Решение от 2 април 2020 г., Stim и SAMI, C‑753/18, EU:C:2020:268
Решението на Съда е постановено по преюдициално запитване от Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) в рамките на два правни спора, водени съответно между Föreningen Svenska Tonsättares Internationella Musikbyrå u.p.a. (Stim) (шведско сдружение за управление на правата на композиторите на музикални произведения и техните издатели) и Fleetmanager Sweden AB (наричано по-нататък „Fleetmanager“), както и между Svenska artisters och musikers intresseorganisation ek. för. (SAMI) (шведско сдружение за управление на сродните права на артистите изпълнители) и Nordisk Biluthyrning AB (наричано по-нататък „NB“) по повод квалификацията от гледна точка на авторското право на отдаването под наем на автомобили, оборудвани с радиоприемници.
Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230) и на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за правото на отдаване под наем и в заем, както и за някои права, свързани с авторското право в областта на интелектуалната собственост (ОВ L 376, 2006 г., стр. 28; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 3, стр. 14).
Фактите по националните дела са следните. Fleetmanager и NB са установени в Швеция дружества за отдаване на автомобили под наем. Те предлагат, пряко или чрез посредници, оборудвани с радиоприемници автомобили под наем, по-специално за срок, не по-дълъг от 29 дни, което съгласно националното право се счита за краткосрочен наем.
В правния спор между Stim и Fleetmanager, с който е сезиран Тingsrätt (Първоинстанционен съд, Швеция), Stim иска посоченото дружество да бъде осъдено да му заплати сумата 369 450 SEK (шведски крони) (около 34 500 EUR), заедно с лихвите, поради нарушение на авторското право. Stim твърди, че като е предоставяло на разположение на трети лица, по-специално на дружества за отдаване под наем на автомобили, оборудвани с радиоприемници автомобили за краткосрочно отдаване под наем на клиенти частни лица, Fleetmanager е допринесло за нарушенията на авторското право, извършени от тези дружества, които са предоставяли музикални произведения на публично разположение, без да имат разрешение за това. Първоинстанционният съд приема, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили включвало „публично разгласяване“ на музикални произведения по смисъла на националния закон и че е основателно да се заплаща възнаграждение на авторите на тези произведения. Той обаче приема и че Fleetmanager не е участвало в нарушенията на авторското право, поради което отхвърля иска на Stim. Решението му е потвърдено във въззивното производство. Stim подава пред Högsta domstolen (Върховен съд, Швеция) касационна жалба срещу решението на въззивната инстанция.
Във водения между SAMI и NB правен спор NB сезира Patent- och marknadsdomstolen (Патентен и търговски съд, Швеция) с иск да се установи, че не е длъжно да заплаща възнаграждение на SAMI за използването на звукозаписи между 1 януари 2015 г. и 31 декември 2016 г., тъй като автомобилите, отдавани от него под наем на частни лица и търговци, са оборудвани с радиоприемници и CD плейъри. Според сезирания съд националният закон следва да се тълкува в съответствие с Директива 2001/29, а съгласно практиката на Съда използването на звукозапис, посочено в член 8, параграф 2 от Директива 2006/115, съответства на „публично разгласяване“ по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29. Освен това той установява, че с предоставянето на разположение на радиоприемници в отдаваните под наем автомобили NB осигурява възможност за наемателите на тези автомобили да слушат звукозаписите и поради това то следва да се счита за „разгласяване“. Наред с това според този съд са изпълнени и останалите критерии за „публично разгласяване“. Ето защо той приема, че NB трябва да плати възнаграждение на SAMI, и отхвърля предявения от NB иск. Това решение е отменено във въззивното производство от Svea hovrätt Patent och marknadsdomstolen (Апелативен съд със седалище в Стокхолм като апелативен патентен и търговски съд, Швеция). SAMI предявява касационна жалба пред Högsta domstolen (Върховен съд).
При тези обстоятелства, Högsta domstolen (Върховен съд) решава да сезира Съда на ЕС по реда на производството по чл. 267 ДФЕС.
С първия си въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.
Този въпрос се поставя в рамките на правни спорове, които се отнасят, от една страна, до наличието на неразрешено публично разгласяване на музикални произведения по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 от страна на дружества за отдаване под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили, а от друга страна — до възможността организация за колективно управление на сродните права на артистите изпълнители да иска от тези дружества справедливо възнаграждение, когато отдаването под наем на тези автомобили води до публично съобщаване по смисъла на член 8, параграф 2 от Директива 2006/115.
Съдът припомня постоянната съдебна практика, според която понятието „публично разгласяване“ обединява два кумулативни елемента, а именно „акт на разгласяване“ на произведение и „публичност“ на разгласяването.
Така, за да се прецени дали отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили представлява акт на разгласяване по смисъла на Директиви 2001/29 и 2006/115, трябва да се направи индивидуална преценка, отчитайки няколко допълнителни критерия, които не са самостоятелни и са взаимозависими. Освен това тези критерии трябва да се прилагат както поотделно, така и във връзка едни с други, доколкото в различните конкретни случаи те могат да се проявяват с много променлив интензитет. Сред тези критерии ключова е ролята на ползвателя и съзнателния характер на неговата намеса. Всъщност този ползвател извършва „акт на разгласяване“, когато, като съзнава напълно последиците от своето поведение, се намесва, за да предостави на клиентите си достъп до произведение, което е обект на закрила, и по-специално когато без неговата намеса тези клиенти не биха могли или само трудно биха могли да се ползват от разпространеното произведение.
От съображение 27 на Директива 2001/29 обаче следва, че „[с]амото предоставяне на физически съоръжения, които имат за цел да позволят или реализират разгласяването, не представлява само по себе си разгласяване по смисъла на настоящата директива“. Това важи и за предоставянето на радиоприемник, инсталиран в отдаван под наем автомобил, който дава възможност, без допълнителна намеса от страна на дружеството за отдаване под наем, да се улавя наземното радиоразпръскване, достъпно в зоната, в която се намира превозното средство. Такова предоставяне се различава от актовете на разгласяване, с което доставчиците на услуги целенасочено предават на клиентите си закриляни произведения, разпространявайки сигнал посредством монтирани в тяхното заведение приемници. Ето защо следва да се установи, че като предоставят на публично разположение оборудвани с радиоприемници автомобили, дружествата за отдаване под наем на автомобили не извършват „акт на публично разгласяване“ на закриляни произведения.
Това тълкуване не може да се постави под въпрос с довода, че дружествата за отдаване под наем на автомобили предоставят на разположение на своите клиенти пространства, които Stim и SAMI квалифицират като „публични“, а именно кабините на отдаваните под наем автомобили, в които може да се ползват обекти на закрила посредством радиоприемниците, с които са оборудвани тези автомобили. Всъщност предоставянето на такова пространство, също както предоставянето на самите радиоприемници, не представлява акт на разгласяване. Впрочем от практиката на Съда следва, че е ирелевантен критерият дали мястото, в което се извършва разгласяването, е публично или частно.
По изложените съображения Съдът отговоря, че член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 и член 8, параграф 2 от Директива 2006/115 трябва да се тълкуват в смисъл, че отдаването под наем на оборудвани с радиоприемници автомобили не представлява публично разгласяване по смисъла на посочените разпоредби.