Обзор

 

В периода 1 януари 2020 г. – 31 март 2020 г. български юрисдикции са отправили 7 преюдициални запитвания до Съда на ЕС.

 

Юрисдикция	Брой преюдициални запитвания (1.01.2020 – 31.03.2020)
Върховен административен съд	2
Административен съд Варна	1
Апелативен съд Варна	1
Специализиран наказателен съд	2
Софийски районен съд	1

 

Преюдициалните запитвания са за тълкуване на разпоредби от правото на ЕС и се отнасят до следните области от правото на ЕС[1]:

 

Област от правото на ЕС	Брой преюдициални запитвания (1.01.2020 – 31.03.2020)
Пространство на свобода, сигурност и правосъдие	3
Социална политика	2
Защита на потребителите	1
Данък добавена стойност	1

 

Изложената по-долу информация относно отправените преюдициални запитвания за разглеждания период съдържа: (1) номера на делото; (2) запитващата юрисдикция; (3) страните в главното производство; и (4) преюдициалните въпроси.

 

Преюдициалните запитвания са представени в хронологичен ред.

 

Информация за отправените от български юрисдикции преюдициални запитвания до Съда на ЕС се актуализира периодично на интернет страницата на “Европейски правен преглед”: http://evropeiskipravenpregled.eu

 

 

Дело C-769/19, Spetsializirana prokuratura

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страни в главното производство

UC и TD

Преюдициален въпрос

Съответен ли е на чл.6 от Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22.05.2012 г. относно правото на информация в наказателното производство (OB L 142/1 от 01.06.2012 г), на принципа за разглеждане на делото в разумен срок по чл.47 ал.2 от Хартата, на принципа за примата на правото на Съюза, както на принципа за спазване на достойнството национален закон, който при порочен обвинителен акт (т.е. чието съдържание е неясно, непълно или противоречиво) в нито един случай не допуска възможността тези пороци да бъдат отстранени чрез поправките им от прокурора в разпоредителното съдебно заседание, в което те са констатирани, като вместо това задължава съда във всеки един случай да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за съставяне на нов обвинителен акт, при условие, че това ще доведе до значително забавяне на наказателното производство и тези пороци може да бъдат отстранени веднага в съдебното заседание.

Дело C-784/19, TEAM POWER EUROPE

Запитваща юрисдикция

Административен съд – Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател: „ТИЙМ ПАУЪР ЕВРОПА“ ЕООД

Ответник: Директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Варна

Преюдициален въпрос

Следва ли разпоредбата на чл.14 пар.2 от Регламент (ЕО) № 987/2009 ¹ на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата по прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност да се тълкува в смисъл, че за да се счита, че предприятие, осигуряващо временна работа, обичайно осъществява дейността си в държавата, в която е установено, следва значителна част от дейността по предоставяне на персонал да се извършва в полза на дружества – ползватели, установени в същата държава?

____________

¹ OB 2009, L 284, стр. 1

Дело C-804/19, DSK Bank и FrontEx International

Запитваща юрисдикция

Софийски районен съд

Страни в главното производство

Заявители в заповедните производства: „Банка ДСК“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД

Преюдициални въпроси

1. Представлява ли само по себе си нарушение на правото на Европейския съюз относно защитата на потребителите или на други основни права обстоятелството, че едно национално съдилище е значително по-натоварено от другите съдилища от същата степен и поради това съдиите в него са възпрепятствани едновременно да извършват проверка на представяните пред тях актове, по които се допуска или може да се допусне предварително изпълнение и да постановяват актовете си в разумен срок?
2. Следва ли националният съд да отказва да издава актове, които могат да доведат до принудително изпълнение, ако потребителят не възрази срещу тях, в случай че у него възникне сериозно съмнение, че искането се базира на приложение на неравноправна клауза в договор с потребител, без да са налице категорични доказателства за това в материалите по делото?
3. Ако отговорът на въпрос 2 е отрицателен, допустимо ли е при възникнало у него съмнение националният съд да изисква допълнителни доказателства от страната по договор – търговец, независимо, че съгласно националното право националният съд няма такова право в рамките на производството, в което се издава евентуално подлежащ на принудително изпълнение акт, докато длъжникът не възрази?
4. Прилагат ли се изискванията за служебно установяване на определени обстоятелства от националния съд, въведени от правото на Европейския съюз във връзка с директиви за хармонизация на потребителското право, и в случаите, когато националният законодател е предоставил допълнителна защита (повече права) на потребителите с национален законодателен акт в изпълнение на разпоредба на директива, която допуска предоставяне на такава засилена защита

Дело C-824/19, Komisia za zashtita ot diskriminatsia

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Жалбоподатели: TC, UB

Ответници: Комисия за защита от дискриминация, VA

Преюдициални въпроси

1. Тълкуването на чл. 5, т. 2 от Конвенцията за правата на хората с увреждания на Организацията на обединените нации, и на чл. 1, § 1, § 2 и § 3, чл. 4, § 1 от Директива 2000/78/ЕО¹ на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите води ли до извод, че е допустимо лице, на което липсва зрителна способност, да упражнява дейност като съдебен заседател и да участва по наказателни дела или:
2. Конкретното увреждане на лицето с трайна зрителна неспособност представлява характеристика, която да е основно и определящо за дейността на съдебния заседател изискване, и нейното наличие оправдава разлика в третирането и не представлява дискриминация по признак „увреждане“?

____________

¹ OB 2000, L 303, стр. 16; Специално българско издание: глава 5, том 6, стр. 7

Дело C-845/19, Okrazhna prokuratura – Varna

Запитваща юрисдикция

Апелативен съд – Варна

Страна в главното производство

DR

Преюдициални въпроси

1. Приложима ли е Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз (OB, L 127/39 от 29 април 2014 г., поправка OB, L 138/114 от 13 май 2014 г.) и Хартата на основните права на Европейския съюз по отношение на престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества с цел тяхното разпространение, осъществено от български гражданин, на територията на РБ и когато евентуалната икономическа облага също е реализирана и се намира в РБ?
2. При евентуален положителен отговор на първия въпрос, какво следва да се разбира под понятието „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление”, съобразно чл.2 § 1 от Директивата и парична сума. установена и иззета от жилище, обитавано от осъденото лице и неговото семейство, и от лек автомобил, управляван от него, може ли да съставлява такава?
3. Следва ли чл.2 от Директивата да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба като тази по чл.53, ал.2 от НК на РБългария, която не предвижда отнемане на „икономическа изгода, придобита косвено чрез престъпление”?
4. Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл.306, ал.1, т.1 от НПК на РБългария, даваща възможност да бъде отнета в полза на държавата парична сума, за която се твърди, че е собственост на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие.

Дело C-852/19, Spetsializirana prokuratura

Запитваща юрисдикция

Специализиран наказателен съд

Страна в главното производство

Иван Гаванозов

Преюдициален въпрос

Съответна ли е на нормите на чл. 14 ал.1-4, чл.1 ал.4, съобр.18 и 22 от Директива 2014/41¹ и чл. 47 вр чл.7 от Хартата, във връзка с чл. 13 вр чл.8 от ЕКЧП национална правна уредба, която не предвижда правни средства за защита против издаване на европейка заповед за разследване за претърсване в жилищен и стопански имот и изземване на определени вещи, както и за разпит на свидетел.

Може ли да се издаде европейска заповед за разследване при тези условия.

____________

¹ Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси OB 2014, L 130, стр. 1

 

Дело C-4/20, ALTI

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор: „АЛТИ“ ООД

Ответник в касационното производство: Директор на Дирекция „Образование и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

1. Следва ли член 205 от Директива 2006/112¹ и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице – получател по облагаема доставка за невнесения от неговия доставчик ДДС включва освен главното задължение за ДДС на доставчика, но и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно – до погасяване на задължението?
2. Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 ДОПК, според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?

____________

¹ Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност, OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

[1] Възприетото деление е условно, доколкото някои от преюдициалните запитвания може да се отнасят едновременно до няколко области от правото на ЕС.