Определение от 15 януари 2020, Корпоративна търговска банка, C-647/18, EU:C:2020:13

 

Преюдициалното запитване е отправено от Окръжен съд Видин в рамките на спор между „Корпоративна търговска банка“ АД, в несъстоятелност (наричана по-нататък „КТБ“), и „Елит Петрол“ АД по повод на погасяването чрез прихващане на задължения на последното спрямо КТБ.

Фактите по главния спор са следните. С решение от 20 юни 2014 г. на основание на Закона за кредитните институции БНБ поставя КТБ под специален надзор поради опасност от неплатежоспособност, като е преустановено извършването от тази институция на всички видове банкови операции. На 15 август 2014 г., БНБ разрешава на назначените от нея квестори да извършват банкови операции.

„Елит Петрол“ прихваща тогава придобитите от вложители вземания към тази институция със задълженията си по договори за кредит, сключени с КТБ. Впоследствие обезпеченията по тези кредити са заличени.

С решение от 6 ноември 2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ за извършване на банкова дейност. Софийски градски съд (СГС) обявява КТБ в несъстоятелност и определя за начална дата на неплатежоспособността 6 ноември 2014 г. На 3 юли 2015 г. Апелативен съд София отменя решението на СГС в частта относно началната дата на неплатежоспособността на КТБ, като определя за начална дата 20 юни 2014 г.

В рамките на производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“, открито пред Окръжен съд Видин, КТБ се позовава на преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност, за да изтъкне, че отново трябва да се счита за кредитор по вземанията, с които са извършени прихващания с това дружество. „Елит Петрол“ от своя страна поддържа, че задълженията му към КТБ са окончателно погасени чрез прихващанията, извършени въз основа на действащия тогава национален закон и че изтъкнатите от КТБ преходни и заключителни разпоредби, които изменят с обратна сила законността на тези сделки, са в нарушение на правото на Съюза.

Запитващата юрисдикция изразява съмнения относно съответствието на тези разпоредби с правото на Съюза и отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуването на  член 2 ДЕС, на член 67, параграф 1 ДФЕС, на член 7, параграф 2, буква з) и член 8 от Регламент (ЕС) 2015/848 на Европейския парламент и на Съвета от 20 май 2015 година относно производството по несъстоятелност[1] във връзка с член 17, параграф 1, член 20 и член 47, параграф 2 от Хартата за основните права на Европейския съюз, както и на член 77 от Директива 2014/59 за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции.[2]

С определение Съдът на ЕС отхвърля запитването на Окръжен съд Видин като явно недопустимо що се отнася и до трите поставени въпроса, поради следните причини.

Що се отнася до третия преюдициален въпрос, който се отнася до тълкуването на Директива 2014/59 за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, Съдът на ЕС уточнява, че тъй като в приложното поле на тази директива попадат само процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на финансови институции, финансови холдинги и клонове на финансови институции, какъвто не е случая по главния спор, тази директива не е приложима.

При преценката на допустимостта на втория въпрос, който се отнася до членове 7 и 8 от Регламент 2015/848 относно производството по несъстоятелност, Съдът на ЕС приема, че запитването не отговаря на условията на член 94 от Процедурния правилник на Съда на ЕС, тъй като предоставените от запитващата юрисдикция данни не дават възможност да се определи ясно дали производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ попада в приложното поле на Регламент 2015/848, дори само ratione temporis. Датата на откриване на производството по несъстоятелност на „Елит Петрол“ не е посочена от запитващата юрисдикция и тази дата не може да бъде установена и въз основа на писмените становища на страните. Освен това от преюдициално запитване не е видно как членове 7 и 8 от този регламент биха могли да бъдат релевантни за делото в главното производство. Всичко това лишава Съда от възможността да провери дали цитираните разпоредби са приложими към спора в главното производство и да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, що се отнася до втория въпрос. Освен това тази липса на информация не позволява на Съда да се произнесе по приложимостта на членовете от Хартата, които запитващата юрисдикция също е посочила във втория си въпрос. Поради изложеното, Съдът на ЕС приема и втория въпрос за изцяло явно недопустим.

Накрая, в рамките на първия въпрос запитващата юрисдикция посочва член 2 ДЕС, съгласно който Съюзът се основава по-специално на ценностите на правовата държава, както и член 67, параграф 1 ДФЕС, съгласно който Съюзът представлява пространство на свобода, сигурност и правосъдие, в което се зачитат основните права и различните правни системи и традиции на държавите членки. В рамките на този въпрос запитващата юрисдикция се позовава също на различни принципи, като принципите на правна сигурност и на ефективна съдебна защита. Във връзка с приетото вече в рамките на втория въпрос, Съдът на ЕС припомня, че актът за преюдициално запитване не дава възможност да се установи кои разпоредби от правото на Съюза биха били релевантни за делото в главното производство, така че от данните, с които той разполага, не следва, че посочените в запитването основни права и общи принципи могат да бъдат приложени, нито че тълкуването им би било необходимо за решаването на делото в главното производство. Поради това и първият въпрос също е приет за явно недопустим.

 

[1] (ОВ L 141, 2015 г., стр. 19)

[2] Директива 2014/59/ЕС  на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) № 1093/2010 и (ЕС) № 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 173, 2014 г., стр. 190).