Франция – Държавен съвет
Решение на GC и други (Препращане на чувствителни данни), C-136/17
Регламент (ЕС) 2016/679 – Лични данни – Право на премахване от списъка с резултатите на връзки в интернет
Решението на Съда на ЕС GC e.a. (Déréférencement de données sensibles (Премахване на чувствителни данни)), C-136/17, касае преюдициално запитване, отправено от Държавния съвет на Франция, което се отнася до тълкуването на Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, 1995 г., стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10). Запитването е отправено в рамките на спор между лицата GC, AF, BH и ED и Commission nationale de l’informatique et des libertés (Национална комисия по информационните технологии и свободите, CNIL) (Франция) по повод на четири решения на последната, с които тя отказва да уведоми Google Inc., понастоящем Google LLC, да премахне различни връзки, включени в списъка с резултати, който се показва при търсене въз основа на имената им, които връзки водят към уебстраници, публикувани от трети лица.
С 13 решения Държавният съвет, въз основа на решение по дело C-136/17, определи принципите, които Националната комисия по информационните технологии и свободите във Франция трябва да спазва, когато възнамерява да откаже искане за премахване на различни хипервръзки, включени в списъка с резултати, който се показва при търсене в Интернет. Държавният съвет e разгледал три отделни хипотези. Първо, ако искането за премахване се отнася до данни, които не са чувствителни, CNIL може да откаже да ги премахне, при наличие на по-висш обществен интерес за достъп до въпросната информация чрез извършване на търсене по име на съответното лице.
Второ, ако това искане засяга чувствителни данни, достъпът до въпросната информация трябва да бъде строго необходим за обществена информация.
Трето, ако искането се отнася до данни, свързани с наказателно производство, се прилага правната рамка, свързана с чувствителни данни. Лицето, което управлява интернет търсачката е задължено, обаче да преустрои списъка с резултатите, така че общата представа, която получава интернет потребителят, да отразява действителното съдебно положение, което по-специално налага връзки към уебстраници, съдържащи съответната информация, да се появяват на първо място в този списък.
Държавен съвет, решения от 6 декември 2019, n° 391000, n° 393769, n° 395335, n° 397755, n° 399999, n° 401258, n° 403868, n° 405464, n° 405910, n° 407776, n° 409212, n° 423326, n° 429154
Вж. също решение на Касационния съд от 27 ноември 2019, 18-14.675.
Чехия – Върховен съд
Решение на Петручова, C-208/18
Съдебно сътрудничество по граждански дела – Регламент № 1215/2012 – Понятие за “потребител”
Върховният съд, въз основа на решение C-208/18 постановява, че по смисъла на член 17 от Регламент № 1215/2012, физическо лице, което съгласно договор, сключен с дружество за търговски посреднически услуги, извършва сделки на международния валутен пазар FOREX (Foreign Exchange) чрез посредничеството на това дружество, трябва да се квалифицира като „потребител“ по смисъла на тази разпоредба, ако сключването на посочения договор не попада в търговската дейност или професията на това лице. Имайки предвид, че по-долустоящите съдилища неправилно тълкуват понятието потребител, Върховният съд отменя решенията им и препраща делото на първоинстанционния съд, за да може да проучи прилагането на условията, предвидени в член 17, параграф 1 от Регламент № 1215/2012 и да се произнесе относно компетентността на чешките съдилища.
Nejvyšší soud, определение от 26. 11. 2019, 30 Cdo 3918/2017 (CS)
Белгия – Държавен съвет
Решение по дело Terre Wallonne, C-321/18
Околна среда – Оценка на въздействието на определени планове и програми върху околната среда – Поставяне на цели за опазване на мрежата Натура 2000
Държавният съвет отхвърли иска за отмяна, предявен срещу наредба на министъра за опазване на природата от валонското правителство, която определя целите за опазване на мрежата Натура 2000. Според жалбоподателя тази наредба е трябвало да бъде обект на оценка за нейното въздействие върху околната среда.
Върховната белгийска юрисдикция, в съответствие с тълкуването на Съда в решение C‑321/18, счита, че оспорваната наредба, с която валонското правителство установява на регионално равнище цели за опазване с указателен характер за своята мрежа „Натура 2000“, докато целите за опазване за териториите имат нормативен характер, не попада в обхвата на „плановете и програмите“ по смисъла на член 3, параграфи 2 и 4 на Директива 2001/42/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 27 юни 2001 година относно оценката на последиците на някои планове и програми върху околната среда, за които оценка на последиците върху околната среда е задължителна.
Държавен съвет, Решението от 12.11.2019, n° 246.053 (FR)
Белгия – Конституционен съд
Решение Belgisch Syndicaat van Chiropraxie и други, C-597/17
Облагане с ДДС – Хиропрактика и остеопатия
Позовавайки се на решение C-597/17, Конституционният съд отменя разпоредбата от белгийския кодекс за ДДС, който не предвижда освобождаване от ДДС за услуги по хиропрактика или остеопатия, предоставяни от практикуващи, които не принадлежат към регламентирана медицинска или парамедицинска професия, въпреки че притежават необходимата квалификация за предоставяне на услуги със същото качество като предлаганите от членове на регулирана професия. Освен това, в съответствие с решението на Съда на ЕС, Конституционният съд не ограничава прилагането на предвиденото в Директивата за ДДС освобождаване само за доставките на услуги, извършвани от лица, упражняващи медицинска или парамедицинска професия, регламентирана от законодателството на съответната държава членка. Накрая, в съответствие с отговора, предоставен от Съда, националната юрисдикция не може да приложи национална разпоредба, която я оправомощава да остави в сила някои последици от отменен акт, за да запази временно действието на национални разпоредби, които е установила за несъвместими с Директива 2006/112, до привеждането им в съответствие с тази директива.
Grondwettelijk Hof, Решение от 05.12.2019, n° 194/2019 (NL)
Испания – Върховен съд
[Решение на Oro Efectivo, C-185/18]
Облагане с ДДС – Придобиване от частни лица на стоки с високо съдържание на злато или други благородни метали с цел препродажба – Данък върху прехвърлянето на имущество
Върховният съд се произнася относно принципа на данъчен неутралитет във връзка с национална правна уредба, която облага с различен от ДДС косвен данък върху прехвърлянето на имущество придобиването от частни лица на стоки с високо съдържание на злато или на други благородни метали, когато тези стоки са предназначени за стопанската дейност на това предприятие.
В съответствие с мотивите на Съда, върховната испанка юрисдикция отхвърля касационния иск, предявен от търговско дружество, което купува благородни метали от физически лица, тъй като сделката за придобиване на благородни метали трябва да подлежи на облагане с данък върху прехвърлянето на имуществото. Това е така, защото няма правен принцип, определящ освобождаването от този вид данък, тъй като купувачът е търговец, действащ в контекста на своята търговска дейност.
Решението от 11.12.2019, 1.694/2019 (ES)
Полша – Върховен съд
Решение на PSM „K“, C-214/18 и постановление на Skarb Państwa, C-745/18
Данъчно облагане – ДДС – Отговорност на държавата
В контекста на дело C-745/18, Върховният съд отхвърля иска на ликвидатора относно отговорността на държавата за неприемане на законодателен акт в областта на ДДС, по-специално законодателен акт относно възнаграждението на съдебните ликвидатори. Приема, че съществува празнина в закона, която причинява материални щети, когато задължението за приемане на нормативен акт не е изпълнено от компетентен национален орган.
Освен това не е достатъчно това задължение да произтича от директива, тъй като подобен вид правни актове не се прилагат пряко в националното законодателство, а следва да бъдат правилно транспонирани.
Върховният съд, информиран в тази връзка от Съда на ЕС за предишната му съдебна практика, решава спора в главното производство като се позова на тълкуването, направено от Съда на ЕС в решение C-214/18, според което подобна празнина в националното законодателство не представлява неизпълнение от страна на държавата.
Решението от 29 ноември 2019, I CSK 543/17 (PL)
Белгия – Конституционен съд
[П. М. и други, C-264/18]
Процедури за възлагане на обществени поръчки за строителство, доставки и услуги – Изключване на арбитражните, помирителните и някои други правни услуги
Конституционният съд отхвърля иск за отмяна на разпоредбите на закона за обществените поръчки, който транспонира в белгийското законодателство Директива 2014/24 за обществените поръчки. Съгласно тези разпоредби, определени правни услуги (по-специално, арбитраж, помирение и някои адвокатски услуги) са изключени от производствата за възлагане на обществени поръчки.
В решението си по дело C-264/18 Съдът приема, че тези правни услуги не са сравними с други услуги, които попадат в обхвата на директивата 2014/24, така че законодателят на Съюза разумно ги е изключил от нейния обхват. Следователно Конституционният съд заключава, че белгийският законодател не е длъжен да ги подчини на общите правила за възлагане на обществени поръчки.
Решение от 07.11.2019, n° 162/2019 (NL) /(FR)
Италия – Държавен съвет
[Решение, C-350/17] Транспорт – Обществени услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт – Пряко възлагане на обществени поръчки за услуги
Държавният съвет отхвърля жалбата относно твърдяното нарушение на разпоредбата от националното законодателство, изключваща прякото възлагане на поръчки. Освен това, Държавният съвет се произнася относно липсата на основание за постановяване на съдебно решение по същество по насрещната жалба на Régie Autonome des Transports Parisiens (RATP), касаеща изключването й като вътрешен оператор.
Италианският върховен съд възприема тълкуването на Съда на ЕС съгласно което, член 5 от Регламент (ЕО) № 1370/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2007 година относно обществените услуги за пътнически превоз с железопътен и автомобилен транспорт и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 1191/69 и (ЕИО) № 1107/70 на Съвета не е приложим в процедура за възлагане, приключила преди 3 декември 2019 г., поради което компетентен орган, който възлага преди тази дата договор за обществена услуга за местен пътнически превоз с автомобилен транспорт, няма задължение да спазва споменатия член 5.
Във връзка с това, Държавният съвет приема, че разпоредбата на вътрешното законодателство, за която се твърди, че е нарушена, се прилага само за прякото възлагане на поръчки, които не са в съответствие с членове 5 и 8 от посочения регламент и които са възникнали след 3 декември 2019 г.
Решение от 11.12.2019 г., n ° 8411 (IT)