № 260858/28.10.2020 г. по гр.д. № 1158/2018 г. на СГС, 20 с-в

[53]  Решение № 660/06.05.2022 г. по в. гр. д. № 20211000501486/2021 г. на АС – София, 2 гр. с-в

Решение № 520/25.05.2021 г. по в. гр. д.№ 397/2021г. на АС – София, 7 с-в

[54]  Решение № 172/10.08.2020 г. по в.т.д. № 100/2000 г. на ВнАС

[55]  Решение № 261799/17.03.2021 г. по гр.д.№ 10700/2018 г. на СГС, I-28 с-в

[56]  Решение № 660 от 06.05.2022 г. по в. гр. д. № 20211000501486/2021 г. на АС – София; Решение № 263810/09.06.2021 г. по гр.д. гр.д.№ 10700/2018 г. на СГС, I-28 с-в.

[57]  Решение № 20251378 от 13.11.2020 г. по гр. д. № 27491/2019 г.  по описа на СРС, 32 с-в

[58]  Решение № 28/07.03.2022 г. по гр.д.№ 2847/2020 г. на ВКС, IV ГО

[59]  Решение № 261774.14.12.2020 г. по гр.д.№ 16160/2018 г. на СГС, 22 с-в

[60]  Решение №2279/11.07.2022 г. по гр.д. 5012/2021 г. на РС-Варна

[61]  Решение № 260170/05.11.2021 г. по т. д. № 1480/2017 г. на Окръжен съд – Варна

Десислава Димитрова

Адвокат в адвокатско дружество „Димитрова и Георгиева“ (adhoc.law), член и съучредител на European Legal Committee for Consumer Rights, консултант на КЗП във връзка с проверка за неравноправни клаузи в договори за заем и банков кредит, банков юрисконсулт до 2007 г.

Публикации в ЕПП